ИСТОРИЧЕСКИ РАЗМИСЛИ*

За интересуващите се от история  е известна съдбата на армията на Нейно Величество по време на трите войни в Афганистан – 1838-1842, 1878-1880 и 1919, когато по повод на третата война един английски сенатор възкликва – „Който се е върнал с глава на раменете от тази страна е докоснат от Бога!”

Описана е и военната авантюра на СССР в Афганистан, продължила 10 години (1979-1989) и заплатена с цената на 53753 ранени и 415932 заболели (50% от които от заразни болести). Данните за убитите, умрели от раните си или болести са посочени в таблицата.

Малко известен факт е, че първото използването на Червената армия в Афганистан датира от 1927 и 1929 г.

През 1919 г. Съветска Русия (от 1922 г. СССР) първа признава Афганистан след Третата англо-афганистанска война (1919) и подписването на Договора от Равалпинди, който определя правото на самоопределение на страната като подписва  договор за приятелство с  таджикския лидер Хабибула Хан, управлявал Кабул с помощта на  пущуните 9 месеца. През 1921 г. в Кабул е изпратен първия съветски полпред (политически представител, днес посланик) Фьодор Расколников – от 1921 до 1930 г.**

През 1923 г. Аманула Хан се самообявява за крал и започва преобразувания в мюсюлманската държава..  Реформите на краля засягат мюсюлманското духовенство и то се вдига на бунт. Аманула Хан иска военна помощ от СССР. През 1927 г. в Афганистан е изпратена авиационна част, с чиято помощ метежниците са разгромени.

В края на 1928 г. английското разузнаване с помощта на своето протеже Хабибула Хан организира въстание в източната част на страната и принуждава Аманула Хан да напусне престола. По този повод посланикът на Афганистан в СССР генерал Наби Хан и външният министър Садик Хан се обръщат към Сталин с молба за военна помощ. В Афганистан е изпратен  сборен отряд от 2000 войници на Червената армия, командван от военното аташе  комдив (командир на дивизия, днес се приравнява на генерал майор) Виталий Примаков. Военнослужещите от ограниченият военен съветски контингент са маскирани като бойци от правителствената армия на Афганистан. В началото те  имат успех – военните гарнизони на въстаниците в Келиф и Ханабад се предават без бой. Все по-трудно става обаче да се прикрива принадлежността на съветските военнослужещи, наричани от местните „неверници”. Демаскирането на червеноармейците води до активизиране бойните действия на  религиозните фанатици срещу тях. Възниква реална опасност от окончателно разбиване на отряда и избухване на международен скандал, поради което в страната са изпратени още 500 червеноармейци. Руснаците така и не успяват да постигнат военна победа. През 1929 г. Аманула Хан изоставя собствените си войски и бяга в Европа. Не забравя да вземе със себе си и държавната хазна. Отрядът получава заповед да се прибере в СССР.

Когато четях тези минали истории се запитах: "

А ние, българите, какъв го търсим в Афганистан днес? 

Някой може ли да ми отговори?

*- по материали на „Мир новостей”

**- от указанията на Чичерин, нарком (министър) на външните работи до Расколников по време на първия му мандат в Кабул: „Другарю Расколников, Вие не трябва да допускате фаталната грешка и да се опитвате да насаждате изкуствено комунизъм в страната. На афганистанското правителство трябва да заявим - Нашият общественият строй е един,  а вашият – друг, нашите идеали са едни, а вашите – други. Обединява ни обаче общият стремеж за самостоятелност (независимост) на нашите народите. Ето защо ние не се намесваме във вътрешните ви работи и не нахлуваме в правото на самостоятелност (суверенитет) на народ. Ние само подкрепяме политика ви, която има прогресивно значение за развитието на народа на Афганистан”. От септември 1934 до април 1938 г. Расколников е пълномощен представител на СССР в Царство България Поради страх от сталинските репресии, отказва да се завърне в Москва и бяга от София в Берлин. По-късно се установява във Франция - гр.Ница, публикува отворено писмо до Сталин и по-късно е убит от НКВД.