ТЕРОРИЗЪМ И МЕДИИ…..*

Пътищата за достигане на тероризма до нас са два: ПРЯКО – чрез взривяване, застрелване или прегазване, и КОСВЕНО – чрез медиите.

Подходът на медиите към събитието минават през няколко етапа.

1.Нещо е станало – „Преди 15 минути е чут взрив“, „Сигнали за стрелба от центъра на града“, „Властите още не знаят дали става дума за инцидент или за терористичен акт“, „Говори се за жертви“, „Може би има убити“, „Наш екип пътува към мястото на инцидента“…

2.От мястото на събитието – ококорени репортерки с разрошени от вятъра коси стърчат пред камерите  и гадаят: „Все още не знаем какво се е случило“, „Полицията и пожарната отказват коментар“, „Опитваме се да се свържем с щаба на гражданска отбрана“, „Министър-председателят прекрати посещението си и пътува насам“, „По непотвърдени данни има жертви“….

3.В централните емисии картината е по-завършена, но не по-малко емоционална – обобщава се какво говорят други медии, интервюта с очевидци и с роднини на пострадали, анкети със случайни, но решителни минувачи или активни зяпачи и прочие. Следва показване на реакциите на нашите институции –  Съветът за национална сигурност е свикан, обявен е код „оранжево“ за ДАНС, полицията и спецотрядите, проверяват на сирените за ранно оповестяване при бедствия и аварии (макар, че гражданите не знаят какво означават те), ЦСМП ни успокояват, че йод и бинтове има за всички. След това се появяват  врачките-анализатори – „Европа е бременна с тероризъм”, „В модерния свят тероризмът е обичайно явление”…. Следва криминалната хроника в страната и прогнозата за времето – у нас и по света…..

4.В емисиите на следващия ден се демонстрира спонтанност по света и у нас – манифестации на солидарност с жертвите на терора и подкрепа за свободата и демокрацията,  издигане на импровизирани олтари, полагане на цветя, палене на свещи с най-разнообразна дължина и дебелина, носят се снимки на жертвите, полагат се плюшени играчки и други оригинални символи на добросърдечие, скръб и съпричастност….. Започва да се оформя нещо като могила. И колкото повече телевизии снимат, толкова могилата стават по-голяма.

5.Отразяване на „спонтанни изблици”  по света и у нас – бдения, на които който не отиде е безчувствен грубиян и егоист, живи вериги от политици, които иначе може да са в опозиция един на друг, но пред лицето на общата угроза са сплотени за още по-добър PR ….

6.Реакции на социалните мрежи – вълна от Je suis това и Je suis онова, снимки, забулени с националните знамена и тези на държавата, в която се е случил терора, надпревари по човещина и цивилизованост, сблъсъци на мнения, водещи до трагични разфрендвания, а елитът на България (и чужбина) е на своя преден фронт ……. зад клавиатурите!

Доказано е, че тероризмът постига преди всичко едно нещо – вторичен терор на държава върху гражданите. Ако някой извърши терор над населението на дадена страна, то властите на тази страна отговарят с терор върху същото население. Това се прави В ИМЕТО НА СИГУРНОСТТА. Май не го правят само в страната, поразена от терористичния акт?

За властите тероризмът  е „дюшеш”, защото в условия на страх и в името на сигурността правят каквото СИ ПОИСКАТ ПРИ МОНОЛИТНО ОБЩЕСТВЕНО ОДОБРЕНИЕ. Лесно се отпускат нови бюджети, нови щатни бройки за различните служби, агенции и прочие…. Я си припомнете как се отразяваха проблемите на бежанците в България ….

В 4 век пр. Хр. младежът Херострат от Ефес пожелал да остане завинаги в историята. Като нямало с какво друго, подпалил храма на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят, без да крие амбициите си за популярност. Наказали го със смърт, но и със забрава, за да не се осъществи намерението му. Втората част от наказанието изпълнили като в продължение на десетилетия наемали глашатаи да обикалят гръцките земи и да викат по площадите: „Никой да не помни името на безумния Херострат!“ По този начин всички го запомнили и Херострат останал в историята.

След двете кули в Ню Йорк започнахме да си събуваме обувките по летищата, масово се монтират скенери и видеокамери……

Какво трябва да гръмне, за да започнем ДА СИ СЪБУВАМЕ И ГАЩИТЕ или да ни поставят камери в …..ТОАЛЕТНИТЕ И СПАЛНИТЕ?

*-текстът е на Иван Стамболов-Сула (с изключение на заглавието и незначителните промени и съкращения – бел.моя) от „Ъплоуднати постинги за делитване”, май 2017