O,tempora, o, mores....

В брой 2/2012 г. на „Военен журнал” публикувахме съвместно с Владимир Иринков статията „Проблеми на храненето на военнослужещи в съвременните операции и направления за разрешаването им” . В нея, покрай другите проблеми изследвахме и този с т.нар. индивидуални пакети за хранене - за бойни действия, за извънредни ситуации и за оцеляване. С каквито разполагат всички модерни армии, с изключение на българската. От тогава насам нищо не се е случило. 

А  се оказва, че преди близо 40-т години (1979) Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология към Института по месопромишленост в София с  ръководител ст. н. с. Цветан Цветков, к.т.н., заедно със  ст.н.с. д-р Митана Маркова от Секция по хигиена на храненето при Института по хранене на Медицинската академия е създадена българската космическа храна. Без да се използват ароматизатори, оцветители или консерванти. 

И България става трета държава, регистрирана в  ООН след САЩ и СССР, производител на космическа храна. Която, за разлика от проучените от нас ИНДИВИДУАЛНИ ПАКЕТИ за хранене, може да се консумира продължително време! 

Какво да се прави? 

Парадокси на времето! 

От 1992 г. войската ни е по мисии зад граница, а военната научна мисъл не може да създаде адекватен национален модел за хранене при задгранични мисии. 

Преоткривайки понякога ТОПЛАТА ВОДА*!

*- в Българската армия е специфициран пакет за осигуряване на храненето в бойни условия или при изпълнение на задачи извън базовия лагер, при което се изискват специални условия за съхраняване в географски райони с високи стойности на денонощната температура. Липсват спецификации за пакети, използвани при извънредни ситуации или за оцеляване.