Пред новогодишни мисли....

Научавам, че залата в старата сграда на Военния санаториум* в Банкя била „възстановена” с пари от спомоществователи. Като дошъл на власт  във ВМА, генерал-майор, член-кореспондент, професор, доктор на науките Петров, кавалер на орден „Стара планина с мечове” я заварил в такова окаяно състояние, че се ........хванал за главата. Но благодарение на новото началство на санаториума – д-р Давидов, днес пациентите ще имат чудесно място за социална рехабилитация, а академията – условия за провеждане на симпозиуми и прочие. Не зная как д-р Давидов се кани да прави рехабилитацията на болните с инсулти, инфаркти и т.н. Надявам се не чрез групови сеанси тип „Кашпировски”, нито чрез прожекции на филми (за каквато цел е ползвана залата по времето на генерал Джуров) или, не дай Боже, чрез организиране на танцови забави, подобни на тези на акордеониста бай Иван от Нареченски бани. Иначе залата е ползвана отдавна за провеждане на симпозиуми (вторият симпозиум по психопрофилактика - „Предизвикателства на човешките отношения, индивид, група, организация”, проведен от 11 до 13.11.1997 г.) и вай-вече за командирските занятия на началника на Медицинско управление (отдел), последните от които бяха през 1998 г. В същата тази зала се проведе честването на годишнината от създаването на военно-медицинската служба – 1 септември 1879 г., когато  е назначен първия главен лекар на българската войската. По това време залата никак не беше в окаяно състояние. Кой и кога е съсипал помещението, не зная? Петров и заместниците му дължат тоя отговор.

Накрая ще припомня една мисъл на Питър Дракър, който казва, че най-добрият начин да предвидиш бъдещето, е да го създадеш. Пожелавам на господата Петров и Давидов да го направят.

Като не забравят, че военната медицина в българската войска не ЗАПОЧВА и не ЗАВЪРШВА с ВМА?! Нито с тях самите! И да спрат да замитат историята й под черджето, щото който се отрича от МИНАЛОТО си, няма БЪДЕЩЕ!

И дано в благородните им пориви за промяна не се сбъдне една руска поговорка – „Ние искахме да стане добре, а то стана както обикновено.”

Весели празници, дами и господа!

*-нарочно употребявам думата санаториум. Тя произлиза от латинското sanus, сиреч здраве и не е болница, какъвто е здравният новоговор в България.

С актрисата от Театъра на армията  Таня Димитрова в "окаяният" салон на военния санаториум в Банкя през 1977 г.

г.