От руския блогър Морена...

(Текстът е спорен. Не съм съгласен с всички тези на анонимния автор. Много от тях ми се виждат преувеличени. Не приемам и склонността му да генерализира нещата... Публикувам текста, защото има и доста истини, които не искаме да си признаем.)

„Този текст се отнася за вас, ако сте се родили през 80-те години на ХХ век, и се смятате за зрели гора.

...

Поколението на вашите баби не мечтаеше за принцове, задгранични курорти, нито за чаша мартини. Това им се струваше непостижим разкош. Радваха се на мирното небе, да имат работа и хляб....

Нашето поколение също не помни гладните години (50-те години на миналия век са само един спомен с повече от половин вековна давност – бел. моя).

Вие, тридесет-четиридесет годишните не помните и 90-те години, които в известен смисъл също бяха години на недоимък.... бяхте все още деца.

Много от мъжете мечтаят днес да бъдат олигарси, повечето време да стоят на задници си и по-малко да работят с ръцете си. Те са в състояние половин ден да дремят пред компютъра и да си играят на мениджъри, вместо да свършат нещо по-полезно....

При жените е още по-зле. Доста от тях се смятат за успели, ако безделничат и паразитират като държанки върху застаряващи олигарси.

Днес пазарът е пренаситен от безделничещи мъже и държанки.

......

Пазарът е пренаситен и с мърморещи гении. Непризнати! Но самопровъзгласили се.

....

Причината, за да сте такива, дами и господа,  е, че вие сте пренаситени. Магазините и заведенията се чудят с какво да ви угодят. Вие непрекъснато ядете вкусотии, а супермаркетите изобилстват от екзотични плодове и алкохол.

Вие ядете и мърморите, колко е лошо в комфортните автомобили с климатроници. Изобщо вие ядете и мърморите. Всичко винаги ви е малко и нищо не може да ви учуди....

За да бъдете щастливи, трябва да се самоограничите. Ненапразно във всяка религия има пост. Колкото човек е по-гладен, толкова е по-вкусна храната.

За преялият храната е безвкусна, а душата – нещастна.

Ние възпитахме във вас егоизма. Възпитахме и чувството, че всички са ви длъжни – от родителите до държавата.

Някога децата са помагали на родителите си на нивата, но ние ви свикнахме на топли закуски в кревата...

Много от вас не искат деца.....

Инфантилните мъже очакват да ги поеме нова, грижовна „майка”.

Жените пък чакат някой изкуфял олигарх, за да му увиснат на шията и да не работят...

Никой не иска да да създава, да се отдава на другия, да дарява....

Кои сте вие, дами и господа (а и ние, които ви създадохме – бел. моя)? Кои сте, ако погледнете истината в очите!? И в какво е вашето достойнство (а защо не и нашето – бел моя)!?”