Спомен за едно отминало време...

През 1990 г. бях започнал да си водя дневник. Жалко е, че се оказах непоследователен. Тук споделям един запис от 08.04.1990 г., неделя. За разлика от някои висши офицери, аз не крия миналото си!

"Интересна и напрегната седмица. При това съм малко болен.

На 02.04 сбирка на Клуба на радикалните депутати от 18 часа в сградата на Софийския ГК на БКП. Записвам се. Споделям вижданията им за идеите и кадровото обновление на партията. Не изборите, а обновената партия, това е важното. Приемат се декларации до Висшия партиен съвет и Централната комисия по партийна етика. Присъства и Димитър Йончев, секретар на Лилов. Питам се защо? Запознавам се с академик Кирил Василев (той и професор Жабленски - психиатър са съпредседатели на Клуба), Иван Николов, професор по икономика и Нешка Робева. Сбирката трае до 21,30 ч.

На 03.04. участвам в заседание на Висшия партиен съвет съвместно с Комисията по партийна етика и Централната финансово-ревизионна комисия. Джуров докладва резултатите от референдума за смяна на името на партията. Към 01.01.1990 г членовете на партията са били 983 899. След промените в партийните организации са се регистрирали 893 738 души. В референдума са участвали 726 000. с “да” са гласували 629 522 души. Комисията по референдума предлага от 03.04. БКП да се нарича Българска социалистическа партия.  ВПС (Висшият партиен съвет) да внесе съответните промени в устава, манифеста и символите на партията – знаме, значки, печати и т.н. Заседанието се ръководи от Луканов в традиционния за него стил. В президиума – Джуров, Младенов, Лилов, Луканов, Горан Нинов... По втора точка докладва Лилов - “Политически изводи от референдума”. Много добър доклад. Дано се изпълнят в живота на партията. Накратко – курсът за промяна е навременен и правилен; референдумът е историческо събитие – не неясно комунистическо бъдеще, а животът днес, не утопии, а реална цел; дълбоки реформи пред изборите; да възродим най-ценното от Бузлуджа; гордеем се с жертвите преди 9.09.; ние не сме партия без минало; не на идеологията и политиката на сталинизма; разграничаваме се от виновниците и ги осъждаме; няма да се преследват инакомислещите; ние сме марксистка партия, но от нов тип; процесът на обновление ще бъде дълъг и сложен;ще трябва да се съобразяваме с нови неща и реалности( ако обновлението не върви с бързи крачки ни чака гибел; необходимо е единство; референдумът се проведе в трудна обстановка, но резултатите са положителни; участието на партийните членове и подкрепата са добри; отново за единството; на изборите с нов образ и покритие между думи идела; за връзките с КПСС и други леви партии в Европа и света. По трета точка докладва Стефан Продев. За смяната на името на в-к “Работническо дело”. Споделя мисли, не чете! Щом партията си сменя името, то е логично и вестника й да смени своето, но това е формалната страна. Главната причина е тази, която доведе до смяна на името на БКП. ”Работническо дело” бе робски подчинено на Живков и неговото обкръжение. Всеки погром по времето на Живков е бил подкрепян, популяризиран и оправдаван от страниците на вестника. Това е име с тясно, класово съдържание. Днес нещата не са като преди 63 години. Борбата с опозиционния печат не може да се води със старото име. Предлага вестника да се нарича “Дума”.

 Премина се към изказвания. Генерал-полковник Христо Добрев – началник на ГЩ и Иван Зънзов, по мое време на моето следване беше асистент във ВМИ Пловдив, се показаха като типични неосталинисти. Валери Петров бе поетичен както винаги, Борис Димовски – нищо съществено. О.з. ген. Динов  - остро изказване, незабавно процес за виновниците за Ловеч. Изглежда постановлението за намаляване на пенсиите до 500 лв. (....?) е останало само на книга. До кога с тези привилегии??

По т. 4  - Петър Младенов си подава оставката от висшите партийни органи. Причината – сутринта е избран за председател/ президент на НРБ. Лилов му благодари. За нови членове на председателството – Станко Тодоров (??) и Любен Гоцев (бивш заместник министър на външните работи, а след 10.11.1989 г. – на МВР).

18,00 – край на заседанието. Навън – подготовка за митинга на БСП. Христофор Събев на стълбището на Двореца организира бдение, явно да провокира. Привържениците му – основно лумпени, но се срещат и интелигентни хора. Между тях и нашите възникват не много прилични сцени. В градинката до Двореца събират подписи за Симеон. Има и деца. До кога ще ги занимаваме и тровим с политика? Като че ли това беше най-важното през изминалата седмица. Останалото – ежедневни служебни дреболии."

Ех минало, минало.... Младост, наивност, заблуди ......