ПОКАЯНИЕ*

Уважаеми другарки и другари,

Уважаеми дами и господа,

Много съм виновен пред България. Затова реших да си кажа кирливите ризи в изповедалнята на  Facebook, та белким ми олекне.

АЗ:

1.Подкокоросах кукловодите в България да създадат генерала, а в последствие и политика, Борисов? И Му наредих като докопа властта, да не я пуска!  И да бие на избори конкурентите си, като „маче у дерек”!

2.Вуших на политиците от САЩ и Западна Европа да предизвикат „Арабската пролет” и войната в Сирия, а на Никито Младенов – да събира разни опозиционни боклуци в Правец, за да може любимото ви ООН да го осигури с висок пост в организацията.

3.Съм автор на украинския Майдан и по моя препоръка Вигенин ходи да легитимира хунтата в Киев, а днес си депутатства в Парламент, макар че в Македонско май не го рачиха?.

4.А не канцлерина Меркел, вкарах Европа в спиралата на мигрантската  и бежанска криза!

5.Започнах разграждането на Българската армия! Първо унищожих военномедицинската й служба, след това вкарах в дългове за над 100 млн. лв. ВМА и най-накрая купих ненужна полева болница за 16-та млн.лева и я зафучих да прашясва в родното място на хисарския поп. Ама не ми стигна!  Понатиснах тук и там, за да нарежат ракетите и да започнат обезкостяването на СВ, ВМС и най-паче на самолетите на ВВС? А през 2007 г. убедих 222  депутати да премахнат наборната военна служба, като приемат  четвъртата поправка в Конституцията. Четири бяха против и един се въздържа, ама нали знаете приказката, че една птичка пролет не прави! И накрая – от 2009 г. и до днес не правя нищо за възстановяването на армията!

6.С помощта на експрезидента Желев – Бог да го прости, и правителството на Филип Димитров разруших българското селско стопанство в началото на т.нар. преход.

7.Подшушнах на Луканов да инициира „плана Ран-Ът”, сложил началото на демонтажа на българската икономика, а на видни български автори (ще помена само проф. Иван Ангелов)  – да участват в списването му!

8.Предизвиках първата банкова криза в  България през 1996-1997 г., ограбила спестяванията на гражданите, а преди време – фалита на КТБ.

9.Създадох корупцията в България, а според някои анализатори съм имал принос и за европейската и американската такава! Например в „Сименс”, в заводите на „Фолксваген” – ФРГ, аферата „Bernard Lawrence Madoff” – САЩ   и прочие!

10.Съм виновен за състоянието на съдебната власт.

11.Ви манипулирам чрез медиите и най-вече чрез Facebook!

Изповядах  се, другарки и другари, дами и господа!

И ми стана леко на душата! 

Олекна ми на сърцето!

И да ви кажа още нещо. Поради разнообразни болежки не мога да поемам повече ВИНА! Даже и с мезета, както казваше другарят Филип Боков!

* - заглавието е заемка от филма „Покаяние” (1984, СССР) на Тенгиз Абуладзе.

Размисли ... СЛУЧАЙНИ....

Дами и господа, по повод предстоящата президентска кампания,  Петьо Блъсков се е вживял в ролята на политически анализатор и морален съдник.  По този повод не е зле да припомня собственото му минало, отпреди 20-на години (текстът съм поставил в кавички):

„През 1995 г. Венцислав Йосифов (шеф на ПЧБ и първи съпруг на днешната госпожа Моника Станишева) е кандидат за кмет на София от името на БСП, а г-н Петьо Блъсков (създал през 1990 г. в-к "168 часа", а по-късно, заедно с Валери Найденов – в-к "24 часа") се занимава с предизборната кампания на банкера.

В-к „24 часа”, по това време рупор на БСП, по негово нареждане пуска на страниците си клевета срещу другия кандидат за кмет Стефан Софиянски – фалшива членска книжка от БКП  на Софиянски. По тая причина от БСП да не се правят днес на ощипани моми, щото водят в инициативата за клевета!

Фалшификатът е опроверган!

Банкерът губи изборите!”

Вървете си, г-н Блъсков, времето Ви изтече. Не желая, политически хамелеон като Вас да ми прави анализи, без значение за коя партия и за кой кандидат за президент се отнасят, както и да ми ЧЕТЕТЕ МОРАЛ.

По този повод да споделя и друго!

Днес БСП се сърди, че ПИК пуснал папарашки снимки на Румен Радев със любовницата му, негова подчинена от щаба на ВВС.

Що така, г-жа Корнелия!
Що така, дами и господа от Facebook, адвокати на Радев? Които не преставате да хвалите генерала в социалните мрежи, че е ИСТИНСКИ МЪЖ, щото си ИМАЛ И СЪПРУГА И ЛЮБОВНИЦА! 
И да пускате фалшификати. Като този на снимката (горе вляво - съпругата на Радев, вдясно - фалшивата съпруга на Б.М.Б, долу - истинските съпруга и гадже):

Дами и господа, членове или привърженици на безгрешната партия, опровергайте публикацията на ПИК, ако е продукт на фотошоп и не пускайте чрез агенция "Една жена каза" партенки, че дамата му е братовчедка.

Най-добре е, „истинският мъж” Радев да излезе и да опровергае лъжата (по ми се чини – затаената истина от втория му живот), вместо да чете „подподпорките” на екипа на Корнелия пред побелелите глави в читалището на ЖК „Младост” в София (на снимката). Видно е, че мероприятието  не може да мине без Първата баничарка на Републиката, г-н Петър Велчев, Съби Събев (на заден план) и други известни лица от някогашния военен истаблишмънт на България!

И тая дунанма ще отмине, дами и господа!

Пък и ние сме си свикнали с тайният любовен живот на едни ЕКСПРЕЗИДЕНТИ!

ЗАЩО НЕ ДОЛЮБВАМ РУМЕН РАДЕВ?

Не го долюбвам не защото е:

• Номинация на БСП и АБВ (кой е по-първи или по-втори в номинацията не ми е ясно), защото не познавам генерал в политиката, който да не е полягал на една или друга партия, макар че са го правили по-елегантно;
• Военен, тъй като и моята 40-т годишна кариера, със и без пагон, премина в армията;
• Генерал, макар, че доста генерали са ме предавали;
• Пилот, защото съм син на пилот от Втората световна война, с когото се гордея, а и с много днешни пилоти, незаслужено прокудени от армията, също се гордея;
• Любовчия, който няма да е нито първия, нито последния в Българската армия и ВВС, а и къде по-големи спецове в този занаят има на запад от Калотина
• С его равно или по-голямо от това на други политици, което му дава самочувствие да заяви, че познавал в „световен мащаб няколко летци, които са станали президенти, обратният случай не ми е известен”, макар че в българската история няма такива, а превратаджиите-политици от преди и на 09.09.1944 г., май не са долюбвани от партията, която го номинира.

Не го долюбвам, защото си ПОЗВОЛИ ДА ИЗЛЪЖЕ в мотивите, с които ОФИЦИАЛНО напусна армията. Ако беше „Еърполисинг”-а, рапортът трябваше да бъде подаден в деня, в който Народното събрание гласува измененията по темата в ЗОВСРБ! Не е и военният министър Ненчев, който едва ли е най-големият виновник за днешното състояние на българската авиация.

Не зная причините за двете опашати лъжи на г-н Радев, макар и да имам подозрения.

Но от жизнен опит зная, че който ВЕДНЪЖ излъже, обикновено ПОВТАРЯ!
А на любителите на "харизмата" на Радев препоръчвам, да си купят тази снимка! От Видин е, от среща със "стотици" привърженици!

ПО ПОВОД НА ЕДНА ДИСЕРТАЦИЯ........

С Георгий Василевич Циганок - началник на Медицинско управление на Министерството на отбраната на Украйна се запознах в далечната вече 1994 г. във военния комплекс „Святошин” край Киев. След това той ми гостува в София. За последен път се срещнахме отново в Киев – генералът вече беше пенсионер. По време на срещите ни сме говорили за ликвидиране на последствията от аварията в АЕЦ „Ленин”, в които генералът беше взел дейно участие. Няма да ви занимавам с подробности. Ще спомена нещо, което винаги ще помня - „Драги Николай, на нас ни беше добре известно, че разкривайки медико-санитарните батальони (полеви болници за оказване на спешна хирургическа помощ в близост да бойното поле – бел.моя) в района на аварията, ние няма да постигнем нищо. Но трябваше някак си да успокоим населението, че правим нещо”.

Сетих се за тези думи,  когато случайно попаднах на едни автореферат на дисертация на д-р Вили Славчев Захариев (http://career.mu-sofia.bg/attachments/article/353/Avtoreferat-Dr.V.Zahariev.pdf). Заглавието ми се видя твърде помпозно – „Ролята и мястото на общопрактикуващите лекари в медицинското осигуряване на населението при радиационен тероризъм”. Не за друго, а защото от почти четвърт век се занимавам с проблемите на бедствията, авариите и катастрофите, в т.ч. и тероризма. Реших обаче, че отново ме е обхванало критикарството и се зачетох.

Още с първите думи във въведението и аха-аха да се убедя, че не съм прав, цитирам: „Данните от специално проведено проучване на назначена от Сената на САЩ работна група от експерти по тероризма и оръжията за масово поразяване през 2005 г., недвусмислено посочват, че „рискът от използването на ядрено оръжие е сигнификантно по-голям от риска за използването на химическо и биологично оръжие от терористите (почти двойно)". През 2008 г. на заседание на Сенатския комитет за национална сигурност на тема „Ядрен тероризъм -медицински аспекти, посрещане на основните нужди и последствия", неговият директор, сенатор Joe Lieberman определя риска за радиационен тероризъм толкова реален, че трябва да започнат незабавно сериозни подготвителни мероприятия. Сенатор Susan Collins изтъква факта, че болшинството от медицинските специалисти и общопрактикуващи лекари нямат необходимата компетенция и готовност в случай на ядрен тероризъм (край на цитата)”. Нямаше как да не се съглася с мастите, задокеански братя. Червейчето на съмнението обаче си остана. Независимо и от това, че в дисертацията се намесиха и другите братя, цитирам: „Експерти по сигурността от научния център Belfer на САЩ и водещи руски специалисти по радиационна и ядрена безопасност, в резултат на едногодишно партньорство, публикуват на 6 юни 2011 г. в Кеймбридж, Масачузетс и в Москва, резултатите от своите проучвания в специален доклад озаглавен: „САЩ и Русия съвместна оценка на заплахата от радиологичен тероризъм". Основният извод е, че „радиологичният тероризъм е реална заплаха" и се предлагат мероприятия за нейното намаляване (край на цитата)”.

Продължих нататък. Целта на дисертацията наглед добре определена – „да се разработи принципна концепция за ролята и мястото на общопрактикуващите лекари при медицинското осигуряване на населението в случай на радиационен тероризъм, съобразена с конкретните условия в страната”. Като прочетох част от задачите ми стана ясно, че нещо не съм разбрал както трябва. Защото изведнъж се появи понятието „радиационни инциденти”, които не са присъщи за използването на ядрено оръжие. Срещат се при аварии на АЕЦ и се предполага, че могат да се наблюдават и при използване на т.нар. мръсни бомби. Само че такива не ми е известно да са ползвани. И дали ще бъдат използвани? След като е по-евтино да блъснеш два самолета в Кулите-близнаци в Ню Йорк и един - в Пентагона или да взривиш няколко тенджери с пирони на маратона в Бостън?

Много ме впечатлиха материалите и методите за изследване при решаване на отделните научно изследователски задачи – провеждане на „единично крос-секционно изследване с цел събиране на информация за анализ на компетентността, готовността и обучението на общопрактикуващите лекари да участват в медицинското осигуряване на пострадали при радиационен тероризъм”, използване на „метода на пряката индивидуална анкета чрез разработена специална анкетна карта, адаптирана съобразно реално съществуващите условия в България, на базата на извършения документен анализ и препоръките на водещите национални и международни организации”  и т.н. И отново се зачудих! Как може да разрешават амбициозни задачи, цитирам:„Да се анализират здравните последици за населението... Да се изготви алгоритъм за действие на общопрактикуващите лекари при радиационен тероризъм (край на цитата)” след като не се познава характеристиката на „радиационния тероризъм”, начините за приготвяне и използване на „мръсни бомби”, къде могат да бъдат използвани и т.н.

И още тук реших, че постановката на дисертационния труд е сбъркана. Което разбира се не е вина на докторанта, а на научното звено, определило темата на дисертационния труд и на научни ръководител. Защото е методично погрешно да разработваш теоретични модели за медицинско осигуряване при радиационен тероризъм, стъпвайки върху опита от аварии в АЕЦ. Най-малкото защото и последствията от тези аварии са различни. Справка АЕЦ в Чернобил и Фукушима.

Пропускам описанието на анкетните карти и описанието на анализа на получените резултати. Статистическите изследвания не са от силните ми страни, пък и се надявам, че те са извършени точно.

Ще разгледам някои моменти от обсъждането на получените резултати, изводите, предложенията и приносите в дисертационния труд.

Да заявиш, че „...Понастоящем в страната няма официално приета цялостна организация на медицинската помощ при тероризъм. Предложени са само основните организационни принципи на тази дейност, но не са изградени все още никакви организационни структури”, означава, че изобщо не познаваш тероризма, камо ли проявлението му в конкретните условия на България” е меко казано неточно. Ако авторът се беше сетил за терористичния акт на летището в Сарафово, най-вероятно нямаше да напише цитираните изречения.

Други изречения на автора са си направо декларации, цитирам: „в случай на радиационен тероризъм се очаква значителен брой пострадали и болни с Multiple Idiopathic Physical Symptoms „MIPS” (до момента това никъде не е описано – бел. моя) да се насочат към общопрактикуващите лекари (кой ги насочва или се самонасочват? – бел. моя). Обикновено те са първото ниво на търсене на помощ (какво излиза, масови загуби, търсене на помощ по обращаемост? – бел.моя). В тези случаи лекарят трябва да е в състояние да: диагностицира и започне предварително лечение (на кое по-точно? – бел.моя), когато той е единствения възможен лекар; проведе при необходимост първична индивидуална дезактивация (къде колега? – бел.моя); даде консултации на пациенти, които се страхуват от появата на евентуални радиационни ефекти; обръща внимание на съмнителни клинични симптоми, които може да имат радиационен произход (край на цитата)”.

По-нататък докторанта прави сериозна екскурзия върху подходите за диагностика, лечение, прогноза и поведение при радиационни увреждания, цитирам: „Американският подход, добре очертан от David Weinstock и сътр., се базира предимно на биодозиметрията (хромозомни аберации в лимфоцити от периферна кръв). Европейският подход е различен. През март 2005 г. Европейската асоциация по трансплантация на костен мозък (EBMT) с консенсус одобри единна стандартизирана процедура за диагностика и лечение на пострадалите. В основата на тази процедура е програмата METREPOL (Medical Treatment Protocols for Radiation Accident Victims). Експерти от Франция, Германия, Великобритания и Холандия под ръководството на германския проф. Theodor Fliedner от университета в Улм, разработват ръководство за медицинско осигуряване на пострадали при радиационни инциденти публикуван от Британския радиологичен институт..... Анализират се четири системи: хемопоетична, гастроинтестинална, кожна и невро-васкуларна въз основа на данни от станали 81 инцидента в 19 страни през периода 1945 - 2001 г. и общо 824 случаи с радиационни увреждания (да попитам за масовите загуби  в течение на 56 години – бел. моя) Предлаганият подход, позволява чрез алгоритъм от кодове за оценка на тежестта на симптомите да се сортира пострадалия в определена „категория за отговор”. Категориите за отговор са четири и съответстват на степените на тежест на острия радиационен синдром.. ... подробните и обстойни прегледи, и изследвания, които се препоръчват от авторите изискват значително количество високо квалифициран персонал и сложна апаратура, които не винаги са на разположение дори в МБАЛ. За общопрактикуващите лекари в по-голямата си част са неприложими. Въпреки това тази система за оценка на радиационните увреждания и поведение на медицинския персонал е приета от Европейския съюз и ние задължително трябва да се съобразим с нейните изисквания  (край на цитата)”

Е, тука я втасахме. Ще ме извинявате за дългия цитат, ама защо трябваше да има толкова дълги „научни екскурзии” За да кажем, че нещо го има и ние ще се съобразяваме с него, но неизвестно как?!

Следват текстове за лечение на различни по тежест радиационни увреждания за мониторинг на облъчването и как е добре общопрактикуващите лекари по препоръките на IAEA, ICRP, NCRP и REAC трябва да разполагат с „някои по-елементарни и лесни за работа, дозиметри и радиометри, които могат да бъдат много полезни, както за мониторинг на пострадалите, така и за намаляване на психологичното напрежение. Нашето проучване показа, че едва 2,3% от лекарите разполагат с дозиметър-радиометър и само 10% могат да работят с тях (край на цитата)”.

Продължава се с разсъждения върху деконтаминацията и лечението, цитирам: „Специфичните методи за лечение, които личните лекари трябва да имат предвид включват: Насищане на органа - например KI при йодни изотопи, Хелатни агенти - Са - DTPA при трансураниеви елементи и тежки метали (Mn, Fe, Zn, Ru, Ри, In, Cd, Th и други); пенициламин (PCA) при полоний, кобалт, мед, живак; димеркапрол (BAL) при олово, бисмут, злато, хром, никел; дифероксамин (DFOA) при желязо..и т.н. (край на цитата)”. Не оспорвам написаното, но то не е резултат от изследванията на докторанта.

Пропускам част от обсъждането на резултатите, за да се съглася с една теза на автора, цитирам: „Провежданото сега обучение на студентите - медици по дисциплината „Медицина на бедствените ситуации" от 10 часа практически упражнения и 6 часа лекции, не е достатъчно по обем и трудно удовлетворява изискванията на МААЕ по отношение на тази подготовка (край на цитата)” Уважаеми колега, само в едно ще ви възразя. Бедствените ситуации не са само и единствено радиационните увреждания. По същата логика друг може да пише за бедствените ситуации при използване на отровни вещества и да направи същия извод. Медицината на бедствените ситуации не е клинична, а организационна дисциплина. Тя трябва да обхваща всички аспекти на бедствията – от терористични актове до наводнения горски пожари, разливане на опасни течности и т.н. Но вие си я карате както от времето на „Медико-санитарната защита”. Което разбира се не е Ваша вина.

Ще спра до тук с обсъждане на резултатите в автореферата.

От изводите ще се спра на следните, цитирам: „Събраните и анализирани данни дават основание да твърдим, че знанията и уменията на общопрактикуващите лекари са фрагментирани и повърхностни, без какъвто и да е практически опит. Готовността е на ниско ниво. Липсват инструкции и алгоритми за действие, които да подпомогнат общопрактикуващите лекари в изпълнението на медицинската помощ. Личните лекари не са включени в подготовката по радиационна защита. Необходимо е да се разработи цялостна програма за обучение по въпросите на медицинското осигуряване при радиационен тероризъм (край на цитата)”.

Вероятно сте прав, непознати колега. Няма как личните лекари да имат практически опит, по причина че радиационни аварии не стават всеки ден, да не говоря за радиационен тероризъм.  Личните лекари сигурно са и изключени от системата за подготовка по  радиационна защита. А включени ли са в системата за защита при използване на импровизирани взривни устройства?. Или в защитата на пострадали при горски пожари?

Мога и да продължа, но няма нужда.

Все ми се струва, че личните лекари трябва да владеят основните диагностични и лечебни техники при заплашващи живота състояния, а не да са пенкилер специалисти. Но това си е мое мнение.

Много са претенциозни и предложенията Ви.

А за приносите да не говорим! Значителна част от тях просто не са Ваши. Изключвам проведеното и анализирано единично крос-секционно изследване с цел събиране на информация за анализ на компетентността, готовността и обучението на общопрактикуващите лекари да участват в медицинското осигуряване на пострадали при радиационен тероризъм по метода на пряката индивидуална анкета.

Все пак имате късмет, че днешните научни журита работят на принципа „ти на мене, аз на тебе”!

Късметлия сте и, че някои заядливко като мен, не Ви е бил рецензент. Поне на вътрешната защита!

Войните на Америка в 2035 година - Пентагонът в предстоящите сражения.

В бъдеще на въоръжените сили на САЩ ще им се наложи да се сблъскат с голям на брой и често непредвидими предизвикателства пред сигурността на страната и стабилността в света.

Стратегическите, оперативните и тактически задачи при противодействие на възникващите заплахи ще бъдат многобройни и ще включват различни задачи.Последните ще зависят от конкретния времеви период, мястото и условията за действие на военните формирования. Към 2035 г. въоръжените сили трябва да придобият значителен брой нови качества и умения. Ще им се налага в кратки срокове  да се адаптират към измененията в обстановката и да се приспособяват към условията, в които трябва да действат. Въоръжените сили трябва да се използват така, че да могат да влияят на хода на събитията и в известна степен да смекчават успехите, постигнати от техните противници. Те трябва да контролират и да неутрализират разпространението на влиянието на противоборстващите страни.

Макар и САЩ да не са винаги заинтересовани  да противодействат на възникващи конфликти в различни региони на света или във възпиране на определени политически акции в някои страни, въоръжените им сили трябва да бъдат в постоянна готовност за намеса с цел ограничаване на мащаба на сблъсъка.

Заплахата от водене на бойни действия на територията на САЩ ще нараства. Американските въоръжени сили трябва да бъдат готови да минимизират последствията от ударите на противника на собствена територия и по дипломатическите служби на страната в чужбина.  За решаването на тези задачи са необходими подготвени формирования за наблюдение и разузнаване, комуникации и информация, управление и логистика. При атаки с оръжия за масово поразяване са нужни ефективни формирования за ЯХБЗ.

Някои, най-агресивни по отношение на САЩ страни, ще се опитват да разрушат създадената от Вашингтон система от съюзи и партньорства или да изменят нормите на международното право в свой интерес. В този смисъл Пентагонът трябва да предприема ефективни мерки за укрепване на действащите военни съюзи и създаване на нови. Ръководството на въоръжените сили трябва да бъде непрекъснато информирано за направленията за действие, целите и задачите на противника. Въоръжените сили трябва да са готови да водят информационни войни и да влияят върху определени слоеве на общественото мнение в света. САЩ трябва да са готови за съвместни съюзнически операции и учения, а също така да създават нови военни бази и системи за тяхното осигуряване.

Противниците на САЩ в следващите 20 години ще се опитат да променят политическата ситуация чрез кибератаки срещу Америка и нейните съюзници. Щатите са длъжни да противодействат активно на тези атаки или да намалят последствията от тях. Трябва да има военни формирования способни ефективно да защитават правителствените бази данни и гражданските информационни мрежи. Въоръжените сили трябва да разполагат с надеждни системи за информационна защита и да бъдат готови да взаимодействат с нетрадиционни партньори – частни компании, киберактивисти и др. с цел разкриване и предотвратяване на кибератаки срещу САЩ.

В бъдеще ще се увеличат размерите на хуманитарните катастрофи. Най-вероятно САЩ няма да притежава необходимите способности за ликвидиране на последствията от тях. Независимо от това въоръжените сили трябва да бъдат способни да евакуират свои съграждани и най-пострадалите жители в зоната на бедствието и за оказване на хуманитарна помощ на местното население. Те трябва да могат да защитават всички военни обекти в засегнатите райони, за да предотвратят силови акции на антиправителствени организации, както и да пресекат опитите за използване на оръжия за масово унищожение в условия на безредие.

 В определени случаи на САЩ ще се наложи да вземат решения за противодействие на агресивните намерения на някои държави или самостоятелни обединения, които им се противопоставят в открита или скрита форма. В тези случаи на въоръжените сили ще се наложи да осъществяват контрол върху възникващите противоречия, да противодействат на неблагоприятните за САЩ промени в международната обстановка и по-ефективно да подавят своите противници.

Решаваните в този случай задачи ще бъдат изключително разнообразни – от сдържане на противника от употреба на сила,  през въоръжено противодействие на агресията до лишаване на противника от възможност да използва овладени обекти в свой интерес.

  В редица случаи федералните власти ще бъдат принудени да предприемат мерки по предотвратяване на агресивни действия от страна на противници  на САЩ, които целят изменения на световния ред. През 2035 г. въоръжените сили трябва да са готови да блокират всички опити и да възпрепятства изпълнението на подобни планове.

 Въоръжените сили на бъдещето трябва да притежават способности за провеждане на операции, които да лишат противника от възможността да изпълни поставените му задачи, даже и в случаите когато този противник разполага с мощен военен и ядрен потенциал.

Някои от противниците на САЩ ще се опитат да преследват неприемливи за Америка стратегически цели. В този случай бойните възможности на въоръжените сили трябва да покажат на противника че се намира в ситуация на пълно равновесие на силите и да го  откаже от набелязаните цели.

 Понякога дестабилизацията на обстановката в отделни региони може да бъде токова опасна за националната сигурност, че да се наложи Вашингтон да предприеме действия за установяване на ред в тях. Това изисква въоръжените сили да са способни да поддържат регионална стабилност със силови методи или да установят военно управление в неблагополучните райони на планета. Това   ще сломи съпротивата срещу законните правителства в засегнатите държави, ще унищожи паравоенните формирования на противниците им, ще осигури легитимността на правителствата и суверенитета на държавите.

Американските експерти смятат, че макар войните сами по себе си да са устойчив начин за съществуване на човечеството, те непрекъснато се променят. Тези промени трябва много внимателно да се наблюдават от военно-политическото ръководство на САЩ, а действията на въоръжените сили да се разглеждат в контекста на световния ред, геополитиката и технологиите.

Съперничещите си държави и мощни неправителствени групировки постоянно ще се стремят към промяна на правилата, върху които  се гради световния ред. Слабите страни все по-често няма да бъдат в състояние да го поддържат. Очакваният научно-технически прогрес може да доведе до технологичен паритет между САЩ и много от техните противници и до опити и действия да бъдат увредени глобални интереси на Америка.

Военно-политическото ръководство на  САЩ е длъжно да си дава сметка за мащабите на бъдещите стратегически държавни и военни задачи в контекста на предстоящите конфликти. Това ще му позволи да дефинира вероятните области и направления за действие на въоръжените сили. В перспектива те не бива са строго установени, а трябва да бъдат само отправна точка за диалог между политици и военни.

КРАЙ. 

 Бележки върху доклада „Войните на Америка  в 2035 година”:

1. Част от заплахите за международни ред и сигурност не са нито  нови, нито оригинални. През 2007 г. в доклад поръчан от Световния икономически форум в Давос заплахите, според тяхната природа са класифицирани в пет основни групи - икономически; геополитически; технологични; природни и обществени, които са взаимносвързани и взаимнозависими. 

 Както се казва – нищо ново под слънцето. Според една прогноза на банкерите от „Голдман Сакс” към 2040 г. Китай се очаква да бъде най-голямата икономическа сила, следвана от САЩ и Индия. Втората група страни са Бразилия, Русия и Япония. Днешните големи индустриални държави – Великобритания, Германия, Франция, Канада и Италия са последни, като е възможно те да бъдат достигнати от държави като Мексико, Южноафриканската република, Бразилия, Корея, Турция и Тайван. Как новите световни играчи ще объркат международния ред и сигурност, не ми е известно.

2. Авторите на доклада сериозно екстраполират настоящото състояние на световният ред и сигурност за след 20 години. Още преди 2008 г. беше ясно, че характерът на настоящите и бъдещи операции на въоръжените сили не бива да се разглежда извън контекста на възможните сценарии за развитие на глобалните и регионални обществени отношения, които на практика продължават да се доминират от великите сили и коалициите между тях. Според анализатори, в краткосрочен и по дългосрочен план те могат да бъдат условно сведени до шест: еднополюсен свят; свят на либерална демокрация; двуполюсен свят с противоборство между полюсите; многополюсен, състезателен свят; преобладаващо доминиране на транснационалните мрежи; глобален хаос и безредие (справка: Колев, Ст. Чупетловски, Ст. Узунов,  Медицинско осигуряване на въоръжените сили в операциите, Военно издателство, ЕООД, 2008, ISBN  978-954-509-396-8). На някои от колегите ми е добре известно, че не обичам екстраполациите в обществените науки.

3. Искам да припомня и една мисъл на американски полковник от семинар на КОМЕД (военномедицинския комитет на НАТО) в Брюксел от преди 16 години. Според нея „от времето на Великата Френска революция, нито едно значимо обществено събитие не е било предсказано”.  В това отношение май е по-добре да прочетете книгата на Насим Никълъс Талеб „Черният лебед” 

 Според авторът черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с три характеристики – то е НЕПРЕДСКАЗУЕМО, има ОГРОМНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ и може да бъде ОБЯСНЕНО СЪС ЗАДНА ДАТА. Тъй като черните лебеди са непредвидими, ние трябва да се пригодим към тяхното съществуване (вместо наивно да се опитваме да ги предвидим).

Разбира се, че горните мисли са само и единствено мои и с нищо не задължават читателите на преведената статия. Освен да мислят върху всяка дума или теза!

Войните на Америка в 2035 година - загуба на монопола върху насилието

Напълно е възможно в бъдеще терористите и противопоставящи се на законните правителства обединения и криминални структури да се сдобият  с биологическо, химическо и ядрено оръжие. На основата на съвременните технологии и възползвайки се от възможностите за свободно придобиване на необходимите изходни материали и за наемане на специалисти те да могат със собствени средства да създадат оръжия за масово унищожение. По-вероятно обаче е, те да го придобият от държави, които легално притежават подобни оръжия, но не са в състояние да осигурят ефективен контрол на тяхната експлоатация и съхраняване.

Русия вероятно ще  продължи да използва заплахата от употреба на сила за защита на своите интереси на велика държава. Китай може да формулира по-динамична и адаптивна морска стратегия , която да му позволи да претендира за монополни права върху островите в Източно Китайско и Южно Китайско море.

Социално-културната картина в света през следващите 20 години също може да претърпи съществени изменения. Възможно е да се появят големи региони, в които различни държави да претендират за правото да употребяват насилие. При това техните намерения няма да се определят от географското им положение и национална идентичност, както е в момента.

Противопоставящите се на законните правителство групировки могат да се обединяват в глобален мащаб, при което националната идентичност губи своето значение. Икономическото развитие на много, днес слаби в икономическо отношение страни, ще позволи те да излязат от състояние на бедност и да предоставят по комфортни условия на живот на милиони жители на Земята.  Подобно комфортно съществуване на регионални социални общности, ако не е подчинено на определени правни норми и ако не се управлява ефективно, може да доведе до социално напрежение, до ръст на насилието и до националистически идеологии.

Ръстът на благосъстоянието на световната общност може да доведе до ограничаване на достъпа на различни страни и тяхното население до хранителни, водни, енергийни и други ресурси. Това може да даде тласък на нестабилността, на социалните конфликти и да стане причина зя свалянето на правителства. Отделни елементи от разпадащите се или нестабилни държави, при определени условия,  ще способстват за нарастване на хаоса, което ще благоприятства геополитическите условия за намеса в тях на по-организирани и агресивни страни, имащи интереси в тези региони. По оценки на експертите до 2035 г. числеността на населението на Земята ще нарасне с още 1,8 млрд и ще достигне 9 млрд души. Приръстът ще дойде за сметка на урбанизацията на много региони от развиващите се страни. Подобно увеличение на населението на Земята, в съчетание с миграцията може да постави управляващите структури в някои държави пред невъзможността да управляват ефективно своите ресурси и да осигуряват нуждите на съгражданите си.

Според авторите на доклада е възможно преразпределение на властовите правомощия в рамките на конкретни държави. Възможно е държавно центричното устройство на отделни страни, в които  принудата и насилието са под контрола на управляващите, да се разпадне на многопластови модели на държавно управление, характеризиращи се с борба за власт между различните институции, групи и частни лица. До 2035 г. е възможно определена част от днешните икономически, информационни и идеологически правомощия на държавата да преминат към недържавни образувания. В този смисъл се очаква, ефективността и значимостта на държавните структури и механизми за управление да намалеят. Това ще ще повиши ролята и значението на неформалните структури по регулиране на процесите във вътрешната и външна политика.

При подобни условия в  много от държавите ще бъде крайно трудно да се запази монопола върху използване на насилието. Неправителствените и частни организации, в условията на отслабена държавна власт, все по-често ще прибягват към насилие в защита на собствените си политически, социални, идеологически и икономически интереси. Колективните акции и граждански движения, за които някога са били необходими месеци и години, в бъдеще ще придобиват форма и съдържание само за няколко часа. Възможно е неголеми социални групи да придобият огромно влияние  и използвайки децентрализираните информационни мрежи и други технологии на бъдещето, в т.ч. и военни, да дестабилизират политически  и социално тази или онази държава.

Посочените обстоятелства изискват предприемане на адекватни мерки от военното ръководство на САЩ, така че в 2035 г. въоръжените сили на страната да бъдат в състояние ефективно да защитават националната сигурност и американските граждани от атаките на вероятните противници.

Следва продължение – „Пентагона в предстоящите сражения”.

Войните на Америка в 2035 година - безопасността на планетата през 2035 г.

Предлагам на вниманието на любопитните читатели превод на статията на Владимир Иванов, „Войните на Америка в 2035 година. Пентагонът оцени бъдещите условия за действия на федералните войски и необходимите им качества (от електронния вариант на „Независимое военное обозрение”, сайтът е посетен на 08.08.2016 г.). Той е посветен на аналитичния доклад на Пентагона под заглавие „Единното пространство за действие 2035 – обединените въоръжени сили в противоборстващия и хаотичен свят”, публикуван на 14.07.2016 г. На 52 страници са разгледани всички аспекти на ситуацията в света, които влияят на националната безопасност на САЩ. В предговора е казано, че целта на документа е да осигури целенасочена подготовка на американските въоръжени сили за ефективна защита на САЩ и техните съюзници през 2035 г.

Безопасността на планетата през 2035 г.

Според авторите на доклада, тя ще се определя от два различни, но взаимно свързани комплекса от предизвикателства. На първо място са намеренията на държавните и „парадържавните” лидери, противостоящи на САЩ да увеличават своите военни потенциали, с цел на наложат в живота своите правила и норми за световно устройство, които не могат да бъдат приети от Америка.

Вторият комплекс е свързан с невъзможността на слаборазвитите държави да поддържат вътрешната си стабилност и да осигурят ефективно управление на своето развитие, което дестабилизира световния ред.

Тези предизвикателства ще окажат отрицателно влияние на ситуацията в света, която в основни линии ще бъде благоприятна за САЩ, но в определена степен няма да отговаря на националните им интереси.

Конкуренцията между страните относно правилата за съвместно съществуване и постоянно нарастващия регионален хаос  много често не са съвместими помежду си и са причина за възникване на въоръжени стълкновения, различни от традиционните конфликти, в които участват регулярни въоръжени сили.

 Конкурентното поведение на различните държави се характеризира с нееднаква трактовка на причините за възникване на всеки конкретен конфликт и участващите в него,  непрозрачност на действията, неадекватна юридическа обосновка на водената политика.

Тези фактори могат да направят целите на противостоящите на САЩ държави и недържавни обединения неясни от една страна и агресивни от друга. На въоръжените сили на САЩ ще се наложи в следващите десетилетия да взаимодействат със своите опоненти именно в такива условия.

През разглеждания период много от съвременните норми и принципи, основи на международните отношения ще бъдат подложени на постоянен натиск. В свят, в който не съществува единна власт, правилата могат да се запазят, ако отделните държави ги спазват и съдействат за тяхното спазване. Тома обаче не е в интерес на набиращите сила държави, които ще се стремят да разширяват своите икономически възможности и да нарастват военните си потенциали. Това може да наруши интересите на САЩ, техните съюзници и други държави от международната общност. Възможно е някои силни държави, изолирайки се от действащите международни правила и норми да се опитат да формират нови политически пространства, с които да създават заплахи за своите съседи и да ги принуждават да действат в техен интерес.

Появата през 2035 г. на силни, противостоящи на САЩ страни, възникването на по-опасни заплахи и голямата вътрешна финансова неопределеност няма да позволи на Америка да реализира едностранни мероприятия в световен мащаб, а реализираните ще бъдат по-малко ефективни. Вероятно Вашингтон ще се придържа към политика на сключване на договори за колективна безопасност със страни, които притежават необходимите военни възможности, и които са идеологически и културно съвместими с Америка. Макар и да е вероятно стратегическата важност на подобни съюзи да нараства, възможностите за управление на подобни обединения при променената международна обстановка ще намаляват.

Твърде вероятно е, във формиращият се многополярен свят, САЩ да се сблъскат с противници, които могат да отделят значителни средства за отбрана и са способни да организират собствени военни съюзи. Едновременно с това трябва да се отчита и фактът, че запазването на цените на енергийните ресурси на ниско равнище, няма да позволи на техните основни производители и доставчици да оказват предишното политическо и финансово влияние върху държави, които не разполагат с такива.

Появата на конкурентно способни регионални държави и създаването на нови военни обединения между тях за решаване на общ задачи може да увеличи търканията между САЩ и техните съюзници. Поддръжката от страна на Америка на държави, които са й лоялни, може да подтикне някои регионални държави  към разрушаване на тези връзки. Едновременно с това връзките на Вашингтон с враждебни на Америка страни, могат да нарушат доверието на настоящите му съюзници,  че САЩ са способни да защитават техните интереси и суверенитет.

В бъдеще, някои държави ще използват принудата и силата, за да въздействат на своите съседи и да изменят политиката им в своя полза. Потенциалните противници на САЩ могат да възпрепятстват поддържането на съществуващите, както и развръщането на нови военни структури на Америка в различни региони на света. Това ще намали влиянието й в тези региони и ще затрудни  реализирането на стратегическите цели на Вашингтон.

Желанието и способността на някои държави да защитават своето регионално превъзходство зависи от много фактори, най-важен от които е създаването на национални ядрени сили. В следващите две десетилетия, държави, които днес имат рудиментарни ядрени възможности, могат да сформират пълноценни ядени сили и да се опитат да ликвидират Договора за неразпространение на ядреното оръжие (Non-Proliferation Treaty). Те могат да бъдат способни да създадат десетки и стотици ядрени бойни глави, които да разположат на междуконтинентални балистични и крилати ракети с различно базиране, в т.ч. и морско, включващо и подводни лодки, както и да създадат други средства за водене на атомна война.

Следва продължение - „Загуба на монопола върху насилието”

Политически римички ......

Корделка. Радев. Суетня

Борисов. Разгневен. Сега.

Дондуков. Кандидат. Боллук.

Родино Мила. Баш Боклук.

 ***

Бай Ненчев. Армия. Резил.

Пенсионери. Вън. Сиктир.

Мадами. Кифли. Незабавно.

Министър! До кога? Безславно!

 ***

Заплахи. Козяк. Мотивиран!

За глупости. Баш. Абониран.

Църнó море.  На НАТО. Бази.

Русия. Плаши. Да загази!

 ***

Меджидийка. Спасов Румен. Банка.

Кражба. Бягство. Африка. Жена-бабанка.

Хапка. Лапка. Кратене. Пари!

Bu yüzden siktir et onlari!*

* - така че на майната им