Войните на Америка в 2035 година - Пентагонът в предстоящите сражения.

В бъдеще на въоръжените сили на САЩ ще им се наложи да се сблъскат с голям на брой и често непредвидими предизвикателства пред сигурността на страната и стабилността в света.

Стратегическите, оперативните и тактически задачи при противодействие на възникващите заплахи ще бъдат многобройни и ще включват различни задачи.Последните ще зависят от конкретния времеви период, мястото и условията за действие на военните формирования. Към 2035 г. въоръжените сили трябва да придобият значителен брой нови качества и умения. Ще им се налага в кратки срокове  да се адаптират към измененията в обстановката и да се приспособяват към условията, в които трябва да действат. Въоръжените сили трябва да се използват така, че да могат да влияят на хода на събитията и в известна степен да смекчават успехите, постигнати от техните противници. Те трябва да контролират и да неутрализират разпространението на влиянието на противоборстващите страни.

Макар и САЩ да не са винаги заинтересовани  да противодействат на възникващи конфликти в различни региони на света или във възпиране на определени политически акции в някои страни, въоръжените им сили трябва да бъдат в постоянна готовност за намеса с цел ограничаване на мащаба на сблъсъка.

Заплахата от водене на бойни действия на територията на САЩ ще нараства. Американските въоръжени сили трябва да бъдат готови да минимизират последствията от ударите на противника на собствена територия и по дипломатическите служби на страната в чужбина.  За решаването на тези задачи са необходими подготвени формирования за наблюдение и разузнаване, комуникации и информация, управление и логистика. При атаки с оръжия за масово поразяване са нужни ефективни формирования за ЯХБЗ.

Някои, най-агресивни по отношение на САЩ страни, ще се опитват да разрушат създадената от Вашингтон система от съюзи и партньорства или да изменят нормите на международното право в свой интерес. В този смисъл Пентагонът трябва да предприема ефективни мерки за укрепване на действащите военни съюзи и създаване на нови. Ръководството на въоръжените сили трябва да бъде непрекъснато информирано за направленията за действие, целите и задачите на противника. Въоръжените сили трябва да са готови да водят информационни войни и да влияят върху определени слоеве на общественото мнение в света. САЩ трябва да са готови за съвместни съюзнически операции и учения, а също така да създават нови военни бази и системи за тяхното осигуряване.

Противниците на САЩ в следващите 20 години ще се опитат да променят политическата ситуация чрез кибератаки срещу Америка и нейните съюзници. Щатите са длъжни да противодействат активно на тези атаки или да намалят последствията от тях. Трябва да има военни формирования способни ефективно да защитават правителствените бази данни и гражданските информационни мрежи. Въоръжените сили трябва да разполагат с надеждни системи за информационна защита и да бъдат готови да взаимодействат с нетрадиционни партньори – частни компании, киберактивисти и др. с цел разкриване и предотвратяване на кибератаки срещу САЩ.

В бъдеще ще се увеличат размерите на хуманитарните катастрофи. Най-вероятно САЩ няма да притежава необходимите способности за ликвидиране на последствията от тях. Независимо от това въоръжените сили трябва да бъдат способни да евакуират свои съграждани и най-пострадалите жители в зоната на бедствието и за оказване на хуманитарна помощ на местното население. Те трябва да могат да защитават всички военни обекти в засегнатите райони, за да предотвратят силови акции на антиправителствени организации, както и да пресекат опитите за използване на оръжия за масово унищожение в условия на безредие.

 В определени случаи на САЩ ще се наложи да вземат решения за противодействие на агресивните намерения на някои държави или самостоятелни обединения, които им се противопоставят в открита или скрита форма. В тези случаи на въоръжените сили ще се наложи да осъществяват контрол върху възникващите противоречия, да противодействат на неблагоприятните за САЩ промени в международната обстановка и по-ефективно да подавят своите противници.

Решаваните в този случай задачи ще бъдат изключително разнообразни – от сдържане на противника от употреба на сила,  през въоръжено противодействие на агресията до лишаване на противника от възможност да използва овладени обекти в свой интерес.

  В редица случаи федералните власти ще бъдат принудени да предприемат мерки по предотвратяване на агресивни действия от страна на противници  на САЩ, които целят изменения на световния ред. През 2035 г. въоръжените сили трябва да са готови да блокират всички опити и да възпрепятства изпълнението на подобни планове.

 Въоръжените сили на бъдещето трябва да притежават способности за провеждане на операции, които да лишат противника от възможността да изпълни поставените му задачи, даже и в случаите когато този противник разполага с мощен военен и ядрен потенциал.

Някои от противниците на САЩ ще се опитат да преследват неприемливи за Америка стратегически цели. В този случай бойните възможности на въоръжените сили трябва да покажат на противника че се намира в ситуация на пълно равновесие на силите и да го  откаже от набелязаните цели.

 Понякога дестабилизацията на обстановката в отделни региони може да бъде токова опасна за националната сигурност, че да се наложи Вашингтон да предприеме действия за установяване на ред в тях. Това изисква въоръжените сили да са способни да поддържат регионална стабилност със силови методи или да установят военно управление в неблагополучните райони на планета. Това   ще сломи съпротивата срещу законните правителства в засегнатите държави, ще унищожи паравоенните формирования на противниците им, ще осигури легитимността на правителствата и суверенитета на държавите.

Американските експерти смятат, че макар войните сами по себе си да са устойчив начин за съществуване на човечеството, те непрекъснато се променят. Тези промени трябва много внимателно да се наблюдават от военно-политическото ръководство на САЩ, а действията на въоръжените сили да се разглеждат в контекста на световния ред, геополитиката и технологиите.

Съперничещите си държави и мощни неправителствени групировки постоянно ще се стремят към промяна на правилата, върху които  се гради световния ред. Слабите страни все по-често няма да бъдат в състояние да го поддържат. Очакваният научно-технически прогрес може да доведе до технологичен паритет между САЩ и много от техните противници и до опити и действия да бъдат увредени глобални интереси на Америка.

Военно-политическото ръководство на  САЩ е длъжно да си дава сметка за мащабите на бъдещите стратегически държавни и военни задачи в контекста на предстоящите конфликти. Това ще му позволи да дефинира вероятните области и направления за действие на въоръжените сили. В перспектива те не бива са строго установени, а трябва да бъдат само отправна точка за диалог между политици и военни.

КРАЙ. 

 Бележки върху доклада „Войните на Америка  в 2035 година”:

1. Част от заплахите за международни ред и сигурност не са нито  нови, нито оригинални. През 2007 г. в доклад поръчан от Световния икономически форум в Давос заплахите, според тяхната природа са класифицирани в пет основни групи - икономически; геополитически; технологични; природни и обществени, които са взаимносвързани и взаимнозависими. 

 Както се казва – нищо ново под слънцето. Според една прогноза на банкерите от „Голдман Сакс” към 2040 г. Китай се очаква да бъде най-голямата икономическа сила, следвана от САЩ и Индия. Втората група страни са Бразилия, Русия и Япония. Днешните големи индустриални държави – Великобритания, Германия, Франция, Канада и Италия са последни, като е възможно те да бъдат достигнати от държави като Мексико, Южноафриканската република, Бразилия, Корея, Турция и Тайван. Как новите световни играчи ще объркат международния ред и сигурност, не ми е известно.

2. Авторите на доклада сериозно екстраполират настоящото състояние на световният ред и сигурност за след 20 години. Още преди 2008 г. беше ясно, че характерът на настоящите и бъдещи операции на въоръжените сили не бива да се разглежда извън контекста на възможните сценарии за развитие на глобалните и регионални обществени отношения, които на практика продължават да се доминират от великите сили и коалициите между тях. Според анализатори, в краткосрочен и по дългосрочен план те могат да бъдат условно сведени до шест: еднополюсен свят; свят на либерална демокрация; двуполюсен свят с противоборство между полюсите; многополюсен, състезателен свят; преобладаващо доминиране на транснационалните мрежи; глобален хаос и безредие (справка: Колев, Ст. Чупетловски, Ст. Узунов,  Медицинско осигуряване на въоръжените сили в операциите, Военно издателство, ЕООД, 2008, ISBN  978-954-509-396-8). На някои от колегите ми е добре известно, че не обичам екстраполациите в обществените науки.

3. Искам да припомня и една мисъл на американски полковник от семинар на КОМЕД (военномедицинския комитет на НАТО) в Брюксел от преди 16 години. Според нея „от времето на Великата Френска революция, нито едно значимо обществено събитие не е било предсказано”.  В това отношение май е по-добре да прочетете книгата на Насим Никълъс Талеб „Черният лебед” 

 Според авторът черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с три характеристики – то е НЕПРЕДСКАЗУЕМО, има ОГРОМНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ и може да бъде ОБЯСНЕНО СЪС ЗАДНА ДАТА. Тъй като черните лебеди са непредвидими, ние трябва да се пригодим към тяхното съществуване (вместо наивно да се опитваме да ги предвидим).

Разбира се, че горните мисли са само и единствено мои и с нищо не задължават читателите на преведената статия. Освен да мислят върху всяка дума или теза!