Историята ми нашепва....

 По повод една публикация в pan.bg:

„….В началото на 1926 г. за началник на медицинската служба при Дирекция на въздухоплаването е назначен д-р Борис Ангелов Вълчев. С неговото име е свързано развитието на авиационната медицина и авиомедицинската експертиза в България преди Втората световна война. Той внимателно изучава специфичните особености на въздухоплаването, запознава се с първите публикации в областта на авиационната медицина, посещава много от развитите европейски държави, което му помага да ръководи компетентно оглавената от него служба. Ръководството на въздухоплаването, а и широката общественост поставят въпроса за усъвършенствуване на подбора и обучението на летците, за подобряване на медицинското осигуряване, за обезопасяване на летателната дейност. Във връзка с това д-р Б. Вълчев подготвя заповед на директора на въздухоплаването (заповед № 118 от 17 октомври 1927 г.), в която се казва:  „....За опознаване физическото състояние на летците и за предотвратяване своевременно на начеващи заболявания, пороци, физически недостатъци, които с течение на времето могат да компрометират въздухоплавателната годност, заповядвам лекарят на въздухоплаването периодически, на всеки шест месеца, да провежда медицински преглед на летците от всички отдели и служби на повереното ми въздухоплаване....... За всеки летец същият (лекарят) да води специален разграфен лист, който да отбелязва данните от прегледа и въз основа на тези данни да издава приетия образец на „Свидетелство за медицински преглед" и в зависимост от него летецът да получи „Свидетелство за правоспособност" и „Позволително за пилот или навигатор на транспортен самолет". Всъщност с тази заповед за пръв път се регламентират годишните и полугодишните прегледи на летателния състав в българската авиация. Поставя се началото на здравната картотека на летците, оформят се медицинските решения за летателната годност. През 1935 г. е открита Здравно изпитателната станция. Тя е изпълнявала всички функции, свързани с подбор на кандидатите за летателно обучение, периодични освидетелствувания на щатния летателен състав, надзор на летателната дейност в частите, преподаване в летателното училище на дисциплината авиационна физиология и хигиена, изготвяне на инструкции и правилници, провеждане на курсове по авиационна медицина, научна дейност от членовете на научния съвет, публикации на научнопопулярни теми и др. При медицинската служба към Въздушни войски се създава и Главна авиомедицинска комисия за летателен надзор. След формирането на Въздушни войски броят на летците започва да се увеличава. Така например през септември 1933 г. на медицински преглед са се явили 72 летци, а през април и май 1937 г. са извършени медицински прегледи на 95 щатни летци и 99 ученици, общо 194 души летателен състав. ....Същата година във Враждебна се построява нова сграда на медицинската служба на авиацията и започва монтажът на новозакупената от Германия термобарокамера с „таван" 15 000 м и понижаване на температурата до минус 56⁰С. Здравно изпитателната станция към Въздушни войски прераства в Здравно изпитателен институт. През 1941 г. е създадена и щатна лаборатория за барокамерни изпитания на летците. В нея първоначално работи проф. В. Завялов, който разработва първата програма за барокамерно изпитание на летците, включваща изследване на пулса и кръвното налягане на морското равнище и на височини 2000, 4000 и 6000 м. Здравно изпитателната станция към Въздушни войски прераства в Здравно изпитателен институт. През 1941 г. е създадена и щатна лаборатория за барокамерни изпитания на летците. В нея първоначално работи проф. В. Завялов, който разработва първата програма за барокамерно изпитание на летците, включваща изследване на пулса и кръвното налягане на морското равнище и на височини 2000, 4000 и 6000 м. над него На последната височина се извършва функционална проба с 20 клякания, след което се прави изкачване с кислород на 7000 м, на която височина се изследва резервното време без кислород....” (Колев, Н., Ст. Узунов, Р. Златев, Медицинско осигуряване на въоръжените сили в мирно време, София, 2010, стр. 69-71)

Нищо ново! Добре забравено старо!