СПОМЕНИ ЗА ПРЕДИСТОРИЯТА НА ЕДИН ПЛЕНУМ...... *

Въведение

На Априлският пленум на ЦК на БКП, проведен от 2 до 6 април 1956 г. е развенчан култа към личността на Вълко Червенков.

Предисторията

През 1954 г. Вълко Червенков решил да се раздели с длъжността генерален секретар на партията и неговите функции да бъдат поети от колективен орган – секретариат на ЦК на БКП. В секретариата влезли самият Червенков, Живков и още двамина. Добре, ама не можело без формален ръководител. Така на 04.03.1954 г. Тодор Живков е избран за първи секретар на ЦК на БКП. В партията недоумявали защо точно той, съмнявали се в способностите му, но Червенков рекъл:

„Тази кандидатура е в духа на новото време. Аз лично я подкрепям.” (Пленум на ЦК на БКП, 25.02.1954 г.)

Четвърт век по-късно, пред Антон Югов, Червенков също рекъл:

„Аз тогава направих голяма грешка. Много голям грешка!”.

***

През годините, в които бил подчинен на Вълко Червенков, Живков ВСЯЧЕСКИ СЕ ПОДМАЗВАЛ. Той редовно събирал главните редактори на вестници и списания, за да ги овиква, че проявяват; неуважение към ЛИДЕРА НА ДЪРЖАВАТА. Карал им се, че в изданията си пренасят името на Червенков на срички, че не ЦИТИРАТ МЪДРИТЕ МУ МИСЛИ, че не винаги поместват портрета му или пък го публикуват на вътрешни, вместо челната страница.

Веднъж Вълко Червенков скастрил някакъв редактор, че снимката му „виси” във всички ежедневници.

Редакторът се ожалил на Живков: „Другарю Живков, вие настоявате да слагаме портрета на другаря Червенков, но той ни прави бележки! Как да постъпваме?”

Живков отвърнал: „Този въпрос НЕ Е ЛИЧЕН. Въпрос е на Централния комитет”.

***

На един конгрес на Отечествения фронт, Вълко Червенков в битността му на министър-председател произнесъл заключителна реч. В-к. „Работническо дело” не я публикувал. На Червенков не му стана приятно, но не предприел наказателни мерки.

Живков, за да поправи допуснатата грешка, се разпоредил речта да бъде отпечатана следващия ден във всички всекидневници.
По този повод Вълко Червенков пратил гневно писмо до главния редактор на „Работническо дело”:

„Очевидно направили сте това, за да поправите вчерашната си грешка. По-добре да не се бяхте опитвали да я поправяте. Явно е, че вие в дадения случай нито конгреса уважавате, нито разбирате политическия смисъл на заключителна дума, нейното значение....”,.

И се разпореди вестникарите занапред да. не предприемат подобни действия без указания от ЦК.

Живков не си признал, че словото на Червенков се е появило в пресата по негово нареждане. Дори напротив! Той предложил редакторът на „Работническо дело” да бъде наказан.

***

В спомените си Червенков пише:

„Аз никога не съм поддържал и нямам никаква своя инициатива да се самоизтъквам. Самоизтъкваха ме и се занимаваха със славословие тези, които бяха около мене... И кога аз на няколко пъти по време на манифестации, организирани от Областния комитет в София, секретар на който беше Тодор Живков, му обръщах сериозно внимание, че има вина, задето се шуми в тези манифестации и се скандира моето име, той - дали искрено, дали лукаво - казваше: „Абе, другар Червенков, как можеш да говориш за изкуствено нареждане, погледни с какви пламнали очи те гледат манифестантите, нима това може изкуствено да с създава?”.

„И след това -продължава Червенков не с посвени, както и някои други не се посвениха да кажа че едва ли не аз сам съм създавал тези шумотевици около моето име.”

Заключение

О tempora, o mores!

Всяка прилика със съвремието е ЗЛОНАМЕРЕНА!!!

 * - по Марина Алекова, в-к „Уикенд”, бр. 14, 9-15.04.2016 г., стр. 65