Разсъждения върху миналото....

В дневника ми във Facebook е качен един материал „Вечен позор! Българите на страната на Вермахтa срещу СССР (снимки), публикуван в bgr.news-front.info.

През 1997 г. имах възможността да се запозная с доцент Спас Спасов Разбойников – хирург. 

 

Банкя, 1997 г., доцент Разбойников е третият отляво надясно

От неговата книга – „Българският Червен Кръст на Източния фронт 1941-1945” понаучих доста неща, поне за медицинските екипи участвали на източния фронт. 

 

Посвещение от автора

Искам да ги споделя.

Авторът е роден в гр. Пловдив на 5.ХІІ.1914 г. Завършва с отличие Пловдивската мъжка гимназия. Дипломира се като лекар в Медицинския факултет на Софийския университет. Служи в ШЗО (1940-1941). Мобилизиран е в българската войска и служи на турската граница и в Скопие. В мисията на БЧК на Източния фронт от 1941 до 1944 г. Завръща се в България след края на войната. До юни 1945 лекар във военните болници в Хисаря и Нареченски бани. По-късно е репресиран като “фашист”. През 1951-1960 г. е изселен от София и едновременно с това става основател на пет районни болници и на хирургическо отделение в мина “Бобов дол”. Работи като травматолог в ИБМП “Пирогов” от 1961 до 1967 г. Заминава за бившата ГДР, където работи като травматолог до 1983 г. В ГДР се хабилитира. Носител на съветски отличия за лечението на военнослужещи от групата съветски войски в ГДР.

Относно решението за изпращане на хуманитарна мисия на Източния фронт, цитирам дневника на Богдан Филов:

“9.Х.Четвъртък..Тази сутрин бяхме четиримата при Царя.. Одобри се да вземе при нас около 2000 ранени германски войници oт руския фронт, които са на оздравяване.., а така също да изпратим Санитарен влак в Русия..” (При Н.В.Цар Борис ІІІ освен Филов присъстват: Иван Попов – външен министър, Никола Габровски – министър на вътрешните работи и генерал Теодоси Даскалов – министър на войната - бел. моя). 

От книгата на доцент Разбойников, цитирам:

“Специално Постановление на Министерския съвет  № 7 от 22.ХІ. 1941 ….Българският Червен Кръст да подготви и обзаведе изцяло един санитарен влак и една Полска хирургическа болница, осигури и да мобилизира граждански съответния персонал за тях…. (В Царство България действа нарочен закон за гражданската мобилизация – бел моя).

За военносанитарния влак и полската (полева по днешната терминология – бел. моя) от книгата на доцент Разбойников, цитирам:

“До това време Българският Червен Кръст беше съставял у нас т.нар “санитарни влакове”, които се изпращаха при големи наводнения, земетресения, епидемии, маневри и мобилизация . Те се състояха от няколко товарни вагона, с кухня за приготвяне на чай, супи, закуски....Имаха и палатки за устройване на временен лагер при необходимост. Тези влакове встъпваха в действие на някоя гара или спирка. Но този път задачата беше съвсем друга: касаеше се за влак с болнични вагони, с възможност за оказване на специализирана медицинска помощ и приготвяне на храна за стотици пациенти и персонал по време на път, независимо от времето и сезона...

... При липсата на опит в това отношение нашият Санитарен влак № 1 беше съставен в първия си вариант съвсем неудачно. Той замина в началото на декември 1941 год., но след прегледа и преценката на немските специалисти в Букурещ беше върнат обратно за основно преустройство (по този повод хумористичния вестник „Щурецъ” пише иронично, че влакът е върнат за да пребоядисване на червените кръстове в зелени, в смисъл толкова зелена е подготовката му – бел. моя) . То продължи до края на февруари 1942 год. Към това време привърши и подготовката на Полска болница № 1...

....Полска болница № 1 беше развърната в гр. Легионово (Яблона-Легионово) на 30 км. северно от Варшава. Там работи от февруари 1942 год. до началото на септември 1944 год. След това е преместена в Тулн, недалеко от Виена, където я заварва края на войната.”

Снимки от военносанитарния влак на жп гара Минск и от полската болница в Легионово

 За да разберете какво са направили българските лекари и сестри трябва да прочетете  книгата. Няма как да ви разкажа над 200 страници.

Ще спомена само, че са влизали да оказват медицинска помощ на ЕВРЕИТЕ във Варшавското гето!

За тези ли хора да има вечен позор, дами и господа???