„Бяха 100. А сега - 110 години...
Събитията все повече се отдалечават от нае. Но отзвукът им с вековна
давност остава. И ни кара да забавим крачката си, да се огледаме, А тогава се
вижда далечна н ясна, блестя¬ща със снеговете си, планинска верига. Това е
Стара планина, българският Балкан, светинята на славянството, опръскана с
кръвта на руските полкове и българските дружини. В аленее¬щата светлина на
утринните и вечерни зари тази кръв изглежда замръзвала навеки над стръмните
склонове …..
В долини и клисури още кънтят гласовете на онези дни — не заглъхва тяхното
ехо. Такава война не може да се изгуби в безкрайния низ от човешки вражди. Каквото
и да твърдят историците, човечеството не знае друга подобна.
Впечатляващите опити за сравнения с кръстоносните походи от средновековието
чезнат пред единствеността на станалото между Сибир и Дунав, между Дунав и
Родопската планина през 1877-1878 г.
Ставало е нещо невероятно, възкръсвал от пепелта на своето петвековно
турско робство един народ, чиято някогашна сили и мощ тревожела цяла Европа.
Непроменен, незабравил своя език, нито имената на на своите древни вождове и
светци, реки и градове. Неговата поразителна жизнеспособност и национална
устойчивост е сравнима може би единствено с руската по време на татарското
робство. И макар, че руските земи и княжества, сплотени около Москва сами са се
освободи след нашествието на степните поробители, кой друг – ако не руските
хора – би могъл да приеме и разбере по-близо до сърцето си обидата и болката на
народи, родствени по език, вяра и култура.
Стремежът към държавен живот през ХVІІІ и ХІХ век назрявал в
българските села и градове, в манастирите – хранилища на книжовния език и
историческите предания, в малките народни училища, в горските лагери на
хайдушките дружи¬ни, в кръжоците на младите революционери. И вулканическите
изблици на това желание са тъкмо през десетилетията, предхождащи Освобождението.
В 70-те години на миналия век, особено след жестокото, кърваво смазва не на
Априлското въстание в България, за всички станало ясно, че старият Източен
въпрос на е вече въпрос само на правителствата, редовните армии и
дипломатически¬те кабинети. Тогава зазвучал гръмко и ясно гласът на руския
народ …..”
От съставителите (Ваня Кастрева, НРБ, Юрий Лощиц, СССР)
София –
Москва
* - Специални благодарности на полковник от резерва Станчо Станчев, който е
открил "фундаменталния труд" на Гю,,,ханъм,м.
Няма коментари:
Публикуване на коментар