Приспивна приказка......

Иванчо много обичал приказки преди сън. Било ред на тейка му да разказва. И почнал той:

„Имало някога, Иванчо, на един остров, едно племе. Решило племето да си прави нова държава - правова, демократична и социална. И понеже Агората им била малка и не можела да ги събере сите островитяни, решили  там да ги представят толкова избраници, колкото площадът хващал. Нарекли представителството си Агорамент.

След много кавги, бдения край Агорамента и гладни протести,  избраниците  приели основен закон на острова. Нарекли го Остритуция Според нея, островът  станал Агораментна държава, а Остритуцията - най висшия закон за всички.

За текущо управление си създали Съвет на старейшините, воглаве с Прайм-старейшина. Подчинили го на Агорамента, ама туй се оказало само ден до пладне. Обикновено ставало онова, което е казал Прайм-старейшината.

Създали си островитянски политически партии, уж плуралистични. Пък после се оказало, че всичките били с един корен – на бившия Вожд на племето и на неговия Главен шаман.

Разрешили га островитяните да си правят островитянски движения, но им забранили да извършват политическа дейност. Ама не би. Скоро партиите почнали да им плащат, когато решат да свалят потайно някой Прайм-старейшина. И ги изкарвали на улицата покрай Агорамента да крещят: „Ти си льош, ти си много льош! Ходи си!” После островитянските движения захитрели и решили да изпълняват не само поръчки от собствения си, но и от чужди острови. Срещу заплащане, разбира се.

За осигуряване на демокрацията, Прайм-старейшината си купил всичките глашатаи на острова. Така политиките му вече били правилно озвучавани. Оставил на островитяните свободата да го попържат по колибите си.

Заменили съдът на бившия Главен шаман с независим. Надали се криво да седи, ама право да съди. И туй било от ден до пладне. Сбъднало се едно старо предание на дедите им, че със стари курви нов бардак не се прави. Пък и Съветът на старейшините си присвоил правото да казва, де в Агорамента, де чрез глашатаите, кой е виновен и кой не. И най-паче преди избори. А държавата им от правова, постепенно се превърнала в кривова.

Не им се случило на островитяните и социалното. Един работник получавал месечна надница от 300 гроша, а Прайм-старейшината - по 10-15 пъти повече. Най-платен бил главният лихвар Банкстер – давали му по 50-60 работнически надници всеки месец. Че да на се срами пред главните лихвари на другите острови..... ”

На тези думи, Иванчо и тейко му захъркали. И приказката се кратила.

Някои казват, че била много по-дълга, а на острова се разказвала от близо четвърт век. 

В нея имало и други интересни неща. Като тези например за врътките  разнообразни, както наскоро писа един български граф.

Ама знам ли?