Хубаво е да си на 27 години.
Морето е до колене.
Особено, ако си лекар трето поколение, ако си асистент и не получаваш мизерните 160-170 € на лекаря-специализант.
Още по-хубаво е, ако ти е даден шанса да водиш упражнения на английски език със студентите.
Чест е на тази възраст да си член на управителния съвет на районна лекарска колегия, а още по-голямо признание е да си член и на Комисията по професионална етика към Българския лекарски съюз.
Шеметна кариера.
При такава биография, колко му е да станеш и медиен герой.
И да даваш оценки.
Например, че доверието между лекар и пациент не само е изтъняло, но се и позагубило. И да търсиш вината за това в:
- „Насажданото негативно мнение за медиците и тяхната компетентност. Апропо, кой го насажда и не е ли той същия, който твърди, че доверието е загубено?;
- Повишените изисквания на пациентите към лекарите с претенциите, че разбират от медицина повече от медиците. Къде се случва това? В Девин, в Кула, на жълтите павета или под тепетата.
- Липсата на качествена медицинска помощ поради дългогодишните проблеми в здравеопазването, принуждаващи лекарите да оцеляват, съобразявайки се с правене и отчитане на клинични пътеки, раздаване на направления и т.н.” Мъдра мисъл, колега! Като спрете да отчитате изработените клинични пътеки и да раздавате направления и нещата ще цъфнат! Що мълчите за многото търговци с бели престилки, които нахлуха в храма на Ескулап след 1990 г.? Между другото един от тях е Ваш съгражданин и доктор хонорис кауза на висшето училище, което сте завършили. Но това е друга тема!
Казвате, че „изостанахме доста в техническо отношение
в сравнение с другите западни страни. Не можем да се възползваме и от голяма
част от иновациите в сферата на медицината, които значително биха ни улеснили.
Оборудването в много лечебни заведения не е на най-съвременно ниво поради липса
на финансиране.” Убеден ли сте че е така? Да сте чували, че парите за болнично лечение
в бюджета на НЗОК са нараснали главоломно
– от 614 млн. лв. през 2006 г.
до 1,603 милиарда лв. през 2014 г. Или за 9 години са
се увеличили 2,6 пъти при инфлация от 43 %. Това бихте ли го коментирали,
колега?
Твърдите, че това, „с което сериозно
изоставаме от лекарите в Европа и Америка, е заплащането (у нас месечното възнаграждение е около 10 пъти по-ниско).” Що не се запитате за причините, заради
които лекарите от ФРГ бягат във Франция, а французите – в САЩ? Не сте ли
чували, че в България има три лекарски касти – висша, за чиито доходи се разказват легенди, средната, която се състои от специалисти на възраст около 40-50 г. и младият пролетариат
със заплати около 1000 лв. А какво е
заплащането на медицинските сестри, колега? Знаете ли какво е съотношението
между лекари и сестри?
Смятате, че не само „пациентът, но и лекарят е безгласна буква в дебата за Здравната реформа. Факт е, че през последните 26 години никой не се осмели да нарече проблемите с истинските им имена и да има желанието и куража да се справи с тях.”
А Вие изричате ли ги, колега?
Не ги открих и в изказването Ви на заседанието на 45 конгрес на БСП (05.04.2015г.)? Защо?
Безгласна буква съм аз, колега! Щото си списвам само в блога, малко хора ме четат и едва ли някой се интересува от моето пенсионерско мнение.
Вашия статус, видно от СV-то май не е такъв. Вас трябва да Ви чуят!
А що се отнася до авторите на всички промени в болничната индустрия на България от 1990 г. и насам, те са лекари. И си имат имена. Можете да ги намерите в Google!
Ще спра до тук, за да цитирам една мисъл на Мао Дзедун”
„Ръководителите,
които разчитат твърде много на практическия си опит в управлението, трябва
непрекъснато да се връщат към теорията и усърдно да работят с книгите. Само по
този начин те ще могат да систематизират и обобщят получените в практиката
резултати. Така ще престанат да възприемат своя ограничен практически опит за
всеобща истина и разбира се, ще грешат по-малко.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар