Предговор: Поведението на
Главният
герой е без изменения. Включително и в „Панорама” на 26.06.....
КАКВА Е СТРУКТУРАТА НА БОЛНИЧНИЯ СЕКТОР СЕГА И КАКВО
ИСКА ДА НАПРАВИ МОСКОВ
Москов прави подробно изложение за
количеството, структурата и собствеността на болничния сектор в България.
Според него броят на болниците в
България е 338, от които 166 - многопрофилни и 162 - специализирани.
Стандартизиран към броят на населението на страната те са 4,6 ‰. Твърди, че за
ЕС тази стойност осреднено е 2,7 ‰. Сиреч сме преосигурени два пъти повече от
европейците.
Не ги обичам твърде осредните работи,
щото ми напомнят за печената пуйка със зеле, дето средно я ядем – аз пуйката,
вие - зелето. За това ще надникна в един,
вече споменаван учебник. Та там пише, че според Г. Ангелов – старши икономист от Институт от “Отворено
общество”, в
България има повече болнични легла на 100 хиляди души население, отколкото е осреднения показател за ЕС (И той размахва мантрата
на Москов за преосигуреност – бел. моя.).
Само че в публикацията на Ганев има една таблица, превърната от авторите
на учебника в графика, която показва нещо друго. През 2006 г. преди
България по преосигуреност с болнична легла са Унгария, Белгия, Финландия,
Франция, Полша.....
|
На седянката Москов твърди, че през 2015 г. страната разполага със 328 болници - 166
многопрофилни и 162 специализирани болници. Ако вярваме на НСИ (цитат по Г.
Ангелов – бел. моя) през 2006 г. болниците са 270 (139 многопрофилни и 131
специализирани. От къде идва нарастването, за има няма девет години не става
ясно, пък и Москов не се опитва да обясни.
Според министъра, болниците у нас са:
- Държавни;
- С преобладаващо държавно участие(
- Общински и
- Частни (фигура 2)
Фиг. 3. Дял на многопрофилните и специализирани болници спрямо
общото количество на здравни заведения (По данни на НСИ и презентацията на
Москов)
На фона на горната тенденция Москов
твърди, че стремежът „към специализация на дейностите води до невъзможност за
добра координация в грижите за пациентите, до дублиране на ресурсите, пречи за
реализация на икономии от мащаба и има ограничена възможност за инвестиции във
високо-технологично медицинско оборудване.” Не обяснява обаче кой координира
грижата за пациентите, предотвратява дублиране на ресурсите и т.н........
По-нататък министърът, позовавайки се на
анализ на Световната банка (не на собствени проучвания, защото звучи по-авторитетно
– бел. моя) се оплаква, че „болничните легла в страната са неравномерно
разпределени и много болници имат много малко пациенти, което е силно
неефективно.” Оплакванията му са може и да са основателни. Само че нещата никак
не са се променили спрямо 2006 г. Тогава в Ямбол на 10 000 души население
има 34.6 болнични легла, във Видин – 42,2, във Враца – 47,0, в столицата – 68,5
и т.н. Москов обаче не прави опит да обясни тези диспропорции.
Ако трябва де резюмирам тезите му за
състоянието на болничната индустрия (подкрепени с още слайдове в презентацията), те биха
звучали така:
„България има много повече от
необходимите болници и болнични легла, които са неравномерно разпределени на територията
на страната, работят неефективно, а стремежът към тяхната специализация е
вреден! И това ще бъде акцента на моята реформа!”
Преди да изследвам намеренията на Москов
за реформи в „болничната индустрия” ще ви запозная с две констатации в тази
област:
Според едната:
- Финансирането от НЗОК се основава на клинични пътеки, цените на които най-често са определени едностранно от НЗОК. Дори в случаите когато това не е така, болниците нямат никакво участие при определянето на цените. Заплащането на клинични пътеки е еднакво без различия по регионален признак или вид и качество на болницата;
- Национален рамков договор се сключва между НЗОК, чийто бюджет е определен от правителството и двата съюза (лекарски и зъболекарски), а осигурените, които финансират системата, и болниците, които извършват здравните услуги, са изключени от договарянето. Договарянето е между монополисти и изключва пазарни елементи, конкуренция и диференцирано третиране и заплащане (Георги Ангелов, „Приватизация на болниците - възможност и предизвикателство”, Институт Отворено общество, София, 2008 г. – бел. моя)
Втората констатация е на покойния
журналист Крум Благов, мир на праха му.
Той пише: „... в същото време са открити рекордните 138 частни болници.
Само за последните 4 години са построени нови 40. Справката, която получих от
Министерството на здравеопазването, показва, че през 2011 г. са акредитирани 7
нови болници, през 2012 г. - още 13, през 2013 г. - 5. Рекордна е
2014-а, когато са открити цели 14, а през тази година Петър Москов въпреки
клетвите си вече подписа разрешение за още една.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар