НАПОИТЕЛНИ МИСЛИ ВЪРХУ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО...... (част първа)

Предговор: Главният герой има високо самомнение, нервни изблици, подчертана логорея, проявява агресия към опонентите си, и не е готов и да си хаби времето с техните тези. Нуждае се ВНИМАНИЕ. От медиите, от институциите, от широката публика, и най-вече от министър-председателя. Заради когото обич да се се маймунисва, подобно на един друг министър от кабинета Борисов 1. (Перифраза на форумен цитат, публикуван от г-н Недялко Йорданов по друг повод в Standartnews.com, 24.06.2015 г.)

Във вторник (23.04.2015 г.), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) организира форум за здравната реформа. На който логореята на министър Москов на тема „Реформата в системата на здравеопазването. Реформа чрез цели” продължи над 40 минути.

За да се анализират 52-та слайда на презентацията му (без  първите два и последният) вероятно ще са необходими доста стандартни страници. По тази причина, и за удобство за четете, анализът е разделен на части.

РОЛЯТА НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ В ЗДРАВНАТА РЕФОРМА.

ТВЪРДЕНИЕ ПЪРВО. РЕФОРМАТА СЕ НАЛАГА, ЗАЩОТО ОБЩАТА СМЪРТНОСТ В БЪЛГАРИЯ Е МНОГО ВИСОКА!

Министърът твърди, че общата смъртност в България нараства от 9.1 ‰ през 1970 година на 14.4 ‰ през 2013 година. Само че къде го виждате това нарастване (фигура 1)? От фигурата се вижда, че общата смъртност в страната към 2010 е спаднала до 9,32‰????  - т.е. с около 5 пункта спрямо  1990 г. 

Фиг. 1. Обща смъртност (по презентацията на г-н Москов)

Да поразсъждаваме по твърдението на министъра. През 2013 г. в учебника „Управление на здравната система” от колектив Р. Дойновска, Н. Колев и  Ст.Узунов (издание на Военна академия „Г. С. Раковски”, ISBN 978-954-9348-41-5  ), твърдим, че общата смъртност в България нараства в средата на 90-те години на миналия век (фигура 2). 

Фиг.2. Динамика на общата смъртност 1981-2006 г. (по Колев и съавтори)

До тогава, тя се задържа на равнища около 11,9 - 12,1‰ . Скокът е през  1998 г. (около десетилетие след 10-то ноемврийския преврат в страната и тръгването й по пътя на демокрацията) – 14,7‰.  Нарастването спрямо 1970 г. е с около 5 пункта,  а спрямо 1981 г. –  2 – 3 пункта. Диагностикът Москов и екипът му не знаят, или не искат да ни кажат кои са причините за това.

Споменатите в презентацията на Москов нива на обща смъртност показват, че тя реално се връща към нивата от 1981 г. Това, незнайно защо не се коментира от министъра.

Не е коректно  и направеното от Москов сравнение с ЕС. В съюза  снижението е с около 2 пункта - от 8,13‰  през  1990 г. до 5,94‰  през 2009 г., приблизително колкото и у нас. Изводът идва от само себе си – и в Европа и в България има тенденция за снижаване на общата смъртност на населението.

Разбира се, у нас тя е на по-висока защото сме тръгнали от по-висока база.

Тези два факта са заметени от диагностикът Москов и екипът му. Защото май не им пасва на тезата им!

ТВЪРДЕНИЕ ВТОРО. РЕФОРМАТА СЕ НАЛАГА, ЗАЩОТО ДЕТСКАТА  СМЪРТНОСТ В БЪЛГАРИЯ Е МНОГО ВИСОКА!

Министърът твърди, че (цитирам): „България все още не може да намали детската смъртност до нивото на показателя, достигнат от страните от ЕС през 1995 г. В момента показателят детска смъртност в България е  2 пъти по-висок от средноевропейския показател и 3 пъти по-висок от показателя в страни като Норвегия, Австрия, Чехия, Холандия и др.” (фигура 3). 

Фиг.3. Детска смъртност (по презентацията на г-н Москов)

Как да ги стигнем, господин Главен здравен мениджър на Републиката, като сме тръгнали от двойно по-големи равнища на детска смъртност? Освен ако не се ръководим от позабравения принос на вожда и учителя Г. Димитров, че за няколко години трябва да направим това, което другите са направили за 100 години?

А ако се върнем малко по-назад в историята, ще видим, че в процеса на снижаването на този показател ние тръгваме преди повече от четвърт век (1981 г.) от още по-високо ниво – 18,9 ‰ (фигура 4).

Фиг. 4. Динамика на детската смъртност 1981-2006 г. (по Колев и съавтори)

Г-н Министърът може би трябваше спомене, че все пак в България има спад от 2 пункта спрямо 2006 г., сиреч тенденцията за снижаване е трайна.  

В споменатия учебника сме изследвали и детската смъртност на Балканите (таблица 1).

Таблица 1

Детска смъртност в някои от страните на Балканския регион за 2002 г. (по Колев и съавтори)

По страни	Детска смъртност на 1000 новородени деца
Гърция	6.12
Македония	12.14
България	13.30
Сърбия и Черна Гора	16.90
Румъния	18.40
Турция	44.20

Вижда се, че не сме най-зле, поне на Балканите, което не означава, че контролът над детската смъртност трябва да спре. По този показател сме на трето място сред балканските държави, като след нас по онова време са бившата Република Сърбия и Черна гора, Румъния и Турция. Защо министърът не ни сравнява със съседни държави, не ни е известно?

По повод детската смъртност очаквах г-н Москов да ни обясни, за сметка на кои от таргетните (целеви) групи от населението се  формира високата детска смъртност? Може би тогава щях да го попитам дали реформата в болниците ще помогне или като се вземат превантивни мерки за спиране на явлението „деца, раждат деца?”  Или нещо друго? Не би!

Пък и в предизборна ситуация вероятно не е политически коректно да се говори за добре известните на всички ни „таргетни (целеви) групи”!.

ТВЪРДЕНИЕ ТРЕТО. РЕФОРМАТА СЕ НАЛАГА, ЗАЩОТО СРЕДНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА В БЪЛГАРИЯ  Е ПОД СРЕДНО-ЕВРОПЕЙСКАТА, А ПРЕЖДЕВРЕМЕННАТА СМЪРТНОСТ (ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА УМРЕЛИТЕ ЛИЦА ПОД 65-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ОТ ОБЩИЯ БРОЙ НА УМИРАНИЯТА) СЕ ЗАПАЗВА НА ВИСОКО НИВО. 

Ще се съглася с твърдението на г-н министъра, илюстрирано с фигура 5.

Фиг. 5.Средна продължителност на живота в РБ и ЕС (по презентацията на г-н Москов)

Но ще му задам един въпрос - ”Защо нарастването на средната продължителност на живота е спряло от 1980 г. насам”? Заради болниците ли? Трябва обаче да съм изключително черноглед, за да отрека, че за последните 60 години средната продължителност на живота е нараснала с близо 19 пункта – от 53,7 на 72,6 г., и няма и най-малък белег за влошаването на демографския показател (фигура 6). 

 

Фиг.6. Нарастване на средната продължителност на живота в България след 1947 г. (по Колев и съавтори)

 Посочените факти във фигурата се потвърждават и от данните на националната здравна стратегия от времето на правителството на г-н Станишев (падна от власт през лятото на 2009 г.), според която (цитирам): „... Средната продължителност на живота за 2004-2006 г. е 72,60 години. При мъжете тя е 69,10 г. и е значително по-ниска от тази при жените – 76,34 г.” Тези стойности са с около 6-7 години по-ниски от средните за ЕС...”

Да ни се пробутва тезата, че в ЕС  живеят по-дълго означава, да пропуснем фактът, че след Втората световна война ние винаги сме догонвали в това отношение Западна Европа. На Балканите (таблица 2) по показателя средна продължителност на живота сме на четвърто място – пред Румъния и Турция.

Таблица 2

Средна продължителност на живота в някои от страните на Балканския регион за 2002 г. (по Колев и съавтори)

По страни	Продължителност на живота в години
Гърция	78.89
Македония	74.49
Сърбия и Черна Гора	73.97
България	71.90
Турция	71.80
Румъния	70.62

Разсъждавайки по третото твърдение се сетих и за още един въпрос: „Какъв е делът, г-н Москов на болничната индустрия” в общия комплекс от мерки за подобряването на демографските показатели на населението???

Край въпроса, ми дойде на ум за едно изследване на СЗО от 80-те години на ХХ-ти век, проведено в Дания, Канада, Норвегия, Русия, САЩ и др. страни. В неговия ход е установено изключителното значение на немедицинските компоненти за формиране на  системното качество здраве. Така например делът на  условията и начина на живот и труд, в т.ч. и на  здравословното поведение (немедицински компоненти) във формирането на здравето измерено чрез показателите заболеваемост, смъртност и продължителност на живота  е 50%; на екологичните фактори - 20% ; на  генетични фактори - 20%  и на равнището на медицинската помощ - едва 10%. Сетих се и  за целите и  задачите в програмата “Здраве за всички “ на регионалното бюро на СЗО в Европа (Targets for Health for allq, Copenhagen, WHO, Regional Office for Europe, 1985). От включените в документа 38 задачи за подобряване на здравето на населението в Европа само 5 или 13,15% от всички са свързани с медицинската помощ. Тези факти са от изключително значение при определяне на приоритетите в здравната политика. Иначе казано на здравеопазването трябва да се гледа като на система от развито междусекторно сътрудничество в обществения живот, а не само и единствено на медицинска дейност, сполучливо характеризирана с понятието “болнична индустрия”

Нещо да се е променило г-н министър? Или на такива старчески задявки не обръщате внимание?!?

Няма да коментирам другите демографски показатели посочени от Москов:

•         Отрицателен естествен прираст;

•         Застаряване на населението;

•         Висока заболеваемост и болестност от хронични заболявания;

•         Високи нива на временна и трайна неработоспособност;

Защото и той самият не ги е коментирал и защото те едва ли фатално са зависими от „болничната индустрия”

И накрая малко обобщени демографски показатели за България в периода 1997-2006 г. (таблица 3).

Да виждате някаква фатална динамика, която да налага реформа в болничната система?? Щото аз не виждам.

И накрая обобщени демографски показатели за България в периода 1997-2006 г. (таблица 3). Да се вижда някаква фатална динамика, която да налага реформа в болничната система??

Таблица 3

Демографски показатели, характеризиращи здравето на българските граждани (по Колев и съавтори)

Наименование на показателите	Стойности по години и по източници
	1997-1998 г. (по М.Попов и Ж. Големанова)	2006 г. (по Националната здравна стратегия)
Обща смъртност на хиляда жители	14,7	14,7
Раждаемост на хиляда жители	7,7	9,6
Относителен дял на населението над 60 годишна възраст в процент	21,7	23,3
Детска смъртност на хиляда новородени	17,5	9,7
Смъртност по причини в процент от всички починали:
Болести на органите на кръвообращението	65,1-66,2	66,64
Злокачествени новообразувания	13,3	15,6
Травми и отравяния	4,2	3,5
Болести на дихателната система	4,1	3,7

Горните разсъждения ми дават основание да заключа, че демографските основания за Московата здравна реформа нещо издишат!

Край на първа част. Следва продължение!