На 8 май** т.г. се навършиха пет години от приемането от Висшия военен съвет на
Министерството на отбраната на Концепция за реформа в медицинската служба на
БА. Изминалото време и натрупаните поуки, придобият опит, както и фактът, че
съм един от нейните автори, ми дават достатъчно основание да погледна върху
направеното от критичен ъгъл. Разработването на концепцията започна в началото
на 1992 г.
и завърши края на първото тримесечие на същата година. Този рекордно кратък
срок е може би най-сериозната причина за допуснатите слабости, за които ще стане
дума по нататък. Освен това ние работихме при липса на доктрина за национална
сигурност и военна такава. Непълно бяха изяснени и схващанията за
стратегическите задачи, стоящи пред Въоръжените сили, тяхната структура, боен
състав и способи за стратегическо, оперативно и тактическо използване във
въоръжен конфликт. Недостатъчно бе изучен чуждият опит, в т.ч. и от въоръжените
конфликти след Втората световна война, както и тенденциите за развитие на системите
за медицинско осигуряване на войските в края на XX и началото на XXI век.
Прибавям и слабото познаване на националната здравеопазна система, нейните възможности
и бъдеще, както и неумението да се подхожда икономически към проблемите.
Сериозни пречки ни създаваше и изградената
доктринална парадигма относно глобалните въоръжени конфликти, за чието
медицинско осигуряване ние бяхме обучавани и възпитавани.
Казаното дотук не означава, че всички постановки
в концепцията са погрешни. Напротив, опитът от изминалите години показва, че
редица от тях напълно съответстват на известните ни днес международни
стандарти и тенденции. Като примери ще посоча интегрираното управление и
финансиране на военните болници и центровете за рехабилитация и профилактика,
изграждането на независим санитарен контрол, централизираното и районирано на
териториален принцип снабдяване с медицинско имущество, апаратура и техника.
Ще добавя и частичното облекчаване на мобилизационното напрежение в случай на
военен конфликт чрез разумно съкращаване на военновременните структури и тяхното
вътрешно оптимизиране, както и успешния опит за интегриране с националната
здравеопазна система (може би недостатъчен), който намери и своята нормативна
уредба в Закона за отбраната и въоръжените сили. Тези достойнства трябва да се
съхранят и доразвият в бъдещето.
Редом с това петгодишният период от приемането
на концепцията разкри и редица нейни слабости. В какво се състоят те?
Следвайки традицията на миналото, структурите
за медицинска помощ и евакуация бяха разделени на мирно - и военновременни.
Това в по-малка степен засягаше тактическите звена, но особено силно бе
изразено в оперативните и стратегическите. Този подход е причина Българската
армия да не разполага с напълно готови полеви медицински подразделения,
части и учреждения, съответстващи на мирновременния й състав. Тази слабост се
прояви както при осигуряване на мисията на "Сини каски" в Камбоджа,
така и при заявката на страната ни за участие с полева болница в силите на
АЙФОР в конфликта в Босна.
Не бяха достатъчно добре обосновани параметрите
на медицинските служби на механизираните (танкови) батальони и приравнените
им. Същото се отнася и за силите и средствата за квалифицирана сортировка, хирургическа,
терапевтична и реанимационна помощ в полосите на механизираните и танкови бригади.
Концепцията не дава достатъчно отговор и на проблема за тяхната мобилност и
автономност. Макар и значително модифицирани, полевите болнични учреждения останаха
на равнището на 60-те години. Запази се тяхната трудна подвижност и
маневреност. Количествено те не са достатъчно съобразени с бъдещия характер
на въоръжените конфликти.
Концепцията не дава задоволителен отговор за
логистичното осигуряване на медицинските подразделения, части и учреждения (тук
включвам и медицинското оборудване и техника). Колкото и пресилено да
прозвучи, в това отношение ние сме малко над нивото на Втората световна
война. Особено незадоволителни са разделите на концепцията относно
евакуационните средства. И тук платихме своя данък на миналото. Не бе
разработена детайлно евакуацията от бойното поле с бронирани средства,
аеромедицинската евакуация, евакуацията по море***. Навлизането на пазарни
механизми в страната и промените в собствеността създават и ще създават
проблеми при евакуацията с железопътен (санитарни влакове) и авто-санитарен
транспорт (санитарни автобуси).
Недостатъчно са разработени проблемите за
използването на съществуващите и бъдещите информационни технологии в сферата
на управлението, оказването на медицинска помощ, хигиенно-противоепидемичните
мероприятия и снабдяването с медицинско имущество. Сериозни непълноти има и
по отношение на подготовката и развитието на медицинския персонал в БА, като
се започне от парамедицинския**** (санитарните инструктори в ротите) и се стигне
до висшия управленски кадър. Липсват стратегията и приоритетите, моделите и
програмите за обучение, съобразени с потребностите на военната медицина и
медицината въобще както в мирно, така и във военно време. Пазарните условия
предполагат нови, нестандартни решения за създаване и поддържане на запасите
от медицинско имущество в тактическите, оперативните и стратегическите звена. Концепцията
не дава отговор на проблемите за медицинското осигуряване на новите мисии на
БА. Концепцията е лишена от конкретно икономическо мислене и подходи. Тя не е
икономически обоснована. Това е разбираемо от гледна точка на подготовката на
авторите по време на нейната разработка. В интерес на истината трябва да
отбележа, че част от тези слабости бяха констатирани още в първите години на
практическото реализиране на концепцията. За съжаление нито аз, нито моите
колеги намерихме сили да отстоим позициите си и да ги отстраним. Казвам
"със съжаление", защото днес, притиснати от суровите икономически
условия, това трябва да се извърши в дефицит на време, финансови и материални
средства. Не смятам, че тези бележки изчерпват концептуалните слабости или че
са истина от последна инстанция. Пък и не това е тяхната цел. Искрено се
надявам те да предизвикат дискусия във военните и военномедицинските среди.
Новата икономическа ситуация, желанието ни да се интегрираме в европейските
структури и НАТО, както и приближаването на XXI век изискват това.
*-Материалът
е публикуван във вестник “Българска армия” на 11.07.1997 г. Някой спомня ли си след 1998 г. да е правен критичен преглед на извършеното в сферата на медицинското осигуряване?
**-Тази година се навършват 23 години. Концепцията отдавна е забравена, защото в милата ни татковина всичко започва от поредния медицински началник!
***-Да не би днес, 18 години по-късно, евакуационните проблеми да са решени ?
****-Някой в България да беше чувал за ПАРАМЕДИЦИ през 1997 г.?
Няма коментари:
Публикуване на коментар