Неподстригани изречения.

Този текст бе публикуван в Netlog, Saturday, 16 March 2013 в 11:54, а иначе са драскулки от есента на 2000 г. и зимата на 2001 г. Сутринта попаднах на него, търсейки една рецензия на дисертация за "голям доктор". Мисля, че не е загубил актуалността си и при днешната политическа ситуация.

-Материално-техническото осигуряване в БА било единно. Като че ли някога е било двойствено или тройствено? А иначе става дума за прости неща. Премахват се междинни нива на получаване, съхраняване, разпределяне и доставяне на материални средства. Реализира се принципа на единоначалието на командира, та чак но началника на Генералния щаб. Как понякога успяваме с порой от думи да направим сложни и най-делничните проблеми.
-Най-добрата критика е писаната и скритата. После можеш да се обявиш за дисидент. Ако имаш практическа полза.
-Критикувай свободно, ако имаш достоверна информация, че и без това офицерът, когото критикуваш е нарочен да си ходи. Поне за момента е безопасно, а после – не се знае.
-НАТО не държи да се загърбват националните военни традиции. Но не и ние. Готови сме заради членството да забравим всичко българско.
-Споразуменията с НАТО могат да се ратифицират без или с резерви. Или да не се ратифицират. Ние ги ратифицираме безрезервно.
-Продължаваме да филтрираме истинските ценности на алианса през парадигмата на Варшавския договор. До кога? Не зная. Не съм убеден, че това ще престане със смяната на поколенията...
-Когато изучавах Организация и тактика на медицинската служба нямах право да се съмнявам, че това, което ми сочат като „А” всъщност е „Б”, макар да беше очевидно. Четенето и практиката ме научиха да бъда критичен, даже и към казаното от авторитети. Това беше преди двадесет години. Жалкото е, че и днес чрез военно образователната система произвеждаме офицери „по калъп” и че инакомислието не е на мода.
-Вярвам, че информационното общество ще промени българския офицер, приучвайки го да мисли и се съмнява. Това е единственият изход от военно образователната система, оковала учебния процес с изучаването на устави, наставления и директиви.
-Двусинодалният модел на Българската православна църква има почва и в армията (за справка – военномедицинската служба). Само че ние си нямаме Вселенски патриарх, та белким ни помири.
-За да станеш генерал, освен лични професионални качества трябва да имаш и образователен ценз. Логично и не съвсем. По-важно е да си „удобен”. В БА е като в „Параграф 22”. Всеки „удобен” офицер може да стане генерал, но не всеки офицер е удобен за генерал.
-При цялата ни беднотия през Втората световна война имахме военна санитарна авиация. Шестдесет и кусур години по-късно нямаме авиация, камо ли санитарна.
-Способността да мислиш се доказва чрез защита на дисертация. При генералите се присъжда служебно.
-Във Военна академия има четири категории преподаватели: не МОЖЕЩИ да се променят, не ИСКАЩИ да се променят, не СМЕЕЩИ да се променят и виж горните три категории.
-Науката твърди, че иновацията започва от там, от където свършва старата парадигма. В Българската армия иновацията започва от там, от където е посочил министъра или началника.
-Всяка критика в армията се наказва, даже и добронамерената.
-Количеството на критичните послания в БА е обратно пропорционално на щетите, понасяни от авторите им.
-Инакомислието у нас винаги се е преследвало. При комунизма – политически, днес – икономически. Дали да не предпочета да нахраня семейството си?
-Има три начина да напуснеш Българската армия: доброволно, доброволно с „артилерийска подготовка за огнево поразяване” (финансова ревизия, ревизия от Сметна палата, други проверки) и доброволно с компромат от личния живот (нали според Евангелието на Матея всички сме грешни). Препоръчвам ви първия. Ще спестите труд на началниците си и нерви на семействата си.
-Българската армия е рай за бивши политически офицери и адютанти. Защото добре изпълняват поръчки и не питат.
-Не задавай въпроси на лектор от Генералния щаб. Освен в случаите, когато отговорът се съдържа в текста, който е прочел или в самия въпрос.
-Във военните академии на НАТО привличали за лектори опитни военно началници. Защо това не намира почва у нас? Защото учебните ни зали не могат да съберат антуражът, написал лекцията на лектора.
-Според военномедицинските доктрини на НАТО превенцията (профилактиката на здравето) била най-важна. Да не би да са чели Семашко?
-По-рано военната терминология изобилстваше от русизми. Днес от англицизми. Кой ти гледа, че трудно се изразяваш и пишеш на български. Напред български солдати към нови англосаксонски езикови бъднини.
-Ние, т.нар. “комунистически възпитаници” си отидохме от армията. Пречели сме на реформаторите. Апропо – също бивши и настоящи комунисти.
-Не зная дали умният началник търпи умния си подчинен, но че глупавият не го търпи никога, съм убеден.
-В армията винаги е имало “дървени глави” – и при Борис ІІІ и при Живков и днес. “Дървени” ама удобни.....