МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ - АЛБАНИЯ

В периода 1994-1996 г. посетих Албания два пъти. Първият – като ръководител на военномедицинската делегация. За първата командировка имам подробни записки, направени веднага след завръщането ми в България. Бях се зарекъл да изготвям такива за всяко излизане зад граница, но не удържах на думата си. Позволявам си да публикувам текста (Съкращения и редакции са незначителни и не променят същността на записаното – бел. моя), писан в далечната 1994 г.:

“Посещенията на наши делегации (разбирай военномедицински – бел. моя) в Р. Албания, Р. Гърция и Китайската народна република бяха договорени в края на лятото, а в началото на септември и началото на октомври с мои докладни записки бе уточнен и състава им. Завръщането на Танчо Гугалов изведнъж рязко промени нещата (След като правителството на Любен Беров подаде оставка – бел. моя). Бях длъжен да му отстъпя мястото на ръководител на делегациите, като си запазя правото да остана в състава им. Това означаваше обаче да бъда в ролята на суфльор по време на разговорите, както и да се наслаждава на “високата” му компетентност в областта на военната медицина, с което не можех да се примиря. Оставаше ми един изход – да му предложа по право да оглави делегациите, да определи сам състава им, а аз да остана в София. Така и направих, като дълбоко в себе си се надявах, че разумът в него ще надделее и ще ми позволи, макар и частично да реализирам онези международни начинания, чието начало бе положено по мое време. Гугалов не беше човек на бързите решения и минаха около 5-6 дни, след което ми обяви, че той ще оглави делегацията на Втората балканска среща на военните лекари в Солун, Гърция, а делегациите за Албания и Китай ще бъдат ръководени от мен (В Солун бяха заедно с полковник Милан Петров. Какви ги свършиха двамата - виж в главата посветена на Балканския военно медицински комитет – бел. моя).

Започна подготовката ми за заминаване в Р. Албания. Посещението трябваше да започне 24.10. но поради желание на г-жа Красимира Бонева – началник на управление “Информация и връзки с обществеността” на министерството бе отложено с една седмица. За Албания трябваше да заминем две делегации, едната, от които ръководена от нея. Тази седмица бе достатъчна госпожата да загуби поста си поради конфликт с новия военен министър Бойко Ноев. Тъй като пътуването щеше да се извърши с микробус се наложи още една промяна – от състава на нашата делегация отпадна подполковник Георги Генев, началник на отдел “Военна фармация” в управлението. Искрено съжалявах, но тъй като по това време в Албания имаше холера, предпочетох да взема със себе си полковник Димитър Митов, главен санитарен инспектор на армията. Рано сутринта на 31.10 отпътувахме от София. Пътувахме с микробус “Тойота” с водач старшина Емил Ангелов. С нас беше и делегацията на управление “Информация и културни връзки на министерството, която вече се оглавяваше от изпълняващия длъжността началник Митко Шопов, полковник от резерва и мой стар познайник от съвместната работа в Легия “Раковски”. В последствие пътищата ни се разделиха. Случайно го срещнах през 2011 г. във военна академия. Беше сред курсистите от факултет “Национална сигурност и отбрана”, на които трябваше да изнеса лекция. Митко се беше преселил в гр. Павел баня, на 1 км от родното село на баща ми Виден и работеше по въпросите на отбранително-мобилизационната подготовка на общината. Шопов бе придружаван от Ваня Янакиева, експерт от управление “Международно сътрудничество” и капитан Веселин Василев от Пресцентъра на министерството.

По време на пътуването се оказа, че сме в състояние бързо да установим приятелски контакти, да намерим много общи теми за разговор, а и общи виждания по тях. Това направи приятни всички дни на командировката.

Денят бе слънчев и топъл, а настроението – отлично. От всички ни само Ваня Янакиева беше посещавала Албания и Македония. Освен това тя бе живяла и учила в Албания и владееше езика. Ето защо единодушно я обявихме за гид. Българо-македонската граница преминахме без проблеми. Навлязохме в изконно български земи, които виждах за първи път. Решихме, че няма да спираме в населени пунктове, за да придвижим по-бързо до Тирана. Посещението на Скопие и Охрид оставихме за обратния път. Пътуването през Македония се оказа изключително приятно. 

 В Охрид - на връщане от Албания, отляво на дясно - Веселин Василев, Митко Шопов, Димитър Митов, Ваня Янакиева, Емил Александров

Пътищата бяха много добри, а автомобилния трафик – незначителен. Впечатляваха обработените, за разлика от нашите селскостопански земи, новите къщи в селата и чистотата на улиците в Скопие и Охрид. Около 14 часът бяхме на Охридското езеро, заобиколено в полукръг от планини. От прозореца на автомобила се виждаха руините на крепостта на Борис І, в която е приел християнството от византийския император. Природата бе изключително красива и може само да се съжалява, че тази земя вече не е българска. Стигнахме манастира “Свети Наум”, който е почти до границата с Албания. Отложихме посещението за обратния път, за което после съжалихме, защото беше затворен. На езерото направихме кратка почивка.

С преминаването на албанската граница започна първата ни среща с мизерията на една стана и един народ, както и прословутите бункери за “всенародна отбрана” на диктатора Енвер Ходжа. По-късно се оказа, че в Албания има построени 600 000 бункера от различен калибър, без да броим тези оставени от италианците от времето на Втората световна война. Всеки един от тях е приблизително равен на две жилищни стаи в панелен апартамент. Подобни творения са човешката глупост, облечена в неограничена власт се асимилират трудно. ГКПП Тушемит ни посрещна с не по-малка мизерия. Няколко бараки и бедно облечени служители на граничните власти. От Охридското езеро до Тушемит задминаваме мъже и жени, нарамили чанти, сакове и денкове. Вероятно въртят своята малка, наричана у нас “куфарна” търговия. На границата ни посреща подполковник Лечи – шеф на военната преса в Албанската армия и домакин на групата на Митко Шопов. Следва протоколно представяне и размяна на обичайните при посрещане любезности. Лечи пътува с полски “Фиат”. Външно изглеждаше запазен, но се оказа по-късно, че е една “гробница”. Ваня и Митко Шопов, поканени от подполковника да пътуват с него, вероятно дълго ще си спомнят за вдишаните до Тирана ауспухни газове.

Близо до ГКПП е гр. Поградец. Гледката от Тушемит до Поградец е такава, каквато е и във всички останали албански градове – тесни и лошо поддържани пътища, лошо облечени хора, дръгливи и дребни крави, много кози, разграбен железен път до Тирана пустеещи и почти съборени производствени сгради и разбира се - бункери. Повече от тях са само децата – весели и игриви като всички деца. В Поградец правим кратка почивка на чаша кафе еспресо в кафене на албанската част на Охридското езеро. Албанците го приготвят по-добре от италианците. За разлика от Македония, където не видяхме рибари, тук масово ловят пъстърва. Лодките са от модерни до самоделки, а рибарите – от 8-10 годишни деца до старци.

Пътят до Тирана е монотонен. Шофьорът на “Фиат”-а се е “маскирал” и като пилотираща кола – размахва през отворения прозорец стоп-палка, включва аварийните мигачи или надува клаксона в опит да ни осигури безпрепятствено движение. Уви, никой не му се подчинява. В страната като че ли няма закон и правилник за движение по пътищата. В Тирана пристигаме по тъмно. Не след дълго навлизаме на главната улица. Строена е по времето на Мусолини и казват, че от птичи поглед прилича на секира. Булевардът е добре осветен, хората са много. Около 20.00 часа спираме пред Министерството на отбраната. Коридорите са тъмни. Казват, че има авария и забравят, че са дали същото обяснение на Ваня и преди две години. Приема ни г-н Гюнкши – началник на управление “Външни връзки”. Запознавам се с подполковник Еслем Хасанай – началник на Медицинско управление. Вилата, в която ни настаняват е на десетина минути пеш от Министерството, в бившия затворен квартал на партийните “бонзи” на Енвер Ходжа. Тук няма мизерия. Чисто е. Двуетажната постройка има модерен асансьор, камини, красиви мебели, италиански мокет и фаянс, вътрешна телефонна централа “Сименс”. Няма обаче вода. Така е до края на посещението. Добре, че носехме туби с минерална. Във вилата ни чакаше военното аташе подполковник Дойков. На сутринта се убеждавам, че и дворът на вилата се поддържа отлично.

 В хотела - отляво на дясно . моя милост, Ваня Янакиев, Димитър Митов, Митко Шопов, Емил Ангелов

В хотела

 Вечеря в хотела. В центъра подполковник Дойков - военен аташе.

Сутринта на 01.11 съпроводени от подполковник Хасанай, майор Люан Николари – началник на противоепидемичния отдел на управлението и преводача Челик Челику се отправяме към военната болница. Утринна Тирана е една невъобразима смесица от хора, автомобили, конски каруци и велосипеди. Болницата е в края на града. Строена е от италианците за сиропиталище, а впоследствие тук се помещава Министерството на отбраната. Началник на болницата е подполковник Езат Дураку. В разговорите участваха капитан Грамос Ходо – зам. началник на болницата, подполковник Спирос Деде – главен хирург, майор Танас Куло – началник на кардиологичното отделение, който познавах от Вилинген, ФРГ и етническия българин д-р Христо (Ристо) Пандовски. Оказа се, че Челику е затруднен от специалната медицинска терминология. Разговорът продължи на руски без негово посредничество, тъй като се оказа, че Деде и Дураку са възпитаници на ВМОЛА в Ленинград. Много активен е д-р Пандовски. Говори на силно диалектен, но разбираем  български. Често се налага да го прекъсват, тъй като друг не може да вземе думата. Медицинската служба се оказа в начален период на трансформация, тъй като такива са й процесите във въоръжените сили. По времето на Енвер Ходжа армията е раздробена до съвсем малки военни единици и една в последните години е започнал процес на интегрирането им. Хасанай счита, че това ще стане бавно, поради икономически и кадрови проблеми. Дураку ни запознава със структурата на болницата. Има 400 легла и по развърнати клинични специалности е многопрофилна. Тук е базиран Националния център по ортопедия и травматология с работилници за протезиране. Впоследствие го посещаваме. В болницата имат сериозни проблеми с медицинската техника. Рентгеновите апарати, китайско производство са над 20 годишни и са повредени, а резервни части за ремонта им липсват. В болницата имат само три изправни електрокардиографски апарата. Макар че в програмата няма предвидено мое изказване, реших да ги запозная с това, което правим в България. Това беше необходимо, тъй като моя познайник майор Илир Кайо по неведоми пътища е бил свален от длъжността началник на управление и пратен да специализира гастроентерология в САЩ. В този смисъл, албанските военни лекари не знаеха нищо за България. Зададоха ми много въпроси. Хасанай активно записваше. На поставените от нас въпроси за холерата и епидемичната обстановка, домакините отговарях с неохота. Дураку беше поставил микробиологичната диагноза, потвърдена по-късно и във Франция. Гр. Берат, в който имаше мотопехотна бригада и който трябваше да посетим на 02.11 е едно от холерните огнища. Най-вероятно по тази причина на следващия ден посетихме  Дурас, курортен град на Адриатическо море.  

 

На брега на Адриатическо море в Дурас.Между Митко Шопов и Ваня Янакиева е военното аташе Дойков (с мустаците)

 Оказа се, че страната и армията са все още “девствени” по отношение на СПИН. Голямата разпокъсаност и малкия числен състав на военните формирования (По 10-20 души, храненето на принципа “нахрани се сам” –бел. моя) се оказва надежден щит за липса на стомашно-чревни заболявания.

Мизерията, която видях при обиколката на болницата беше ужасяваща. Пуши се навсякъде, в т.ч. и до болния. Роднините могат да го посещават по всяко време, а те са толкова на рой, че част от пациентите не можеха да се видят. На много от леглата на болните имаше разпънати трапези. Следобед посетихме гр. Круя, където е била крепостта на Скендер бег, национален герой от битките с турците. 

Пред паметника на Скендер бег.

 На кафе в Круя. Хасанай е вторият от дясно на ляво.

От крепостта са останали руини. Музеят е интересен, макар и да се съмнявам в автентичността на експонатите. Ваня разказва, че при посещението си в града генералът от резерва Люцканов (Бивш командващ на Сухопътни войски и бивш секретар на МВР – бел. моя) седнал в престола на Скендер бег и предизвикал възмущение сред албанските придружители. Въпрос на възпитание, макар да е съмнително престолът да е от онова време. Поне на външен вид.

От терасата на върха на музея се вижда в далечината Адриатическо море. На една от калдъръмените улици на града има множество занаятчийски дюкяни. Разнообразието на стоки, предимно от мед е голямо, но не са никак евтини. Купувам си за спомен една вишнево червена дървена кутия с медни инкрустации и една медна кана. Вечерта подполковник Лече и подполковник Хасанай дадоха официална вечеря. В интересни разговори просрочихме определеното по протокол време. За това вероятно помогна и ракията “Перла”, която носех от България. На следващия ден бяхме в Дурас. Морето беше “топло” за сезона. За съжаление почивната станция на Министерството на отбраната бе в окаяно състояние (Строена от италианците. След Втората световна война е в границите на съветска военна база до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни – бел. моя). Дворът с палми, лимони и маслинови дръвчета е прекрасен, плажът – също. Състоянието на постройката за почиващи обаче е нещо, което даже и при кризата у нас не можех да си представя. Хасанай непрекъснато повдигаше темата за размяна на почиващи. Бях принуден да отговарям в бъдещо неопределено време, защото нямаше как да накараш българско семейство на военнослужещи да почива в тези условия.

В резултата на водените разговори с Хасанай подписахме протокол за намерения. В него бяха включени основните направления за развитие на сътрудничеството между двете медицински служби. Предвиждаше се възможността в България да се лекуват безплатно до 10 албански пациента годишно, при заболявания, които не могат да бъдат разрешени в Албания като пътните разноски до и от България се поемат от албанска страна. Според друг текст двете страни изразяваха готовност за размяна на пациенти във възстановителните центрове и санаториуми за рехабилитация, като разходите се покриват от изпращащата страна. Сътрудничеството в научноизследователската дейност включваше: обмен на лектори по научни и военни теми и на изтъкнати специалисти за консултации при обученията по научно-военните теми; организиране на 10-15 дневни посещения на български специалисти в Албания и на албански специалисти в България в областта на хирургията, травматологията, интензивната помощ и кардиологията; квалификация на албански военни лекари в България в областта на хирургията, кардиологията, пневмологията; публикации в научни списания и участие в конгреси/ медицински учения на двете страни. Българската страна имаше готовност да предложи безплатно материално подпомагане за албанската страна. Договорихме се, че изразените намерения ще се реализират при спазване на албанското и българско законодателство, а на основата на тях ще бъде подписан протокол до м. януари 1995 г., като неразделна част от договора за сътрудничество между двете министерства на отбраната. Това стана на 14.02.1995 г. по обяд в Тържествената зала на Министерството на отбраната, по време на гостуването на военна делегация на Албания в България. 

 Подписваме документите с полковник Хасанай. От лявата му страна Ваня Янакиева.

При подписването допуснах гаф – положих подписа си там, където бе изписано името на Хасанай. По този повод заместник началник на ВМА по учебната и научна част полковник доцент Борислав Герасимов иронично отбелязал, че “най-вероятно съм бил пиян”. По логиката на Герасимов и Тотомиров трябва също да е бил пиян, когато е подписвал заповедта за упълномощаването ми за подписване на протокола. В нея също има грешка. 

 Пълномощното от генерал Тотомиров

В горния ляв ъгъл като година на издаване е записана 1994, а става дума за 1995.

Второто ми посещение бе от 10 до 11.04. 1996 г. като член на делегация, водена от началника на Генералния щаб генерал-полковник Цветан Тотомиров. По време на посещението не се случи нищо особено. 

 На летището в Тирана при пристигането ни

Едно от изключенията беше разговорът ми с Тотомиров в самолета на 10.04. за някои далаверите на Милан Петров, които бяха станали достояние на пресата и за които разказах. В групата на изключенията слагам и посещението в авиационната база в Гядър, където разгледах хангар в тунели, прокопани в планински хълм. В тях се съхраняваха отдавна свалени от въоръжение съветски изтребители „Миг” и „Як”. Не ми беше ясно защо? Най-красивото изключение обаче беше официалният прощален обяд от заместник началника на ГЩ генерал Винчани във вилата, някога собственост на Граф Чано (Италиански министър на външните работи по време на Втората световна война – бел. моя), край гр. Лежа. Изключително стилна дървена постройка с красив и много добре поддържан двор.

 Прощален обяд в бившата вила на граф Чано.

Военномедицинската служба на албанската армия и болницата в Тирана си бяха все същите. Не се бяха сменили и хората, с които се срещнах през 1994 г. По тези причина няма да се спирам на подробности от това посещение.

В заключение искам да подчертая, че военномедицинското ни сътрудничество ни с Албания по мое време остана по-скоро на хартия. Във Военномедицинска академия преминаха специализация двама албански военни лекари - единият по хирургия, а другия по кардиология. През м. октомври 1995 г. албанската страна отправи молба за лечение на осем албански военнослужещи във ВМА. След консултация със съответните специалисти, албанската страна беше уведомена, че шест от болните могат да бъдат лекувани във ВМА. За другите двама, данните от изпратените епикризи не бяха достатъчни. Бяха поискани нови. Между другото нито един албански военнослужещ не бе приет на лечение във ВМА. От научните прояви стана факт само участието им в научната конференция по медицинското осигуряване на миротворческите операции на ООН през м. май 1995 г. във ВМА и гостуването им по време на българо-американското учение “Партньорство-96”. Лекарства и медицински апарати не им бяха предоставени. Ние също изпитвахме нужда от такава помощ, независимо че бяхме значително по осигурени с лекарствени продукти и медицински апарати.