РАЗМИСЛИ ПО ПОВОД НА ЕДНА ОДИСЕЯ

Одисеята „Стоян Тонев” отиде в историята. Както се казва в поговорката – „Всяко чудо за три дни”. Пък и в България, по думите на Иван Кръстев „се раждат по три чудеса на ден”.

Не обичам пенсионирания генерал и бивш депутат и никога не съм го крил. Но днешните ми размисли няма да бъдат посветени на негова милост. Да го съди правосъдната система или Бог.

За мен сакралният въпрос е защо беше възможна тази афера?

Това ще наложи да се върна 30-на години назад. През 1983 г. ВВМИ, оглавена от епидемиолога  генерал-майор Николай Купенов съществуваше. Но си кротуваше. Властовите мераци на професори и доценти липсваха или бяха минали в дълбока нелегалност. Макар че доста хора от онова поколение имаха пряк достъп до Тодор Живков.  Все си мисля, че ги респектираше началника на тогавашното Медицинско управление на Тила на БНА генерал-лейтенант Марков, грамотен медицински офицер и активен борец, но не от тези, които се нароиха със задна дата, а със задочна смъртна присъда от времето на студентските му години.

През 1985 г. Марков се пенсионира. Май и оттогава започна безвремието. Новият началник - Янчо Янчев, генералското звание му беше присвоено на 60-на годишна възраст, казват с помощта на Велко Палин започна да им изпуска юздите. Освен Купенов и други по-знайни и по-незнайни професори и доценти започнаха да посещават кабинета на тогавашния началник на Тила на БНА. Зад гърба на Янчев. Вероятно с „най-чисти намерения”. Особено по време на аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г. Този период ще го прескоча. Участниците в него отдавна са покойници.

През 1988 г. начело на Медицинско управление застана доцент Виктор Чаушев – дете на убити партизани от Батак, а на ВВМИ – професор Йовчо Топалов. И властовите амбиции в института май започнаха да нарастват. Връх на напъните им за власт бе създаването на ВМА през 1989 г. За събитието съм разказвал подробно (виж публикацията в блога „ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ – малко история от 9.02.2015 г.).

Ще приведа само едно изречение от Указ 546 от 6 април 1989 г. „Член единствен..... ал. 2 Министерският съвет да определи  (подчертаното мое, а защо - ще разберете по-късно) медицинските заведения, които се включван н състава на Военномедицинска академия”. 

Разбира се, Министерският съвет си свършва работата два дни преди да е обнародван указа (виж Решение № 54 от 4 април 1989 г.). Това разминаване ще го отдадем на порядките на оня режим.

И опитите за самостоятелно и неконтролируемf съществуване на ВМА започват. За да не се повтарям, ще препоръчам да прочетете „Портрети на някои ръководители на ВМА”, публикувани в блога ми също на 09.02.2015 г. Благодарение на Началника на Генералния щаб на Българската армия армейски генерал Любен Петров те остават без последствие. Даже и по време на г-н Танчо Гугалов, парашутист от четата на Луджев (надявам се първия и последен цивилен началник на Медицинската служба на войската), по чието време ВМА беше на двойно подчинение – на Министъра на отбраната и на началника на Медицинско управление.

Най-мощните опити за откъсване  на  ВМА се регистрират по времето на небезизвестния професор Милан Петров. който през 1994 г. не се свени да иска за себе си звание „генерал-лейтенант”, а за първия заместник на академията – „генерал-майор”! Мотивите му са уникалността на военномедицинската структура (виж факсимилето). 

Времето за нахалното искане е благоприятно – министър е Валентин Александров, който под натиск на БСП възстанови взетия в разпореждане за уволнение Милан, ама моя милост – един никакъв изпълняващ длъжността началник на Медицинско управление!

Животът обаче тече! Генерал-полковник Тотомиров стана началник на Генералния щаб. И с негова заповед, началникът на ВМА му стана непосредствено подчинен. И седна около масата на, която сядаха само членовете на Военния съвет на началника на ГЩ. Имам си обяснение защо, ама Тотомиров си е жив и здрав и може да го питате! С това греховете на „Железния генерал” към военната медицина не се изчерпват. Малко преди да бъде освободен от длъжност, ръководеният от него Военен съвет взе решение за преобразуване на Медицинско управление в отдел. За подбудителите също се досещам. Решението на Тотомиров беше изпълнено с ръката Михова, днес виден депутат от АБВ.

Започна унищожаването на ръководството на Медицинската служба на Българската армия. Михо, в съучастие с днешния пенсионер и посланик Никола Колев, продължи разрушаването на Медицинската служба на армията.

За да бъде успешно завършено днес!

ВМА между другото още по време на Никола Колев придоби уникален вид. Скрити зад Закона за лечебните заведения, тогавашните ръководители на ВМА начело с бригаден генерал Румен Златев създадоха с Постановление на Министерския съвет уникалната й съвременна структура, непозната в НАТО и света – многопрофилни болници за активно лечение, заведения за рехабилитация, медицинските служби на частите и т.н. При действащ и неотменен Указ на Държавния съвет на НРБ. За това подчертах  и текста при цитирането на неговата втора алинея. Защото ми се струва, че "да определи” означава еднократен акт. Иначе грамотните юристи от Живково време щяха да запишат „определя”. Но това са си мои разсъждения. 

От Златевото творение се възползваха други , ама това е отделна тема. 

Днес Медицинско управление е ликвидирано! ВМА е самостоятелна и самоконтролираща се институция!

Лисицата е оставена сама да пази кокошарника!

Всички събития от близките дни или в бъдеще ще бъдат само подробности!

За съжаление!!!