Балкански военно-медицински комитет или премълчаваните факти!

В края на миналото столетие (1993-1995 г.) медицинската служба на Българската армия инициира и финализира едно сериозно начинание – учредяването на Балкански комитет по военна медицина (БКВМ). Събитието и тогава и днес може да бъде оценено не само като акт на професионално обединение на военни лекари от съседни страни, но и като принос в процеса на укрепване на мерките за доверие и сигурност във военната област на Балканите. Факт е, че сред основателите са представители на въоръжени сили от страни-членки на НАТО (Р.Гърция и Р. Турция) и такива, за които членството в алианса е въпрос на неясно бъдеще – Р. България и Р. Румъния. Имах шанса и честта да участвам в процеса на създаване на комитета – първоначално като изпълняващ длъжността началник на Медицинско управление на ГЩ на Българската армия (1993-1994 г.), а в последствие – като негов титуляр.

Инициативата за учредяването на подобна организация стартира непосредствено в първите години на демократичните промени в страната и доколкото си спомням това стана след посещение на делегация на Военномедицинска академия (ВМА) на гости на колегите им от ВМА, Анкара, Р. Турция. Тя бе лансирана от генерал-майор, професор Григор Мечков (По това време началник на Военномедицинска академия, впоследствие член-кореспондент на БАН, а малко преди смъртта си и академик – бел. моя) и полковник професор Младен Григоров, но така и не получи развитие.

Първата официална среща за създаване на БКВМ се организира и проведе от 20 до 21 май 1993 г., в гр. София и не мога да си кривя душата, неин инициатор бе генерал-майор Никола Александров – началник на Военномедицинска академия (В архивни документи може да я срещнете под името 1-ва среща на Балканския комитет по военна медицина, но практически неговото правно регламентиране настъпи с подписването на меморандума в Букурещ през 1995 год. Не бива да се пропуска и факта, че срещата бе санкционирана от началника на Генералния щаб на Българската армия армейски генерал Любен Петров  - бел. моя). Съставът на българската военномедицинска делегация включваше: ръководител – генерал-майор доцент д-р Никола Александров и членове – полковник Васко Петров, изпълняващ длъжността заместник началник на Медицинско управление, полковник доцент д-р Надко Величков, полковник доцент д-р Красимир Гигов и полковник доцент д-р Андрей Андреев – заместник-началници на Военномедицинска академия. За срещата бе създаден и секретариат в състав: председател – полковник Милчо Перчински, и членове - майор Георги Давидов, офицер от военното контраразузнаване и д-р Мая Каменова от научния отдел на академията. Съставът на останалите делегации беше съответно: Р. Гърция - генерал-майор Василиус Полименакос (С генерала се бях срещал при посещението ми в Гърция през декември 1991 г. – бел. моя), ръководител и подполковник Христос Даскалопулос, Р. Румъния – полковник Петру Кертик, ръководител и полковник Георге Крънгулеску, Р. Турция – бригаден генерал Шакир Танъндъ, ръководител и полковник професор Фикри Коджабалкан (Двамата се оказаха с  български корени от Североизточна България и изправиха на нокти Военното контраразузнаване с желанието си да посетят родните места – бел. моя).).

 

 Снимка за спомен от първата среща - отляво надясно - полковник Даскалопулус (Гърция), генерал Танандъ (Турция), генерал Александров, полковник Колев, генерал Полименакос (Гърция), полковник Кертик (Румъния)

 В рамките на срещата се проведоха едно пленарно и три работни съвещания. 

 Факсимиле на програмата на първата среща

На пленарното заседание поднесох приветствие към участниците, което цитирам дословно:

„Уважаеми гости, дами и господа,

Особено ми е приятно да ви поздравя с “добре дошли” на българска земя и да ви предам специалните поздрави на министъра на отбраната и началника на ГЩ на БА и техните пожелания за успешното протичане на тази уникална по характера си среща на военните лекари от балканските държави. Положителните политически промени в света и Европа направиха възможно падането на стените на взаимното недоверие и подозрителност.

Днес ние, които стояхме от двете страни на условната фронтова линия имаме възможност да се срещаме, да обсъждаме свободно своите проблеми и да участваме със свой, макар и малък дял в изграждането на мирна, единна и демократична Европа. Ето защо аз не мога да не отдам дължимото на държавните глави, правителствата и висшите военни ръководства на нашите страни, които стъпка по стъпка направиха невъзможното вчера за възможно днес. В Европейската история Балканите не са се ползвали с особено добро име.

Политическата недалновидност нерядко ни е изправяла един срещу друг и което е най-трагично, това противопоставяне се е плащало с цената на човешки жертви и страдания на народите. Днес имаме историческия шанс да изчистим от името на Балканите прозвището “барутен погреб” и да създадем отношения на трайно приятелство, сътрудничество и добросъседство. Мисля, че тази първа по рода си среща на военни лекари от балканските страни е една сериозна крачка в това отношение. Около тази маса можеше да има представители и на останалите балкански държави. Аз искрено съжалява, че те не са между нас. Едновременно с това ми се иска да бъда оптимист и да вярвам, че процесите в нашите западни съседи ще намерят своето мирно разрешение в интерес на народите, които ги населяват. Иска ми се също да вярвам, че в близко бъдеще нашето съобщество ще има нови членове.

Уважаеми колеги,

На прага на ХХІ век задачите и функциите на нашите армии се променят и ще се променят. Значително ще нараства тяхната умиротворителна роля в регионален, а защо не и в световен мащаб. В тази връзка ще се променят и функциите и задачите на медицинските служби, които представляваме с вас тук. Ето защо ми се иска от името на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия и от мое име да ви пожелая ползотворен обмен на мнения и успешно завършване на първата среща на военните лекари от балканските държави.

Благодаря за вниманието!”.

Основните въпроси, които се дискутираха на брифингите на пленарното заседание и при обмяната на мнения на работните бяха свързани с медицинското осигуряване на въоръжените сили на страните участнички, възможности за обмен в областта на научната, учебната и лечебни дейности между страните, ролята и мястото на военномедицинските служби при ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи и възможностите за взаимодействие. Протоколът за срещата се подписа на 21. май.1993 г., но не разполагам с текста.  

Втората среща на военните лекари от Балканските страни (По документи се води 2-ра среща на Балканския комитет по военна медицина) бе планирана да се проведе в Солун от 9 до 13 ноември 1994 г. Българската делегация трябваше да бъде ръководена от мен, в качеството ми на изпълняващ длъжността началник на Медицинско управление – ГЩ. В нея бяха включени полковник професор Милан Петров, началник на ВМА (Сменил на поста генерал-майор Никола Александров през зимата на същата година – бел. моя) и Маруся Петкова – лекар във ВМА. За съжаление през септември се разразиха скандалите между военния министър Александров и армейски генерал Любен Петров довели правителствена криза, оставката на кабинета на Любен Беров и завръщане в Медицинско управление на д-р Танчо Гугалов титулярният началник. До края на 1994 г. имаше две командировки в чужбина – тази в Гърция и в Китай. С Гугалов се разбрахме той да води делегацията в Солун, а аз – в Пекин.

Какви договорености са били постигнати в Гърция, не ми стана известно. Протокол от срещата така и не постъпи в Медицинско управление.

На 21 – 22 септември 1995 год. в Атина се проведе извънредна среща на Балканския комитет по военна медицина. Вече бях назначен за титулярен началник на Медицинско управление. По мое предложение беше утвърден следния състав на българската делегация: ръководител – полковник Ватислав Цеков, началник на отдел в Медицинско управление, и членове - полковник доцент д-р Николай Чобанов, началник на Катедра „Военно здравеопазване” на ВМА и майор Николай Богданов от Катедра „Военна епидемиология” на ВМА. Богданов беше и преводач (По-късно достигна до началник на Медицинския отдел на Дирекция „Логистика” на Генералния щаб, а в момента е пенсионер и работи в старата си катедра – бел.моя). Останалите страни са били представени от: капитан І ранг Статопулос – медицинска служба на военноморските сили на Р. Гърция, подполковник Михай Санду – медицинска служба на въоръжените сили на Р. Румъния и полковник доцент Хасан Торе - медицинска служба на въоръжените сили на Р. Турция. Подписана е паметна бележка по повод на извънредната среща, чийто пълен текст е поместен по-долу. Подготвен е и окончателен вариант на проект за Меморандум за съгласие, чието подписване в Букурещ през есента на същата година трябва да доведе до основаване на комитета

“ПАМЕТНА БЕЛЕЖКА ЗА ПОСТИГНАТО СЪГЛАСИЕ

на  проведената извънредна среща на Балканския комитет по военна Медицина - 21-22 септември 1995 г. Атина, Гърция (превод)

В допълнение на балканското коопериране в научната област на военната медицина, по което се постигна съгласие по време на първата среща на Балканския военен комитет по медицина, проведена в София на 20,21 май 1993 г. и втората, проведена в Солун от 9-13.11.1994 г. и които са детайлизирани и уточнени в съпровождащите ги протоколи, подписани в края на срещата беше проведена извънредна среща на (БКВМ). Представителите на Военните Медицински Служби, които взеха участие в извънредната среща на БКВМ препотвърдиха своето желание за по-тясно сътрудничество в областите, засегнати в гореизброените протоколи в София и Солун и постигнаха съгласуваност за:

1. Меморандумът за сътрудничество (МС), където са посочени основните дейности на БКВМ следва да бъде официално представен за обсъждане пред Генералните щабове на страните, основателки на БКВМ за утвърждаване. Официално   копие на МС е прикрепено към паметната бележка от срещата в Атина.

2. За изложението от тук нататък ще използуваме термина Меморандум, вместо Протокол, доколкото резултатите от Меморандума на БКВМ се отнасят за това. Ще използуваме термина Допълнителен Протокол за поправки и допълнения към МС. Протоколите от София и Солун остават валидни, толкова, доколкото те не си противоречат с Меморандума  за сътрудничество.

3. Меморандумът, протоколите и тези, отнасящи се към тях  и другите документи, подписани и издадени от БКВМ са задължителни за всички страни, членки на БКВМ.

4. Заключителното подписване на Меморандума за сътрудничество (МU) ще стане в Букурещ, Румъния по време на третата среща на БКВМ (13-15.12.1995 г.) на 15 декември.

5. Страните членки на БКВМ трябва да ускорят своите изследвания върху Работен протокол -3 от втората проведена БКВМ и да предадат техните предложения, отнасящи се до финансовата страна на въпроса на турския официален представител, не по-късно от два месеца, за да се съберат и представят като крайно скица предложение, която ще бъде разисквано по време на четвъртата среща на БКВМ в Истанбул на 9-10.05.1996 г.

6. Очаква се също така, Турция да организира първият конгрес на БКВМ НА 6-8.05.1996 г.

7. Договорено е също, че четвъртата среща на БКВМ ще се проведе в Турция на 9-10.05.1996 г.

8. Одобрено е също така, че Гърция е упълномощена да издаде BBMR за период от 3 години, който стартира заедно с влизането в сила на Меморандума за сътрудничество.

9. Турция и Гърция са упълномощени да направят необходимото за провеждането на 1-вият научен конгрес на БКВМ.

10. Всички делегации трябва незабавно да заявят техните желания за участие в 1-вия конгрес за да могат да бъдат заявени в БКВМ. Очакват се също така и заявки за участие от страна на Турция и Гърция.

11. Наше  мнение е, че всяка от страните членки на БКВМ трябва да проведе съвет за подпомагане на техните собствени представители в БКВМ и тяхната работа между срещите на БКВМ. Началникът на съвета трябва да бъде официален представител в БКВМ. Смятаме че ще бъде добре, ако официалната делегация на БКВМ работи за период от 5 години.

12. Румънската делегация направи уточнение че на допълнителната среща на БКВМ, Меморандума за сътрудничество ще бъде подписан за румънската страна от Началника на медицинския отдел, представляващ Министъра на отбраната.

На основание гореизложеното, тази Паметна бележка за постигнато съгласие, която се проведе на английски език и съдържа 12 точки е написана и подписана  в 4 оригинала, за всяка от страните участнички в БКВМ на 21.09.1995 г.

БЪЛГАРИЯ (п) Полковник Ватислав Цеков

ГЪРЦИЯ (п) Капитан І ранг Статопулус

РУМЪНИЯ (п) Подполковник Михай Санду

ТУРЦИЯ (п) Полковник доцент Хасан Туре»

Полковник Цеков най-подробно ме запозна с резултатите от извънредната среща. За съжаление не анализирах внимателно текста на  меморандума и подцених правните проблеми относно неговото подписване, което щеше без малко да ми изиграе лоша шега.

Времето до срещата в Букурещ отлетя неусетно. В средата на ноември изпратих проекта за Меморандум и проект за мандат за подписване от името на началника на Генералния щаб в канцеларията на генерал Тотомиров. След няколко дни съветниците му по правни въпроси ме уведомиха, че издаването на мандат не е в неговите пълномощия и въпросът следва да се отнесе до министъра на отбраната. Оказа се, че и тук ударих на камък. Г-жа Грета Първанова, началник на управление “Правно” ми съобщи, че в този си вид проектът за Меморандум има характер на международно правен документ, чрез който Министерството на отбраната ангажира правителството и следователно мандатът трябва да бъде даден от Министерския съвет. Обясни ми и стъпките, които трябва да бъдат предприети. До тук добре! Само че, изхождайки от предишните срещи и упълномощаването за подписване, аз бях стартирал процедурата твърде късно. До датата на срещата имаше по малко от един месец.  Както и да е. С помощта на правистите от Министерството на отбраната препятствията бяха преодолени. Министрите на отбраната и вътрешните работи внесоха въпроса за обсъждане от Министерския съвет, но за съжаление точката бе включена едва за заседанието на 11.12. Ако правителството не ми предоставеше мандат щях да бъда непосредствения виновник за провала на една отлична инициатива, защото време за маневриране практически нямаше. От кабинета на министър Павлов ми съобщиха, че трябва да участвам в заседанието на Министерския съвет при обсъждане на въпроса за Балканския военномедицински комитет.

Следобеда на 11.12. се озовах пред заседателната зала на Министерския съвет. Идвах тук за втори път. От залата за заседания на правителството излезе министърът на отбраната Димитър Павлов. Поздравихме се. Министърът напускаше заседанието поради други ангажименти, но ме успокои, че всичко е наред и че в залата е неговия заместник г-н Владимир Пенчев.

В предверието на заседателната зала имаше електронно табло, което показваше коя точка от дневния ред се гледа. Когато дойде ред за разглеждане на доклада за комитета, една от служителките ме покани да вляза. Залата и до днешен си е същата, с изключение на мебелите, но тогава  мястото на министър председателя беше от широката страна на заседателната маса, срещу прозорците. Георги Пирински вече четеше доклада, който бяхме готвили с правистите от Министерството на отбраната. Настаниха ме на един стол вдясно и в страни от  Жан Виденов. След прочитане на доклада, Пирински прочете и проекта за решение за моето упълномощаване. Започнаха дебатите. В подкрепа на доклада се изказаха професор Илчо Димитров – министър на образованието и г-жа Мими Виткова – министър на здравеопазването. Неприятно ме впечатли безцеремонността и грубия тон, с който бяха прекъснати от Виденов. Това вероятно отказа другите министри, включително и заместникът на отбраната Владимир Пенчев да се изказват. Виденов взе думата и кратко и без излишни думи формулира текста на решението на Министерския съвет и условията, при които имам право да подпиша документа. Основните му претенции бяха свързани с  обхвата на договора и правата за представителство пред други международни организации. Според министър-председателят страни по договора трябваше да бъдат само военномедицинските служби. Считаше също така, че е недопустимо бъдещият председател да представлява Балканския комитет пред Комитета на началниците на медицински служби (КОМЕДС) на Военния комитет на НАТО. Според мен абревиатурата на алианса му действаше като мощен алерген. Що се отнася до останалите забележки по Меморандума, те имаха известно основание. Последва процедура по гласуване, след което напуснах залата и сградата на Министерския съвет.

В управлението ме чакаше полковник Георги Генев, който щеше да ме придружава до Букурещ и секретарката ми Теодора Лазарова. Вече се беше стъмнило, но ни предстоеше сериозна работа – да  извършим редакция на текстовете от Меморандума, съобразно решението на Министерския съвет и на моето изказване на срещата. Приключихме към 22 часа. Следващият ден мина в превод и отпечатване на български и на английски език на работните документи.

Рано сутринта на 13.02. отпътувахме за Букурещ с автомобил и около 18.00 пристигнахме в българското посолство. Там ни чакаше военният аташе генерал-майор Наскинов, който ми предаде и програмата за срещата.

След кратък разговор, помощникът му ни отведе до “Haiducului Military Hotel”, където в следващите дни трябваше да обсъдим и подпишем  Меморандума за учредяване на Балканския комитет по военна медицина. С това се финализираше един повече от две годишен труд по създаване на военномедицинско обединение между две натовски и две неутрални балкански държави. Работната вечеря на делегациите бе започнала. От присъстващите познавах само полковник Кертик . По този повод,  с риск да отегча читателите ще си позволя да изредя имената и на останалите участници в срещата: генерал-майор Думас, капитан І ранг Статопулус и подполковник Ефстатиу, представители на Генералния щаб на въоръжените сили на Р. Гърция, полковник Йоан Неделку от Военната болница в Букурещ и подполковник Санду от Медицинската дирекция на Министерството на националната отбрана на Р. Румъния и полковник доцент Хасан Торе, представител на началника на Медицинската служба на Турския Генерален щаб. Вечерята мина в непринудени разговори и шеги.

Очаквах работното заседание на 14.12. със смесени чувства. Бях привърженик на подписване на Меморандума. 

 Гръцка делегация - отляво на дясно Статопулус, Ефстатиу, румънка - преводачка от гръцки

Румънска делегация - от дясно на ляво Неделку, Кертик, Санду

Турска делегация - вляво е турският военен аташе в Букурещ, вдясно -моят приятел от академията Гюлхание Хасан Торе

Това беше важна стъпка в укрепването на доверието между съседи и нещо, което се случваше за първи път във военномедицинската история на Балканите. Едновременно с това трябваше да се съобразя с ограниченията на дадения ми от правителството мандат.

След откриването на работното заседание, полковник Кертик ми предостави думата. (официалните изказвания ставаха по азбучен ред на държавите). По-долу публикувам текста му:

“Уважаеми г-н полковник Кертик,

Уважаеми колеги, дами и господа,

Позволете ми да ви приветствам от името на Министъра на отбраната на република България – г-н Димитър Павлов и началника на Генералния щаб на Българската армия - генерал-полковник Цве­тан Тотомиров и да изразя тяхното задоволство от развитието на отношенията между военномедицинските служби на нашите Въоръжени сили,

Инициативите от София - 93 г, и  Атина - 94 и 95 г., както и на­стоящата среща в Букурещ показват, че между нас съществува дух на добронамереност и готовност за равнопоставено сътрудничество, които са намерили израз и в меморандума.

Българската страна в лицето на Министерския съвет подходи изключително сериозно към този документ и той бе обсъден задълбо­чено на заседание на правителството на 11. декември т.г. Общата оценка на Меморандума е, че това е стъпка в контекста на българска­та външна политика за укрепване на мерките за доверие между бал­канските държави, за установяване на добросъседство и приятелство между тях.

Едновременно с това аз съм упълномощен да споделя пред Вас и някои забележки, които българската страна има към документа, Те не са насочени към неговия дух и съдържание, а имат за цел да внесат повече яснота в терминологията и процедурата, както и да го съобразят с Конституцията и законите на Република България

За какво става дума?

Първо. Ние считаме, че по-точно трябва да се дефинира обхвата на т.А този Меморандум и страните по него. Видно е от предоставения текст, че става дума за сътрудничество между военномедицинските служби, което обаче не е точно дефинирано и предполага и други тълкувания, в т.ч. и че става дума за междудържавен договор.

Второ. По наше мнение не е необходимо да се предоставя на председателя на комитета решаващ вот при т.нар. балотаж. Ако трябва образно да се из­разя, той би следвало да бъде пръв сред равни.

Мисля, че това няма да лиши управлението на БКВМ от гъвка­вост при вземане на решения. Това добре се илюстрира и от досе­гашната ни ползотворна дейност, която успешно се разви и без нали­чието на официално подписан документ и изградени процедури.

Трето. Предлагаме представителството на Председателя да се ограничи само до сродни военномедицински организации, които са си постави­ли еднакви цели с нашите. Разширяването на това представителство, както се предлага в текста би създало трудности, доколкото предсе­дателят,  независимо кой е, е и представител на своята държава. В този смисъл, даже и  хипотетично, той не може да заема на тези срещи позиции, различни от тези на собственото си правителство

Четвърто. Необходимо е да внесем повече яснота и по процедурата за взе­мане на решение. Имам предвид, както присъствието на военномедицинските служби-членки, т.е. при какво присъствие може да се взема решение, така и начина на гласуване - тайно или явно и необходимото мнозинство - обикновено или квалифицирано.

Пето. Бихме желали Меморандума да не поставя нашите военномедицински служби, основателки на комитета, в привилегировано положение, което също налага уточняване на някои текстове. В това отношение добър пример ни дава международния комитет по военна медицина и фармация.

В текста на Меморандума имат място и редица редакционни по­правки,  на които ще се спра в хода на дебатите.

Уважаеми колеги,

Това е принципната позиция на Медицинската служба на Българ­ската армия, която бях упълномощен да изложа пред вас.

Позволете ми да Ви връча нашите предложения писмено. Надявам се в хода на разговорите да постигнем съгласие по спорните проблеми и да изпълним програмата максимум на настоящата ни среща - официално подписване на меморандума за разбирателство.

Благодаря Ви за вниманието.”

След завършване на изказването връчих на полковник Кертик официално предложение от Медицинско управление на Генералният щаб на Българската армия за корекции в проекта за Меморандум. Действията ми предизвикаха смут в залата. Румънските и гръцки колеги с основание попитаха, защо изказаните съображения не са били съобщени на срещата през септември в Атина или поне в периода преди срещата в Букурещ. Особено остри нападки към нашата делегация отправиха помощниците на Петру Кертик. А уж до скоро бяхме съюзници? Изненадваща подкрепа ми оказа полковник Туре. Според него поправките, които предлагахме, не променят същността на документа и той настояваше да се приемат.

Кертик даде почивка, която ние с Генев използвахме, за да прегледаме още веднъж коректността на английските текстове с решението на правителството. След почивката започнаха препирни по всяко изречение, точка и запетайка. И отново най-активните ни опоненти бяха румънците. Както и да е – стигнахме до съгласие. Документите, които трябваше да бъдат подписани на следващия ден бяха готови. Основните опасения на министър-председателя съдържащи се в чл. 2, т.4 и чл. 5, т.3 на Меморандума бяха неутрализирани. Приеха се нашите предложения, че под БКВМ се разбира  „съюз, който се основава на сътрудничество в областта на военната медицина, създаден от медицинските служби на въоръжените сили на страните от Балканския полуостров..”, че неговият председател „...представлява БКВМ пред международни организации, конференции и срещи, относно научни въпроси.. ..„ само ако е упълномощен от страните участнички и т.н.

 Подписване на документа в Букурещ - отляво на дясно: полковник Колев, генерал Думас (Гърция), полковник Кертик (Румъния) и полковник Туре (Турция)

Оригиналният екземпляр на английски език, връчен на нашата делегация в Румъния заедно с превода на български, мои коментари към историята на БКВМ и снимков материал от срещата  в Букурещ подарих на Центъра по военна история към Факултет „Национална сигурност и отбрана” на Военна академия. Те вероятно се съхраняват в библиотека на сектора (Депозитар на Меморандума е Румъния – бел. моя).

На срещата беше подписана и паметна бележка. Договорихме се да предоставим до края на месец януари 1996 г. предложения за  дневен ред на четвъртата среща на БКВМ.. Всички се съгласихме четвъртата среща да се организира от Турция в периода 09 - 10.05.1996 г., непосредствено след Първия научен конгрес на БКВМ, който да се проведе в  периода 06-08.05.1996 г. Оторизирахме гръцката страна да започне работа по първото издание на списанието на комитета. Всички въпроси, свързани с дизайна и оформянето на изданието трябваше да бъдат дискутирани в Истанбул. Уточни се адресът за изпращане на научните публикации.

Денят на подписването беше особено тържествен. Присъстваха военните аташета на държавите, чиито медицински служби основаха  Балканския комитет по военна медицина. Имаше представители на румънската държавна телевизия. Бях развълнуван и удовлетворен. В краткото слово след подписването благодарих на членове на всички делегации за конструктивния подход по време на срещата и им пожелах лични и професионални успехи, а на БКВМ – попътен вятър и успехи в реализиране на амбициозните задачи, които си поставя и разбира се разширяването му с нови членове. Такава е накратко историята по създаването на БКВМ.

Днес много от тези, които допринесохме с нещо за създаването му сме забравени.

Преди време прочетох в сайта novinite.bg следната публикация със заглавие “Конгрес на Балканския военномедицински комитет. Възможни ли са on-line консултации между военните болници на Балканския полуостров? “ Какво пише по този повод журналиста Божидар Спасов: “Преди 15 години - 15 декември 1995 г. в София Военномедицинските служби на четири балкански държави - България, Гърция, Румъния и Турция подписаха Меморандум за разбирателство в областта на военната медицина и създадоха Балкански военномедицински комитет. Понеже той е отворен и за другите съседски страни, преди години към него се присъедини и Сърбия. Днес поглежда и Албания. На домакинстваните последователно от всяка страна-членка ежегодни конгреси се определя президент на форума. Тази година организатор е нашата Военномедицинска академия, а президент на конгреса е началникът на военномедицинската академия генерал-майор доц. Стоян Тонев, под патронажа на министъра на отбраната Николай Цонев“.

Оставям на страна грубата грешка за мястото на подписване и това че не са споменати бащите на комитета. Прочетете внимателно кой е организатора от българска страна, а след това свирете с текста на меморандума и си отговорете сами има ли такъв правен субект в него като „нашата Военномедицинска академия”. Познавам Спасов и неговата пословична честност. Най-вероятно информацията му е почерпена от съобщението на ВМА за пресата.

Да се пренаписва историята, пък било и на военномедицинската служба е жалко. Не ми остава нищо друго освен да завърша с една перифраза от песен на Тодор Колев: “......а когато се подписваше договора за БКВМ, Стоян Тонев и Николай Цонев ги нямаше даже”.

За да приключа с Балканския военномедицински комитет ще разкажа една случка. Българската военномедицинска служба, още от времето на Живков, членуваше във Международния комитет по военна медицина. Основан е през 1921 г., след Първата световна война, като си поставя за цел по-тясното сътрудничество между медицински служби на въоръжените сили в името на ранените. Днес тази международна неправителствена организация включва над 100 държави и е призната от Световната здравна организация като организация специализирана в изучаването и разпространяването на военномедицинското знание.

Началниците на службите по право бяха и негови делегати. Комитетът има свое печатно издание - International Review of the Armed Forces Medical Services. Редакцията му се намира в Брюксел. Покрай посещенията си в Брюксел се познавах с главния му редактор г-н Санабриа. В списанието се публикуваха съобщения за всички новоназначения на медицински началници в държавите членки. По право те присъстваха на ежегодните конгреси по военна медицина. След излизането на указа на президента Желев през септември 1996 г. за назначаването ми за началник на Медицинско управление, генерал Прокопиев, първи заместник началник на Генералния щаб, изпрати в Брюксел кратка биографична справка за моя милост. Публикацията не закъсня. Тя се появи през същата година в брой LXІX, 7/8/9 на стр.270.

Докато бях началник на управлението се проведоха два конгреса – във ФРГ и Китайската народна република. Не се възползвах от правото си да участвам. Предоставих го на колегите си. Като че ли сбърках.

През 2002 г., четири години след като се бях уволнил от кадрова военна служба, във Военна академия се получи странен пакет. Бяха го препратили от Канцеларията на ГЩ. Пакетът беше адресиран до мен, в качеството ми на „началник на Медицинско управление”. В него бяха текущите броеве на списанието за 2002 г. и писмо на посланика на Кралство Белгия в България до мен. Оказа се, че продължавам да съм делегат на България в Комитета. Посланикът ми напомняше най-вежливо, че от няколко години не си плащаме вноските, които по памет не надхвърляха 5-6000 лв. Написах писмо до тогавашния министър на отбраната Николай Свинаров, в което учтиво го молех да предприеме необходимите мерки. Така и не получих отговор.

Наскоро ми попаднаха материали за конгреса на комитета в Санкт-Петербург. За България и Балканския военномедицински комитет  - нито дума.