Пътят на България. През велики изпитания по пътя на нова Европа към величие и напредък (със съкращения).

 Речта на проф.Богдан Филов е произнесена в Народното събрание на 19.11.1941 г. (Публикувана в Парламентарни речи № 1, стр. 44) 

Г-да народни представители!

Разискванията по отговора на тронното слово добиват тази година особено значение поради изключителния характер на времето, в което живеем. За никого не може да има никакво съмнение, че не само България, но и цяла Европа се намират днес на един от най-съдбоносните завои на своята история. Ние сме изправени пред една небивала в историята гигантска борба, която ангажира без никакъв остатък всички морални и материални сили на народите, които участвуват в нея. Тази борба, която – в това също така не може да има никакво съмнение – ще определи съдбата и развитието на европейските народи за столетия наред, не е борба само за политически интереси и стопански блага. Тя е преди всичко борба идеологична, борба на две различни мировъзрения, и тъкмо поради това, като всички идеологични борби, тя е особено упорита, особено ожесточена, особено съдбоносна. Твори се един нов свят, един нов ред на нещата в Европа. За да може да има своето морално оправдание, за да могат да се изкупят направенитe за него жертви, този нов ред трябва да почива преди всичко на ония два принципа, в които се изразява вечният стремеж на човечеството към едно по-голямо съвършенство, а именно принципите на една по-голяма справедливост, на една по-голяма социална правда. И действително, днешната борба, която възникна преди всичко като реакция спрямо несправедливите постановления на парижките диктати след Световната война, се води в името на тази по-голяма справедливост, в името на тази по-голяма социална правда. България, макар и да не взема непосредствено участие в тази борба, не може да не бъде засегната от нея най-чувствително в своите жизнени интереси. Защото не само по своето географско положение България е част от европейския материк, но така също и по своите политически и стопански интереси тя е свързана най-тясно с оная европейска общност, която все повече и повече ясно започва да се очертава в нашето съзнание.

България не може да съществува и да се развива правилно вън от тази европейска общност. Какъв е пътят на България?

Ние имаме ясното съзнание, че съдбата на Европа е и наша собствена съдба. Ето защо всички ония въпроси, които засягат тъй много интересите на европейската общност, не могат да не намерят дълбоко отражение и у нас.
В такива изключителни и съдбоносни моменти съвсем естествен и оправдан е повишеният интерес у всеки съзнателен българин към всичко онова, което става у нас и около нас. Всеки има право да се запита, какъв е пътят, който България следва и трябва да следва, за да се осигури най-добре напредъкът и успехът на страната ни? Днес всеки има правото да се запита, запазени ли са както трябва нашите национални и стопански интереси, правим ли ние всичко възможно при днешните обстоятелства, за да изградим една мощна българска държава, която да бъде в състояние да изпълни успешно своята историческа мисия на Балканите?

Г-да народни представители,

В тронното слово се изтъква изрично, че водената досега външна политика на правителството даде най-щастливи резултати – обединението на българския народ. Добруджа, Западните покрайнини, почти цяла Македония и Беломорска Тракия – всички тия земи, върху които българският народ има неоспорими права, са включени днес в пределите на българската държава. (Ръкопляскания) Идеалите, за които българският народ води в продължение на повече от 60 години непрекъснато борба, днес са на път да бъдат осъществени. Целият български народ даде досега неизброими жертви за своето обединение. Той води досега четири войни за това обединение, включително и Сръбско-българската война през 1885 г., която беше само един етап в процеса на нашето национално обединение. Днес ние виждаме, че жертвите, които сме правили досега в това отношение, не са били напразни. Днес ние даваме доказателства, че не сме забравили заветите на всички ония български синове-герои, които сложиха своите кости по бойните полета в Добруджа, Тракия и Македония за свободата и обединението на българския народ. (Ръкопляскания) Но, от друга страна, ние виждаме също така, че ние не бихме могли да постигнем нашето национално обединение, освен в едно тясно и искрено сътрудничество със силите от Оста, на което сътрудничество ние дължим и досегашните наши успехи. (Ръкопляскания)

Можеше ли България да води една друга външна политика, освен политиката на днешното българско правителство, която е била винаги тъй мъдро вдъхновявана от Н. В. Царя? (Ръкопляскания) С други думи, можехме ли ние да постигнем нашето национално обединение по друг път, освен по пътя, по който върви днешното българско правителство?

На този въпрос аз мисля, че може да се отговори само по един начин, а именно с едно категорично не, и аз трябва със задоволство да констатирам, че всички народни представители, които се изказаха по този въпрос, включително и ония, които в други отношения не споделят разбиранията на правителството, одобриха напълно нашата външна политика. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители!

Каква беше в същност тази външна политика? Излишно би било да се спирам по-подробно върху положението, в което се намираше България след Ньойския диктат. Вие знаете много добре, какво беше това положение. България излезе от световната война унизена онеправдана, разпокъсана териториално и стопански изтощена. Българският народ беше осъден да поеме непоносими тежести. Обаче той не се отчая от това тежко положение и заработи мълчаливо и упорито за своето вътрешно заздравяване. Въпреки всичко това, българският народ не се помири никога с несправедливите постановления на Ньойския диктат. Той беше убеден, че рано или късно правдата ще възтържествува, (Ръкопляскания) и тази надежда крепеше неговите сили. Всички български правителства след Световната война водеха повече или по-малко една ревизионистична политика. Тази политика се отличаваше понякога само по своите методи, но нейната крайна цел беше винаги една и съща. Ревизията на Ньойския диктат – това беше несломимият идеал на всеки българин след Световната война. (Ръкопляскания).

Таско Стоилков: Това е вярно.

Министър-председателят Богдан Филов: Тази ревизионистична политика на нашата страна намери своя най-осезателен израз в обстоятелството, че България, въпреки всичкия натиск, който се правеше върху нея, отказа категорически да влезе в балканското споразумение.

Ето защо, когато днешните водачи на Германия и Италия издигнаха своя авторитетен глас за една по-основна ревизия на парижките диктати и започнаха да работят най-енергично за осъществяването на тази ревизия, симпатиите на целия български народ не можеха да не бъдат на страната на силите от Оста. (Продължителни ръкопляскания) Тези симпатии се засилваха още повече и от обстоятелството, че през време на Световната война българският народ се бори рамо до рамо с германския народ, а след войната той сподели неговите нещастия и неговите разочарования. (Ръкопляскания)

Петър Савов: Да живее германският народ! (Продължителни ръкопляскания)

Министър-председателят Богдан Филов: Още тогава в голяма част от българския народ се втълпи убеждението, че съдбата на България е тясно свързана със съдбата на Германия и че рано или късно двата народа, по силата на обстоятелствата, ще бъдат изправени наново пред необходимостта да се борят заедно за своите права. (Ръкопляскания)

Г-да народни председатели!

Както ви е известно, при избухване на сегашната война българското правителство обяви една политика на мир и ненамеса във войната. Тази политика се диктуваше действително от интересите на страната ни, и целият български народ одобри единодушно политиката на правителството. Обаче нека подчертаем в същото време, че тя отговаряше също така и на интересите на силите от Оста, защото не един път те бяха заявявали, че те държат за мира и спокойствието на Балканите. Политиката на мир и ненамеса във войната, която България следваше в това време, беше свързана с известни опасности. Тя носеше известни рискове. Българското правителство пое тези рискове, убедено, че то прави това в интереса на българския народ. И действително, колкото и да беше малка България, тя има една заслуга в това отношение. Тя не само допринесе със своето поведение за запазването на мира и спокойствието на Балканите, но стана, безспорно, причина да се осуети и онзи блок на балканските държави, за който толкова се приказваше в онова време. („Браво!“ Ръкопляскания) Благодарение на твърдото държане на България по този въпрос, благодарение на нейното централно положение на Балканския полуостров, този блок, за който се правеха различни внушения – а такива внушения бяха правени и нам – не можа тогава да се осъществи.
По този начин се осуети и изваждането на онези 100 дивизии, на които се възлагаха толкова много надежди и които трябваше да бъдат изпратени на фронта против силите от Оста. Аз изтъквам тези обстоятелства, за да подчертая, че и в това време България водеше една политика, която по отношение на Балканския полуостров се намираше в унисон с политиката на силите от Оста.

По време на това относително спокойствие, което беше настанало на Балканите, се дойде, благодарение на приятелското посредничество и на съдействието на силите от Оста, до преговорите между България и Румъния, които се водиха в Крайова. Тези преговори, както ви е известно, завършиха с една спогодба между двете страни, която се подписа на 7 септемврий 1940 г. и по силата    на която се уреди справедливо и окончателно добруджанският въпрос. (Ръкопляскания) Обаче значението на спогодбата в Крайова не се изчерпи само с уреждането на този въпрос. Както имах случай да изтъкна и друг път пред вас, нейното значение почива преди всичко в обстоятелството, че благодарение на тази спогодба можаха да се създадат основите, за да се възобновят добросъседски отношения между България и Румъния. (Ръкопляскания) Тези добросъседски отношения съществуваха винаги между нас и нашата северна съседка преди Балканската война. Те водеха даже своето начало още твърде отдавна, още от времето преди Освобождението на България. България е държала винаги на тези добросъседски отношения. Тя държи и сега на тях, защото ние сме убедени, че само по този начин двете страни, заедно с останалите сили от Тристранния пакт, ще могат най-добре да допринесат за уреждането на новия ред в Европа.

Наскоро след подписването на Крайовската спогодба, както ви е известно, се дойде на Балканския полуостров до Итало-гръцката война, която бе предприета, за да се осуети проникването на английските войски в Гърция и създаването на един нов балкански фронт. Тази война, която приближи войната изобщо много близко до нашите граници, създаде съвсем нови условия на Балканския полуостров. България не можеше вече да остане в онова положение, което имаше дотогава. България не можеше да остане така изолирана, както беше до времето на Итало-гръцката война. С пренасянето на войната на Балканите се засегнаха жизнените интереси на нашия народ, които не можеха да бъдат оставени без внимание. Всичките тези съображения накараха правителството да се присъедини към Тристранния пакт, чието подписване, както ви е известно, стана на 1 март 1941 г. във Виена. (Много продължителни ръкопляскания)

Нашата сила е в нашето право. Ние бихме могли да бъдем обвинени, може би, само в една твърде голяма предпазливост, която впрочем се налагаше от особените условия, в които се намираше страната ни, и от особеното положение, което тя заема на Балканския полуостров. Обаче в нашата външна политика не е имало никога нито изненади, нито колебания и отклонения от избрания вече път. Ние никога не сме се увличали нито от сантименталности, нито от романтични идеи, които в днешно време нямат никакво оправдание в политиката. („Браво!“ Ръкопляскания) Българският народ знае много добре какви    разочарования е претърпявал той винаги, когато се е поддавал на подобни увлечения. (Ръкопляскания) Ние сме дълбоко убедени, че нашата сила е преди всичко в нашето право и че
българският народ е винаги готов да брани своите жизнени права с всички средства, с които той разполага. (Продължителни ръкопляскания, гласове „Вярно!“)
Ние днес (стоим здраво и непоколебимо на онова място, което ни беше предопределено от развитието на събитията, а именно на страната на силите от Оста и на техните съюзници. Ние избрахме този път, защото бяхме убедени, че той отговаря най-добре на чувствата и на интересите на българския народ, който е готов, в кръга на своите възможности, да даде всичкото си съдействие, за да изпълни своите задължения. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители!

Ние имаме пълно упование в бъдещето. Ние вярваме дълбоко в победата на Германия, в победата на силите от Оста и на техните съюзници. (Бурни и продължителни ръкопляскания, гласове „Вярно!“) Ние вярваме в тяхната победа, не само защото те показаха навсякъде своето голямо военно превъзходство, но и затова, защото те се борят, както вече споменах и в началото, за по-голяма справедливост, за по-голяма социална правда, (Продължителни ръкопляскания) за по-правилно разпределение на световните блага. Ние вярваме в тяхната победа, защото те се борят против поредките на отживелия стар свят, за един нов ред, който ще донесе повече щастие на човечеството и към който то винаги се е стремило с всичката упоритост на едно дълбоко убеждение. Ние вярваме най-после в победата на силите от Оста, защото тяхната победа ще бъде победа и на България. (Продължителни ръкопляскания гласове „Вярно!")

Ние не можем да очакваме да постигнем нашето национално обединение, освен чрез една победа на силите от Оста и на техните съюзници, в редовете на които сме застанали и ние. От там произлиза, обаче, и нашето задължение да направим и от наша страна всичко възможно, за да улесним тази победа. И аз не се съмнявам, че българският народ е готов да даде и този път всички жертви за своето национално обединение, както той ги е давал и в миналото... (Продължителни ръкопляскания).
Обаждат се: Той винаги е бил готов да ги даде.
Министър-председателят Богдан Филов: за да може той действително да осмисли своето съществуване като народ и да заеме онова място, което му е определено от неговото историческо развитие.

Г-да народни представители.

Аз бих искал да засегна и друг един въпрос, който се намира в най-тясна връзка с нашата външна политика, а именно въпроса за чуждата пропаганда у нас. Вие знаете много добре, че тази пропаганда се засили особено много, след като почна войната на Германия срещу Съветския Съюз. Тя прави най-големи усилия, без да подбира средствата, за да внесе в тия върховни и съдбоносни моменти за нас смут и разединение в страната ни. Главните проводници на тази пропаганда с предаванията по радиото от Лондон и от Москва. Правителството погледна със спокойствие на тия предавания, защото то е убедено, че днес българският народ е зрял вече достатъчно политически, за да разбере истинския смисъл на внушенията, които идат от Лондон и Москва, и за да се убеди, че тези внушения не изхождат от неговите собствени интереси, но от интересите на един противен нам лагер. Правителството можеше да попречи на тези предавания по радиото: най-малко поне то можеше да запрети тe да бъдат слушани. Обаче то не направи това, защото то беше убедено, че нямаше по-добро средство за борба против тези внушения, отколкото да се даде възможност на българското гражданство да може да чуе то само поне отчасти всички ония невероятни изопачавания на фактите и фантастични измислици, които се разпространяват у нас по радиото от известни централи в чужбина. Обаче чуждата пропаганда не се ограничи с предаванията по радиото. Вие знаете, че напоследък бяха изпратени у нас няколко групи парашутисти, които дойдоха от Съветска Русия, снабдени с голямо количество оръжие и взривни материали. Какво е било предназначението на тези парашутисти, това е достатъчно ясно за всекиго, за да няма нужда да се спирам тук повече по този въпрос. Вие знаете, обаче, също така добре, как се отнесе населението към тези провокатори и смутители на реда и сигурността на страната ни и с какво усърдие то даде своето съдействие на властта, за да могат да се осуетят техните намерения.

Един народен представител: То ги излови.

Министър-председателят Богдан Филов: Цялата тази дейност на чуждата пропаганда имаше за цел да отклони българския народ от правилния път на неговите истински интереси и да внесе смут и разколебаване в неговата душа.
Обаче сметките на ръководителите на тази пропаганда излязоха погрешни.
Българският народ в своето грамадно мнозинство разбра много добре какви са истинските намерения на ония централи, които са се заели с такова трогателно усърдие да спасяват България от българите, за да направят от страната ни едно послушно оръдие на чужди интереси, на чужди държави и режими, които преследват цели съвършено различни от целите на нашата национална политика. (Гласове: „Позор!“)

Г-да народни представители!

Аз се спрях върху тези въпроси, защото те се намират отчасти във връзка с комунистическите прояви у нас. Аз смятам, че днес е вече повече от необходимо да изясним нашето становище спрямо комунизма, за да се избегнат каквито и да било недоразумения. Аз намирам, че и по този въпрос ние трябва да бъдем наясно, както сме наясно по всички други въпроси. Вие знаете, че всички правителства у нас са заемали отрицателно становище спрямо комунизма и са водили повече или по-малко борба срещу него и срещу неговите прояви. Съвсем естествено беше, щото тази борба да се засили през последните години, когато ние започнахме да градим един нов ред на нещата у нас, когато започнахме да поставяме систематически основите на
новата национална държава, в която всички други интереси трябва да бъдат подчинени на интересите на общността, на интересите на държавата и на нацията.
И наистина комунизмът е едно пълно отрицание на нашата стопанска структура, на нашия национален бит, на нашите исторически традиции и разбирания. Българският народ в своето огромно мнозинство, както в селата, така и в градовете, се състои предимно от дребни собственици, у които чувството на частната собственост, отречена по принцип от комунизма, е дълбоко вкоренено и служи за главен стимул на тяхната стопанска дейност и на тяхното лично благосъстояние.
Наред с това оказа се, че комунизмът там, дето той беше приложен на практика, не можа да се справи с големите стопански и социални въпроси, чието разрешение се предприема днес с много по-голям успех чрез други средства и други методи.
Илюзиите, които мнозина по-рано си правеха за неговите възможности да създаде един по-справедлив социален ред и да издигне личността на едно по-високо културно равнище, се разбиха в опитите на живота и в днешната печална действителност.
Ето защо ние се борим и ще се борим с комунизма и с всички комунистически прояви у нас. (Продължителни ръкопляскания) Особено днес, когато цяла Европа, под ръководството на силите от Оста, се е надигнала в борба срещу комунизма,
ние не можем да останем настрана от тази борба. КОМУНИЗМЪТ НЯМА ПОЧВА У НАС. Ние сме убедени, че унищожаването на комунизма, който винаги е представлявал една заплаха за европейската цивилизация, е една от най-важните предпоставки за създаването на новия ред в Европа. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители,

Обаче, аз искам да направя тук едно пояснение. Има известни среди у нас и в чужбина, които правят всички усилия, за да представят нашата страна едва ли не като напълно комунизирана. Целите, които се преследват с подобни твърдения, са съвсем ясни, за да няма нужда да се спирам тук повече върху тях. Безспорно, и у нас, както и в всички други страни, има комунизъм и комунисти, повече или по-малко фанатизирани. Обаче също така безспорно е, че комунизмът у нас съвсем няма ония размери, каквито някои искат да му припишат. Най-доброто доказателство за това ние намираме в начина, по който нашето население се отнесе към комунистическата пропаганда и към опита на парашутистите да предизвикат безредие в страната, както и в обстоятелството, че, въпреки всички подстрекателства, у нас не бяха отбелязани почти никакви по-значителни комунистически прояви. Очевидно е, че една страна, чието население в своето огромно мнозинство се държи така отрицателно към всяка комунистическа проява, не представлява удобна почва за развитието на комунизма.
Аз съм изобщо повече наклонен да приема, че у нас има не толкоз комунизъм, колкото комунистически настроения. Тези настроения бяха плод на онова дълбоко недоволство и разочарование, което се появи в душите на част от българското население вследствие на нещастията след Световната война, когато всички надежди на българския народ бяxa разбити и когато големите финансови тежести бяха сковали всички стопански възможности на страната. Днес, обаче, когато ние осъществяваме нашето национално обединение и когато при новия ред на нещата можем да очакваме значителен стопански възход, ние виждаме, че тези комунистически настроения изчезват и отстъпват своето място на едно здраво национално чувство, в което лежи единственият залог за успеха на страната ни. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители!

Времената, в които живеем, ни налагат задължението да обърнем по-голямо внимание на нашата войска. В тронното слово се изтъква изрично, че днес тя работи усилено за своето въоръжение и подготовка, съобразно с най-новите опити от войната, и че, следвайки историческата си роля, тя е готова да изпълни своя дълг с ентусиазъм и твърдост. Българският народ се е отнасял винаги към своята войска с голяма обич, грижи и внимание. Той винаги е бил готов да прави жертви за нея. Вие сами, г-да народни представители, тук сте ставали изразители не един път на тези чувства и разбирания на народа ни. Обаче и българската войска е била винаги достойна за тази обич, за тези грижи и внимание. (Ръкопляскания) Тя се е отзовавала винаги с готовност на заповедите на своя Върховен вожд и е изпълнявала с достойнство своя дълг, когато интересите на родината са налагали това. (Бурни продължителни ръкопляскания и гласове „Много вярно!“) И аз съм убеден, че и в бъдеще, ако това стане необходимо, българската войска ще изпълни своя дълг със същия оня героизъм, със същото онова себеотрицание и готовност за саможертва, за които тя е дала вече толкова много доказателства и в миналото. (Бурни продължителни ръкопляскания и гласове „Вярно!")
Великите моменти в живота на народите са били винаги и моменти на велики изпитания.

...............................

Днес мнозина, може би, не са в състояние да оценят както трябва величието на времето, в което живеем. Увлечени във водовъртежа на събитията, заети твърде много с всекидневните грижи на днешния комплициран живот, днес мнозина не са в състояние да видят, че над тия всекидневни грижи, над тия материални несгоди, над преходното и нетрайното, стои нещо много по-голямо, нещо велико, вечно и несломимо, което единствено е в състояние да даде смисъл и оправдание за съществуването на един народ като самостоятелна национална единица. Днес никой народ не може да остане в спокойствие и доволство, никой народ не може да се грижи само за своите материални блага. Защото народи, които са изпадали в това положение, макар и да са достигали голямо благосъстояние, са ставали винаги плячка на други по-жизнеспособни, по-здрави и войнствени народи. Такива са били винаги неумолимите закони на историята.

Днес и за народите важат знаменитите думи на Гьоте, които той влага в устата на своя Фауст:

„Само онзи заслужава свободата и живота си,

Който трябва да ги извоюва всеки ден“.

Великите изпитания водят винаги или към величие, или към провала. Среден път при тях няма. По кой път ще тръгне българският народ? Аз не допущам, че може да се намери съзнателен българин, който в подобен момент да се колебае. Аз съм твърдо убеден, че целият български народ е достатъчно зрял политически, за да може да се справи с големите задачи на днешния момент и да си осигури едно светло бъдеще.

............................

Ние не бихме могли да изразим по-добре тези наши чувства и тези наши разбирания, освен като ги обобщим само в три думи: един народ, една държава, един Цар.

Да живее Негово Величество Царят!

Да живее България!

(Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове: „Да живее!“ и „Ура!“

Министър-председателят отива при министерската маса и заема мястото си.

Народното представителство продължително ръкопляска към г-да министрите, които му благодарят.)