Напънал се д-р Москов и родил.....програма!!

Бях си обещал, че няма да се заяждам с министъра на здравеопазването, докато не видя програмата му за реформи. Най-после тя видя бял свят. Като раздел 10 „Здравеопазване” от Програма на правителството за стабилно развитие на Република България 2014-2018 г.  Съдържа осем приоритета, осемнадесет цели и петдесет и пет мерки, описани с 1542 думи на скромните седем страници. И в типичното за българските политици ново глаголно време - „бъдеще недочаквано”. Защото колкото пъти я прочетох,  толкова пъти се запитах кога мерките ще станат факт. И не намерих отговор. Както и не открих разчети за финансовата стойност на отделните мерки. Иначе от документа блика от комсомолски ентусиазъм, неизживян командно-административен метод за работа и лозунги. За да не бъда голословен цитирам:

-                „Разработване на План за преструктуриране на лечебни заведения съобразно критериите в Националната здравна карта” (Приоритет 10.3, цел 10, мярка 28, стр.91 – тук и по нататък  номерацията на страниците е по документа в Интернет в pdf формат, а на мерките е моя). Няма значение дали критериите са верни, а не лобистки. Нито чия собственост са лечебните заведения. Щом „десният министър” е разработил документ ще преструктурирате!

-                Или: „Подобряване здравето на населението и повишаване качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемостта и последствията за здравето от основните хронични незаразни болести, свързани с рисковите фактори - тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословен модел на хранене и ниска физическа активност” (Приоритет 10.7, цел 17, мярка 53, стр.95). Логични са въпросите как се повишава качеството на живот и се преодоляват посочените рискови фактори при това равнище на доходи и безработица, как се спортува при липсата на условия за масов спорт и още много други. Но това са подробности. Десният министър е обещал. Вярвайте му!!

След тия встъпителни думи ще премина към анализ на изложеното в плана, спазвайки хронологията на приоритетите. Които вероятно господин министъра не е чел внимателно. Иначе вероятно щеше да забележи, че приоритети 10.3  (стр.91) и 10.4 (стр.91-92) има толкова дълго заглавие, че като стигнеш да края на изречението ти идва да викнеш – „Моля последният да затвори вратата!”.

В приоритет 10.1 д-р Москов ни обещава „подобряване на качеството и достъпа до здравеопазване”. За мен това означава, че всички български граждани ще разполагат с качествени и достъпни доболнична и болнична помощ. Частично бих се съгласил с мерките на цел 1 и 2 досежно качеството. Ама никак не ми се връзва качеството с електронното здравеопазване (Цел 3, стр.89). Това не означава, че съм против създаването на интегрирана здравно информационна система, здравна карта за персонална идентификация и т.н. Това за качеството в приоритета. Щото и трите цели от него няма как да облекчат достъпа до здравна помощ – нито чрез посочената по-горе система, нито чрез „изготвени и приети нормативни промени, създаващи по-добри условия за специализацията (Мярка 1, стр.89) или чрез „подобряване логистиката в здравната система чрез въвеждане на правила за координация и взаимодействие в системата на здравеопазването (Мярка 2, стр.89).

Да преминем към приоритет 10.2 за „приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие”. Що е туй словосъчетание на приоритет с приоритетно не ми е ясно, но не съм специалист по български език. На целокупния ни народ е известно, че темата е любима на д -р Москов. И без малко да му изяде главата, ама това е друг разговор. И по този приоритет ще се готвят карти (Цел 4, стр.90), което ме навежда на мисълта, че в министерството предстои да се разкрие отдел по медицинска картография.  Друго важно направление е  строителството и пазаренето на линейки, медицински апарати и друга техника (Цел 5, стр.90). Като добронамерен човек се надявам, че на господин министъра и на екипа му и през ум няма да им мине да се облажат от това. Като стана дума за строителство и си спомних за филиал на Спешен център в един малък български град. Чиято общинска болница познавам от студентките си години. И която днес стои полупразна. Но филиалът си има отделна постройка. Както и да е! Може и да не разбирам.

Важно място в приоритета са кадрите, сиреч хората. Обещава им се двойно увеличение на заплатите. Дай Бог и да ги получат. Мен обаче ме тревожи мярка 20, от цел 6 (стр.90). Според която новите видове персонал в системата на спешната медицинска помощ – „лекарски асистенти и парамедици” трябва само да бъдат регламентирани. В което много, ама твърде много се съмнявам. По темата съм  изписал доста страници като научни доклади, но ще ви спестя подробности. Питам д-р Москов на какви длъжности ще работят тези кадри, каква е потребността от тях, къде ще ги обучават, програмите за подготовка съответстват ли на международните стандарти. И да му кажа, че подготовката на тези категории специалисти е най-добре организирана в САЩ. Предполагам, че от посолството няма да му откажат помощ. За да завърша по приоритета ще спомена за мярка 23 от  цел 8 (стр.91). Мъдри се накрая горката, макар че има сакрално значение – финансирането на болничния етап от спешната помощ. Да не би да сте го решили докторе? Щото аз не смятам така!

До тук написах 825 думи. И е време да привършва. Щото в плана не видях нито една пазарна, икономическа мярка. Не видях и намек за преминаване към диагностично-свързани групи или за преоценка на съществуващите клинични пътеки, за конкурсното начало във взаимоотношенията между НЗОК и лечебните заведения. Но ще спра, за да не отегчавам четящите.

Няма как обаче да не ви разкажа една история отпреди 20-на години. През м. юли 1992 г. британ­ското правителство оповес­тява т. нар. „Бяла книга" („по­литически решения") за нова комплексна профилактична политика в Англия. Представянето е предшествано от появя­ването на „Зелена книга" („предложе­ния за обществено разисква­не")  тринадесет месеца по-рано. Богата Великобритания оп­ределя пет ключови области: коронарна болест и внезапна сърдечна смърт (намаляване на заболеваемостта от коронарна болест и инфаркт за лицата под 65 години най-малко с 40% до 2000 г.); рак (намали смъртност­та от рак на белите дробове сред наблюдаваното населе­ние най-малко с 25% до 2000 г.), травми (намаляване на смъртност­та от травми сред младите хора от 15 до 24 г. най-малко с 25% до 2005 г.) и т.н. По този повод   John William Powles (специалист по обществено здравеопазване. преподавател в University of Cambridge, Institute of Public Health) пише:

„За отбелязване е, че този формален отговор на съвре­менните епидемии от хро­нични заболявания се появи едва след като много от епи­демичните вълни бяха пре­минали вече своя връх. Така например смъртността от болести на сърдечносъдовата система в Англия нарас­тваше в продължение на няколко десетилетия и достигна своя връх през 1980 г. ка­то оттогава се наблюдава спад от около 15%. Тютюнопу­шенето сред мъжете в Англия прогресивно намаляваше в продължение на 4 десети­летия, когато най-сетне правителството набеляза. план за борба с него. Има и други смущаващи обстоя­телства, свързани със сегашните опити да се тър­сят повече на брой цели за достигане, вместо да се об­ръща внимание на начините, които ще доведат до тяхно­то реализиране.”

Четете д-р Москов, никак не е вредно! Пък и знаете повече езици от мен. 
За разлика от Лютви Местан аз съм напълно добронамерен! 
P.S.  За разлика от датата на първоначалната публикация - 23.01.2015 г., днес, девет месеца по-късно, не съм никак добронамерен. Не очаквах, че може да натвори толкова идиотии, я последната е на снимката!