Случайна необходимост или необходима случайност

Днешните (24.10) обедните телевизионни новини ме присетиха за действията при бедствия, аварии и катастрофи. И ми дадоха повод да се замисля върху категориите „случайност” и „необходимост”.

Според Никълъс Нисим Талеб всички важни събития в нашия живот са случайни и не подлежат на прогноза.

Американо-ливанецът сигурно е прав, ако съдим по бедствията, дето ни сполетяват. Преди да настъпят ние не се готвим за тях убедени, че няма как да научим дали ще се случат. След като станат факт сме готови със стотици обяснения защо са се случили.

Друг един велик  ум – Карл Маркс твърди обратното. Необходимостта, често обичала да надява робата на случайността. И сигурно също е прав! Най-малкото българския опит в наводненията го подсказва. Щото нямаше да ги има, ако бяхме контролирали нивата на микроязовирите и почиствали коритата на реки и дерета.

Тези две категории са диалектически противоположни, но не са непримирими. Обединява ги категорията „случайните необходимости”. Можем да я наречем и „необходимите случайности”! Според вкуса ни!

По-важното в контекста на казаното е как да се предпазим от тях?

Преди време един практик беше препоръчал при земетръс полицейските автомобили да обикалят по улиците и да уведомяват гражданите за случилото се бедствие. Не зная дали препоръката ще заработи, щото от тогава не ни е люляло над 5 по Рихтер. И няма как да я ВЕРИФИЦИРАМ.

Други казват че разковничето е в „едюкейшъна”. В курсове по 8 часа. Като тези, в които учат за същото време кандидат-шофьорите на първа помощ. Срещу 40-на лева. И тези знания няма как да ВЕРИФИЦИРАМ.

Важното е обаче да се ПРОМОТИРА актуална дейност! И да се усвояват пари!

Когато настъпим повторно или за N-ти път мотиката, може и да измислим нещо по-практично.