Размишления накуп ІІІ

Размишления 20 (милитаристични)

Прочетох една статия на Игор Попов. Полковник от запаса, кандидат на военните науки. Той разказва, че според западните военните експерти войната, даже и в нейните традиционни форми не е толкова военно стълкновение на бойното поле, „колкото като сложно информационно-технологично, когнитивно (познавателно – бел. моя)-психологичто и виртуално-реално явление.“

Пък се запитах дали ковчезите, и българските, с убити войници са резултат от когнитивна и виртуална война?

Ама каква е моята старешка военна експертиза, че да питам.
Четейки Попов научих, че в зависимост от характера на формированията – регулярни и ирегулярни, участващи в конфликта, войни в чист вид били традиционни, партизански, наказателни и хибридни! Пък в нечист вид били мешани! От всичко писано по-горе по-малко. Наричани за благозвучие „хибридни”. Сега разбрах мисълта на Шаламановата военна експертиза от визията. Само дето не ми стана ясно де я видяха тая мещавица на територията на Украйна, ама толкова много не ми е дадено да зная.

Не ми стана ясно дали и хибридните войни са когнитивно-виртуални или не? Дано Новели Зарева ми прочете писанията, че да ме светне в тази сложна психологична материя.

Попов е много разтревожен, че закостенелите военни мозъци, разбирайте и моя, се държали като удавници за Клаузевиц. И не я разбирали войната на ХХІ век.

Сигурно е така. Само че преди 183 години германецът е написал, че средствата за постигане на целта във войната може и „да са се отдалечили от юмручния бой”, ама продължават да бъдат израз на борба. Сиреч на насилие. И нито са когнитивни, нито познавателни!

Та бих посъветвал нашата военна „експертиза” да чете повече.

Ако й остане време от писане, пардон от преписване.

Нищо, че Клаузевиц не е актуален. Както би казал един наш бивш слушател!

Размишления 21

Преди 40-на години, даже изпадналия в маразъм Брежнев и алцхаймерското му Политбюро на ЦК на КПСС, не си позволиха да въвлекат страните от т.нар. социалистическа общност в авантюрата си в Афганистан. Макар и да отрязаха по-малко коматче за икономиките им.

С какво основание господа американските президенти искаха и искат съдействие - и в Ирак, и в Афганистан и срещу Ислямска държава. Каши, които сами забъркваха и забъркват. Заради юдейско-християнските си представи за света и вживяването им в ролята на световен месия?!

Преди десет години бяхме наречени "пуделите" на Буш. Щото решихме да участваме в "Коалицията" на желаещите в Ирак. Което си платихме с българска кръв. Обясняваха ни, че било в името на членството ни в НАТО! За да се окаже, че след 10 години в Алианса нито авиацията, нито флота, нито сухопътните ни войски са като хората. За социалните условия на българските граждани с пагони - не ми се говори.

Ето защо предлагам на нашенските хибридни милитаристи и политически скудоумци да си седнат на задниците.

В прекия и преносния смисъл.

А ако толкова им се воюва - да отиват доброволци.

Лично ще участва в изпращането им!

Без китка! С яйца! По ДКЕВъР-ски!

Размишления 22

Преди 20 години бях в Китай. В комунистическата държава капитализмът, иницииран от председателя Дън се срещаше под път и над път. От частния хотел, в който бяхме настанени, през витрините на модерните магазини в Пекин, Хуанджоу и Гуанджоу, лъскавите американски лимузини, бизнесмените, които предпочитаха европейска храна за Breakfast и Lunch пред местните ястия, пълните с продукти селскостопански пазари и...... В часовете, извън официалната програма разговарях с преводача за това как съчетават еднопартийния режим с пазарните принципи, идеологията с богатството, липсата на свобода на медиите, режимът за пътуване зад граница и куп други неща. „Тук е невъзможна демокрация, каквато има у Вас г-н полковник –отговаряше ми той. Ще настъпи хаос! Представяте ли си един милиард китайци да правят каквото си искат? Например да тръгнат на гурбет по света. Като Вашите?” Последното си го представях.

Днес често се връщам в спомените си към това посещение.

И се сещам за един, вероятно забравен пленум на ЦК на БКП – този от юли 1987 г. И за един Указ № 56 от 1989 г., който даваше възможност на обикновените граждани да регистрират фирми. Питам се дали това не беше нашия „трети път”? Не този на Блеър и Шрьодер. Нито на Карл Шмит (1888-1985), стоящ в основата на националсоциализма. А начин да се измъкнем от хватката на оказалата се тотално негодна „социалистическа икономика”, да възстановим тотално унищожената през 1944 частна собственост......

И дали превратаджиите от 10 ноември - воглаве с Андрей Карлович и сие, не ни хвърлиха умишлено във вакханалията на псевдодемокрацията и псевдочовешката свобода. А иначе казано – в царството на демократичната „говорилня и слободия” и на „псевдопазара”. Царство, което навсякъде е рай за бандюгите!

Пък може и да са си мои старчески атеросклеротични фантазми?

Които не почиват на реалността!