ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (12)

Днешните предизвикани думи не са мои. Принадлежат на коментатора на в-к „Уикенд” Георги Атанасов (бр.45, 9-15.11.2013, с. 36-37). Публикувам ги за онези, които приемат вестника за „жълт”[1]. Моите скромни разсъждения са накрая.

........ Струва ми се обаче, че съществува едно обстоятелство, което предопределя и обяснява моралния крах на прехода. Става дума за пребоядисването на червената буржоазия, превърнала се още на 11 ноември 1989-а в най-големия застъпник на частната собственост, конкуренцията и пазарната икономика. Точно онези, които ползваха „социализ(Ъ)ма" на ТатО като бащиния, изведнъж се събудиха най-яростни капиталисти.

Именно този ловък пирует на 180 градуса наложи липсата на елементарна почтеност като най-печеливша формула в живота. А Обществото се оказа безсилно да осъзнае и навреме да отхвърли клопката. По-нататък вече бе много късно, защото зловредният морален плевел бе покрил цялото социално поле и не остави жизнено пространство за други модели на поведе¬ние. Мнозинството охотно възприе нагласата, че не е важно кой си, откъде идваш и какво представляваш, а какъв етикет слагаш, с кого общуваш и какви роли играеш. Сегашният крах на илюзиите беше заложен още по Коледа на 1989-а, когато знакови кариеристи, партийни любимци, партизански издънки и придворни наследници развяха синьото знаме на личния си бизнес. Даже се намацаха с курвенски грим от евтината серия „Антикомунизъм". А баламите от електората взеха, че им повярваха...

Така България бе превърната в безцветен бардак! Без нормални партии и автентични програми, без консенсусни лидери. В рай за пещерно първоначално натрупване с хлебна мая от Политбюро, Държавна сигурност, окръжните комитети на Партията, Комсомола, ОФ (Отечествен фронт - бел. моя), профсъюзите, Съюза на писателите, АОНСУ (Академия за обществени науки и социално управление на БКП - бел. моя) и т.н. Една стара сентенция гласи, че в основата на всяко богатство се крие старо престъпление. В нашия случай под синора бяха закопани не трупове, а привилегии по член 16. Ако някой е забравил, ще припомня,че това бе „буквата", по която наследниците на активните борци срещу капитализма и фашизма бяха приемани с „тройки" в езикови гимназии и университети. По ирония на съдбата точно тези издънки на правоимащите се настаниха със страшна сила в „демокрацията" и я превърнаха в своя нова бащиния. Много по-сладка от предишната, тъй като в опустошената държава вече нямаше кой да им държи сметка като на Янчо Пеков Таков (Бащата е член на Политбюро на ЦК на БКП - бел. моя) за кожусите едно време...

Забранена любов?

„Не можете да ми забраните да ви обичам, другарю Живков!" Така звучи крила¬тото обяснение в любов на един от водещите „априлски поети" от най-близкото обкръжение на Бай Тошо (Любомир Левчев - бел. моя). Без никаква изненада синът на талантливия творец (Владимир Левчев – бел. моя) сега е пръв „десен" интелектуалец и дежурен „антикомунист"?! Без, естествено, да губи наследствената връзка с Докторската градина, където Политбюро настаняваше най-заслужилите певци на Голямата правда. За разлика от простосмъртните, за които бяха отредени поляните на „Люлин", „Младост" и „Дружба", червената буржоазия се засели в плът¬но съседство с „класовия враг", заплюл си още при Фердинанд периметъра край Университета...

„Децата от Докторската градина" е обобщен образ на цялата каста от номенклатурни издънки и наследници на фамилии със специален статут между 9 септември 1944-та и 10 ноември 1989-а, които винаги са се докопвали до мекото на баницата. Като прибавим към тях „нашите момчета" от ДС и Комсомола плюс особено гъвкавите в кръста „интелектуалци", алчните за реванш реститути и „сините" приватизатори от типа на Мистър 10 процента (покойният Александър Божков - бел. моя), ще получим 90 на сто от „демократичния елит". Останалото принадлежи на партийни проститутки, мутри и местни шмекери.

Двойна игра на всеки километър

Изглежда, още от самото начало на криминалната революция нейните режисьори са разработили модела на нулевия морал, след като за мъченик на демокрацията бе издигнат образът на Георги Марков. Не доносника от ИЧС (Институт за чуждестранни студенти - бел. моя) и по-късен конституционен съдия, познат като агент Николай, а съсценаристът на „На всеки километър". И странно, но факт - почти никой не реагира срещу плитката милиционерска схема за отвличане на вниманието. Как така един от най-близките придворни литератори на Тодор Живков, член на най-интимната ловна дружинка на Първия и безспорен човек на ДС се превръща в култова фигура?

Нещо повече - патосът срещу „репресивната тоталитарна машина" периодично се презарежда под втръсналия „български чадър" от моста „Ватерло" в Лондон. Между другото този номер напомня за папагалската масова рецитация по темата „Пеевски". И само тук-там някой „болен мозък" се осмелява плахо да попи¬та - не е ли някак странно, че „дисидентът" Марков свободно пътува из Европа и се среща с любовницата си зад граница във време, когато българите не могат да стигнат до Скопие? Дали цялата трогателна история е възможна без сценарий от Първо главно? А може би от Второ или РУМНО (Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана - бел.моя), а защо да изключваме от досието „Скитник" КГБ и МИ6?

Под знаменателя на „Докторската градина" попадат още и още пословични нагаждани, независимо от адресната им регистрация. Сред тези деца на всички власти е и довереникът на Командира с родословие, отвеждащо към атентата в „Света Неделя" (Асен Агов - бел. моя). И разведчикът в Близкия изток с партизанското име Ивайло (Иво Инджев – бел. моя) и стипендия от ДС за Москва, преди да открие чара на късния „антисъветизъм". И дъщерята на един бивш директор на Народния театър с 16-годишен мандат (Милена Фучеджиева, която съм коментирал по друг повод – бел.моя), без да се броят постовете в писателския съюз. И двамата прозападни политолози, успешно допълнили бащините благини от ЦК със спонсорството на Сорос. И литературните критици Сашо и Мишо (Михаил Неделчев, за Сашо не се сещам – бел. моя), сменили официозите „Литфронт" и „Пулс" с апология на Винету от Банкя! И пак добре, защото по едно време единият духаше свещи като шут на „Мултигруп"?! И радиоагентът от всеки метеж на „бакшишите", превърнал ефира на своето радио в печатница за европари. И още певци и певици, артисти и актриси, режисьори и сценаристи, спортисти и треньорки, получавали апартаменти и коли без ред само след един страстен танц или разговор на четири очи с Бай Тошо...

По правило те и подобни¬те им са дълбоко разочаровани от „комуниз(Ъ)ма", но нямат никакво намерение да се отказват от неговите подаръци. Както изглежда, това важи и за самия президент на републиката, тръгнал да прави милиони по паркингите на Германия с благословия от Окръжния комитет в Благоевград. Или за младата откривателка на „дясното" Лили Павлова, наследила във властта дядо министър и баба партийно величие от мрачните времена на плановата икономика и дефицита. За нея обаче едва ли са липсвали дънки и банани, тъй като фамилията й винаги е била от страната на правоимащите. За разлика да речем от Меглена Кунева, която се присъединява към червената буржоазия на по-късен етап, когато минава под венчилото на Политбюро...[2]

Едипов комплекс

Трагедията остава за народа, но драма има и при вечните печеливши. Доста от тях са жертви на своего рода Едипов комплекс. Тоест - на подсъзнателно плътско влечение към родителя или настойника. В случая - към Първия, Командира, Класната, Царя, Началника! Въобще към всеки силен на деня и нощта! Така Органично са се сраснали с привилегиите и властта, че са готови да си сменят пола, само и само да останат отгоре на живота. Същата диагноза важи и за самозваните родни„дисиденти" от ранния СДС на Луканов, които вече четвърт век поливат с руска водка своята неосъществена Пражка пролет...

Дали от исторически комплекс или съвсем прагматично, но партизанските синове и внуци, приемани по член 16 в елитни учебни заведения и после изпращани по посолства и кореспондентски пунктове от името и в името на Партията, сега се правят на по католици от папата. Всекидневно късат опашка¬та на „червения гущер" в собствените си биографии и бълнуват революция, лустрация, окупация. Остава им само крачка до модерен прочит на ЗЗД от репертоара на Кобургите, по който са преследвани техните отци преди 9 септември 1944-та...

С каква диагноза си имаме работа? Катарзис на болни съвести, морална полюция по никое време или преоценка на ценностите? Нищо подобно - винаги и навсякъде става дума само и единствено за интерес и печалба! От светкавичното пребоядисване в синьо преди 24 години до сегашните евроатлантически метани. Не забравят, че Станишев е фактор в Брюксел и не му скачат на първа, но най-вече се докарват пред ББ, тъй като са инвестирали в по-лесния „антикомунизъм". Ако утре обаче Путин се сети за „16-тата република" и влезе по-сериозно у нас, без забавяне ще извадят снимките на Ленин и Сталин от гардеробите край Докторската градина или „Бояна". И отново ще запеят балади за социализма с човешко лице с белега на Горбачов.

Децата на всички власти са ясни, както е очевидно и това, че „Капитал"-измът е обречен, когато се налага от Татови синчета, крадливи ченгета и пишман идеолози на повикване. Тарикатите обаче не са за жалене. Най-смешни са балъците от неграмотната, супер болшевишка, псевдо десница, включваща нашенски хунвейбини и талибани заедно с техни¬те вдетинени ятаци като спонсорите на купона в СУ, за които е достатъчно някой да крещи силно срещу „комунизма". Без значение дали е трето или пето поколение червена номенклатура или е от Шесто управление. [3]

Моите скромни бележки:

[1] И от жълтата преса може да се научи нещо полезно.

[2] Списъкът може да бъде допълнен – например с Деян Кюранов, Цветелина Бориславова и др. знайни и незнайни безпартийни комунисти и строители на съвременния български капитализъм...

[3] Тук вече не съм съгласен с Георги Атанасов. Капитализмът, заченат от номенклатурата и ченгетата не е обречен. Днес се води борба за надмощие на различните новобогаташки кланове. За преразпределение на пари, пазари и политическо влияние върху държавата. В която богатството управлява скрито (Фридрих Енгелс, Произход на семейството, частната собственост и държавата, 1895 г.).  Късно е да тръгваме по пътя на китайския еднопартиен режим с пазарна икономика. А и да не забравяме, че той стартира със събитията на площад Тянънмън. Мит в продължение на една седмица от кръвта на размазаните китайски студенти. А на българските им колеги, които пледират за нов морал и нова обществена система препоръчвам – направете Великата ноемврийска социалистическа революция в България 2013. Последствията са предизвестени...