АХ ДОКТРИНИ, АХ ДОКТРИНИ, ТОЛКОВА

Тази публикация в http://www.blogger.com е от Sunday, 24 March 2013. Мнението си по доктрините написани по времето на министър Ангелов не се е променило!

 Предварителна бележка: Бях се зарекъл да не пиша!Ама пусто сърце не трае!Даже и пенсионерското.
На връх първа пролет бяхме „неакадемично” предупредени да не критикуваме доктрините. Щото сме участвали в писането им. Аз обаче не съм. Макар че преди време се оказах в една работна група за писане на поддържаща доктрина – медицинска. Няма обаче на стари години да ставам за „кашмер”. Между другото не ми е ясна класификацията на доктрините. Но това е позволено за един старец, поразен от комплексите на отминалото време.
Думата ми беше за доктрините. И за критиката. Аз си ги критикувам от 2000 г. Когато наводниха военния книжен пазар. Добре че един началник на Генералния щаб спря производствения конвейер. Май че ми беше съименник. Не искам да бъда криво разбран – критикувах ги в онези части, в които се смятах за компетентен. Например за това, че разходът на медикаментите в операциите не е постоянна величина. Както пишеше в тогавашната логистична доктрина досежно класификацията на материалните средства. И по-специално клас І. Един бригаден генерал, днес в резерва ми каза, че го правя, щото съм сърдит на армията. Имаше нещо вярно в това. Ама да причислиш медикаментите към материалните продукти с равномерна консумация си е направо професионална некомпетентност. Преди повече от месец позвъних на един полковник, когото уважавам. Попитах го дали пие аспирин, когато не го боли глава? „Как ще пия?”, учуди се той. „Ами така излиза от текста за класификацията на медикаментите, който сте записали в проекта за нова логистична доктрина”. Пардон! Работната група не го беше написала, а преписала. Което май не е рядка практика.
Напоследък започнах да се интересувам и от доктрини извън моя военномедицински занаят. По този повод се зачетох в доктрината за батальонна бойна група - проект от 2011 г. Може да има и окончателен вариант, но не разполагам с него. Та какво открих в проекта? Че създаването на батальонни бойни групи се приема като сериозно предизвикателство към Сухопътните ни войски. Че се разглежда като адекватен отговор на стратегическото преосмисляне за бъдещото развитие на Алианса и на изграждането на способности за ефективно изпълнение на новите задачи, произтичащи от динамичната среда за сигурност. Не знаех и факта, че посоченото тактическо формирование може да отговори на предизвикателствата на вероятните оперативни сценарии - гарантиране на националния суверенитет и независимост и защита на териториалната цялост на страната и на страните-членки на НАТО при активиран чл. 5 от Вашингтонския договор, поддържане на международния мир и сигурност и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи. Зачудих се и на твърдението, че с високата си степен на готовност, батальонната бойна група може да покрие целия спектър от операции на НАТО. По подразбиране на Балканите, в Европа и не само там.
Дали обаче доктриналният проект отразяваше действителните военни потребности на страната от гледна точка на чл. 9 на Конституцията на Република България и на член 3 от Северноатлантическия договор? Или беше израз на неспособността да проведем реална реформа във въоръжените сили? Двадесет и четири години след нейното начало. Не зная!
Доктрината ме върна към спомени от миналото. Непосредствено след обществено-политическата промяна от 1989 г., в началото на 90-те години на миналото столетие, военното ръководство на страната издигна тезата за оптимизиране на управленската структура и боеспособността на Сухопътни войски. За целта бяха закрити съществуващите, и в голяма степен предимно “мобилизационни” (на хартия) мотострелкови дивизии. Създадоха се механизирани бригади с идеята да генерират по-висока бойна готовност и да подобрят управлението. Управленската верига в общовойсковите обединения се съкрати с едно звено. От общовойскова армия - мотострелкова дивизия - мотострелкови полк - мотострелкови батальон тя се трансформира в армейски корпус-механизирана бригада – механизиран батальон. Двадесетина години по-късно бе развита тезата за изграждане на механизирани съединения (бригади) по единни мирно-военновременни щатове за по нататъшно повишаване на боеспособността. Малко по-късно се появи и теорията за батальонната бойна група. За целта Министерството на отбраната получи и значителна консултативна помощ. Апропо! Не си спомням българският генералитет да е ползвал чужди консултации при възстановяване на българската войска от Ньойския погром. В края на 30-те години на миналия век. Ползвали са основно главите си. Тук ще спомена, че подобни процеси на промени не са само български патент. Макар и със закъснение, те се появиха и в други страни от бившото постсъветско пространство. Не подминаха и въоръжените сили на Руската федерация.
Лошото е, че прочетеното ме накара да поразлистя и историята. И се оказа, че под слънцето няма нищо ново. И че използването на временно създадени военни организационни единици – оперативни/ бойни групи, отряди или както искате ги наречете е стар тактически и оперативен способ.
Временно обединени войскови части са използвани по време на Гражданската война в Съветска Русия – 1918-1920 г. Например т.нар. “Фастовска оперативна група”, действала южно от Киев на Югозападния фронт през 1920 г., в състав една стрелкова дивизия и една стрелкова бригада. Използвани са масово в сраженията при Москва и Сталинград по време на Втората световна война. Съставът на оперативните групи е бил зависим от поставените задачи. Най-често са използвани при много широк фронт или при трудно проходима местност, когато управлението на войските, действащи на отделни направления е затруднено.
Спомних се, че реплика на временните войскови обединения от Втората световна война по мое време бяха оперативно-маневрените групи. Те бяха задължителен елемент от оперативното построение във фронтовата настъпателна операция (по терминологията на НАТО – настъпателната операция на полевата армия – бел. моя.) от 80-те години на миналия век. Задачите им бяха овладяване на стратегически важни райони/ рубежи в дълбочина на противниковата отбрана.
За да не обвините в русофилство, ще спомена, че значителни успехи в прилагането на отрядната/ групова тактика и в използването на временно обединени части и подразделения в тактически и оперативен план са регистрирани при настъпателните и отбранителните операции на въоръжените сили на Третия райх по време на Втората световна война. Например в Холандия, по време на операцията "Market Garden" 9-а и 10-а дивизии SS формират няколко бойни групи, които успешно удържат стратегически важния Арнхеймски мост. Сериозни успехи регистрира и бойната група на Пайпер (Kampfgruppe Peiper) в началото на 1943 г. в района на Харков. Спасява обкръжената и откъсната от главните сили 320-а пехотна дивизия.
Старческото качество да помним миналото, а да забравяме какво сме закусвали ме подсети за предните отряди от преди 20-на години. Те имаха специфични задачи – да прикрият мобилизационното и тактическо развръщане на съединенията, отбраняващи главната полоса за отбрана и да принудят противника предварително да въведе в сражение главните си сили. Създаваха се на базата на мотострелкови батальони от първоешелонните полкове на първоешелонните дивизии на Българската армия. За изпълнение на поставените задачи се усилваха с артилерия, танкове, сапьорни подразделения, а на югоизточната граница – и с формирания от картечно-артилерийските батальони от укрепената линия “Балкан”.
И какво се оказва. Че батальонните бойни групи не са нещо ново, а позабравено старо. Това не означава, че отричам значението им при нестандартен противник – паравоенни формирования. Ама ми идва малко пресилено да се обявяват за „панацея” във военното дело,.
Ето че отново се отклоних от темата. Започнах с критиката. На доктрините. Според мен е нужна. Защото там където липсва критика, се появява застоя. Българите, а и всички бивши соцстрани сме го преживявали. Само че бързо забравяме. И след това се чудим, защо се е случило едно или друго събитие в живота ни.
Щеше ми се да пиша за изпреварващото знание и за унифицираните учебници. Но това ще стане друг път.
Заглавието е перифраза от наименованието на една от песните на Лили Иванова. Беше хубава песен.