Следващите редове са предизвикани от една публикация на полковник от резерва професор Стойко Стойков в afera.bg от 23.02.2011 г. – „За кого бие камбаната на Българската армия, господин Върховен главнокомандващ?”. Не искам да се заяждам с автора. Макар че има за какво. От преди четири години. И той добре го знае.
Думите ми са породени от натрапчивата мисъл, че ние българите сме царе да вадим нож на умряло куче. И да се нареждаме в редиците на активните борци след 09.09.1944 г. и дисидентите – след свалянето на Живков. Не че аз правя изключение, за което по-късно ще ви дам и пример.
Вземам за начало на разсъжденията си част от текста на професор Стойков – „Създадените безброй „стратегически” по своето безсмислие, празнословие и противоречия документи, позволиха на политическия кабинет на „ГЕРБ” в Министерството на отбраната да узакони принципа на единовластието на реформатора-министър Аню Ангелов...”Вярно заключение. Ама не беше ли така и по времето на генерал Михов? Да не би сътворените, по-точно казано „преписани” доктрини да преливаха от смислие? Или да съответстваха на българската военна традиция? А досежно днешните „стратегически документи”. Нима за това са виновни само приближените на Ангелов. Или и прилежните изпълнители измежду преподавателския състав на академията?
За да продължа, се налага да дам пример от собственото си сегашно дисидентство. През пролетта на миналата година написах едно есе. Със заглавие „Месия на военната наука”, сиреч Спасител. Посветено на министър Ангелов. И го сложих в чекмеджето. Да дочака по-добри дни. Като днешните. Тъй като е малко дълго, ще цитирам част от него:
„Със своето приветствено слово към академичния състав, слушателите и студентите от Военна академия „Г.С.Раковски” по повод 100 годишнината от създаването й (20.04.2012 г.), министърът на отбраната Аньо Ангелов даде сериозна заявка за нов месия на военната наука. За целта, довчерашният генерал-лейтенант и възпитаник на Генералщабната академия на СССР напомни на присъстващите заслугите си за обогатяване на военно-теоретичната мисъл.
„Както не веднъж съм заявявал, включително и в моята встъпителна лекция при откриването на учебната 2011 – 2012 г. през септември миналата година тук пред вас, всичко това ние осъществяваме в съзвучие с осъвременената стратегическа концептуална рамка: Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия и Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, Стратегия за използване на въоръжените сили и т.н.
На тази концептуална основа бяха разработени редица реални, допълващи документи, в т.ч. и Планът за развитие на Въоръжените сили, въз основа на който в момента се извършват сериозни реформи в тактическите звена. Тези реформи неизбежно засягат и военно образователната система и поставят на изпитание нейните способности за адаптация и приспособяване”
След което обяви как ще спаси военната наука.
„Бих препоръчал на изключителните преподаватели на академията да затворят завинаги старите си лекции и помагала......... Отърсете се от мисленето с категории, останали в миналото. Превърнете стратегическите документи, за които говорих, във ваши настолни книги.......”.
Простичко и ясно. Не мислете, а папагалствайте г-да преподаватели написаното от Аньо Ангелов и неговите помощници. Така ще бъдете в крак с актуалните политически възгледи за войната и мира на „.. най-успешния политико-военен съюз..”. Ще ви бъдат гарантирани и работните места”.
Есето завършва така:
„В опитите ми да провидя бъдещето не са ми нужни нито нонсенсната категория „интелигентна отбрана”, нито „всеобхватния подход”. Впрочем последният термин не ви ли напомня за програмните документи на Българската комунистическа партия.
И накрая. Няма да спра да мисля г-н министре. Критично. Колкото и усърдно да се мъчите да ни отучите от това. Ще завърша с една мисъл на Виктор Черномирдин (1938 - 2010 г.), министър председател на Руската федерация в периода 1992-1998 г. - "Искахме да стане както трябва, а то стана, както обикновено.” Спомняйте си я г-н Ангелов. Поне докато сте министър”.
Доколкото помня това събитие, нито един униформен член на академичния състав, в това число и полковник доцент Стойков не възропта срещу думите на Ангелов. Защо ли?
Както не възроптаваме, военни и цивилни, вече 15-тина години на съветите от катедрата в киносалона да „транспонираме” незабавно директиви, публикации и стандартизационни споразумения в учебния процес. Съмнявам се дали те могат да заменят Клаузевиц, Жомини, Молтке, Свечин, Триандафилов, Гуин Дайър и други военни теоретици.... Ама нейсе. Това вероятно се дължи на собствената ми ретроградност, както смята един от анонимните коментатори на pan.bg - „Тони”.
Днес министърът в оставка е виновен за всички беди в армията. Заради политическата му лоялност към партия „ГЕРБ”. Склонен съм да се съглася. Само че партийно лоялни в тези 24 години бяха и други. И по-късно добре осребриха лоялността си. Да ги цитирам. Май няма нужда. Ние си ги знаем. Питам само за тяхната вина!
Казват, че в първите години след свалянето на Живков попитали Станислав Стратиев, на какъв език е написал критичните си книги към режима. А той им отговорил – „А вие на какъв език мълчахте? ”
Господа офицери, действащи или от резерва,
Дали днешният ни хал не се дължи на собствения ни език на мълчанието. Вече двадесет и четири години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар