Съображения за финансите на военното здравеопазване. Предназначени за любопитковци...

“Положението е безнадеждно, но не особено сериозно”

Димитри Иванов, български журналист

Към настоящите редове ме подтикнаха изнесените в медиите проблеми за дълговете на ВМА през 2013 г., част от коментарите в pan.bg от 27-28.02 т.г.за качеството на медицинското обслужване и материали, които повърхностно се плъзгат по проблемите на българската военна медицина (като този на о.з. генерал Кирил Цветков в otbrana.alle.com). Част от статистическата информация, която използвам, може да се стори на читателите остаряла. Уверявам ви, че актуалната не е по-различна. Нека, който желае да ме опровергае. С числа.

За успокоение на пазителите на националните тайни съобщавам, че използваните източници не са квалифицирани. Мога да ги предоставя на всеки, който прояви интерес. Или да ги видят на с. 141 в близка по съдържание моя статия във „Военен журнал”, кн. 5, 2009 г.

И така. Към 2007 г. Българска армия е преосигурена с болнични легла - 258,84 ⁰/₀₀₀₀. За сведение осигуреността на Бундесвера към 1997 г. е 45,98 ⁰/₀₀₀₀, а на  населението на България - 59,10 ⁰/₀₀₀₀. При изчислението им съм използвал следните абсолютни стойности: болнични легла във ВМА през 1997 г. – 1480,  численост на Българската армия към 2004 г. - 57177, болнични легла във ФРГ към 1997 г. – 2299 и приетия план за редуцирането им към 2010 г. до 1675, болнични легла в България към 2004 г. – 45537 (по http://bg.wikipedia.org ). Може да ме обвините, че данните са от различни години. Поради което сметките не са коректни. Докажете обаче грешката ми.

Ангажираният в мирновременната военномедицинска система персонал представлява приблизително 8,41% от посочената численост на Българската армия (План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.). И този показател в известен смисъл е условен, тъй като липсва некласифицирана информация за ангажирания медицински специалисти в двете национални служби – за разузнаване и за охрана, които по закон влизат в състава на военномедицинската служба. В този смисъл ангажираният медицински персонал у нас  надхвърля обичайният за останалите армии от страните-членки на НАТО. В рамките на около 5-6% от числеността на войските.

Военнослужещите и цивилните служители от въоръжените сили са преосигурени и с финансови ресурси. Средно годишно за всеки един. За да изследвам финансовите разходи на Министерството на отбраната за издръжка на доболничната и болнична помощ, използам данни за средната работна заплата в отбраната към 01.07.2004 г. - 735,60 лева за военнослужещ и 399,00 лева за цивилно лице (по http://www.dir.bg). Не съм отчел числеността на Министерството на отбраната и структурите, подчинени на министъра на отбраната, поради липса на данни за тяхното разпределение по категории - военнослужещи и граждански лица. Съобразил съм се с дължимите вноски към НЗОК от бюджета на Министерството на отбраната по това време - 6% върху възнаграждението за военнослужещите и 3,1% за гражданските лица, платими от работодателя.

Оказва се, че за една календарна година дължимите вноски от Министерството на отбраната към НЗОК възлизат на не по-малко от 22 076 332,00 лева. Бюджетните субсидии за ВМА по проектобюджета за 2005 г. са 35 000 000 лева. Общият размер на заделяните финансови средства за доболнична и болнична помощ за една година от Министерството на отбраната е 57 076 332 лева. Ако приемем, че тези средства не са променяни през 2006 и 2007 г. и ги съпоставим с военните бюджети за същите години ще видим, че те представляват съответно 6,22% за 2006 г. и 5,79% за 2007 г. Малко ли ви се виждат? По това време още не бях открил публикацията за одита на ВМА от Сметната палата (по одитен доклад № 0200001407, приет с решение на Сметната палата № 147 от 12.06.2008 г., според който утвърдените разходи за 2006 г. са в размер на 33 128 000 лв., а към  31.12.2006 г. общият размер на коригираните разходи е на стойност 111 775 000 лв).  Твърде вероятно е бюджетната субсидия за 2005 г. да е много по-голяма от това, което се е дискутирало в Комисията по здравеопазване на ХХХІХ Народно събрание (Протокол № 120 относно бюджетите на здравната система през 2005 г., стенографски запис). Нямаше го и отчета за изпълнението на бюджета от Министерството на отбраната за 2011 г. (По http://www.mod.bg). Посочените факти ми липсваха, за да установя, че ВМА е надхвърляла планирания й бюджет с 50 до 100 млн. лева годишно. От правителството на Сакс Кобургготски и до наши дни.

С моите “наивни изчисления” установих, че от гледна точка на заделяният финансов ресурс, за всеки военнослужещ или гражданско лице в заето в отбраната са осигурени по 1180 лева за доболнична и болнична помощ. Докато финансовата осигуреност на населението по бюджета на НЗОК е в пъти по-ниска - 138,80 лева годишно (по Закон за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2006 г., ДВ, бр. 102,2005). В този смисъл няма как да не се съглася с думите на министъра на отбраната, че академията работи в интерес на националното здравеопазване. Питам се обаче в коя от армиите на нашите съюзници се случва това?

Приведените данни за осигуреността на въоръжените сили с болнични легла и финансови ресурси показват, че те надхвърлят потребностите на армията (Виж твърдението на Гари Бекер  за необходимостта от равновесие между търсене и предлагане в социалните организации в “Икономическият анализ и човешкото поведение. Антология. Икономика и социология“, Издателство „Лик”, С., 1999). Ето  защо на този етап, придобиването на експедиционни медицински възможности за действие в полеви условия в различни точки на света е невъзможно.

А може би фискалната политика в областта на военната здравна система е причина и за невъзможността да се придобият и други оперативни способности? Знам ли?

Ако прочетете стенограмата на доклада на министър Ангелов пред министър-председателя от април 2010 г., ще научите един бисер за обяснение на финансови задължения (По Среща-разговор на министър-председателя с екипи на министерствата по повод сключени необезпечени договори за обществени поръчки при предходния кабинет, стенографски запис, 14 април 2010 г., www.capital.bg/getatt, последно влизане на 26.01.2012) . От 89 млн. лева. Източникът не е назован, наричат го Директор, но се разбира, че е представител на ВМА. Защо ли там не присъства началника на академияна не ми е известно. Според бисерът, финансовата задлъжнялост се дължи на просрочени плащания за консумативи, лекарствени препарати, десет милиона за извършен текущ ремонт, от порядъка на 7 милиона са за външни услуги, 4 милиона за храна......Досущ като в четиво за наивници.

Браво министър Ангелов!

За две години и половина успяхте да "намалите" дълга на ВМА спрямо 2010 г. с около 40-на процента.

Дай Боже наследникът Ви да е по-успешен.

Особено в разкриване на причините за задлъжнялостта.

ПРОИЗВЕЖДАМЕ НАУЧНА ВОЕННОМЕДИЦИНСКА КНИЖНИНА И ДОКТОРИ НА КИЛОГРАМ

По време на Втората световна война научната военномедицинска книжнина, посветена на полевото медицинско осигуряване на войските, у нас е била оскъдна по причина на Ньойския договор. Това не ни  пречи да окажем ефективна полева медицинска помощ на Третия райх по линия на Българския Червен кръст. В дневника си Богдан Филов пише: “9.Х.Четвъртък..Тази сутрин бяхме четиримата при Царя.. Одобри се да вземе при нас около 2000 ранени германски войници От руския фронт, които са на оздравяване.., а така също да изпратим Санитарен влак в Русия..” ([i]При Цар Борис ІІІ освен Филов присъстват: Иван Попов – външен министър, Никола Габровски – министър на вътрешните работи и генерал Теодоси Даскалов – министър на войната – бел. авт.[/i]). За целта излиза и Специално Постановление на Министерския съвет № 7 от 22. ХІ. 1941, с което се разпорежда “Българският Червен Кръст да подготви и обзаведе изцяло един санитарен влак и една Полска ([i]По днешната терминология „полева” – бел. авт.[/i]) хирургическа болница, осигури и да мобилизира граждански съответния персонал за тях.” Мобилизацията на персонала се извършва по Закон за гражданската мобилизация. Между другото, нямаме ли нужда и днес от подобен закон, за да изпълним съюзните си ангажименти в алианса за поддръжка от страната домакин? Ще спестя проблемите по сертификацията, особено на влака. За днешните сертификатори от армията обаче ще цитирам думите на неговия началник доцент д-р Спас Разбойников: „При липсата на опит в това отношение нашият Санитарен влак № 1 беше съставен в първия си вариант съвсем неудачно. Той замина в началото на декември 1941 год., но след прегледа и преценката на немските специалисти в Букурещ беше върнат обратно за основно преустройство. То продължи до края на февруари 1942 год.”  Както и да е. Подробности може да намерите в книгата „Българският червен кръст на Източния фронт 1941-1945 г.” на споменатия по-горе доцент. По-важното е, че и без научна книжнина по въпроса, и влакът и болницата успешно изпълняват хуманитарната си мисия и работят до края на войната. Успешно изпълняват задачите си и болниците, санитарните влакове и санитарната авиация, осигуряващи войските, след като България се включва във войната на страната на антихитлеристката коалиция.
Положението с военномедицинската книжнина не е по-добро и през 80-те години на ХХ век. Разполагахме с един учебник по организация и тактика на медицинската служба, две ръководства – за полкови и дивизионен медицински пункт ([i]Съответно роля 1 и 2 по НАТО-ската терминология – бел. авт.[/i]) и едно наставление за медицинското осигуряване „полк-дивизия”. Малък беше и броя на защитените дисертации на организационна военномедицинска тематика – само шест за периода 1983-1998 г. Между другото те и тогава, както и днес не се четяха от овластените да вземат решения. Това обаче не беше пречка медицинската служба на армията да развърне полева терапевтическа болница за обслужване на населението в района на гр. Попово след земетресението през 1986 г. Която независимо от логистичните проблеми и морално и физически остарялата си материална база се справи със задачата. Ако някой не ми вярва, да попита бившия здравен министър и сегашен лекар от болница „Лозенец” г-н Танчо Гугалов. При недостигащата военномедицинска книжнина, можехме да изнесем десет полеви болници от района на Шумен и да ги развърнем източно от Сливен за едно денонощие и т.н. В този ред на мисли ще спомена, че и изпращането на отделни български военномедицински екипи за „подпомагане на братските народи” в Корея, Виетнам, Алжир, Никарагуа и т.н. си беше съвсем рутинна дейност. С администрирането, на която се занимаваха трима души.
В последните 20-на години произвеждаме научна военномедицинска книжнина и докторанти на килограм. То не бяха концепции, раздели от стратегически прегледи, бели книги и планове за развитие, основни и поддържащи доктрини и т.н. Не на последно място са и написаните учебници. Станахме рекордьори по защитени дисертации в областта на управлението на полевите и стационарни военномедицински системи. Само под мое ръководство през 2004-2010 г. във Военна академия бяха защитени пет докторантури. Не броя тези във ВМА. Само ще спомена, че между последните е една дисертация за получаване на научната степен „доктор на науките” или както разговорно я наричаме „голям доктор”. Един от фундаменталните приноси на доктора, а днес и професор, е (цитирам): “За първи път в страната е разработен пълен модулен модел за организационно-щатната структура и функционално устройство на български полеви болници Роля 2 ЛМ ([i]Лек маньовър – бел. авт.[/i]) , Роля 2 У ([i]Усилена – бел. авт.[/i]) и Роля 3, предназначени за осигуряване на болнична помощ в операции с асиметрични бойни действия”. Съмнявам се дали авторът на приноса го е видял материализиран. Е, има закупено оборудване за полева болница за солидна сума, но каква е съдбата му, не ми е дадено да зная. Сигурно и не е необходимо. Като че ли, болницата щеше да бъде пращана в Афганистан? По време на предишното правителство.Напоследък нищо не чувам и за полевия мобилен лечебнодиагностичен комплекс на Военномедицинския отряд за бързо реагиране. Той не може да се мери с фабрично изработените западноевропейски аналози, но никак не беше лош. Апропо, доказа го и в реална обстановка, оказвайки хуманитарна помощ по време на земетресението в Адапазаръ, Р Турция през 1999 г. В замяна на военномедицинските учения в миналото ([i]Такива провежда и 48 FASTT, въздушнопреносим хирургическо-травматологичен екип на US Air Force, гостувал н България през 1996 т. – бел. авт[/i]), днес прегледите на моите връстници от Кърджалийско и Смоленско през 2012 г. се обявяват за крупни военномедицински събития. Нищо че подобна дейност по приляга на Червения кръст.
Днес, в условията на производство на научна военномедицинска книжнина и защити на дисертации на килограм, полевите медицински способности на Българската армия не ме удовлетворяват. Нещо много ми прилича на събития със 100 годишна давност. За тях пише Ст. Кутинчев в книгата си “Санитарната служба, Червеният кръст и Балканската война”, издадена през 1914 г. Цитирам: “Боевата подготовка на официална България е била предмет на внимание и грижи …Това обаче не може точно да се каже и за най-важната спътница войната – военната санитарна организация. Третирана като пето колело във военното дело, санитарната служба е била обречена на забрава…., не е била предмет на сериозна подготовка, на сериозна организация в продължение на редица изтекли години ….Опитът да се изрази, да се систематизира ролята и задачата на санитарната служба във време на война …. бе несполучлив.... Нито персоналът – медицински и санитарен, нито материалната и лечебната част, нито самата организация са отговаряли на съвременните нужди на армията ни..”.
Казват, че историята се повтаря, веднъж като фарс, след това - като трагедия. Искрено се моля последното да не се случи.
А за онези, които не са съгласни с написаното, ще цитирам становище от експертен доклад, финансиран по програма ФАР за нуждите на родното ни Министерство на здравето ([i]Schaapveld, K. and all, Health management in Bulgaria, THO Prevention and Health, Ministry of Health, Sofia, 1995[/i]). По отношение на военната здравна система, авторите препоръчват на тогавашния министър г-жа Мими Виткова да се ограничат функциите на Министерството на отбраната до военновременните такива. Сиреч да се съсредоточат върху полевото осигуряване на войските. Защо ли не ги послушах тогава?

За езика и мълчанието.....

Следващите редове са предизвикани от една публикация на полковник от резерва професор Стойко Стойков в afera.bg от 23.02.2011 г. – „За кого бие камбаната на Българската армия, господин Върховен главнокомандващ?”. Не искам да се заяждам с автора. Макар че има за какво. От преди четири години. И той добре го знае.
Думите ми са породени от натрапчивата мисъл, че ние българите сме царе да вадим нож на умряло куче. И да се нареждаме в редиците на активните борци след 09.09.1944 г. и дисидентите – след свалянето на Живков. Не че аз правя изключение, за което по-късно ще ви дам и пример.
Вземам за начало на разсъжденията си част от текста на професор Стойков – „Създадените безброй „стратегически” по своето безсмислие, празнословие и противоречия  документи, позволиха на политическия кабинет на „ГЕРБ” в Министерството на отбраната да узакони принципа на единовластието на реформатора-министър Аню Ангелов...”Вярно заключение. Ама не беше ли така и по времето на генерал Михов? Да не би сътворените, по-точно казано „преписани” доктрини да преливаха от смислие? Или да съответстваха на българската военна традиция? А досежно днешните „стратегически документи”. Нима за това са виновни само приближените на Ангелов. Или и прилежните изпълнители измежду преподавателския състав на академията?
За да продължа, се налага да дам пример от собственото си сегашно дисидентство. През пролетта на миналата година написах едно есе. Със заглавие „Месия на военната наука”, сиреч Спасител. Посветено на министър Ангелов. И го сложих в чекмеджето. Да дочака по-добри дни. Като днешните. Тъй като е малко дълго, ще цитирам част от него:
„Със своето приветствено слово към академичния състав, слушателите и студентите от Военна академия „Г.С.Раковски” по повод 100 годишнината от създаването й (20.04.2012 г.), министърът на отбраната Аньо Ангелов даде сериозна заявка за нов месия на военната наука. За целта, довчерашният генерал-лейтенант и възпитаник на Генералщабната академия на СССР напомни на присъстващите заслугите си за обогатяване на военно-теоретичната мисъл.
„Както не веднъж съм заявявал, включително и в моята встъпителна лекция при откриването на учебната 2011 – 2012 г. през септември миналата година тук пред вас, всичко това ние осъществяваме в съзвучие с осъвременената стратегическа концептуална рамка: Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия и Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, Стратегия за използване на въоръжените сили и т.н.
На тази концептуална основа бяха разработени редица реални, допълващи документи, в т.ч. и Планът за развитие на Въоръжените сили, въз основа на който в момента се извършват сериозни реформи в тактическите звена. Тези реформи неизбежно засягат и военно образователната система и поставят на изпитание нейните способности за адаптация и приспособяване”
След което обяви как ще спаси военната наука.
„Бих препоръчал на изключителните преподаватели на академията да затворят завинаги старите си лекции и помагала......... Отърсете се от мисленето с категории, останали в миналото. Превърнете стратегическите документи, за които говорих, във ваши настолни книги.......”.
Простичко и ясно. Не мислете, а папагалствайте г-да преподаватели написаното от Аньо Ангелов и неговите помощници. Така ще бъдете в крак с актуалните политически възгледи за войната и мира на „.. най-успешния политико-военен съюз..”. Ще ви бъдат гарантирани и работните места”.
Есето завършва така:
„В опитите ми да провидя бъдещето не са ми нужни нито нонсенсната категория „интелигентна отбрана”, нито „всеобхватния подход”. Впрочем последният термин не ви ли напомня за програмните документи на Българската комунистическа партия.
И накрая. Няма да спра да мисля г-н министре. Критично. Колкото и усърдно да се мъчите да ни отучите от това. Ще завърша с една мисъл на Виктор Черномирдин (1938 - 2010 г.), министър председател на Руската федерация в периода 1992-1998 г. - "Искахме да стане както трябва, а то стана, както обикновено.” Спомняйте си я г-н Ангелов. Поне докато сте министър”.
Доколкото помня това събитие, нито един униформен член на академичния състав, в това число и полковник доцент Стойков не възропта срещу думите на Ангелов. Защо ли?
Както не възроптаваме, военни и цивилни, вече 15-тина години на съветите от катедрата в киносалона да „транспонираме” незабавно директиви, публикации и стандартизационни споразумения в учебния процес. Съмнявам се дали те могат да заменят Клаузевиц, Жомини, Молтке, Свечин, Триандафилов, Гуин Дайър и други военни теоретици.... Ама нейсе. Това вероятно се дължи на собствената ми ретроградност, както смята един от анонимните коментатори на pan.bg  - „Тони”.
Днес министърът в оставка е виновен за всички беди в армията. Заради политическата му лоялност към партия „ГЕРБ”. Склонен съм да се съглася. Само че партийно лоялни в тези 24 години бяха и други. И по-късно добре осребриха лоялността си. Да ги цитирам. Май няма нужда. Ние си ги знаем. Питам само за тяхната вина!
Казват, че в първите години след свалянето на Живков попитали Станислав Стратиев, на какъв език е написал критичните си книги към режима. А той им отговорил – „А вие на какъв език мълчахте? ”
Господа офицери, действащи или от резерва,
Дали днешният ни хал не се дължи на собствения ни език на мълчанието. Вече двадесет и четири години.