.ЧЕТЕТЕ СТАРИ ВЕСТНИЦИ. ПОЛЕЗНО Е.

Обичам да чета стари вестници.

Така попаднах на един от тия, безплатните, с формат А4.

Датата е 02.06.2009 г.

Сигурно е било жега. Ако не метеорологична, то поне предизборна...

Току да го хвърля и се загледах на страница 4. Почти цялата е заета от огромно заглавие “КАМЕРА В ЛИНЕЙКАТА СПАСЯВА ОТ ИНФАРКТ”. От материала, който е по-малък по обем от заглавието и снимката на професор Генчо Начев разбирам, че “... специални видеосистеми ще свързват спешните еки­пи в линейките със сърдеч­ни медици от столичната болница "Света Екатери­на". Модерните уреди тръг­ват на помощ още от днес (02.06. – бел. моя), като първоначално с тях ще се оборудват 10 линей­ки. Камерите ще докладват на дежурните кардиолози в болницата за пулса, сатурацията и електрокардиограмата на пациента, а те ще вземат спешни решения, ако има риск от сърдечен удар. Така точната диагно­за ще може да се постави още в дома на болния или по път за лечебницата и ще се пести ценно време...”. Целта на професора е повече от благородна. И ако се вярва информацията на вестника за италиа­нския регион Пулия (от където е заимствана идеята – бел. моя) ще намалим смъртно­стта от инфаркти от 38 на 8%. Малко се съмнявам в намалението, но приемам, че в кардиологията съм лаик и по тази причина...

Година и половина по-късно, когато чета вестника нямам представа колко линейки са оборудвани в София, както и с колко е снижен броят на сърдечните инфаркти в София.  Пък и едва ли е важно да зная такива подробности. Зная обаче, че през 2009-2010 г. в една национална телевизия спореха за липса на дефибрилатори в част от линейките на Софийския Център за спешна медицина. Те пък май се ползват при сърдечни аритмии, но има ги при инфарктите или ги няма, кой да каже на неспециалист като мен...

Както и да е. Важното е, че през 2009 г. г-н професорът се е самореакламирал, макар и в безплатна многотиражка, за която пенсионерите чакат на Орлов мост от ранни зори.

Чета вестника и си мисля за инфарктите в другите области на България. Как ли ще ги преборят като си нямат болница "Света Екатерина" и професор от ранга на Начев? Сигурно няма да успеят? Жалко!

Четенето ме обогатява и с друга новост, тъй като редакцията на многотиражката не се е задоволила само с информация в областта на кардиологията.

Оказва се, че небеизвестната Военномедицинска академия качва лекарите от спешната помощ на мотоциклети и скутери. Надявам се последните да не са предназначени за яз. Искър. Според автора на материала “... за 7 минути ще стигат лекарите мотоциклетисти до своите пациенти... Жълтите возила могат да ходят и по ад­реси за консултация, но тогава болният ще плаща по 22 лева. Проектът стартира от 1 юли. 12 от закупените мотори ще бъдат разпределени във военните болници извън столицата....”. Спомних си, че моторите веднъж ги показаха по една от националните телевизии – то ли пред Народното събрание, то ли пред храм “Александър Невски”. Забравил съм. Видяха ми се идеални за тийнейджъри, за спешна помощ – не зная. И май че телевизионната дунанма (шумотевица – бел. моя) беше дотук. Скутерите не съм ги виждал. Сигурно всички са по морето или в провинциалните военни болници.

С това здравните новости в от старите вестници от 2009 г. не спират.

В един сериозен национален всекидневник  прочетох, че армията ни ще бъде снабдена със 100 000 електронни карти – здравни досиета (при армия под 30 000 се чудя защо са му толкова много бройки на генерала-професор Тонев, ама, нейсе). Ще спестя подробните обяснения от вестника. Важно е войската да знае, че веднъж снабдена с картите, тя без проблем ще бъде церена у нас, в Европата и забележете – по време на мисии.

Генералът-професор не за първи път конфабулира. В началото на 2011 г. прочетох в същия всекидневник, че “Медевак-а” (вертолет, фабрично оборудван за евакуация на ранени – бел. моя) аха, аха да кацне на покрива на ВМА в София. Вероятно няма да дочакам да видя нито пластичните карти-здравни досиета, нито кацането. Щото още от 90-те на миналия век е ясно, че Софийската военна болница не е конструктивно пригодена за това. По-важното за наш Стоян е да е в устата на медиите и то все с човекоугодни и благи професионални вести.

По тази причина ви препоръчвам да четете стари вестници.

Полезно е.

Ще научите за неизпълнените обещания, може би не само на господата Начев и Тонев.