ОТНОВО „ТРЯБВА“, ОТНОВО „ЩЕ ГО НАПРАВЯ“

 

Какво толкова полезно направи това същество през 20-те години, през които беше начело на Русия?

Ел Мурид, 13.04.2022 г

Путин отново блика от изявления. „...Трябва – казва той – да отговорим с максимално увеличаване на темпа на работа както по текущи, така и по бъдещи задачи. На първо място, това се отнася до социалната сфера...“

И отново, отново страхотните – „трябва“ и „ще го направим“. 20 години и всички „трябва“ да направим нещо. Мъжката му дума е силна – казах, че ще го направя утре, значи ще го направя. И не е нужно да ви го напомням всеки ден. Обещах, че утре...

„...Отказът на редица западни страни от нормално сътрудничество, включително в енергийния сектор, удари европейците и САЩ, там инфлацията надминава всички очаквания...“ – друг негов цитат, който трябва да бъде фиксиран в скрижалите.

Изключително натъжени сме, като виждаме как страдат европейците и американците. Изпълнени сме със съчувствие. Не можем да ядем. Но все пак нека поговорим за нас. И още по-добре – няма да говорим, а ще попитаме: „Какво толкова полезно е направило това същество през 20-те години, през които беше начело на Русия?“ Освен да се отнесем с разбиране към молбата му – нищо и да не си спомняме за това ...

*  *  *

И още новини за петрола и газа.

Априлският доклад на IEA (Международната агенция по енергетика, автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничества и развитие, създаден през 1974 г. след глобалната енергийна криза – Н.К.). за Русия е разочароващ. Спадът в производството на петрол в Руската федерация през април може да достигне 1,5 милиона барела дневно в сравнение с март и да намалее до 3 милиона през май поради намаляване на производството на руските рафинерии и отказ на купувачите от руския петрол.

Освен това прогнозите започват да придобиват вероятностен характер, тъй като възниква ключовият въпрос за възможностите (а в някои случаи и за желанията) на други производители да заместят намаляващите обеми на износ.

Ясно е, че вътрешната ситуация в нефтената и газова индустрия започва  да придобива кризисни черти и за разлика от предишната криза от 2020 г., тя по принцип не може да се моделира, тъй като санкциите имат политически характер. Дори в случай на най-оптимистичния сценарий (да речем, съобщение за непоправима загуба, която ни е сполетяла и/или прекратяване на различни военни учения), отмяната на санкциите все още ще има характера на поставяне на нови и допълнителни условия, които ще имат и строго политически характер.

Ж. ОСТАВИ РУСКИЯТ ФАШИЗЪМ В СИГУРНИ РЪЦЕ

 

Игор Яковенко, 04.08.2022 г

Ролята на „развращаващия“ Русия е изиграна, клоунът освободи сцената, други заеха неговото място.

Вчера най-накрая официално обявиха смъртта на лидера на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР). Имам две причини да не се радвам на това събитие, за разлика от много мои съмишленици. И двете причини нямат нищо общо с хуманизма. Първата причина е, че този човек, международен престъпник, е починал, избягвайки заслужен съдебен процес и последващ доживотен затвор. Втората причина е, че този човек умря, като извърши цялото зло, което се съдържаше в черното му сърце. Ж. инжектира целия си значителен запас от отрова до последната капка в Русия. В момента, когато Путин обяви нахлуването в Украйна, Ж. изпадна в кома, тъй като основната му мисия – превръщането на Русия във фашистка държава – беше изпълнена, руският фашизъм, основен бизнес на живота му, беше оставен в надеждни ръце, и човекът нямаше какво повече да прави на тази земя човекът. Злият клоун разчисти сцената. Други заеха неговото място.

Още през 90-те години реших да не произнасям пълното име на този човек, ограничавайки се до първата буква от фамилията му. По този начин го отличавах от дългата редица негодници на руската политическа сцена. Защото количеството зло, което той лично е извършил, е несравнимо. Ето един непълен списък.

Морално развращаване на страната.

Този човек в продължение на 30 години публично и безнаказано извършваше най-отвратителните действия. В заседателната зала на Държавната дума дърпаше за косата жена депутат, нареди на охраната си да изнасили бременна журналистка, призоваваше: Кавказ да бъде ограден с бодлива тел; над Истанбул да се хвърли ядрена бомба; с ядрен удар да се унищожат цели държави. Много хора лъжеха, но той беше първият, превърнал лъжата в норма, узаконил злото, превърнал го в модел за подражание, път към успех и обществено одобрение.

Уроците на Ж. бяха прости – извършвайте публично колкото се може повече гадости и престъпления и ще станете пълен кавалер на ордена „За заслуги към Отечеството“, ще си осигурите място на лидер на парламентарната фракция, ще бъдете много богати и уважавани.

Уроците на Ж. са пропагандата на злото като път към успеха.

Създаване на руския фашизъм и извеждането му на политическата сцена на Русия

Ж. е първият, който създаде идеологията и практиката на руската версия на фашизма, открито насърчавайки омразата на национална основа, желанието за завземане на други страни, пропагандиране на войната, ксенофобията и мизантропията.

Създаде партия от негодници и престъпници, осигурявайки й непропорционално голямо представителство в парламента

В края на 80-те и началото на 90-те години (на ХХ век) основах руската социологическа служба „Мониторинг“, която се занимаваше между другото и със социологията на престъпния свят в Русия. И когато през 1993 г. бях избран в Държавната дума, в заседателната зала открих около две дузини представители на този свят сред депутатите. Вярно е, че сред депутатите нямаше узаконени крадци, но масово присъстваха „авторитети“ – ковчежниците на престъпните групировки и професионалните убийци – един от лидерите на „тамбовци“,  убиецът Глушченко, престъпният воден „цар“ Скорочкин и др. След това се появи професионалният отровител Луговой.

Всички те бяха депутати от Либерално-демократическата партия на Русия.

Негодници имаше не само в ЛДПР, но само тя се състоеше изключително от негодници. Открито се продаваха депутатски мандати на престъпници и удостоверения за депутатски помощници. Фиксирани цени за всеки глас, за лобиране...

Непропорционално голямото представителство в парламента се осигуряваше от ораторските и актьорски умения на Ж. Получените 23%  в Държавната дума през 1993 г. бяха много повече от дела на престъпниците в Русия. Благодарение на Ж., руските отрепки не само бяха представени в политиката, но бяха представени непропорционално, абсурдно много.

Дискредитиране на парламентаризма и демокрацията

Никой не е направил повече, за да дискредитира демокрацията като цяло и парламентаризма в частност. Много преди Путин да лиши парламента от правото му да бъде място за обсъждане, Ж. го превърна в смесица от публичен дом и долнопробен цирк. Парламентът се превърна в място, в което клоунът Маричев излизаше на парламентарната трибуна с фалшиви женски гърди? „Благодаря – няма нужда“, реагираха руснаците и подкрепиха авторитаризма като „алтернатива“ на парламентарната клоунада.

Той успя да компрометира думите „либерализъм“ и „демокрация“. Като проект на КГБ, беше лансиран в съветската и руската политика, за да дискредитира опозицията. И до голяма степен успя...

Ж. напусна политическата сцена и живота, защото изпълни мисията си. Фашизмът се превърна в държавна политика. Това, за което призоваваше повече от 30 години, най-накрая започна да се въплъщава в практическите действия на руския президент. Руският фашизъм беше предаден в сигурни ръце. А реториката му се тиражира в медиите от десетки последователи. Частно търговско предприятие на Ж. , ЛДПР, по инерция ще оцелее известно време, а след това ще изчезне. Това предприятие вече няма да има изборни успехи. А ще има ли изобщо избори в държавата с това име и в тези граници?

Жалко, че Ж. избяга от съда….

Кремъл разбра, че войната ще бъде дълга. В САЩ го разбраха малко по-рано.

Войната продължава втори месец.

Едно от многото заключения на военните аналитици и експерти е провал, абсолютен,  катастрофален. Не става дума за „експертите“, които обитават многобройните телевизионни токшоута на омразата и в продължение на 7-8 години продължават да живеят със сладки спомени за Иловайския и Дебалцовския котли (обкръжаване на регулярни украински части по време на конфликта през 2014 г. в района на Иловайск и Дебалацово – Н.К.), уверявайки се един друг и руснаците, че в случай на война Киев ще бъде превзет за броени часове. И до края на втория ден руските войски със сигурност ще стигнат до полската граница.

В навечерието на инвазията разговарях с тези, които смятах и ​​продължавам да смятам за водещи руски експерти. Всички се съгласиха, че Киев ще бъде превзет много бързо, а партизанската съпротива ще бъде смазана.

Американските експерти бяха на същото мнение. Това, а не само страхът от въвличането на НАТО във война с Русия, обяснява нежеланието им да дадат на Украйна най-новите тежки оръжия. Те се страхуваха от повторение на афганистанската история –  планини от съвременни американски оръжия да се озоват в ръцете на армията на Путин, точно както в Афганистан оръжията се озоваха в ръцете на талибаните. Всички грешаха.

Сега, когато украинската армия не само успешно отблъсква атаките на нахлуващата путинска армия, но и преминава в настъпление, реториката на руските новинарски слуги се промени. Бивш служител на Генералния щаб, полковник Ходарьонок, обяви в предаването „60 минути“  на 04.06.2022 г., че „руската армия се биела с превъзхождащи я вражески сили“. Оказа се, че украинската армия, която руският телевизор плашеше с факта, че ако Путин спре да задържа миньорите и трактористите от ЛДНР, те ще я докарат до Варшава, изведнъж се оказва „превъзхождаща сила“. Реториката от Втората световна война беше задействана с пълна сила –  „Сталинград“, „ставай страна огромная… “. И се оказало, че те, руснаците, воювали – да не вярваш на очите си, не с Украйна, а с НАТО.

Съдейки по реториката, Кремъл разбра, че войната може да бъде дълга. И е напълно възможно да е доволен от това.

Ситуацията наистина напомня на война от миналия век.

Но не на Втората световна война, а на съветско-финландската от 1939-40 г., която сталинският СССР загуби.

Днешна Украйна е много по-силна от тогавашна Финландия, а Русия на Путин е по-слаба от СССР на Сталин.

Следователно поражението на агресора ще бъде много по-смазващо.

ИСТОРИЧЕСКА АНАЛОГИЯ

 

По повод украинската трагедия в Буча и Краматорск и путинската пропаганда ….

На 14 април 1990 г., 47 години след разстрела на полските офицери в Катинската гора, СССР изразява официално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на съюза (НКВД) са отговорни за разстрела (цитат от официалното изявление на ТАСС: „… Выявленные архивные материалы в своей совокупности позволяют сделать вывод о непосредственной ответственности за злодеяния в катынском лесу Берии, Меркулова и их подручных. Советская сторона, выражая глубокое сожаление в связи с катынской трагедией, заявляет, что она представляет одно из тяжких преступлений сталинизма. Копии найденных документов переданы польской стороне. Поиск архивных материалов продолжается“). 

Фактите не пречат на г-жа Ани Златева, (Институт по история при БАН) 14 години по-късно да публикува в „Историческо бъдеще“, кн. 1-2, с. 206-230, 2004 статията „Залогът Катин и българската следа в него“, издържана в най-добрите образци на съветската пропаганда.

Три години по-късно, статията е качена и в руския сайт „Катынские материалы. Документы, свидетельства, исследования, полемика“ (http://katynfiles.com).

Апропо, лекарите Марко Марков и Георги Михайлов от Съдебно-медицинския институт в София са изправени пред Трети състав на Народния съд за съдене „виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея", във връзка с Катинското клане (Марков*) и Виницката трагедия (Михайлов) и не само избягват присъдите, но са признати и за невиновни, благодарение на факта, че и двамата се отказват от подписите си под документите (на Международните комисии за разследване, свикани по искане на Германия), доказващи вината на сталинските тайни служби.

Марков участва и в Нюрнбергския процес като свидетел на съветския обвинител.

За съдбата му могат да се напишат още много неща, но няма смисъл..

*-Марков заминава за Катин, поради отказа на тогавашния Директор на Съдебно-медицинския институт – проф. Иван Москов, независимо от разпореждането на Богдан Филов. Много по-късно Марков твърди, че професорът се скрил на Витоша, за да не замине за Катин.