Frédéric Lemaître (Pékin, correspondant),
Brice Pedroletti
„ККП се отказва от всякакви ревизии, като по този клони към тоталитаризъм", пише Le Monde.
(...) „Китай от няколко дни живее в ритъма на честването на 100-годишнината от основаването на комунистическата партия през юли 1921 г. Церемонията, председателствана от генералния секретар на комунистическата партия Си Дзинпин, ще се състои на 1 юли на площад Тянанмън.“ – пишат авторите на статията.
„Въпреки че през последните няколко седмици на нея бяха поканени десетки хиляди китайци и стотици чуждестранни дипломати и журналисти, официалната информация за съдържанието й не изтече. Участниците трябва да бъдат ваксинирани и да прекарат предишната вечер в хотел, определен от партия , да си направят PCR тест през вторник, а китайците трябва да не са напускали столицата поне през предходните 15 дни. Тези тежки условия за участие трябва да им позволят да станат свидетели - отдалеч - на това, което всички очакват – речта на Си Дзинпин на площад Тянанмън“, пише в статията.
(...) „Парадоксално е, че Китай се изолира от света, чийто център се стреми да стане център. По същия начин лидерите му възнамеряват да управляват живота на своите съграждани в най-малките подробности – „партията преди всичко“, по думите на Си Дзинпин, оставайки при това съвършено чужди един за друг. Може да поспорим, че само един на хиляда китайци, а и може би и много по-малко, може спонтанно да цитира имената на седемте членове на Постоянния комитет на Политбюро на ККП, седемте души, които ръководят страна и които в четвъртък вероятно ще се наредят на уважително разстояние от първия от тях, единственият, който привлича подобно на фар – Си Дзинпин“, коментират журналистите.
(...) „Логично да е да се предположи, че в четвъртък Си Дзинпин трябва да подчертае успехите – „чудеса“, по думите му – постигнати от комунистическата партия след завземането на властта през 1949 г. Победата в „борбата с бедността“, "несъмнено ще заеме видно място, както и технологичният напредък на Китай. Някои изложби, отбелязващи стогодишнината на партията, вече приемат за даденост, че китаец е на път да стъпи на Марс“, пише Le Monde.
(...) „Китай се присъедини към Световната търговска организация през декември 2001 г. Тогава Съединените щати бяха убедени, че страната ще стане демократична, просто защото такава система е най-рентабилна икономически и е популярна сред хората. Днес, по случай стогодишнината на ККП Китай възнамерява да изпрати на останалия свят обратното послание: „Социализмът с китайски характеристики“ – това е безпрецедентен успех в историята на човечеството“, посочват авторите на публикацията.
„От това логично произтичат две послания – враговете на комунистите са врагове на Китай и тази държава не трябва да получава наставления от никого. Година след приемането на Закона за защита на националната сигурност в Хонконг на 30 юни 2020 г., Пекин вече дори не се преструва, че следва формулата „Една държава, две системи", продължават журналистите.
„ККП най-накрая може открито да отбележи годишнината от основаването си в Хонконг, което ще даде път на правилното разбиране, че ККП е единствената управляваща партия в Китай и че САР (Специален административен район])Хонконг е част от Китай“, обясни пред китайските медии преди няколко дни историка Тан Фей.
„След Хонг Конг ще последва ли Тайван? (...) Дали Си Дзинпин ще определи обединението, за което призовава, като „мирно“? Ще заплашва ли, ако не произнесе този епитет? Генералният секретар на ККП не е от подстрекателите на войни, както го описват някои. Той знае, че конфликтът със Съединените щати може да промени съдбата му. Но Пекин настоява за необходимостта от такова обединение, осъзнавайки, че когато дойде моментът за равносметка, разгорещените китайски националисти няма да пропуснат да го обвиняват, че не го е направил“, разсъждават журналистите.
„Според наблюдатели друг сериозен риск за Си Дзинпин е този за неговото наследяване. През 1982 г. Дън Сяопин, опитвайки се да избегне грешките на маоизма и култа към личността, ограничи мандата на китайския президент до два последователни петгодишни мандата. През 2018 г. Си Дзинпин прекрати тази система. Много хора си представят, че той иска да управлява до 2027 или 2032 г.“, продължават журналистите.
„На конференция в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO) в Париж на 24 юни, историкът Мишел Бонен каза, че траекторията, следвана от ККП при Си Дзинпин, показва бързо придвижване към тоталитаризма. Според него „Дън Сяопин спаси ККП, като отхвърли заблудите за маоизма. Прекият резултат от това е укрепването на моралния дух в ККП. По този начин, преди Ху Дзинтао, ставаше дума за несъвършена диктатура. Сега има опасност китайският тоталитаризъм да стане твърде съвършен и да загуби своята гъвкавост.“