ПРАСТАРА ПРИКАЗКА

 

Смъртта седяла до градските стени на Сердика. Край нея минал везирът на султана, отговарящ за здравеопазването и я попитал:

-Какво правиш тук?

Смъртта отговорила:

-Ще вляза в града и ще взема 100 души за себе си.

Уплашен, везирът се втурнал в града и развълнувано закрещял:

-Граждани, смъртта идва и ще вземе със себе си 100 души! Бягайте и се скрийте в домовете си!

Хората се разбягали и се заключили в къщите си продължение на седмици. За това време 5000 души починали.

След няколко седмици, везирът отново минал край Сердика и видял, че Смъртта продължава да си седи до градските стени. Рекъл и гневно:

-Уж искаше да вземеш 100 души, а умряха 5000!

Смъртта отговорила: 

-Взех 100 души, болни и стари, както всяка седмица. Останалите измряха от страх, за който ти си отговорен!

ФОБИИ И ПАРАНОЯ В КРЕМЪЛ

 Игор Ейдман, 27.04.2021 г.

Официално обявеният списък на „недружелюбните страни“ се превърна в огледало на фобиите и параноята на Кремъл. Той мирише на бойните партенки на Прилепин, прегорелите изпарения на Дугин и халоперидола (лек. продукт, използва се за лечение на шизофрения – Н.К.) на Проханов.

Първо, сред враговете са САЩ, Великобритания, Канада и Австралия. Тоест „англосаксонците, които от векове се опитват да подчинят Русия; гнусна таласокрация (концепция, която се основава на разбирането, че владението и контрола над морето, респективно океана, е решаващо за геополитическото превъзходство – Н.К.)., противопоставяща се на нашата мирна континентална Евразия“. Митът за конфронтацията с англосаксонците, за техните заговори срещу Русия – винаги е бил ядрото на маргиналната национално-патриотична конспиративна теория. Сега, съдейки по списъка на официалните „врагове“, това е идеологическият мейнстрийм.

На второ място, враговете са Литва, Естония, Латвия, Украйна, Грузия, Полша, Чехия. Тоест, бившите колонии и сателити, „които ние освободихме, възстановихме и нахранихме, а те, неблагодарниците избягаха при проклетите англосаксонци, а сега клеветят щедрия по-голям брат и като чакала Табаки (герой от сборника с разкази „Книга за джунглата“ от английския писател Ръдиард Киплинг – Н.К.) се опитват тайничко да го ухапят по-болезнено“.

Списъкът на „недружелюбните държави“ свидетелства, че параноичните дугинско-прохановски идеи са завладели слабите умове на жителите на Кремъл, включително на главатаря им. Би било смешно, ако не беше опасно. В крайна сметка делириумците (от делириум, болестно разстройство на мисленето – Н.К.) имат в ръцете си много ръждясали балванки (букв. в металургията излят от метал цилиндър, който след това подлежи на пресоване, за да може да се получат други продукти, в случая вероятно прен. шахти за ракети – Н.К.) с атомни бомби вътре.

Освен това, този списък демонстрира пагубните резултати от руската външна политика. След разпадането на империите всички метрополии се опитваха да поддържат приятелски отношения с бившите колонии. По принцип това им се отдаваше. Достатъчно е да си припомним Британската общност. Само путинска Русия успя да превърне много от бившите си сателити във врагове, които съставляват по-голямата част от днешния списък на „недружелюбните“ държави. Вместо реставрацията на империята, за която Путин мечтае, резултатът е изолация на метрополията, която безуспешно се опитва да подчини бившите си колонии.

ДА СИ СПОМНИМ ЗА АЛ КАЙДА

 Джордж Фридман, 20.04.2021 г.

Съединените щати нахлуха в Афганистан преди 20 години, скоро след нападението на 11 септември 2001 г. През 2008 г. тогавашният президент Барак Обама реши да изтегли войските си от там. Но не успя. Неговият наследник, президентът Доналд Тръмп, обеща същото, но и той се провали. Президентът Джо Байдън също заяви, че САЩ ще се изтеглят, този път за годишнината от нападението от 11 септември.

Войната в Афганистан не може да бъде обсъждана, без да се обсъди Ал Кайда, ислямистка група, водена от Осама бин Ладен, син на изключително богат йеменец, преместил семейството си в Саудитска Арабия. Целта му е да възстанови ислямския халифат. Както писах в „Тайната война на Америка“, стратегията му е обединение на ислямския свят срещу общия враг –  САЩ. За тази цел ще извърши и атаката срещу Съединените щати, която да генерира огромни причинно-следствени връзки и да наелектризира света. Ако САЩ могат да бъдат атакувани, това означава, че те са уязвими. Ако САЩ откажат да отговорят на атаките, това ще докаже, че Вашингтон е слаб или страхлив. Според бин Ладен, или поне така си Е мислил, и в двата случая резултатът ще бъде един – единство на ислямския свят.

Атаката срещу САЩ беше едновременно и проста и блестяща. Отвлечени самолети щяха да нанесат удари по американските икони – Световния търговски център, Пентагона и Конгреса (последният удар се провали). Ислямският свят, познавайки тези сгради щеше да види силата на Ал Кайда. Забележителното в операцията бяха подробното планиране, подготовката и развръщането на силите и движението на парите. Нито едно от тези три неща не бяха разкрити от американското разузнаване. (Винаги ще има такива, които да твърдят, че са предсказали подобни събития. Аз нямам представа какво и на кого са казали преди атаките, защото зная само това, което разказваха впоследствие, че са казали) Страхът в Съединените щати от тези удари беше очевиден.

Част от този страх беше, че Вашингтон не знае какво планира Ал-Кайда и с какви ресурси разполага. Идеята, че 11 септември е крайният резултат от способностите й, беше правдоподобна, но нямаше доказателства за това и американската общественост беше обхваната от мисълта за възможно най-лошите сценарии. Разпространяваха се несигурни разузнавателни данни, че Ал Кайда е придобила малко ядрено устройство. Днес всички разумни хора биха се присмели на подобни мисли, но в дните след атаките нищо не се отхвърляше. Ленин казва, че целта на терора е да ужаси. Страната беше ужасена, защото никой от нас не знаеше какво следва.

Американското разузнаване започна да свързва отделните факти и с помощта на разузнавателни данни от съюзниците, определи, че Ал Кайда е отговорна за атаката. То установи, че бин Ладен и командната му структура се намират в Афганистан под защитата на идейният лидер и водач на талибаните Молла Мохамад Омар. Жаждата да се бием с всички беше огромна, но вместо това президентът Джордж Буш избра да се съсредоточи върху страната, която беше дала убежище на Ал Кайда. Там беше биещото сърце на движението и то трябваше да бъде унищожено или разпръснато така, че да се предотврати, доколкото е възможно, последваща атака срещу САЩ.

Крайната цел на инвазията беше да унищожи командването на Ал Кайда. „Инвазия“ може би не е точната дума – тя не може да бъде планирана и осъществена за 30 дни. Първоначалната операция беше извършена от оперативни служители на ЦРУ с контакти в Афганистан, заедно с екипи от силите за специални операции. Окупирането и смяната на режима бяха странични, съпътстващи действия.

По-голямата част от сраженията трябваше да се водят от американски съюзници като Северния алианс например, които наскоро бяха открили, че са съюзници на САЩ, след като ЦРУ им бяха заплатили за това. Сред тази група имаше такива, които знаеха къде е бин Ладен и които твърдяха, че са готови да го намерят и предадат на американците. Бин Ладен се намирал в комплекс от пещери, наречен Тора Бора, близо до пакистанската граница. Съюзниците го откриха, но просто пропуснаха да го заловят (това не беше изненадващо). Американското командване за специални операции блокира района между Тора Бора и Пакистан, но хората от командната структура на Ал Кайда и техните семейства се бяха измъкнали през границата в Пакистан, където май че бяха добре дошли.

Първоначалната операция беше впечатляваща. Въпреки че не успя да залови врага, тя го дезорганизира достатъчно, за да спечели време на американското разузнаване, в което да придобие повече информация, позволи да се осъществи непрекъснат тормоз над групата и предотврати допълнителни атаки срещу САЩ. Тогава се появи първородният грях на американските военни операции –  мисията пълзене. Докато Ал Кайда не беше в Афганистан, САЩ можеха да толерират Молла Омар и да не се интересуват много от страната му. САЩ си мислеха, че ще могат да се оттеглят, след като издирят избягалите представители на Ал Кайда, където и да са отишли ​​по света. Но не трябваше да бъде така. Идеята, че от всички страни, в които Ал Кайда може да се намира, Афганистан е най-важен, беше несъстоятелна. Американските военни сили никога не са били достатъчно големи или подходящи за окупиране на Афганистан, който вече беше разбил Съветите и британците. Талибаните отказаха да се изправят лице в лице срещу американските войски, оттеглиха се, разпръснаха се и се прегрупираха, за да продължат борбата. Ако САЩ се оттеглеха от страната, това би означавало да оставят Афганистан на талибаните – ситуация, позната от преди декември 2001 г.

Аргументът срещу оттеглянето е, че Афганистан може да се използва като база за провеждане на терористични атаки. Това е вярно, но да не забравяме, че 11 септември беше подготвен изцяло на територията на САЩ. Транснационалният тероризъм точно за това е транснационален. Дори Афганистан да не бъде негов център, САЩ просто не могат да го спрат.

Обама, Тръмп и Байдън стигнаха до подобно заключение. Техните критици бъркат желаното и възможното. Те често твърдят, че Афганистан представлява уникална опасност. Не е така. Важно е да си спомним какво се случи, за да разберем логиката, довела до войната, която искаше да постигне онова, което никой, дори Александър Велики в апогея на своята власт, не успя.

Можете да изолирате Афганистан, но не можете да му наложите волята си.

БЕЗ ДУМИ

    Вчера, ядосан от малодушието на лидера на ИТН, публикувах един колаж, комбинация от рисунка на Комарницки и заемка от FROGNEWS, а текстът е мой. Ако човек е средно интелигентен ще разбере, че иронизирам и Борисов и Слави Трифонов и най-вече Хаджи Тошко Йорданов, който в продължение на месец беше много храбър в „Студио Хъ“ на телевизия 7/8. Колажът споделих в няколко фейсбук групи, една от които ще видите по-долу (мислех, че нея членуват мислещи хора).

Колажът

 

Групата

    Следват едни от най-ярките коментари на членове на групата:

    Не обичам да ме кълнат на „угаснало кандило“ и му отговорих както си зная, завършвайки с едно натурално устоматерно послание, както деликатно се изразявал академик Балан. Това ли съм си позволил да напиша? Последва залп от г-н Барбутски и негови защитнички:

    Има и още словесни бисери, които ще спестя. По повод вчерашните ми реакции на решението на г-н Слави Трифонов получих и едно съобщение на лични:

    Толкова по посланията. Едно време учехме стихотворение на Христо РАДЕВСКИ , посветено на БКП. Ще си позволя да цитирам част от него:

„Води ме, Партийо, води ме,

под свойте бойки знамена!

Свети с червеното си име

чрез хилядите имена!

….

Мен хулите не ме смущават,

врагът с които те покри —

аз знам, аз вярвам, че си права,

когато съгрешиш дори!“

    Уважаеми дами и господа, явно е че правата линия на Партията се отнася и до членовете и симпатизантите на ИТН (няма да сгреша ако кажа, че е валидна и за останалите български партии). 

    Аз не се срамувам от публикувания колаж. И няма да спестя сатиричните си критики (доколкото ги умея) спрямо всяка партия или лидер, които играят театър за пред народа, водени единствено от личните си (най-често комерсиални интереси).

    Апропо, да правите разлика между поведението на г-н Борисов, когато обяви състава на проектокабинета на ГЕРБ и г-н Слави Трифонов, когато съобщи номинацията си за министър-председател и че ще върне мандата? Впрочем има - Борисов имитира нещо като колективно вземане на решение, докато Трифонов и този труд не си направи. 

    Имам чувството, че доста фейсбукари си представят ИТН и демокрацията според собственото си въображение. Което е много жалко!

    Останете си със здраве!

    Бог да пази България!