КАРАНТИНАТА КАТО ОТНОСИТЕЛНО МЕКА ВЕРСИЯ НА ТОТАЛНИЯ ТЕРОР

 

Бюрокрацията реагира по един и същи начин на различни предизвикателства – ако има проблем, той трябва да бъде забранен.

Ел Мюрид, 27.09.2020

Авторът е завършил  Московския химикотехнологически институт  (днес Федерално държавно бюджетно образователно учреждение за висше образование „Руски химикотехнологически университет „Д.Менделеев”), работил е като експерт на ТАСС, блогър, живее в Санкт Петербург.

Започва сезонът на респираторните заболявания и отново възниква въпросът за въвеждане на карантинни мерки. Никой не се интересува от тяхната валидност, както и от солидна оценка на случващото се. Бюрокрацията винаги реагира на предизвикателствата по един и същи начин – ако има проблем, е по-лесно да го забраните. В Москва се регистрират по 1700 случаи  дневно, то ли на носители на вируса, то ли на болни. Тази година, Нобеловата награда в медицината трябва да бъде присъдена на гения, създал изобретението на века – неизвестната преди формула „безсимптомен болен“. Тоест симптоми няма, а пациентът изглежда здрав. Да, като цяло е така –  но все пак пациентът е болен, тъй като тест, с неизвестна надеждност е открил в него наличието на антитела.

Струва си да припомним, че в хода на обикновена, тривиална грипна епидемия, при  пик на заболяването се регистрират под сто хиляди души дневно само в Москва. Мерките за карантина също са тривиални – могат да затворят училище, детска градина, но никога не се стига до парализа на цял град, регион или още повече – на цялата страна. С коронавируса историята е съвсем различна, а защо е така – все още не могат да ни обяснят. Манипулациите със статистически данни и напълно допустимата неграмотност на населението по епидемиологични въпроси позволяват да се интерпретира степента на заплаха доста широко и произволно, но когато индуцираният страх и ужас отминат, хората започват да задават въпроси, които не са най-приятни за властите.

Така или иначе, и независимо от всички клетвени декларации, че няма да има карантина като пролетно-лятната, подготовката за събитията е в разгара си. Сега обаче най-вероятно вече няма да има федерални мероприятия. Регионите сами ще вземат  решения относно въвеждането на карантинни мерки и степента на тяхната тежест. Федералните власти са доволни от това, тъй като основното, от което се страхуват, е отговорността. Макар и илюзорна, засега. Цялата отговорност вече ще бъде на губернаторите, а ръководството (на страната – бел.моя) –  цялото в бяло, както винаги, няма да има нищо общо с това. Идеална позиция.

В същото време е необходимо да се разберат мотивите, от които се ръководи федералното правителство, и то не абстрактни, а напълно конкретни. Периодът на „розовите” отношения с обществото приключи, властите все по-често прибягват до пряк терор, размахът му нараства и доколкото не е пълномащабен се дължи изключително на ресурсни ограничения. Например в Хабаровск властите не могат да потушат протестите,  само защото нямат достатъчно ресурси за това и следователно единствената налична опция за отговор е пълното медийно затъмнение.

Като цяло обаче режимът е все по-склонен към терор, като единствен метод на управление, с който все още разполага. Коронавирусът се оказа много добър повод за това, но дори и да не съществуваше, щеше да има друга причина за преход към държавен терор. Като цяло властите вече не се притесняват за легитимността си – последните две гласувания с фантастичните си фалшификации показват, че желаните крайни резултати могат да бъдат надминати над планираните показатели, спуснати отгоре. Всеки намек за организирана протестна или опозиционна дейност също започва да се потиска много по-свирепо, отколкото само преди година или две по-рано. Арестите, затворите и дори убийствата станаха норма. Използва се целият набор от методи на класическия диктатор от типа на „папа Док” (Франсоа Дювалие, ръководил Хаити от 1957 до 1971 год., най-мрачните години от историята на страната – бел.моя). Вярно е, че „тонтон макути”-те (наименование на хаитянската милиция от доброволци на Дювалие, името произлиза от креолската митология и означава митологичното чудовище, което ходело през нощта по улиците и прибирало в чувал децата, разхождащи се твърде късно, след което повече никой не ги виждал – бел.моя) все още не са изкарани на улицата, но те се тестват и обучават в чужбина – прословутите „ихтамнет” (буквално „тях там ги няма”, полит. жаргон за руснаци, които неофициално изпълняват правителствени задачи зад граница – бел. моя) режат главите на сирийците днес, но когато е необходимо, ще ги режат по същия начин в Смоленск, Красноярск или Владивосток. Без ни най-малко да се замислят. Впрочем соколите на Путин, преминали през наказателни експедиции в Сирия, едва ли ще мислят дълго, ако получат заповед  да бомбардират терористи в Архангелск. По какво те се различават от жителите на Идлиб? По нищо, освен може би по това, че ще им се наложи да ги бомбардират от по-голяма височина.

Карантината все още е относително мека версия на тотален терор и засега ще бъде пробвана, тъй като технологиите за контрол са си вчерашните – базирани на лъжи, манипулации и сравнително фини методи. Май че сега това вече не е необходимо никому – качеството на управление безнадеждно е сринато, ресурсите за манипулация са изчерпани и поради това е необходим преходен период, през който системата за управление да бъде преструктурирана. Разбира се, това ще изисква и нови изпълнители – старите са изпратени да решават други задачи. Ще останат тези, които ще могат да се „преоблекат” във въздуха, и да покажат чудеса от находчивост и дарбата на ясновидци. Като цяло, от съществуващата мерзост, на повърхността ще остане отпадъкът на обществото. Както винаги.

 

ТРИКОВЕТЕ НА ПУТИН И СЗО

 Формално дори нямаше нужда Путин да споменава СЗО

Алексей Рощин, 24.09.2020

Авторът е  политически стратег, социолог, социален психолог, блогър и водещ експерт на Центъра за политически технологии, специализирал е в областта на изборите, изборните технологии и социалната психология.

С крайчеца на ухото си слушах речта на Путин на сесията на ООН. По принцип той ръсеше там обичайните глупости в духа на съветските генерални секретари – за световен мир и приятелство между народите, и в същото време не пропусна да си направи закачка с цивилизования свят с руската ваксина, която е „първата в света“, и стана толкова нагъл, че предложи да имунизира безплатно целия персонал на ООН.  Помислих си, че това е добре, троленето му дори ми хареса, излезе сполучливо, а ръководители и инвеститори от „Астра Зенека” и други стартъпи, които се канят да гушнат милиарди за своите разработки, в този момент вероятно са позеленели от ярост. „Какво си позволява този наглец??!“

Но един друг момент от речта му ме разтревожи. В средата на речта си, по неясна причина Путин изведнъж реши за нужно да се поклони доземи пред ... КОЙ, Световната здравна организация. В стил – ние, Русия, обичаме всички, готови сме да помогнем на всички и да дадем последна си риза, но ... (и тук е огромния интонационен акцент) САМО под ръководството и в най-тясно взаимодействие с най-важната и най-ценната структура в света, вдъхновителя и организатора на всички нашите победи в напрегната борба срещу COVID – със Световната здравна организация, да се слави името й, да бъдат вечни дните й, и нека слънцето винаги да свети над нея, амин!

Ето това ми прозвуча много странно, някак си подмазвачески, почти неприлично. Защо изведнъж с такова усърдие? Какво по дяволите е СЗО?? В края на краищата, неотдавна, Тръмп публично обеща, че ще й спре американските пари, че Съединените щати ще напуснат СЗО, след което мнозина забелязаха, че СЗО изглеждаше много безпомощна с този неин COVID, нейния авторитет, който не беше кой знае колко голям, след раздутите на празно място „епидемии” от свински, пилешки и други грипове се спука като балон и като цяло СЗО не беше ритана през последните месеци само от мързеливците. И изведнъж – ето ви, Путин изпълзява на трибуната на ООН, представяйки се за Черния властелин на света и създател на американски президенти – и се поклони, направи невероятен реверанс пред жалката СЗО.

Страхувам се, че това не е на добро. Някаква поредна пакост е замислена с тази СЗО и с „чудовищния COVID“. За целта Путин беше привикан набързо и той, разбира се, бе щастлив да опита да помогне. Едно е ясно – формално, нямаше нужда Путин дори да споменава СЗО, камо ли да й се закълне във вечна лоялност от името на цялата Ерефия (жарг., презрително наименование на Руската федерация – бел.моя).

Всички „здравни охранители” по света, които напълно са се побъркали от „чудовищната епидемия”, предизвикват у мен тежък киселинен дискомфорт под лъжичката. Изглежда, че само Путин не достигаше в тази кампания на световните мошеници. Сякаш Нашият глупак изглеждаше като пациент избягал от надзор – и ето го сега на гарата, приседнал до местните и хазартно гадаещ под коя от буквите – С, З или О – е кълбото.

Кой го изпусна от бункера в ООН?! 

ДА ПОПИТАМЕ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ....

 

                           Красина КРЪСТЕВА, 24.09.2020 г.

„….Проблемите, с които обаче ще се сблъска тази неродена партия на Румен Радев ще бъдат същите, които са преобръщали в дерето колата на всеки, който е управлявал у нас през последните 30 години.

За кадрите!

За хората, с които революционната партия ще осъществява своята революция.

Но това винаги е въпрос, който избирателят чува „на следващия ден“. Никога, когато се задава в навечерието на парламентарни избори.

През 2001 г. никой не слушаше опитните министрите на Костов, когато спореха с неопитните, неуправлявали държава, юпита на царя.

И през 2009 г. никой не питаше какъв опит имат кадрите на Борисов.

Избирателят не трепна и когато премиерът обясняваше как се запознал с бъдещ свой министър на една бензиностанция. 

Просто, когато една звезда изгрява, блясъкът й затъмнява неудобните подробности.”

ОТ 9/11 ДО ВЕЛИКИЯ РЕСТАРТ. КАК КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА И КЛАУС ШВАБ ИЗПЪЛНЯВАТ ЧУЖД СЦЕНАРИЙ

 Пепе Ескобар

Превод  и бележки за „Гласове”: Екатерина Грънчарова

 

9/11 беше крайъгълният камък на новото хилядолетие – също така неразгадаем, като елевзинските мистерии [1]. Преди година, в Asia Times, за пореден път повдигнах редица въпроси, които все още не намират отговор.

 Светкавичното посипване на „стрелите на свирепата съдба“ (Хамлет – б.пр.), бележещо тези две декади, със сигурност ще порази и следното: Краят на историята. Краткият униполярен момент. Дългата Война на Пентагона. Хоумленд секюрити. Патриотичният акт (Патриотичният акт е федерален закон на САЩ, приет през октомври 2001 г., чиято официална цел е да „възпира и наказва американските терористи в САЩ и по света - б.пр.). Шокът и страхопочитанието (бойна стратегия на американската армия – б.пр.). Трагедията/прочистването в Ирак. Финансовата криза от 2008. Арабската пролет. Цветните революции. „Ръководенето зад стадото“ (по израза на Нелсън Мандела „Лидерът е като овчар. Той застава зад стадото и оставя способните и находчивите да излязат напред и поведат останалите. Така никой не осъзнава, че този, който ги ръководи, стои най-отзад“- б.пр.). Хуманитарният империализъм. Сирия като най-опосредстваната война. Фарсът Ислямска Държава – ISIS. Иранската ядрена сделка. Майданът. Ерата на психологическите операции. Ерата на алгоритъма. Ерата на 0,0001% (Това е процентът на най-богатите от богатите – б.пр.).

Ще повторя, ние сме дълбоко в територията на Йейтс [2]:

„..на най-добрите липсва убеждение

най-лошите със гъста страст са пълни..“ (куплет от стихотворение на Йейтс в превод на Цветан Стоянов).

Всичко това наред с „Войната срещу тероризма“ – същинското декантиране на Дългата война – провеждана нестихващо, убиваща множество мюсюлмани, довела до разместването на 37 милиона души.

Геополитиката, произтичаща от Втората световна война приключи. Студената война 2.0 е в ход. Тя започна като САЩ срещу Русия, преобрази се в САЩ срещу Китай, а сега е напълно ясно изразена в Националната стратегия по сигурността на САЩ и с подкрепа от поддръжници е САЩ срещу Русия и Китай. Най-големият кошмар на Макиндер-Бжежински [3] е на път да се случи – ужасяващият „съперник“ в Евразия е завлечен към властовия център, за да се роди под формата на стратегическо партньорство между Русия и Китай.

Нещо трябва да отпадне. И тогава, изневиделица, отпада.

Стремежът да се създаде желязна концентрация на власт и геоикономически диктат беше концептуализиран за първи път – под измамното прикритие на „устойчиво развитие“ – още през 2015, в ООН. Сега тази нова операционна система – или технократска дигитална дистопия [4] – най-накрая беше закодирана, пакетирана и „продадена“ в средата на лятото с помощта на разточителна и съгласувана пропагандна кампания.

Пазете си умственото пространство (англ. „mind space” – б.пр.)

Карантинната истерия на цялата планета, която издигна Ковид-19 до размерите на постмодерна чума, беше последователно развенчана, в различни статии, от високоуважаван източник от Кеймбридж.

Де факто контролираното разрушаване на големи площи от глобалната икономика позволи на корпоративния и лешояден капитализъм, по цял свят, да загребе нечувани печалби от унищожението на колабирали бизнеси.

И всичко това протече с широкоразпространен прием от публиката – удивителен процес на доброволен сервитут [5].

Нищо от това не е случайно. Като пример, преди доста години, дори преди създаването на (приватизирания) Екип за поведенчески прозрения (Behavioral Insights Team), Британското правителство беше силно заинтересувано от „инфлуенсърското“ поведение и си сътрудничеше с London School of Economics и Кралския Колеж. Крайният резултат беше докладът MINDSPACE. Единствената му цел е влиянието на бихевиористката наука върху политическите решения и най-вече налагането на нео-оруелски контрол над населението. 

От решаващо значение е, че MINDSPACE включваше близко сътрудничество между Кралския Колеж и базираната в Санта Моника корпорация RAND. В превод: авторите на абсурдно опорочените компютърни модели, които подхраниха световната карантинна параноя, си сътрудничат с цвета на мисловния тръст, свързан с Пентагона.

В MINDSPACE откриваме, че „поведенческите подходи обхващат линия на мисленето, която се движи от идеята за автономен индивид, взимащ рационални решения, до „поставен“ индивид, чието поведение при взимането на решения е автоматично и повлияно от неговата „избрана среда“.

Ключовият въпрос е кой решава коя е „избраната среда“. Както се вижда, цялата наша среда се обуславя от Ковид-19. Нека да го наречем „заразата“. И това е повече от достатъчно, за да приложим прекрасното „лечение“: Големия рестарт.

Туптящото сърце

Големият рестарт беше официално обявен в началото на юни от Световния икономически форум (СИФ) – естествения хабитат на давоския човек. Неговата идейна основа е нещо, което СИФ описва като Платформа за стратегическо разузнаване: „динамична система за контекстуално разузнаване, която позволява на ползващите я да проследяват връзки и взаимозависимости между проблеми и подпомага взимането на по-информирани решения.“

Това е платформата, която промотира сложния кросоувър и взаимнопроникнатост на Ковид-19 и Четвъртата индустриална революция – замислена още през декември 2015 и избрана от СИФ за негов футуристичен сценарий. Едното не може да съществува без другото. Това трябва да се отпечата в колективното подсъзнание – поне на Запад – че само санкционираният от СИФ подход на „правоимащия“ е в състояние да реши Ковид-предизвикателството.

Големият рестарт е безкрайно амбициозен и обхваща над 50 области на науката и практиката. Той свързва всичко, от препоръки за възстановяване на икономиката, до „устойчиви бизнес модели“, от възстановяване на околната среда, до прекрояване на социалните договорености.

Туптящото сърце на тази матрица е, какво друго би могло да бъде, Платформата за стратегическо разузнаване, обхващаща всичко, буквално: „устойчиво развитие“, „глобално управление“, капиталови пазари, климатични промени, биоразнообразие, човешки права, равенство между половете, ЛГБТИ, системен расизъм, международна търговия и инвестиции, разклатеното бъдеще на туристическата и пътническата индустрии, храна, замърсяване на въздуха, дигитална идентичност, блокчейн, 5G, роботика, изкуствен интелект.

Накрая излиза, че е приложим единствено всеобщ план А, за да накара тези системи да си взаимодействат незабележимо – Великият рестарт, бърз преход към Новия световен ред, който винаги примамливо се е мержелеел, но никога не е бил прилаган. Няма план Б.

„Наследството” на Ковид-19

Двамата главни актьори зад Големия рестарт са Клаус Шваб, основател и президент на Световния икономически форум и управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева. Георгиева е непреклонна, че „дигиталната икономика е печелившият ход в тази криза“. Тя е убедена, че Големият рестарт трябва категорично да започне през 2021.

Династията Уиндзор и ООН са главни изпълнителни ко-продуценти. Основните спонсори включват „Бритиш Петролиъм”, „Мастъркард” и „Майкрософт”. От само себе си е ясно на всеки, който знае колко комплексно се взимат геополитическите и геоикономическите решения, че тези двама актьори просто четат сценарий. Наречете авторите „глобалистки елит“. Или, в чест на Том Улф, Господарите на вселената.

Очаквано, Шваб написа мини-манифеста на Големия рестарт. Месец по-късно се разпростря и до абсолютно ключовата връзка: „наследството“ на Ковид-19. Всичко това доби плът в книга, написана в съавторство с Тиери Малере (главен икономист на инвестиционната банка Alfa Capital – бел. Н.К.), който управлява мрежата за глобален риск на СИФ. Ковид-19 е описан като „довел до огромен разрушителен рестарт на нашите системи – глобална, социална, политическа и икономическа“. Шваб заплита Ковид-19 не само като отлична „възможност“, но реално като създател на, вече неизбежния, рестарт.

Всичко това се случва, за да направи чудесна сглобка с родната на Шваб рожба – Ковид-19 „ускори нашия преход към ерата на Четвъртата индустриална революция“. Революцията, която непрекъснато е обсъждана в Давос от 2016 насам.

Основният тезис на книгата е, че най-неотложното ни предизвикателства са околната среда – в аспекта на климатичните промени – и развиването на технологиите, които ще позволят експанзията на Четвъртата индустриална революция.

Накратко, СИФ твърди, че корпоративната глобализация, хегемонният modus operandi (лат. начин на действие – бел. Н.К.)от 1990 насам, е мъртва. Сега е време за „устойчиво развитие“ – където „устойчиво“ се определя от избрана група правоимащи, перфектно интегрирани в „общност с общи интереси, цели и действия“.

Бдителните наблюдатели на Глобалния Юг (Китай, Корея пр. и страни от Южното полукълбо – б.пр.) няма да пропуснат да направят връзката между реториката на СИФ за „общност с общи интереси“ и китайската „общност със споделени интереси“, приложена в „Един пояс, един път“, която де факто е континентален проект за търговия/ развитие.

Големият рестарт предпоставя, че всички правоимащи, по цялата планета, трябва да се подчинят безпрекословно. В противен случай, подчертава Шваб, ние ще имаме „повече поляризация, национализъм, расизъм, растящо социално напрежение и конфликти“.

Това отново е „или си с нас, или си против нас“ ултиматум, зловеща реминисценция на нашия стар 9/11 свят. Или Големият рестарт ще бъде мирно установен, с всички нации прилежно спазващи новите насоки, измислени от шепа самопровъзгласили се мъдри неоплатоници (привърженици на неоплатонизма – бел. Н.К.) , или ще настане хаос.

 Дали Ковид-19 се яви като „златната възможност“ сама и по чисто съвпадение, или беше създадена, винаги ще остане горещ въпрос.

Дигитален неофеодализъм

Реалната лице в лице ежегодна среща в Давос беше отложена за лятото на 2021. Но виртуалният Давос ще заработи от януари, фокусиран върху Големия рестарт.

Още преди три месеца книгата на Шваб загатна, че колкото повече всички затъват в глобална парализа, толкова по-ясно става, че никога няма да бъде позволено нещата да се върнат към това, което смятахме за нормално.

Преди 5 години дневният ред на ООН за 2030 – кръстникът на Големия рестарт – вече настояваше за задължително ваксиниране, под патронажа на СЗО и Коалицията за иновации за епидемична готовност (CEPI), съоснована през 2016 от Индия, Норвегия и Фондация Бил и Мелинда Гейтс. Изборът на точен момент за известното Събитие 201 –  „упражнение по пандемия“ не можеше да бъде по-добър от октомври миналата година в Ню Йорк, проведено от Центъра Джонс Хопкинс в партньорство с – кого друг – СИФ и Фондация Бил и Мелинда Гейтс. Задълбочена критика относно мотивите на Гейтс не е позволена от медийните блюстители, защото той ги финансира, все пак.

Това, което се наложи като железен консенсус, е че без ваксина срещу Ковид-19 всичко, имащо сходство с някаква нормалност, ще бъде просто невъзможно.

В същото време се появява поразителен документ, публикуван в списание „Вирусология (Virology Journal), което публикува също и разсъжденията на д-р Фаучи, и който безпогрешно демонстрира, че „хлорохин е мощен инхибитор на инфекцията и разпространението на SARS коронавируса“. Това е „относително безопасно, ефективно и евтино лекарство“, чийто „значителен инхибиторен антивирусен ефект, когато чувствителните клетки бъдат третирани преди или след заразяването, предполага възможна профилактична и терапевтична употреба“.

Дори книгата на Шваб признава, че Ковид-19 е „една от най-малко смъртоносните пандемии през последните 2000 години“ и „нейните последици ще бъдат леки, сравнени с предишни пандемии“. Няма значение. Това, което най-вече има значение, е „златната възможност“, представена от Ковид-19, която наред с други проблеми, засилва експанзията на това, което преди описах като дигитален нео-феодализъм, или алгоритъм за поглъщане на политици. Нищо чудно, че политико-икономическите институции, от Световната търговска организация, до ЕС, както и Тристранната комисия, вече инвестират в „подмладяващи“ процеси – код за още по-голямо концентриране на власт.

 Наблюдение на неясноти

Много малко мислители, като немския философ Хартмут Роза, виждат нашата настояща несгода като рядка възможност за „забавяне“ на живота при турбо-капитализма.

Излиза, че проблемът не е, че сме изправени пред „атака срещу цивилизацията-държава“ (по израза на Бруно Масаеш, португалски политик, политолог и бизнес стратег,  старши научен сътрудник в Института Хъдсън във Вашингтон.  – б.пр.). Проблемът е, че най-изразените цивилизации-държави, като Китай, Русия, Иран, които не се подчиняват на Хегемона, са принудени да начертаят доста различен курс. Големият рестарт, с всичките му универсалистки амбиции, си остава изолиран, западно-центричен модел, облагодетелстващ прословутия 1%. Древна Гърция не е виждала себе си като „Западна“. Големият рестарт е по същество продукт на Просвещението.

Наблюдавайки пътя напред, е ясно, че ще бъде осеян с неясноти. От федералното разплащане с дигитални пари директно във финансовите апликации на смартфоните в Щатите, до напредващия проект на Китай за евразийска търговска/икономическа система, редом с въвеждането на дигиталния юан.

Глобалният Юг ще обърне голямо внимание на резкия контраст между предлаганата на едро деконструкция на индустриалния икономически ред и проекта Един пояс, Един път, който се фокусира върху нова финансова система, извън западния монопол и набляга на агро-индустриалното развитие и дългосрочното устойчиво развитие. Големият рестарт ще посочи губещите, в смисъл на държави, като обедини всички, които са облагодетелствани от производството и преработването на енергия и земеделие, от Русия, Китай и Канада, до Бразилия, Индонезия и големи площи от Африка.

Излиза, че има само едно нещо, което знаем: статуквото в ядрото на Хегемона и самодоволните орки на Империята ще приемат единствено такъв Голям рестарт, който би им помогнал да отложат залеза си, започнал в онова фатално утро преди 19 години.

Допълнителни бележки:

[1] – мистериите са тайни свещенодействия в чест на боговете по името на град Елевсина, в който, според легендата Персефона е върната на своята майка, след като   е отвлечена от Хадес.  Деметра основава мистериите в знак на благодарност.

[2] – Уилям Бътлър Йейтс, ирландски поет, драматург, критик (1865 - 1939), носител на Нобелова награда за литература.

[3] – Халфорд Джон Макиндер (1867-1947) е британски географ и историк, в труда си „Географска ос на историята“ (англ. Geographical pivot of history) през 1904, въвежда в науката понятието и концепцията за Хартланда, която концепция е контрапункт на морската геостратигечска концепция на Алфред Махеан от 1890. Збигнев Кажимеж Бжежински (1928-2017) американски политолог, социолог и държавен служител от полски произход, съветник по националната сигурност на американския президент Джими Картър, съветник и член на настоятелството на Центъра за стратегически и международни проучвания в САЩ, наричан е „ястребът” на Студената война.

[4] – от гръцките думи за „лош, непоносим” и „място”, синоними – антиутопия, какотопия.

 [5] – предоставено от закона право за използване на чужд недвижим имот, в случая понятието е използвано в преносен смисъл, че публиката, сиреч ниеq доброволно сме предоставили право на някому.

[6] – Том Кенерли (1930-2018)  американски журналист и писател, представител е на движението „нова журналистика“(стил на журналистическо писане чрез похвати на художествената литература).

 

 

 

ВТОРНИШКИ ДРАСКУЛКИ…..

 

В неделя Боил Банов хвърли „информационна бомба” в предаването „Беновска пита”, цитирам:

„Още преди 20 години в Димитровград (по това време директор на местния театър – бел.моя) се говореше, че БСП готви един натовски летец за много висок пост. Ако има някаква „Игра на тронове“, то тя е много по-стара от 5-6 години“… 

Като се замислих реших, че в случая има две хипотези. Или водката (уискито) преди влизането в студиото му е дошло множко, та тиражира новини от серията „една жена каза” или крушката си има опашка. В хипотезата за крушката и опашката има логика. През 1992 г., пет години след завършване на военното училище, Радев е изпратен на ескадрилен офицерски курс, „Максуел” в САЩ (във военновъздушния колеж „Максуел” постъпва 10 г. по-късно – бел.моя), но едва ли това е заслуга на стратезите на БСП? По ми намирисва на #КОЙ, но това е друга тема.  Очаквах Беновска да го разнищи! Не би! И „топ-разследващите” журналисти (Шикерова, Бенатова, Ахчиева, Паунова и прочие..) мълчат! Апосиопезата на СМИ от неделя насам е оглушителна! Защо ли?

Оказа се, че Банов е прихванал от „фалшивата толерантност” на Западна Европа и САЩ, която наричам „толерастия” (от  толерантност+педерастия – бел.моя). Апропо, и в това няма нищо чудно. Някога, идеите и практиките на ЛГТБ-обществото бяха присъщи за художествено-творческата интелигенция на Живков, само дето се коментираха под сурдинка.

****

Опитват се да ме убедят, че в дневния ред на 44-то Народно събрание са Изборния кодекс с машинното гласуване и сключването на нов обществен договор (Велико народно събрание, нова Конституция). Вчера особено активна в това отношение беше лидерката на най-голямата опозиционна партия в Парламента – госпожа 80%. 

Ех, Нинова, Нинова.

Твоята парламентарна група, заедно с тази на ДПС сте просто „присъдружна опозиция” на ГЕРБ.

Ако в БСП бяхте истински опозиционери, след откриването на есенната парламентарна сесия щяхте да разпънете на кръст министрите на здравеопазването  и образованието и науката и главния държавен здравен инспектор за идиотизмите, които сътвориха, и които започват от днес в българските училища. Това днес е истинския български проблем, защото засяга бъдещето на България. Само че по тази тема мълчиш, като комунист на разпит. Иначе във вчерашния ден добре се похвали пред Ризова (bТV) за „епохалната си победа”, а придворните пажове – Симов и Гайдарски разнесоха славата ти, съответно в 7/8 ТV и ТV OnAir. Отдавна ми е ясно, че Сашко е изявен политически въртогъзник, от което се прехранва,  но се чудя защо му трябваше на Гайдарски – изявен хирург и нелош министър на здравеопазването да се резили на стари години?

****

Покрай драмата с българското училище, на която тепърва предстои да ставам свидетел, в старческата ми глава се нароиха и куп въпроси към НОЩ:

1.Ако SARS-CoV-2 не е причинител на особено-опасна инфекция (ООИ), защо са тези противочумни костюми и прочие предпазни мерки по света и у нас?

2. Погребенията на „починалите” от COVID-19 се извършват все едно, че става дума за ООИ. Защо?

3.Защо не се извършват аутопсии на починалите от COVID-19! Що за идиотия е диагнозата да се базира само на (+) PCR тест? Или поне така ни уведомяват СМИ….

4.Има ли увеличаване на смъртността от заболявания от клас Х на МКБ-10 спрямо 2019 и 2018 година, когато SARS-CoV-2 не съществуваше2

5.От какви медицински специалисти има нужда страната – от инфекционисти или от пулмолози?

6. Ако българите сме калпави и не спазваме препоръките на  НОЩ, защо в други държави, с население многократно по-дисциплинирано от нас, „епидемията” продължава да „върлува” и на практика доказва, че нито изолацията, нито дистанцирането, нито задължителните маски са в състояние да я спрат?

7.Защо, след отпадане на редица забрани в България – провеждане на абитуриентски балове, работа на дискотеки и ресторанти, масово плажуване по Южното Черноморие без маски и дистанция и нерегламентирани 68 дневни протести в София, няма увеличение на лицата с PCR (+) тестове, спрямо извършените такива (движат се в границите от 2-3 до 5-6%)?

8.Колко са направените разходи за безсмислена дезинфекция на транспортни средства, административни и офис сгради, пътища, тротоари, плажове и др., в т.ч и от въздуха?

9.Кои са вносителите на PCR тестове в България, процедури по вноса, произход на тестовете, брой внесени тестове от началото на „пандемията”?

10.Себестойност на един  PCR тест, разходи за извършените към 15.09.2020 г. 467 820 теста и структура на разходите – от републиканския бюджет, от бюджета на общините, от частни лица и т.н.?

11.Критерии за тестване на българските и чужди граждани на територията на страната и структура на регистрираните към днешна дата 18 061 лица с PCR (+) тестове – от тях: идващи от заразени страни; контактни на заболели; с клинична картина; повторно тествани; тествани по желание.

Вероятно могат да се зададат и други въпроси, в т.ч и по професионално, но ще спра. Защото и на тези не очаквам отговор!