БУНДЕСВЕРЪТ Е ЛОЩО ОСИГУРЕН, НО ГЛАВНИЯТ ПРОБЛЕМ НЕ Е В ЛИПСАТА НА ПАРИ.

Йонас Херман, Neue Zürcher Zeitung, 28.01.2020 г.

„Както и в предишните години, докладът (на Ханс-Петер Бартелс [1]) не поставя в най-добрата светлина отговорни служители на германското министерство на отбраната: изправността та бойните системи е на същото ниско ниво както предишните години, запазва се потискащият проблем за попълването на армията, а за Бундесверът се характеризира със забележимо ниско ниво на бойна готовност"

Йонас Херман

На малката снимка - парламентарният секретар Бартелс

Има малко признаци за промените, обявени от бившата министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен, посочва Бартелс. Бундесверът все още разполага с твърде малко персонал и материални ресурси, и с твърде много бюрокрация. Така парламентарният секретар очерта нов голям проблем. Според него през последните години се е създало впечатление, че въоръжените сили не разполагат на първо място с достатъчно пари, но сега това като че ли не е най-същественият проблем. През миналата година не бяха изразходвани 1,1 милиарда евро, тъй като мащабните оръжейни проекти бяха забавени. Въпросът защо тази сума не е инвестирана в други необходими покупки, най-вероятно, си задава не само Бартелс. Според него, Бундесвера все още се нуждае от по-голямо финансиране, но без вътрешна реформа ще последват провали.

В своя доклад Бартелс описва като нефункционална система бюрокрацията на доставките. Даже такова просто оборудване, като раници и ботуши, се доставя по изключително бавен начин. Причината за това е силно бюрократизираната процедура, при която всички елементи на оборудването трябва да бъдат приведени в точно съответствие с потребностите на Бундесвера.

В отговор на въпрос на Neue Zürcher Zeitung, Бартелс потвърди, че някои войници финансират част от екипировката от собствените си джобове. Това се отнася както за войници, участващи в операции в чужбина, така и за тези, които служат в страната. Бундесверът не е напълно оборудван, така че винаги има недостиг на елементи от екипировката – ботуши, бронежилетки или предпазно облекло. Някои войници са недоволни от качеството им и предпочитат да купуват сами необходимата екипировка. Бартелс разказва за един обикновен пехотинец, който му показал своето снаряжение, което е купил за 3000 евро.

Подобни комични ситуации вероятно отблъскват младото поколение, на което Бундесверът трябва да разчита, за да се справи със задачите си в НАТО и дванадесет операции зад граница, в които участва. Въпреки многобройните кампании в социалните мрежи, въоръжените сили очевидно не са привлекателни за търсещите работа. Броят на новозаписаните войници е на най-ниското ниво досега.

Бартелс разполага и с други лоши новини, които подкопава репутацията на въоръжените сили. Той съобщава за 45 войници, уволнени от Бундесвера поради ултрадесни възгледи. През изминалата отчетна година военното контраразузнаване (MAD) е проверило 363 съмнителни случая. Броят им се е увеличил в редиците на елитния отряд на специални сили (KSK). Въпреки че той включва само около 1100 войници, там са регистрирани около 20 подозрителни случая. Ако сравните това звено с останалите, броят на подозрителните случаи в него е около пет пъти по-голям, отколкото в останалата част на Бундесвера, казва Кристофър Грам, шеф на контраразузнаването в интервю за Welt am Sonntag (българското военно контраразузнаване дали се занимава с изследвания върху ултрадесните или ултралевите възгледи на нашето контраразузнаване и ако да, защо подобни неща не стават достояние на обществеността? – бел. Н.К.). В тази връзка доста хора вече са напуснали редиците на КSК. Изданието отбелязва, че като се има предвид, че в Бундесвера се служат около 183 хиляди войници, броят на подозрителните случаи е сравнително малък.

„Бундесверът е в безнадеждно състояние от много години (...)“, посочва Neue Zürcher Zeitung. „Казват, че новият министър на отбраната е по-популярен от фон дер Лайен (за награда госпожата се сдоби с най-високия пост в ЕС – бел. Н.К.). Ако обаче нищо не се промени в състоянието на Бундесвера, симпатиите към него може бързо ще изчезнат“, заключва Йонас Херман.

Бележки:

[1]-немски политик от Социал-демократическия съюз, през 2015 г. става парламентарен секретар по въоръжените сили.

ПУБЛИКАЦИЯ НА ОЛЕНА ЛУКАШ В ТЕЛЕГРАМ, 28.01.2020

Елена Леонидовна (род. 1976), украински политик и общественик, юрист, адвокат, депутат в Украинската рада, ексминистър на правосъдието.

МЕЖДУНАРОДЕН ВОЕНЕН ТРИБУНАЛ

Нюрнберг, Германия

Присъда:

„Първият акт на агресия, за който подсъдимият е обвинен, според обвинението е завземането на Австрия и Чехословакия, а първата агресивна война, спомената в обвинението, е войната срещу Полша, започнала на 1 септември 1939 г.

Преди да разгледаме цялото обвинение, е необходимо да се спрем по-подробно на някои от събитията, предшестващи тези актове на агресия. Войната срещу Полша не беше гръм насред ясно небе. От представените доказателства е видно, че тази война, подобно на завземането на Австрия и Чехословакия, беше умишлено и внимателно подготвено действие и започна едва след като беше решено, че е настъпил моментът тя да бъде проведена като определена част от предварително очертана схема и план, защото агресивните планове на нацисткото правителство не са възникнали случайно във връзка с настоящата политическа ситуация в Европа и в света. Те бяха предварително определена и много съществена част от нацистката външна политика.

...

Агресивната война срещу Полша беше само началото. Агресията на нацистка Германия бързо се разпространи от една страна в друга. От гледна точка на времето, първите две държави, подложени на агресия, са Дания и Норвегия. На 31 май 1939 г. между Германия и Дания е сключен пакт за ненападение; той е подписан от подсъдимия Рибентроп. Той тържествено обяви, че договарящите страни „са решени да запазят мира между Дания и Германия при всякакви обстоятелства“. Въпреки това Германия нахлува в Дания на 9 април 1940 г. "

„Пактът Бриан-Келог“ [1]

Парижкият пакт е подписан на 27 август 1928 г. от Германия, САЩ, Белгия, Франция, Великобритания, Италия, Япония, Полша и други страни, а впоследствие и от други държави. Трибуналът ще уточни естеството на този пакт и неговите правни последици в друг раздел от тази присъда. Следователно няма нужда от допълнително разглеждане на този въпрос, освен че е необходимо да се заяви, че според мнението на Трибунала този пакт е нарушен от Германия във всички случаи на агресивни войни, инкриминирани от обвинението.

Трябва да се отбележи, че на 26 януари 1934 г. Германия подписва декларация за поддържане на постоянен мир с Полша, която се основава пряко на Парижкия пакт и в която призивът за използването на сила е обявен за незаконен за период от 10 години.

„Трибуналът НЕ СМЯТА ЗА НЕОБХОДИМО ДА разглежда другите договори, споменати в приложението, и нито едно от последващите споразумения и уверения за мирните намерения на Германия, които тя е направила.“

Бележки:

[1]- популярно наименование на Договора за отказване от войната като средство на държавната политика, сключен в Париж на 27 август 1928 г. Изготвен е по идея на френския министър на външните работи Аристид Бриан и американския държавен секретар Франк Келог. Подписан е от 62 страни, включително България. Пактът е одобрен с Указ № 12 на Цар Борис III от 5 юли 1929 г. и влиза в сила 25 юли 1929 г. СССР го подписва на 6 септември 1928