Държавата ни изземва реални пари и ги
разпределя за „обществени блага“ по непазарен начин
Валентин Хохлов, 26.12.2019
Вместо послеслов: Не съм специалист в теорията на либертарианството. Прочел
съм, от любопитство само две книги – „Пътят към робството“ на Фридрих Хайек и „Либертарианството“
на Дейвид Боаз (и двете на издателство МаК от 2004 г.), поради което не е
коректно анализирам текста на Хохлов от научни позиции. Макар че здравият разум
ми дава достатъчно основания да не съм напълно съгласен с него. Ще дам два житейски
примера, които поставят под съмнение неговите сметки – пълна загуба на
трудоспособност преди да си достигнал пенсионна възраст или тежко заболяване
при недостатъчни лични спестявания за лечение. За добро или за лошо, тезата за лошия
стопанин, наречен „държава“ беше и е много модерна в България през последните
30 години. За което също могат да бъдат дадени примери. Няма как да обаче да не
спомена, че солидарният пенсионния и здравно осигурителен модел на Ото фон
Бисмарк се появява като противовес на разпространението на марксистките идеи, а
моделът на национална здравна служба на лорд Бевъридж във Великобритания –
поради масовото олевяване на работническата класа и подкрепа на режима в СССР
след края на Втората световна война. Запомнил съм и мисълта на Хайек, че няма
нищо по-страшно от „частния монополизъм“. Част от публикациите, които Хохлов
критикува съм превел и качил в блога си – „За детските и старчески болести“ от
Александър СКОБОВ (12.12.2019), „Левичари“ и „десничари“ – причини за старческите болести
на дясното в рускоговорещия свят“ на Игор ЯКОВЕНКО (13.12.2019) и „Дайте
спокойно да се разберем, или „десничарството“ – детската болест на либерализма“
от покойния Евгени ИХЛОВ (14.12.2019). Препоръчвам ви да ги прочете.
Преди няколко седмици в сайта Kasparov.Ru бяха
публикувани материали по темата „ляво-дясно“, но както ми се струва, те съдържат редица опасни и
погрешни схващания и опростявания. На първо място, самата едномерна
класификация е манипулативна, защото натиква целия многомерен политически
спектър в две категории. Диаграмата на Нолан [1] е известна от 50 години, а нейният
смисъл е да се разграничат ясно поне четири различни идеологически тенденции в
политиката – социалдемократическа (ляво), консервативна (дясна), етатистка (тоталитарна) и либертарианска.
Изравняването и опростяването им чрез
двуизмерна структура е неприемливо, защото независимо по коя ос го правим, ще
бъде загубено със сигурност принципното различие по втората ос.
В споменатите публикации повече ме разтревожи
фактът, че някои от авторите смятат, че съществуването на концепцията за
социална държава в съвременния свят не се поставя под въпрос. Този опит да
превърнем социалната държава в аксиома и да я извадим пред скоби е груба
манипулация и опит за представяне като общоприето на едно противоречиво и нещо
повече – вредно понятие. Това се обосновава с мита, че съществува някакво
„обществено благо”, което нито ние самите, нито механизмите на пазарната
конкуренция можем да осигурим и затова е необходима намеса на правителството.
Под този лозунг държавата изземва от нас съвсем реални пари и ги разпределя на
„публични блага“ по непазарен начин.
В съветските времена беше популярна
карикатурата „Божа крава“, която показваше как попът използва църквата като
парична крава, за да граби пари от вярващите. Между другото, Весела Коледа! По
подобен начин общността на професионалните чиновници-бюрократи и политическите
партии, които ги обслужват, както „левичарите“ социалисти, така и „държавнотворящите“
етатисти, използват „социалната държава“, за да изземват нашите пари, и трябва
да кажа, че го правят много добре. Нека да видим как ние сами, без помощта на държава,
бихме могли много по-ефективно да реализираме същите функции за себе си.
Следващите примери са от Украйна (мисля, че за
Русия ще има различия в детайлите, но нищо няма да е фундаментално различно).
На украинския сайт „Цената на държавата“ можете да изчислите събраните от
държавата данъци на човек и да видите как се разходват тези средства. Ще дам пример
с човек със заплата от 9 938 гривни (около 420 долара), това е малко по-малко
от средната работна заплата в Украйна. Той получава чисто 8000 гривни (около
340 долара) – това е сумата, която въвеждам в калкулатора cost.ua, а разходите
на работодателя за заплащане на работата му са 12 124 (около 515 долара).
Въпреки това, получавайки 8 000 гривни на човек, лицето ще плаща и данъци върху
потреблението - това е ДДС (20%), както и акцизи върху цената на алкохол,
тютюн, бензин. В резултат калкулаторът показва, че в годишно изражение ще
изразходва 74 206 гривни за себе си, а държавата ще вземе 71 285 гривни под
формата на данъци и такси. Оказва се, че от общата сума, изразходвана от
работодателя за заплата, 51% са за работещия, а 49% - за държавата. Това е
цената на държавата.
За какво са изразходват тези средства? Ако пресметнем
каква част от събраните 71 285 гривни отиват за отбрана, съдебна система и
органи за сигурност, издръжка на чиновници, обслужване на публичния дълг,
комунални услуги и даже да добавим екологични разходи, ще установим, че това са
16 506 гривни или 23% от държавните разходи. В същото време разходите за пенсии
и социално осигуряване, образование, наука, здравеопазване, култура, както и
държавна подкрепа за икономиката възлизат на 54 779 гривни или 77% от
държавните разходи. Това наистина е социална държава! Ако си представим, че не
бихме имали тези разходи, тогава държавата ще отнеме от човек не 49%, а само
11,3% от сумата, която работодателят харчи за заплащане на труда му. Смятам, че
коментарите тук са излишни.
Ефективно ли изразходва държавата 77% от
данъците, които събира от всеки от нас? По-долу ще покажа, че ако не давахме
съответните суми на държавата, тогава сами бихме могли да реализираме функциите
на пенсионното осигуряване, образованието и медицината много по-ефективно.
Изчисленията по-долу направени по постоянни цени, тоест в реални условия. За
тези, които не знаят какво означава понятието постоянни цени, ще обясня, че
това са цени, разделени на индекса на инфлацията, за да се сравнят цените от
различни години, без да се вземат предвид натрупаната инфлация. Реалният лихвен
процент е разликата между номиналния и инфлационния процент, той показва каква
рентабилност получавате над инфлацията (тоест, рентабилността в реални цени).
По-долу използвам реален лихвен процент от 4% годишно, което е доста постижимо
дори на развитите капиталови пазари в случай на портфейл от 60% от акциите и
40% от дългосрочните държавни облигации.
1. Пенсионни
спестявания. Горепосоченото лице със заплата 9 938 гривни плаща на
държавата 31 764 гривни в пенсионния фонд годишно и може да разчита на месечна
пенсия от около 4 560 (около 194 долара) в случай на пенсиониране на 65 години.
Ако такъв човек запази личните си пенсионни спестявания на 4% годишно в реално
изражение, то за 40 години от кариерата си той щеше да натрупа 3 018 390 гривни
(около 128 442 долара). Сами можете лесно да изчислите това в Excel, като
използвате функцията FV: FV (4%, 40, -31764) = 3,018,390.48. Каква пенсия може
да получава човек с такива спестявания? Зависи от продължителността на живота след
пенсиониране. Ако вземем 20 години, тогава с помощта на функцията PMT можете
лесно да изчислите, че тя ще бъде PMT (4%, 20, -3.018,390.48) / 12 = 18,508.20
гривни (около $ 788) на месец. Ако човек е преживял след пенсионирането два пъти повече години – 40, то всеки месец би
могъл да получава от собствените си пенсионни спестявания PMT (4%, 40,
-3.018,390.48) / 12 = 12,708,80 гривна (около 541 долара). Мисля, че се
убедихме, че хората могат да организират пенсионното си осигуряване без намесата
на държавата 3-4 пъти по-ефективно.
2. Образование.
Имайки заплата от 9 938 гривни, човек дава на държавата всяка година 7 828
гривни за поддържане на образователната система. Какво би станало, ако всеки натрупва
за собственото си образование или за образованието на децата си? Използваме
същата методология: FV (4%, 40, -7828) = 743 859,74 гривни (около 31 653
долара) биха били образователните спестявания за периода на цялата трудова дейност. Може би ви изглежда,
че сумата е малка. Например, аз учих в една от 10-те най-добри образователни
институции в света и изразходвах над 200 000 долара за образованието си – но
цялата тази сума беше взета от разполагаемия ми доход и също плащах данъци. Само
че парите, които държавата събира, не се харчат за да заплащане на обучението в
Харвард или Оксфорд. Ако такъв средностатистически украинец не даде 7 828
гривни на държавата годишно, но натрупа 743 859,74 гривни, тогава той може да си
осигури 15 години образование PMT (4%, 15, -743859,74) = 66 903,56 гривни
(около 2,847 долара). Цената на една година платено обучение във водещи
университети в Украйна е от 30 до 50 хиляди гривни (вижте н
https://kpi.ua/contract).
Между другото, горният примерен модел лесно се
мащабира. Ако заплатата на човек е 10 пъти по-висока, той би получавал около 4
200 долара на месец и ще принадлежи към горната част на средната класа според
нашите стандарти, тогава вместо данъци той може да спести 28 470 долара годишно
за обучение в продължение на 15 години. Като се има предвид разликата в
разходите между училищно и висше образование, те биха били достатъчни, за да се
учи в приличен западен университет. И всичко това може да се стане, ако
държавата спре да ни взема парите, предоставяйки ни „общественото благо”
образование.
3. Медицина.
Имайки заплата от 9 938 гривни, човек плаща на държавата 4 159 гривни всяка
година, за да поддържа здравната система. Би било възможно да се направят
подобни изчисления на спестяванията за медицински цели, но тук ще направим
по-просто. От моя собствен опит мога да кажа, че цената на доста прилична
застраховка, с услуги в частни клиники и дори лимит за стоматология, възлизаше
на около 7% от размера на застрахователното покритие. Съответно 4 159 гривни
позволяват получаването на покритие в размер на почти 60 хиляди гривни, което е
напълно адекватно за средната класа. И ви припомням, че направихме изчисления
за нивото на заплатите малко под средното. Сега такъв човек за данъците си
получава само опашка в окаяни районни поликлиники, болници с грубо отношение на
персонала и постоянно изнудване за подкупи и, вероятно, безплатно насочване към
ултразвук, въпреки че MRI ще трябва да се направи за собствените му пари.
Дадените примери ясно демонстрират, че хората
биха могли да организират своите пенсионни спестявания, образование и медицина
в пъти по-ефективно от начина, по който го прави държавата. 77% от това, което тя
събира от нас под прикритието за осигуряване на „обществено благо“, се
изразходват изключително неефективно. Социалната държава посредствено и
безсмислено убива стойността, която създаваме с труда си. В икономиката това се
нарича dead weight loss, а такива ненужни загуби на стойност се случват винаги,
когато държавата се опита да регулира, субсидира или преразпредели нещо.
Защитниците на „социалната държава“ са или глупаци, които просто не знаят как
да броят и не разбират икономиката, или лъжци и шарлатани, които ви мамят и ви
прибират паритe.
Бележки:
[1]-Дейвид Фрейзър (1943-2010) американски общественик и политик, един от
основателите на Либертарианската партия на Съединените през 1971 г., като ученик е повлиян
от либертарианство на Айн Ранд и Робърт
Хайнлайн, завършва Масачузетския технологичен институт през 1965 г. с
бакалавърска степен по политология, бил е председател на Националния комитет,
редактор на бюлетина на партията, председател на комитета по подзаконовите
нормативни актове и др.
