За ВТК, една журналистка и един непризнат гений.......

С г-н Тимен Тимев не съм се виждал от студентските години. Кажи речи – половин век. 

Няма да коментира днешния виден психиатър, писателят Материус Розенкройцер, номиниран за Нобелова награда по литература (през 2009 г., но от кого?) и т.н. 

Ще спомена само, че докато следвахме (бяхме в една студентска група) четеше непрекъснато Хегел ....... и за три или четири години (не помня точно) не се откъсна от ЕДНА И СЪЩА СТРАНИЦА.

Думата ми е за случайно откритите тази вечер „интересни рубрики” във Военния телевизионен канал (ВТК), цитирам (по http://armymedia.bg/):

1."Ива Сапунджиева, „Творецът от квантовото бъдеще”, 18.05.2016 г. (анонс на предаване) - В новия епизод на предаването „Знаците” с Ива Сапунджиева ще научите в кои коридори на времето живее творческата мисъл. Гостува психиатърът д-р Тимен Тимев. ....”

2."Тодор Токин, „Ива Сапунджиева, водеща на предаването „Знаците“ по ВТК: Всеки мой гост е отделна вселена”(интервю), 21.01.2016 г., – Ива, разкажи нещо за себе си на нашите читатели., –Завърших в УНСС бакалавър „Икономика на отбраната и сигурността“ в катедра Национална и регионална сигурност. Там изкарах и магистратура по „Счетоводство и контрол“. Миналата година ме приеха да уча „Публична реч“ в НАТФИЗ. Вече завърших семестриално и ми предстои дипломиране. Работя във Военния телевизионен канал от април миналата година....”

За тези „бисери на ТV журналистиката и лъженауката”, г-н Перукан плаща с пари от бюджета на Министерството на отбраната.

Господа висши офицери, вие спите ли!? Или не гледате собствения си ТV канал!?

P.S. Ако сте любопитни, напишете в Google Тимен Тимев и ще можете да прочетете или да чуете интересни работи. За съжаление не съм специалист по ментални диагнози!

На вниманието на......

Госпожо Нинова,

Вашата привързаност към родния дом на др. Тодор Живков и сътвореното от него е ДОБРЕ ИЗВЕСТНА!!

Вероятно сте забравили обаче Христо Смирненски!?

Чийто стихове БКП умело експлоатираше за идеологически нужди! И ги изостави след 1989 г. (вижте състоянието на къщата*, в която е живял до смъртта си и прочетете стихчето от картинката).

Само да Ви напомня, че след 20 години за Вас и Вашите приближени - например "забогателия свинар" Георги Гергов, едва ли ще си спомня някой!

Смирненски ще го помнят и надявам се и ЩЕ ГО ИЗУЧАВАТ!

Провождам Ви и моите устоматерни .........

P.S. Според архитектите, изработили проекта за възстановяване на къщата-музей, за реставрационните работи – ако започнат днес, са необходими 300 000 лв.

* - Актуалното състояние на къщата-музей на поета.

ПО ПОВОД НА ЕДНИ ПИСАНИЦИ...

Отварям стр.32* и се шашвам от страховитото заглавие в горния й край – „ХИБРИДНА ВОЙНА срещу Бойко, ГОРКИЯТ”. В долния й край – друга изненада: „И Т.Т., покрай Бойко, си заслужи заплатата”. Автор – агент Димитър.

Започвам да чета за войната. Разбирам, че Кунева „добре знае, че и полата си не може да вдигне без Бойко”, че лъже „талантливо и безотговорно” на „Великият Учителски Събор на Лъжата” и прави петинг** на даскалите заедно с „Лъжльото Пл.” По нататък разбирам, „един гоцеделчевски астролог е наясно, как трябва да се будалка с простия народ”, как в началото на 90-те години „си е правил ташак с дюлгерите от Пиринския край” и как е специалист по „петинг” на лъжата.

Войната не я открих!?

Прехвърлих се на писаниците за Томето, който не трябвало „да кади тамян на Бойко – то в неуместни случаи” (по повод уйдурмата за миражния общ флот с Румъния и Турция, което вчера в Камарата се оказа, че не е УЙДУРМА – бел. моя). Следва мека критика срещу Бойко, който назначил „случайникът Плевнелиев”, който под носа му, риел дупки като „язовец”, , а нашичкият непрекъснато ги заривал. Обхвана ме тъга, че „заради „отстъпчивост и безсмислени флиртове с негодници” Бойко е стигнал опасно „критична точка за себе си”, че Плевнелиев от „резервен фасон” на премиера, който да му „разнася другото „аз” е претърпял „шизофренен разпад!” Съветите към Томето, да не сравнява Бойко с Цар Борис ІІІ и ужилването на Цветанка Ризова, че „толкова се възбужда” когато премиерът й гостува, , че са й „нужни две сърца” направо ме УМИЛИХА!

И за заплатата на Томето нищо не открих. Освен ако не bTV, а Бойко му я плаща!?

Не отричам таланта на агент Димитър и острото му журналистическо перо.

Следя публикациите му редовно и ОБЕКТИТЕ на неговата безпощадна критика.

Не е нужно да ме убеждава, че българските политици, и най-вече Бойко, се нуждаят от опоненти, а не от „Лъскачи”!

Само че, дълбоко се съмнявам, че ТОЙ е между ОПОНЕНТИТЕ!

Виж от лизачите и ЛЪСКАЧИТЕ на премиера ......

Тъй че си заслужава и карикатурата и стихчето.....

* - вестник „Уикенд” бр.26, 25.06-0 1.07.2016

**- Пояснението е за по-зрялото поколение. Думата има английски произход (to pet - галя, милвам, глезя, прегръщам любовно, нежно и привързано) и днес се използва за означаване на популярна мода в сексуалните взаимоотношения макар, че е практикувана от жриците на любовта от прастари времена..

ПО ПОВОД НА ЕДНО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ...

В теорията на научните изследвания има едно златно правило – преди да започнеш да пишеш по определена тема, проучи какво други са писали по нея преди теб. За да не изпаднеш в положение да преоткриваш топлата вода. Оказа се, че написаното по проблемите на логистиката (някогашните тилово, медицинско, специално-техническо и техническо осигуряване – бел. моя) на формирования от Българската армия в операции, извън територията на страната, никак не е малко. Даже в моя личен архив.

Очевидно е, че м-р д-р  Пламен Петков (автор на раздела „Логистично осигуряване на мисиите” в „Опитът от участие в операции за поддържане на международния мир и сигурност”, Военно издателство, София, 2016) или е забравил тази простичка истина или така са го посъветвали маститите му съавтори (ще го изясня по-късно).

Жалко за пропуска!

Щото ако си беше направил труда, щеше да научи бая полезни неща.

Например това, че първата българска военна операция извън територията на страната след 1945 г. е тази в Чехословашката ССР през 1968 г. Която днес е добре забравена. Но ако се абстрахираме от политиката и погледнем на действията на  българските щабове и части от онова време от военна гледна точка, ще видим, че има доста поучителни неща по проблемите на подготовката, придвижването на войските на големи разстояния, управлението и т.н.  Поучителни са и някои изводи за логистиката, цитирам:

„.....лятната полева форма на войниците, сержантите и офицерите е неподходяща и не­практична. Независимо от това, че на целия личен състав и от двата полка, непосредствено преди отправянето им за СССР беше раздадено ново лятно облекло, същото само след 10-15 дни се измърси и избеля. След проливните дъждове, през първата половина на м. август то се измачка и стана много неугледно. ..... И няма да бъде пресилено ако се каже, че от всички съюзни армии нашият войник, сержант и офицер имаше най-неугледен външен вид. Това налага да се подобри лятното полево облекло на нашата армия като се намери подходяща здрава и устойчива на цвят материя за облеклото. .... Необходимо е също така да се помисли и за подобря­ване на обувките. Като се изходи от непрекъснатото насищане на армията с колесни и верижни машини войсковите обувки безспорно се явяват по-практични от ботушите.... Нашите обувки обаче са много ниски а се явя­ват непрактични за носене в дъжд, кал и сняг. При тези слу­чаи водата от връхната дреха на боеца се стича направо в краката му или същият гази в нея. Освен това нашите обувки са е гьон и са подковани с габари, в резултат на което боецът не е устойчив при ходене по скалист терен и лед ......” [2].

В доклад от август 1968 г., полковник Митев – представител на ГЩ, описвайки действията на 12 мсп преди началото на операцията (полкът беше дислоциран в гр.Елхово и  6 години по-късно имах честта да служа в него) подробно съобщава  за подготовка на техниката и въоръжението за продължителен марш (извършена на територията на днешна Украйна – бел. моя) – „поправка и подмяна на всички неизправни агрегати на танковете, автомобилите, бронетранспортьорите и въоръжението”, за създаването на необходимите запаси от материални средства „с оглед да се осигури воденето на бойни действия продължителен период, без да се разчита на подвоз от по-горна инстанция и тяхното ешелониране:   продоволствие – 11 дажби (в ротите една, в батальоните/адн две дажби, и останалите в полковия транспорт); ГСМ – 1.5-2 зарядки; боеприпаси  – 1.5-2.5 б/к. В доклада е подчертана и добрата организация на марша, който е с дължина 400 км, а движението на полка продължава 34 часа (от 20:00 ч. на 20.8 до 10:00 ч. 22.8.1968 г.) и пристига в района за оперативно използване без нито едно произшествие и с цялата налична техника [3].

Любопитни факти за състоянието на логистиката могат да се намерят и в обобщен доклад на полковник Чавдаров – командир на 22 мсп, Харманли. Той съобщава за недостиг от походни кухни и и снабдяването с горивни материали за тях (доставят се брикети, за които те не са пригодени – бел. моя), липса на някои продукти, „които не се полагат в таблицата на Съветската армия като: пресни плодове, фасул, ориз, мляко, яйца, конфитюр, мармалад, сирене..”, недостатъчни запаси от вещево имущество за войнишкия състав, недостатъчен брой шивачи и обущари, липса на „ремонтни средства, склад за АБТИ и акумулаторна зарядна станция в резултат на което срещнахме доста трудности..”, липса на подвижни запаси от ГСМ (оставени са в България – бел. моя) и горивозарядчици, непълен състав на полковия медицински пункт, стъкмяването с медицинско имущество по табелите за военно време (осигурява бойни загуби за един боен ден и за пет дни за лечение на болни извън бойни действия – бел. моя), неосигуреност с линейки – полкът напуска България само с една и т.н. [9].

До тук със събитията от времето на т.нар. „Пражка пролет”. За да не бъда обвинен от военните „хейтъри” в ретроградност и тъга по Варшавския договор. 

Ще ми се обаче да посъветвам генерал Дочев да задълбае във военните аспекти на събитията от 1969 г. В архива във В. Търново вероятно има достатъчно материали. Пък има и още живи участници от това време. Впрочем това се отнася и за външни операции след 1992 г. 

Уверявам го, че ще е по-полезно от измислените магистърски програми на ВУЗ-а, който ръководи, част от които щели да се преподават на чужди езици!  

Апропо, препоръчвам му да прочете една статия от Узунов и моя милост, в която сме направили опит да проектираме поуките от военната ни история върху настоящето (в Международна научна конференция “Решения и технологии за интелигентна отбрана”, Хемус 2012) [12].

На 15.04.1992 год. 36-то Народно събрание на основание на Резолюция на Съвета за сигурност на ООН № 745/ 1992 г.  взе решение за участие на  пехотен батальон от Сухопътни войски на Българската армия в  операцията UNTAC (United Nations Transitional Authority in Cambodia). Тогава и аз (по това време зам.-началник на Медицинско управление на ГЩ на БА), и колегите ми, и офицерите от останалите логистични управления на ГЩ – Тил, Транспортно, Автобронетанково, РАВ и РЛТ, нямахме представа що е това „операция за поддържане на мира”. Пособието „Наставление за действието на пехотния батальон в операциите на ООН за поддържане на мира” беше преведено и издадено през 1994 г., а „Основна оперативна инструкция за операциите на ООН по поддържане на мира” – през 1999 г. По тази причина се учехме от движение и по метода на пробата и грешката. Единственото ни помагало бяха Указанията на Департамента за мироопазващи операции на ООН до държавите предоставящи сили за операцията [13].

Мисля, че се справихме не лошо. Ще си позволя да се похваля с някои медицински постижения инициирани от полковник д-р Димитър Митов, началник на отдел в Медицинско управление и главен санитарен инспектор на Българската армия (след пенсионирането си шеф на катедра в МУ Плевен – бел. моя). Те са описани в едно негово обширно изследване, което намери добър отзвук в чужбина и в съкратен вид бе публикувана на страниците на International Review of the Armed Forces Medical Services [6,14]. Постиженията ни се състояха във въвеждането (за първи път в България) на информирано съгласие при имунизации (фигура 1) и разработените стратегия за имунизация и схема за профилактика на маларията (фигури 2 и 3).

За разлика от слабостите при подготовката и в хода на мисията, резултатите от нея бяха добре анализирани. Освен в посочените публикации на Митов, опитът от камбоджанската мисия бе изследван в редица научни публикации [1,4,5,7,8,11]. По темата през 2004 г. е защитена и първата дисертация в Българската армия [10]. Беше проведена и нарочна научна конференция във Военна академия.

Нямам намерение да описвам подробно всичко, което може да се намери върху десетките страници изследвания.

Ще се спра на установени на някой слабости и разработени препоръки

По време на мисията UNTAC са установени сериозни проблеми в областта  на храненето (слава Богу, че от тогава насам не се е налагало храненето да се организира от български логистици, а защо – ще разберете по-късно).

• Националните норми не съответства на тези на ООН като асортимент, енергийна стойност и осигуреност с белтъци, мазнини и въглехидрати (фигура 4).

 

• Липсват щатни средства за съхраняване и подвоз на бързоразвалящи се продукти в условията на високи температури. Решението за закупуване на 20-т тонен автомобилен прицеп реформатор за минусови температури решава въпроса със съхранението в склада на батальона, но не и на подвоза;
• Няма разработени индивидуални пакети за хранене за едно или три яденета, устойчиви на различни атмосферни условия. Оказва се, че използването на български месни консерви в условията на Камбоджа е нецелесъобразно. Това в известна степен затруднява изпълнението на задачи с продължително откъсване от базовия или кантоналните лагери;
• Невъзможност за използване на българската технология за хлебопечене в райони с висока температура и влажност;
• Липса на технически средства за пречистване на добитата от местни сондажи вода, в условия различни от тези на територията на страната и на норми за водопотребление в различни географски райони [7,8,10].

Какво в българската логистика в областта „Хранене и водоснабдяване” се е променило до момента!?

По този повод си спомних един разговор с подполковник Тошко Тропчев (знаехме се от 7 мсд) през 2004 г.  след презентацията му по повод на логистичната поддръжка на мисии, цитирам по памет:

„- Тошко, проблемите, за които съобщи на конференцията, са известни от преди 12 години. Не сте ли ги решили още?

- Не сме, г-н полковник.” 

Може ли 20-т години след Камбоджа в БА (2010 г.) да се говори за „хранене чрез денонощна дажба суха храна”, един анахронизъм, унаследен от времето на блоковото противопоставяне, след като:

•  Тя има недостатъчна енергийна стойност – 2976,31   Kkal (минималната калорийност при изхранване на бежанци за зрял мъж в зависимост от активността на водения живот се движи в границите от 2500 до 3000 Kkal);
• Собственият опит (Камбоджа) е показал, че при определени климатични условия месните, месорастителните и рибните консерви могат да бъдат негодни за консумация, продължителното използване на дажбите суха храна по време на Съветско-Афганистанската война (1979-1989г.) е довело до масови здравни неблагополучия сред военнослужещите от 40-а Съветска армия!? И нужни ли са социологически допитвания, за да се установи, че специфицираният индивидуален пакет за хранене в Българската армия (2012 г.) не съответства на съвременните изисквания, и че  е необходимо разработване на пакет, съобразен с българските вкусови навици, с професионалното натоварване във видовете въоръжени сили, възрастовата структура на Българската армия, и най-вече с добрите практики на нашите съюзници за устойчивост във външната среда!? [5].

Толкова за бившето тилово осигуряване. Щото ако трябва да опиша сите повтаряни грешки по екипировката на военнослужещите, настаняването, къпането и прането ще ви омръзна. Истината е, че в Българската армия не само е простено да се греши, но и да се повтарят магрешките ни грешки.

Ще си позволя да споделя и някои проблеми в техническото осигуряване, описани подробно и много компетентно от Давидов [1]. Оказва се, че батальонът „Сини каски” е преосигурен с АБТИ, поради използването на техника руско производство и невъзможността да се придобият нужните агрегати в района на мисията. Някои номенклатури от резервни части и агрегати изобщо не са използвани – скоростна кутия и динамо за УАЗ-469, а от други са използвани незначителни количества – запалителни свещи, бобина за УАЗ-469 и др.

Експлоатацията и техническото обслужване на техниката в Камбоджа се е извършвало при изключително тежки климатични условия (високи температури и влажност) и неразвита/липсваща пътна инфраструктура. Не е задоволителна подготовката на ремонтните органи.

В зоната на операцията не са провеждани всички номерни технически обслужвания.

Загубите от въоръжение, техника и имущества, понесени от пехотния батальон са основно за сметка на технически повреди и пътни инциденти и много по-малко от бойни повреди (обстрелване от засада, попадане на мини и др.). Това се дължи на факта, че характерът на операцията не е свързан с воденето на активни бойни действия.

Още преди 14 години е установена зависимостта между средния пробег между два отказа по технически причини и времето през което е била в експлоатация АТ и БТ (фигура 5).

Даже през 2016 г. превъоръжаването на Сухопътни войски не е на дневен ред.

И накрая за поуките от медицинското осигуряване. Тук, макар и наближаващ 70-те години, не се давам. Не само на авторите на книгата, но и на доста новопроизведени специалисти от ВМА.

Ще започна със слабостите, които отдавна са ноторен факт:

• Време е медицинските критерии за допустими отклонения в здравното състояние на кандидатите за мисия да бъдат преразгледани. Използваните показатели през 1992 г., еднакви с тези за кандидатите за курсанти във военните учебни заведения съгласно действащото в армията Разписание за болестите и недостатъците, може и да е било правилно. Но още през 2004 г. е установено, че те не са съвсем адекватни на международната практика [10]. Същото се отнася и за психологическата пригодност и особено на липсващи критерии за психологичен подбор на  сержанти и войници от Сухопътни войски, които са гръбнака на българските мисии зад граница [4,10]. Ще ми се да попитам кое наложи да се ограничи обществения достъп до т.нар. днес „здравни стандарти”, какви са гаранциите, че те не се използват за отстраняване на определени кандидати и т.н.?;
• За четвърт век не е установена единна процедура за оценка на медицинските рискове във външни операции. При подготовка на камбоджанската мисия акцентът беше поставен върху рискът, произтичащ от географските фактори. И по отношение на разпространените в регина инфекциозните болести успяхме. Но ни удариха полово-предаваните заболявания – заболеваемост на 40-т пъти по-висока от тази в Българската армия по същото време [4,6,10]! Апропо, защо информацията за тях беше поставена под булото на класифицираната информация? Да не би днес българските формирования на мисии да са се превърнали в манастири?;
•  Медицинският елемент на роля едно продължава да е нещатно формирование, създавано за всяка конкретна операция, което в последствие се разформира. Това оказва влияние върху подготовката и сглобеността (екипността) и в редица случаи води и до загуба на натрупан опит. Защо не са създадени щатни медицински модули за осигуряване на външни операции на БА, като броят им следва да зависи от възможностите на въоръжените сили да се ангажират с такива и на принципа – един модул осигурява операцията, вторият се готви, а третият почива след участие в операция?;
• Продължава практиката в мисии да се изпращат тясно специализирани лекари (по вътрешни болести, хирургия, психиатрия и т.н.), които на практика изпълняват функции на лекари - специалисти по обща медицина. Някой специалисти от ВМА даже се гордеят с това! От доктриналните схващания на НАТО (ООН) е добре известно, че на командно равнище батальон (батальонна тактическа група) са присъщи функции на роля 1. Те не изискват профилирани медицински специалисти и могат да се изпълняват от такива придобили магистърска (бакалавърска) степен по медицина, преминали съответно обучение, най–често под формата на курсове в областта на спешната медицина или други медицински области в зависимост от конкретните особености на мисията. Защо?
• Липсва визия за подготовката на всички категории медицински персонал, поради което тя не се различава съществено от провежданата през периода 1992 – 1993 год. При разработването не се отчитат не само съвременните достижения на медицинската наука, но и ратифицираните споразумения в рамките на НАТО и минималните медицински изисквания на Департамента за операции за поддържане на мира на ООН. Подготовката на медицинския персонал за мисии и днес не е напуснала тесните рамки на военномедицинската такава. Тя продължава да игнорира тематиката, свързана с: миротворческата дейност на ООН/характеристиките да други операции, етнорелигиозната идентичност на настоящи и бъдещи конфликтни райони, международно хуманитарно право; тактическа, огнева, физическа и инженерна подготовка; изучаване и работа със съвременни комуникационно – информационни системи и т.н.;
• Комплектуването със специфични медицински материали (от индивидуалните средства за първа помощ до стъкмяването на медицинските подразделения) за участие в операции за поддържане на мира или други такива, различни от война е на технологичното равнище на 70-те години на ХХ век. Наличните средства за полево развръщане на медицински елементи в полеви условия – автооперационни и автопревързочни са морално остарели. Те не създават минималните удобства за обслужване на пациенти поради липса на климатизация и осигуреност със съвременни средства за водоподаване и отвеждане на каналните води. Къде са прожекторите от акумулаторен тип монтиращи се на главата (върху каската) за работа на терен при инциденти през нощта, портативни радиостанции за връзка между членовете на спасителните от типа “свободни ръце”? Медицинската служба в зоната на мисията продължава да не не разполага със съвременен тип шини. Не са осигурени шини за обездвижване на шия и цяло тяло при съмнение за счупване на гръбначния стълб в различни негови сегменти. Личният състав не разполага със средства за обезболяване (не разполага и днес) в индивидуалния комплект за първа помощ. Липсва визия за полевото превъоръжаване на военно медицинската служба, независимо от стотиците милиони левове, които Министерството на отбраната налива десетилетия във ВМА. Да припомням ли кога бяха доставени шприц ампулите с Морфин в Ирак? И до днес не са намерени приемливи от финансова гледна точка решения за собствено производство или внос [4,6,10].

В заключение ще кажа, че българските проблеми от участието в мисии зад граница са отдавна известни.  Не само от моя милост, но и на други действащи или запасни офицери. Но изчезна ПРИЕМСТВЕНОСТТА между поколения. 

И днес всеки, заел някаква позиция в щабовете и ВУЗ смята, че ИСТОРИЯТА ЗАПОЧВА ОТ НЕГО!

А най-жалкото е, че нищо, или почти не се прави за  практическото ОТСТРАНЯВАНЕ на  установените СЛАБОСТИ.

Не съм против социологическите изследвания. Те има своето място в научното дирене!

Но съм против дунанмите, които се вдигат покрай тях.

Както  и против мегаломанските амбиции на авторите на книгата, пардон на ИЗСЛЕДВАНЕТО, цитирам:

„.....Изследвания от този характер в рамките на Въоръжените сили на Ре­публика България не са провеждани. Задачите на изследването НЕ НАЛАГАТ ПРЕГЛЕД НА МЕЖДУНАРОДНАТА ЛИТЕРАТУРА В ТАЗИ ОБЛАСТ. Ето защо такъв пре­глед не е извършван. Този факт се приема за ограничение на изследването..

....да се обобщи натрупаният опит от участие­то на контингенти от Въоръжените сили на Република България в опера­ции за поддържане на международния мир и да се формулират поуки за подобряване на подбора, подготовката и представянето на българските военнослужещи при участие в многонационални операции.

......да се формулират изводи и препоръки, които да се предоставят на политическото и военното ръководство на Министерството на отбрана­та, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на ми­нистъра на отбраната, за да се използват при подготовката и участие­то на българските контингенти в следващи операции за поддържане на международния мир и сигурност.”

Сега разбрахте ли, защо  майорът със защитена докторантура не е прочел, какво е писано по темата за логистиката по време на мисии в българския военно-научен печат?

Уважаеми автори,

Всичко от това дето е написано в книгата е вярно, но е отдавна известно.

Но министрите и политическите им кабинети, както и висшите военни НЕ ОБИЧАТ ДА ЧЕТАТ!

Историята го доказва! 
Използвана литература:

1. Давидов, Ст. , Логистично осигуряване в операции за поддържане на мира , ВА, факултет Национална сигурност» , С , 2002

2.Доклад за изводите по бойната готовност на войските от действията на нашите части в Чехословакия през 1968 г., декември 1968 г., София, цитира се по http://1968bg.com

3.Доклад за действията на 12 и 22 МСП на територията на ЧССР, 29 август 1968, Прага, цитира се по http://1968bg.com

4.Колев Н., Д. Митов, Ст. Узунов, Камбоджа-предизвикателства пред медицинската служба на БА, Сборник доклади от национална конференция, 9-10. ХII 2004

5.Колев, Н, В. Иринков, Проблеми на храненето на военнослужещите в съвременните операции и направления за разрешаването им, Военен журнал, бр.2, 2012

6.Митов, Д., Хигиенно-противоепидемично осигуряване на българския батальон “Сини каски” в Камбоджа. С, 1993

7.Найденов, В., Военен наблюдател в Камбоджа 1991 – 1992 г. Военен журнал, № 2, 1994

8.Симеонов, Б., Тилово осигуряване на отделния пехотен батальон (ОПБ) “Сини каски” в Камбоджа, Военноисторически сборник, № 6, 1994

9.Обобщен доклад на полк. Чавдаров за действията на 22 МСП в ЧССР, 19 януари 1969, цитира се по http://1968bg.com

10.Узунов, Ст., Медицинско осигуряване на формирования от Българската армия в операции различни от война, дисертация, 2004

11. Й. Мильов, Стресът в операции за подържане на мира и предизвикателства пред лидерството, Лидерство в многонационални операции, Военно издателство, София, 2005, стр.107-112

12. Узунов, Ст., Н. Колев,  Планиране на медицинското осигуряване на батальонна тактическа група/ механизиран батальон в операции на ООН за поддържане на мира, Международна научна конференция “Решения и технологии за интелигентна отбрана” Хемус 2012

13.Указания на Департамента за мироопазващи операции до държавите предоставящи сили за операцията, 1992 г. (личен архив)

14.Mitov, D., Bulgarian experience concerning the medical training of the battalion «blue helmets» with its participation in the pacific forces of the organization of the united nations in Cambodja, International Review of the Armed Forces Medical Services, TOME LXІІ, 1994

 

 

Как се обезценява наградната ни система....

И забележете за какво: за изключителни заслуги за развитието на военното здравеопазване, за проявен професионализъм при организирането на медицинското осигуряване на въоръжените сили на Република България, за утвърждаване на Военно-медицинска академия като водещо лечебно заведение и принос за поддържане на националната сигурност на Република България. БОЖЕ ОПАЗИ НАГРАДНАТА НИ СИСТЕМА!

P.S. За господина от снимката се присетих от един въпрос в pan.bg, зададен от бившия военен министър Николай Цонев, цитирам: "5. Какво направи ген. Богданов /респ. Попов/, когато милиционерите на ГЕРБ арестуваха и поставиха на колене военен министър във военно поделение?" Не знам защо пита днешните генерали от ВВС!? Да беше попитал "първата си дружка" Стоян Тонев, при чието управление стана ареста във ВМА!!!

5. Какво направи ген. Богданов /респ. Попов/, когато милиционерите на ГЕРБ арестуваха и поставиха на колене военен министър във военно поделение? - See more at: http://www.pan.bg/view_article-5-340700-PRAVO-NA-OTGOVOR-NIKOLAJ-CONEV.html#sthash.snWPzXqe.dpuf

5. Какво направи ген. Богданов /респ. Попов/, когато милиционерите на ГЕРБ арестуваха и поставиха на колене военен министър във военно поделение? - See more at: http://www.pan.bg/view_article-5-340700-PRAVO-NA-OTGOVOR-NIKOLAJ-CONEV.html#sthash.6bEd2Xux.dpuf

5. Какво направи ген. Богданов /респ. Попов/, когато милиционерите на ГЕРБ арестуваха и поставиха на колене военен министър във военно поделение? - See more at: http://www.pan.bg/view_article-5-340700-PRAVO-NA-OTGOVOR-NIKOLAJ-CONEV.html#sthash.6bEd2Xux.dpuf

Последни новини от книжния пазар....

За военни - действащи и пенсионери с отстъпка!

По повод на една книга....

Раздава се безплатно на "Дондуков"....

На една депутатка! С лИбов......

"Ръцете ми са нежни коловози,
а ти Běijīng - пътека къмто тях!
А виетнамския ми път покрит със рози,
е мойта грешка, мой резил и смях!"
***
"Сърцето ми изгаря, Цвето!
За теб в Běijīng и Виетнам!
Къде да те намеря, Цвето?
Ах, що не знам!
Ах, що не знам!"
***
Време ми е, станах на години,
като всички хора брак да сключа,
само че ще ида във Běijīng*-а –
нещо по-различно да получа. (2)
Гербер-виетнамка ще си взема,
всичко в къщата ще герберее!
Ще спечеля много, много донги,
че без тях в Běijīng не се живее! (2)
Гербер-виетнамка ще си взема!
Във Běijīng – града на Нина Ричи –
тя послушно ще върви до мене,
мене само щяла да обича? (2)
* -Běijīng (Бейджинг), според гусжа Цвета, думата има китайски произход (北京) и в буквален превод означава „Северната столица” на Виетнам!
© по Стари градски песни и Клуб НЛО! 
И едно допълнение от инженер Стоил Стоилов:
 "Běijīng, Běijīng, за смях и срам,
набута те във Виетнам,
надута герберка превзета,
плямпало някакво си...Цвета!"

                       УСТА МОЯ, ВРАГ МОЙ" - българска народна поговорка!!
                                                 На добър път, Цвето!

РАЗМИШЛЕНИЯ, КОИТО МАЙ НЕ СА ПОТРЕБНИ НИКОМУ…….

“Положението е безнадеждно, но не особено сериозно”

Димитри Иванов, български журналист

Българската военно медицинска служба е уникална в глобален мащаб. Няма да откриете неин аналог в държавите-членки на НАТО, както и в армиите на държавите от Африка, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и Япония. Нейното име е ВОЕННО МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ (ВМА). Тя не се роди от обективни потребности на въоръжените сили на България, а е резултат от АНТИМИЛИТАРИСТИЧНИ решения на държавни ръководители, министри на отбраната и висши военни. Умело подклаждани от военни лекари –  висши и старши офицери от някогашния Висш военно медицински институт, в името на БЕЗКОНТРОЛНОТО съществуване и ВЛАСТТА! Няма да споменавам имена. Доста от виновниците вече не са но тоя свят.

Началото на военномедицинската сага беше поставено с Указ № 546 от 06.04.1989 г., издаден от Председателя на Държавния съвет на Народна република България и обнародван в ДВ., бр.28, 1989 г. Според алинея втора на единствения член  на Указа „Министерският съвет да определи медицинските заведения, които се включват в състава на Военно медицинската академия.” Все си мисля, че Указът и до днес не е отменен, но това е друга тема. Пък и кой в България се интересува от право!? Днешния състав на ВМА няма нищо общо с някогашният. Макар, че  според цитираната алинея не трябва да е променян. Тъй като се определя ЕДНОКРАТНО от Министерския съвет – „да определи”, а не „определя”. Не съм чувал това да е ставало със закон, както е редно. Но и това са подробности. Пък и кой да сезира Конституционния съд за тълкувателно решение по темата? По-късно в чл.5, ал. 1 на Закона за лечебните заведения  са упоменати „...лечебните заведения към ....... МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА” (а не ВМА). Членът обаче се оказва ВЪЛШЕБЕН и всички последващи действия, основно подзаконови актове, по отношение на академията са базирани само на него. Толкова по правните проблеми.

Борбата за ДОСТИГАНЕ до днешното състояние на ВМА продължи десетина години. С променлив успех. Тя започна още със създаването й през април 1989 г. и завърши в началото на ХХІ век с пълната победа над Медицинско управление/Медицински отдел – отначало пряко подчинен на началника на Генералния щаб, а впоследствие под шапката на логистичното управление/дирекция на ГЩ/Щаба по отбрана. Днес отделът е ликвидиран. Функциите му са поети от управлението на академията. Както е казал народът –  „в него е и ножа и хляба!”

Нека да видим какви са резултатите от тази „епична” битка за НЕЗАВИСИМОСТ И ВЛАСТ от страна на ВМА?

1.Към 2007 г. Българска армия е преосигурена с болнични легла - 258,84 ⁰/₀₀₀₀. За сведение осигуреността на Бундесвера към 1997 г. е 45,98 ⁰/₀₀₀₀, а на  населението на България – 59,10 ⁰/₀₀₀₀ [5]. Колкото и да са остарели цитираните данни, не мисля, че днес нещата са са променили корено. А ако греша  – докажете грешката ми. С числа, а не с „опорни” точки!

2.Ангажираният в мирно време персонал във ВМА е 8,91% при численост на Българската армия 37000 души и 8,25% – при численост 40000  [3]. Но тъй като до момента не са достигани нито минималната, нито максималната численост на армията, е по-вероятно осигуреността да е доста по-висока. Тя надхвърля обичайно приетата за останалите армии от страните-членки на НАТО – около 5-6% от числеността на войските. За което надълго и нашироко си говорихме с един зам.-началник на ГЩ при подписване на беседата за уволнението ми през 1998 г. И какво от това? Питам се, защо при тази свърхосигуреност липсват единни за мирно и военно време формирования (по думите на един друг о.з. генерал и по-късно военен министър) за роля 1 и 2 за нуждите на батальонните бойни групи  [3,5]. Не си и помислям за наличието на полева болница. Оборудването за тази в Хисаря, закупена по царско време за няколко милиона € (злите езици говорят за 12-16, но не съм виждал документи), вероятно никога няма да бъде развърнато!? Опитаха се да го пробутат за нуждите на мисията на НАТО в Афганистан и да заличат следите, ама ядец!

По темата за роли 1 и 2 могат да се опитат да ви омаят със заклинания за това „колко сме добри в мисии”. Заклинанията са верни, но се отнасят за лекарско-сестринските екипи, които работят в чужди военни болници. А не за организирани български медицински формирования. До момента, от UNTAC  през 1992 г. и насам, в мисии сме участвали само и единствено с формирования за роля 1. И за да не ме обвините в тенденциозност, ще цитирам изводите от едно проучване върху националните способности за посочената роля, базирано върху инцидента в база „Индия”, гр.Кербала, Ирак и натрупания опит:

„Липсва ясно виждане върху необходимите способности, които трябва да развива военно медицинската служба на Българската армия, които трябва да се преориентират от медицинско осигуряване на Въоръжените сили в мирно време, към медицинското осигуряване на войските в мисиите за защита на независимостта и териториалната цялост на страната и в поддържане на международния мир и сигурност в експедиционни операции. Това би позволило да се поддържа устойчива политика, в условията на бюджетни ограничения, в областта на – организационните структури  на военномедицинската служба на различните командни равнища; превъоръжаването със специализирана техника за работа в полеви условия и евакуация и комплектуване с персонал и материални средства;

Съществуват сериозни пропуски в процеса на медицинско планиране във всички фази на операцията. На практика той продължава да бъде в значителна степен концентриран във високите етажи на командната йерархия и без ангажиране на медицинските органи на участващите. Практиката от 1992 г. насам показа, че това е погрешен подход;

Не са унифицирани регламентите и документацията за отчитане на дейността по медицинското осигуряване по време на операцията и разработка на методология за оценка на медицинската поддръжка след приключване на мисията;

Липсва специализирано звено за анализиране на поуките от медицинското осигуряване на проведените операции” [1].

По подобен начин стоят нещата и с формированията за роля 2. Не е тайна, че при сертифициране на батальонните бойни групи се записва, че те се осигуряват от Военно медицинския отряд за бързо реагиране (ВМОБР) на ВМА! Да, ама не! Щото ако някой може да построи това формирование за една неделя, ще бъде записан в Книгата на Гинес. Може и да не съм прав и по-тази причина чакам опровержение! Което едва ли ще дочакам, след като от трибуната на Парламента (на 02.06.2016 г.) чух, че за СЕРТИФИЦИРАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ батальонни бойни групи е използвана  ЕДНА И СЪЩА БОЙНА И СПОМАГАТЕЛНА техника.

Не че беше тайна! Кого лъжем!?

3.Мирновременното здравеопазване в армията е щедро финансирано. Министерството на отбраната си плаща, или трябва да си плаща (по любопитните могат да отправят питане за подробности към финансовия министър), сумите за здравни осигуровки на военнослужещите и държавните служители. За лицата по трудови правоотношения съм сигурен, че ги плаща, защото 15-т години бях сред тази категория служители и съм си правил справки в НЗОК. Дотук приемам, че всичко е нормално. Министерството си осигурява служителите от всички категории, ВМА ги лекува, а касата си плаща за извършените от академията дейности. Само че нещата стоят по различен начин. Освен пари от договори по клинични пътеки с касата (един бивш началник на академията ги наричаше ПЕЧАЛБА) ВМА ежегодно получава ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР от бюджета на министерството. За 2006 г. той е размер на 111 775 000 лв., при планиран  33 128 000 лв. [2]. От времето на правителството на Сакс Кобургготски до това на Орешарски ежегодно трансферираната сума не е била по-малко от 50 млн.лв. по план и най-често е коригирана до 100 и повече млн. В тази финансова абракадабра, не и без знанието на военните министри е резонен въпросът: „Кой в света плаща за една и съща услуга два пъти? И ако парите от бюджетния трансфер не са ползвани за лечение на пациенти, за какво са били използвани? За придобиване на нови полеви способности от ВМА, включително за превъоръжаване на формированията на роля 1 и 2 в СВ, ВВС и ВМС? ” Отговор на тези въпрос няма да получите! Поради изложените факти,  придобиването на експедиционни медицински възможности за действие в полеви условия в различни точки на света най-вероятно се отлага.  А може би фискалната политика в областта на военната здравна система е причина и за невъзможността да се придобият и други оперативни способности? Знам ли?

ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА в пилеенето на пари от ВМА е натрупания дълг от над 100 млн. лева. Може и да са повече, ама кой да ми каже!? И това е ставало под безмълвните погледи на министри, висши военни, финансови и одитни структури, ВКР и т.н. Ще припомня един интересен разговор от преди години, цитирам (кои са автори на репликите, вероятно се досещате):

„.... Какви са задълженията там?

.... Отделно не съм ги сумирал, но те могат да кажат какви задължения са.

...... Към 31 декември 2009 г. са 89 милиона.

...... 89 милиона? За какво?

...... Консумативи, лекарствени препарати.

......Десет милиона за извършен текущ ремонт, от порядъка на 7 милиона са за външни услуги, 4 милиона за храна.

...... За медицинско оборудване колко са?

.......За медицинско оборудване са 15 милиона.

...... А за хеликоптера „Кугър”  колко е?

...... Той не е към нас.” [4]. Четиво за „наивници на средна възраст!”

Когато гледах на дебатите в Парламента на 02.06. си надявах, че двама депутати - единия бивш министър на отбраната, а другият – бивш зам.-министър на отбраната трябва да се покаят и да кажат от трибуната на Народното събрание: „Дами и господа, превъоръжаването на СВ, ВВС и ВМС закъсня не само поради липса на политическа воля, а и поради факта, че безучастно гледахме как се ПРАХОСВАТ ПАРИ! Подаваме си оставките като депутати!” Не би!!

4.Военно медицинската служба е длъжна да участва активно в осигуряване на нормативни условия за адекватното й функциониране в мирно време, при криза и война. Това обаче е най-малка грижа на ръководството на ВМА от както взе цялата власт. Щото не носи облаги – нито морални, нито материални. Няма да ви отегчавам с подробности и само ще маркирам някой от проблемите, свързани с участието във външни операции: „годността за военна служба, уврежданията в резултат на екзотични заразни заболявания и посттравматичния стрес, осигуряване на кръв и кръвни продукти за собствените контингенти зад граница, разрешаване на употреба на лекарствени продукти, които не се използват в България, контрола над заразните болести. Това налага промени в законите: за отбраната и въоръжените сили на Република България,  кръвта, кръводаряването и кръвопреливането,  лекарствените продукти в хуманната медицина, лечебните заведения,  здравето [1].

Попитайте някого от управлението на ВМА за повдигнатите по-горе проблеми! Уверявам ви, че няма да ги знае и няма да получите смислен отговор. Ще ви прати да четете  МЕДИЦИНСКИТЕ СТАНДАРТИ на НАТО, които са ратифицирани, но май не се изпълняват!?

Бях решил да оформя този текст като писмо и да го разпратя до ръководителите на държавата. Но като чух с какво пренебрежение се отнесоха към отвореното писмо на ексминистър Ноев се отказах.

А може би е и време да престана да се занимавам с ВМА!? Безполезно е!

Да става, каквото има става!

Използвана литература:

1. Маринов, Г., Изследване на логистичното осигуряване във военните конфликти в края на ХХ и началото на ХХI век, дисертация, Военна академия, 2015

2. Одитен доклад № 0200001407, приет с решение на Сметната палата № 147 от 12.06.2008 г.

3.План за развитието на въоръжените сили на Р България до 2020 г., Постановление на Министерския съвет № 382, 30.12.2015, по www.mоd.bg, последно влизане на 03.06.2016.

4.Среща-разговор на министър-председателя с екипи на министерствата по повод сключени необезпечени договори за обществени поръчки при предходния кабинет, стенографски запис, 14 април 2010 г., по www.capital.bg/getatt, последно влизане на 26.01.2012

5. Трансформация на медицинската служба на въоръжените сили – исторически преглед и перспективи, „Военен журнал”  кн. 5, 2009 с. 141 и следващите