Още през време на пребиваването на генерал
Каулбарс в България в края на октомври 1886 г. капитанът на руска служба
Набоков подготвяше въстание в Бургас и Сливен. Въстанието се подготвяше с
участието на българските офицери емигранти Дражев и Тянков и черногорската
чета, докарана за тази цел от Константинопол. Правеха се разчети към момента на
въстанието в Бургас да пристигне руски военен кораб.
На 22. X стар стил Набоков успя да вдигне
въстание в бургаския гарнизон и да арестува гражданските и военните власти.
Пристигналите на следващия ден правителствени войски ликвидират резултатите от
въстанието, а ръководителите му избягаха.
Със съдействието на руското дипломатическо
представителство Набоков успя да избегне репресиите и да се скрие в
Константинопол, откъдето бързо бе изпратен в Одеса.
N 32. Телеграма*
от министъра на финансите на България до неговия помощник Панайотов, 5 ноември
/ 23 октомври
На 3 ноември/21 октомври капитан Набоков,
поручик Киселски, черногорският поп и още неколцина други се съвещавали в дома
на капитан Набоков. Същата вечер поручик Киселски със своите единомишленици
офицери отишли в казармата при войниците и заедно с влезлите в сговор с тях три
роти решили да обезоръжат първа рота, която оказала съпротива. След като я
обезоръжили, бунтовниците арестували главните си противници в града и сред тях
— окръжния управител. През това време командирът на дружина Караиванов с двамина-петима
офицери успял да избяга в Айтос.
През деня поручик Киселски дал разпореждане за
свикване на резервистите и запаса на Бургаски окръг. Когато горните се събрали,
той прочел една телеграма както на войниците, така и на гражданите, като я
представил за телеграма от Каулбарс. В нея се казвало, че войската и народът са
въстанали срещу правителството, че регентството е арестувано и че събранието
/Народното/ е разпуснато, а така също, че е съставен нов кабинет. Същия ден
капитан Набоков заминал в посока Хасково и Пловдив с цел да обиколи цяла Южна
България и да вдигне бунт.
Сутринта на 6 ноември/24 октомври капитан
Караиванов се върнал с две роти от Айтос и пристигайки в Бургас, се насочил
направо към казармите. Като го видели, войниците не му оказали ни най-малка
съпротива и се предали. Намиращите се в града ротни командири се явили
незабавно при командира на дружината и му се подчинили.
След това Караиванов освободил арестуваните, в
това число и окръжния управител. Било дадено разпореждане да се заловят
заговорниците. Черногорският поп бил намерен в дома на руски гавази. В същата
къща се намирали и мнозина други бунтовници. Поручик Киселски с някои други
заговорници успял да избяга по море. За капитан Набоков известия няма; веднага
щом получа сведения за него, незабавно ще уведомя за това всички агенти.
Начевич
*-Прихваната телеграма. На оригинала има знак
за разглеждане от царя.
N 33. Телеграма
от управляващия вицеконсулството в Бургас до министъра на външните работи Гирс,
5 ноември/23 октомври 1886 г.
Retard cause par communication interrompue.
Телеграфирам в София.
Днес в 4 часа сутринта бургаският гарнизон
начело с офицера Киселски арестува гражданската управа, командира, шестима
офицери и няколко души от партията. Заговорът е насочен срещу правителството.
Населението се присъедини към войската. Мина без кръв. Всичко е спокойно и има
пълен ред.
Моля да
изпратите от Варна военен кораб за охрана на консулството. Това би било важна
правителствена подкрепа.
Изпращам копие до посолството във Филипопол.
Емелянов
N 34.
Телеграма* от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс, 7
ноември/25 октомври 1886 г.
Строго секретно
Получих личното ви писмо** от 22/1056.
Тянков с другарите си замина днес с наемен
параход за Бургас. Друг, застигнат от тях в Одеса, вече се промъкна в Сливен.
Тянков моли да ви напомня за обещаното от вас изпращане на оръжие в Бургас.
Нелидов
*-В 4 часа вечерта телеграфната станция е била
обкръжена от войски и съобщението е прекъснато.
**-Съответното писмо отсъства от делото.
N 35. Телеграма
от вицеконсула във Варна до министъра на външните работи Гирс, 7 ноември/25
октомври 1886 г.
По бърз куриер с лодка Емелянов изпрати в
министерството и агентството следното съобщение: „Утре по обяд тук ще пристигне
войска от Сливен да усмири бургаския гарнизон, който е решил да се защитава. Ще
има кръвопролитие. Необходимо е бързото пристигане на клипер."
Телеграфните ми сношения с Бургас са прекъснати по разпореждане от Търново.
Похитонов
N 36.
Извадка* от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните
работи Гирс, 12 януари 1887 г./31 декември 1886 г.
М.г.
Николай Карлович,
Злополучният изход от безумното нападение срещу
българските владения, предприето от капитан Боянов при съдействието на руския
офицер Набоков, черногорския свещеник Количич и няколко десетки черногорци и
българи, беше предмет на секретната ми телеграма от 9 януари/28 декември. До
момента е трудно да се узнаят подробности за това дело и истинските
обстоятелства на неговия неуспех. Между другото, изглежда, не подлежи на
съмнение, че освен лекомислието, с което е било организирано това начинание, и
съвършено неподходящия момент на годината неуспехът му основно трябва да се
припише на това, че сред участниците е имало агенти на сегашното софийско
правителство, които своевременно предавали всички подробности за това на г-н
Вулкович. Веднага след заминаването на четата, насочила се с параход към
бухтата на Василикос /около Созопол/, Портата получила от турското посолство в Цетин**,
а черногорската мисия — от княз Николай, телеграфическа молба*** да се попречи
на тази безумна постъпка на поданиците му и след като задържат виновните, да ги
изпратят в Черна гора.
Приемете и пр.
Нелидов
*-Извадката, тук и по-нататък е направена от
съставителя. На оригинала има знак, че е разгледана от царя.
**- Цетин /Цетина/ — град в Сърбия /б.пр./
***-Отсъства от делото.
N 37. Извадка
от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс,
2 февруари/21 януари 1887 г.
М.г. Николай Карлович,
Преминалите на турска територия участници в
българско-набоковската и дражевската чета бяха докарани в Константинопол. По
уверението на турците сред тях няма руски поданици. Следствието за изпращането
на парахода „Георгиос" продължава. Сред задържаните се намира един
българин, снабден с руски паспорт. Тъй като се предполагаше, че на арестувания
ще се извърши домашен обиск, за което бе необходимо разрешение от посолството,
аз се възползвах и заявих пред Портата, че напълно не одобрявам безумното
предприятие на Набоков и К°, но ние не можем да не съчувстваме на чувствата,
които са ги накарали да вземат оръжието, както и не можем да не посочим
неудобството да се увеличават размерите на последствията от това в изгода на
Вулкович и Стамболов единствено с цел да се нанесе вреда на Цанков с надежда в
делото да се намеси и Русия.
Както
обикновено, Абдул Хамид хвърли цялата вина върху върховния везир, който уж
търсел възможност да го скара с Русия, и веднага издаде заповед да се прекратят
всякакви разследвания сред емигрантите и пусна арестуваните.
Приемете и пр.
Нелидов
N 38. Телеграма*
от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс, 12
февруари/31 януари 1887 г.
Известяват ме, че участникът в бургаското
въстание Набоков е пристигнал тук, че се намира във връзка с българските
офицери и се опитва да вербува черногорци за десант във Варна или Бургас, за
което уж имал съгласието на императорското правителство, а също и обещание за
подкрепа, кораби и оръжие. Много се боя да не би пребиваването му тук и
невнимателните му действия да не компрометират и нас, и делото, тъй като сред
самите българи има предатели и регентството, Турция и Англия ги следят зорко.
Нелидов
*- На оригинала има знак, че е разгледана от
царя.
N 39.
Телеграма* от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс, 18/6 февруари 1887 г.
Вчера Набоков по собствено желание замина за
Одеса. Беше му съобщено, че това изисква и правителството. За издаденото до
него разпореждане аз известих по телефона одеския генерал-губернатор. А тук за
избягване на скандала и предвид доброволното му заминаване срещу него не бяха
взети никакви принудителни мерки.
Нелидов
*- На оригинала има знак, че е разгледана от
царя.
N 40. Телеграма
от агента на Министерството на външните работи в Одеса до директора на
азиатския департамент Зиновиев, 5 ноември/23 октомври 1891 г.
Убедително моля да попитате Цанков дали са
достойни за нашето покровителство черногорците Милан Банович и Усионович, които
се представят за участници в бургаската експедиция на Набоков и неотстъпно молят
да ги изпратят в Петербург*.
Путята
*-На 7 ноември/25 октомври Зиновиев отговаря:
„Банович и Усионович не са известни на Цанков и в делата на департамента
сведения за тях няма, и затова е необходимо да се отмени пътуването им за
Петербург."
Няма коментари:
Публикуване на коментар