понеделник, 17 декември 2018 г.

ЖЪЛТИТЕ ЖИЛЕТКИ.....

Интервю на Анна Сабова  с Жак Сегела, „Огонëк“, бр.48, 17.12.2018 г., стр.22

Наричат го „създаващият президенти“, от 20 изборни кампании по света за избор на държавен глава е печелил 18. Най-убедителната му победа е през 1981 г., когато успява на лансира за президент на Петата република 65-т годишния Франсоа Митеран. Сегела участва и в кампании в Източна Европа. В България помага в кампанията та Жельо Желев за президент. В книгата си „Имало едно време избори…“ – издателство „Хеликон“, 2005 г., Сегела пише за страната ни и Желев следното: „При самата дума “българин” се сещаш за чадър, в най-лошия случай – за атентат срещу папата… Физика на замечтан селянин, мълчаливост на horseguard, прическа на клоун. Първата ми реакция е да се усъмня. Как този щурак би могъл един ден да бъде президент?”)


**
Това е най-младият президент, избран от французите… той каза на старата класа – „отместете се“.. Трябваха му само няколко месеца, за да измени представата на света за Франция, която предшественикът му Оланд се постара да  опетни: как си представяте президент, който излиза на мотоциклет от Елисейския дворец, за да се срещне със своята красавица?  При Макрон, само за година и половина икономическите връзки на Франция със света се подобриха. Само че реформите му бяха толкова радикални, че първата им жертва стана .. самия Макрон. Работата е в това, че от известно време Франция е неуправляема: за се промени животът на французите е нужно да се промени икономиката. А за да се промени икономиката са необходими реформи, за които трябва да се плати определена цена. На практика всички французи искат реформи, но не искат да плащат за тях. Макрон започна реформите и възникна кризата със „жълтите жилетки“ – конфликта между Франция на „низините“ и Франция на „върховете“, между елитите и народа. Криза, която може да завърши драматично…
**
В света се измениха технологиите на комуникации, а иначе идеите и тяхното представяне са си все същите. Например за кампанията на г-н Путин може да се ползва един стар слоган – „Спокойна сила“ и ви уверявам, че ще проработи.
Интернет-технологиите промениха взривообразно обществените отношения. Днес всеки може да изразява собственото си мнение свободно и то постоянно. Ще напомня, че демокрацията съществува от два века, но такъв разгул на обществените комуникации никога не е имало. Беше време когато ние, рекламодателите и политическите технолози създавахме информация за журналистите, а те – за потребителите. Последните нямаха правото на отговор. Но с появата на социалните мрежи, не само се създаде възможност за право на отговор, но в някои случаи правото на отговор заглушава нашия глас, глас на професионалисти. Ние изпращаме едно послание, а потребителите – 50 милиона отговори. С това е невъзможно да се бориш. Изводът е прост – думите на политиците загубиха своята властническа функция.
**
Според мен диктатът на потребителите изкривява информационната картина не само в социалните мрежи. Диктатът се проявява и в класическите медии – появиха се фейк-новините, а информационните програми на телевизиите произвеждат и несъществуващи събития. Срокът в съвременния свят, през който хората слушат (вярват – бел.моя) на политика, на дневния ред, който той е предложил и с който е спечелил избори, на неговите обръщения към нацията е много кратък. През 80-те години той беше няколко години, при Оланд – три месеца, а при Макрон – малко по-дълго.
Това е препятствие на пътя на демокрацията: политиците и народа престават да търсят общ език, даже по-лошо – настройват се един срещу друг, вместо да действат заедно. При Макрон ситуацията е още по-сложна и драматична – голяма част от избирателите гласуваха за него, за обновяването на страната, тръгвайки по пътя на сериозните реформи.
За да се противостои на постоянния натиск на социалните мрежи в съвременния свят и за да се поддържа, въпреки натиска контакт с избирателя, държавният глава трябва да има до себе си доктор от висша класа, политически технолог, който да реагира оперативно на неразбирането от страна на обществото.
**
Демокрацията е жизнено необходима. Ако ние преминем от демокрация към това, което наричам „демократура“, свободата ще бъде равна на нула. Демокрацията по своята същност е свобода. Нещото, което народът разбра, е че освен свобода са нужни равенство и братство. Уви, нашият свят вече почти полови век прави богатите все по-богати, а бедните – все по-бедни. Този разрив е неприемлив. Някога разликата между богати и бедни се измерваше с десетократни числа, а днес с хилядократни. Правителствата трябва задължително да намалят пропастта между най-богатите и най-бедните иначе движението напред е невъзможно.
**
Стратегията на Макрон беше насочена към достигане на съгласие по правилата в борбата срещу глобалното затопляне, готови ли сме да водим тази борба и още по-важно – готови ли сме да платим за нея. Отхвърляйки емоциите ще кажа – цялата история с цената на горивата произтича именно от екологичната политика.  И да се намери компромис по този въпрос не е толкова сложно: просто трябва да се отложи с няколко години решаването му, а през това време да се помогне на онези слоеве на френското общество, които трудна заплащат сметките си в края на месеца. Същото е и в Русия. Не си мислете, че Франция е държава на богатите.
**
Радикализмът на протестите е предизвикан от социалните мрежи. Те разпалват ненавистта: по същество става дума за един врящ котел, в който хората престават да се разбират един с друг и гражданите се превръщат в „жълти жилетки“. От това страната става неуправляема.
Проблемът, който изведе французите на улиците е стародавен – бедните не искат да стават по-бедни, а богатите – да споделят богатството си. Свидетели сме на диалог между глухи. А изходът е прост – първо трябва да изработиш богатството, а след това да го преразпределяш. Това е същността на демокрацията. Хората обаче искат друго – да преразпределят, преди някой да е спечелил нещо. Невъзможно е да започнете да живеете по-добре от утре сутринта!
P.S. Не гарантирам, че интервюто със Сегела е коректно възпроизведено. Оставям преценката на всеки един, който прочете текста. Само ще напомня за теорията на един американец – Джин ШАРП.
Останалото е въпрос на мислене!
Ако не ви мързи, дами и господа! Нищо лично!




 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар