събота, 3 ноември 2018 г.

О, времена! О, нрави!

След 35 години нищо ново в ОБРАЗОВАНИЕТО (по това време учителската заплата е 67% от средната за страната), нито в МОРАЛА, нито в търсене на решения ПО ВТОРИЯ НАЧИН, нито в СРЕДСТВАТА за МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ, нито в БИЗНЕСА, нито в ПОЛИТИКАТА, нито в ЦЕНИ и ПЕНСИИ…..
Мога да приведа още цитати от дневника на Илчо Димитров, което означава да ксерокопирам цялата книга. Не ми е по силите, нито е законно. По-добре я прочетете!


28 март 1995 г.
… през годините училища въобще не се строят ..(стр.125)
30 март 1995 г.
…когато му предложих да се подпише (акад. Благовест Сендов, по това време председател на НС – бел.моя) срещу арестуването на Гошо (Георги Атанасов, министър председател по времето на Живков – бел.моя) категорично отказа … (стр.128)
4 април 1995 г.
Яви се в кабинета ми Кольо Генчев (проф. Николай Генчев – бел.моя) с представители на Лесотехническия институт, негови близки, които са си открили специалности Агрономство и Ветеринарна медицина, и сега настояват за държавна поръчка за кандидат-студенти… (стр.133)
7 април 1995 г.
Властта на печата е огромна, а у нас тя е съчетана с невежество на мнозина от младите и със самонадеяността на бързо преуспелите босове (като Блъсков и Тошев), които си позволяват арогантни оценки за политическата власт, но не по-малко арогантно реагират, ако някой се осмели да им възрази (или не се съгласи) … (стр.136)
10 април 1995 г.
Срещи с представителите на бизнеса. Дойдоха доста хора, с интерес ме слушаха, изказваха се, подкрепиха идеята ми за учредяване на някакъв фонд (или съвет) „Образование за ХХI век“. Изобщо впечатлението бе, че е една успешна инициатива на министерството. Не дойдоха обаче някои от най-рекламираните бизнесмени: Моллов; или вестникарските тузове като Тошо Тошев и Петьо Блъсков (те са ангажирани само с печалба и с това отношение хич не се смущават да се държат най-арогантно)…(стр140-141)
….
11 април1995 г.
…… В НС започна и набързо бе приет на първо четене бюджетът. Обсъжданията на този най-важен закон за дейността на правителството е възможност преди всичко за опозицията да рекламира програмата си, да осъжда и обещава с оглед бъдещи избори; докато мнозинството в края на краищата го узаконява. В мнозинството се проявяват изкушения за някои демагогски предложения, като по такъв начин прехвърлят недоволството от себе си към съответния министър. А този министър е избиран от това мнозинство и се държи от него. Впрочем депутатството е лесно – изказват се, искат, обещават, докато министрите, докато тези, които са в изпълнителната власт, трябва да изпълняват. Все пак повечето от депутатите се стремят към нея, защото тя им дава възможност да действуват (не просто да приказват).
Един убит в полицията млад мъж е повод за остри нападки срещу полицията, министъра на вътрешните работи, а и правителството. Тонът на печата се ожесточава.
…..(стр.140)
24 април 1995 г.
…единият билет е вече 10 лв. при пенсия около 2500 лв. Вече и ежедневниците струват 10 лв. … (стр.158)



Няма коментари:

Публикуване на коментар