петък, 16 ноември 2018 г.

За теорията на Дънинг-Крюгер и поведението ни във Facebook ……



Става дума за теорията, според която деформирането на познанието настъпва в момента, в който хората не могат да оценят обективно равнището на своята компетентност или некомпетентност за изпълнение на определена задача или се смятат за по-компетентни, отколкото са. Тя е разработена от Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг (учени от Корнелският университет – Итака, Ню Йорк,  основан през 1865 г. от Езра Корнел и Андрю Диксън Уайт и най-младият член на т.нар. Бръшлянова лига – организация на университети в САЩ). Наречена е „Планина на глупостта“ Urban Dictionary я определя като състояние, при което вие притежавате достатъчно знания за предмета на изследване, за да можете да говорите за  него, но не ви стига мъдрост, за да съберете пълна информация за него или да прочетете допълнителна литература по темата.
Това е метапознавателно* деформиране, при което човек вярва, че е по-умен и по-компетентен отколкото е в действителност. За първи път Дънинг и Крюгер започват да употребяват понятието в изследване със заглавие: „Неквалифицирани, но не знаещи за това или как трудностите при определяне на човешката некомпетентност предизвикват повишена самооценка“. По същество теорията им  показва, че хората с ниска квалификация не са способни да мислят критически и не могат да проумеят степента на собствената си ниска квалификация.
Провеждайки експеримент със серия от хумористични, логически, научни и граматически тестове, Дънинг и Крюгер установяват, че участниците, които постоянно получават високи оценки са склонни да се недооценяват и обратното – хора с лоши резултати са склонни да се надценяват.  И колкото повече се влошавали познавателните способности на участниците, толкова повече намалявала способността им да оценяват обективно своите знания.
В един от експериментите, Дънинг и Крюгер попитали участниците какво знаят за понятия като „фотон“, центробежна сила“ и за измислените от тях понятия „паралаксови пластини“, „ултралипиди“ и „холарин“.  Оказало се, че участниците отговаряли, че познават както съществуващите, така и измислените понятия.
Приносът на Дънинг и Крюгер е, че те дефинират, че ситуацията е особено опасна в случаите, когато хората имат повърхностни познания за нещата, макар това да е известно отдавна.
Още през 1709 г. Александър Поуп (1688-1744) в книгата си „Опит за критика“ пише:
„Половинчатото знание е опасно нещо!“


Или, както казва Джош Билингс, псевдоним   на хумориста Хенри Шоу (1818-1885):
 „Вашите проблеми не са предизвикани от това, че нещо не знаете, а от това, че навярно вярвате в нещо, но вашите знания са грешни!“


Проблемът за повърхностните познания за нещата няма просто решение. Дънинг твърди, че работникът трябва да притежава компетентност, която му липсва, за да осъзнае своята некомпетентност. Според Дънинг и Крюгер със задълбочаване на собствените познания или с придобиването на нови навици, човек започва да бъде по-малко „самоласкателен“ към своите способности. Той започва да разбира, колко много неща все още не са му известни. На противоположната страна стоят хората, при които е налице познавателна деформация, която може да бъде наречена и „синдром на самозванеца“!
Самозванците могат да бъдат обект на присмех – да си припомним „дебилите“ на професор Иво ХРИСТОВ, депутат от БСП Лява България.
Но могат да бъдат и много опасни. 
Експерти смятат, че една от причините за финансовата криза през 2008 г. е самоувереността на финансистите и много ниската финансова грамотност на потребителите.
Тежко е да си признаеш, че не знаеш нещо. Вероятно всеки от нас е склонен да преувеличава своите знания или да си мисли, че притежава качества и навици, които в действителност няма.
Все пак не е зле да проверяваме информацията преди да я тиражираме във Facebook или да даваме становище по нея. Така поне няма да разпространяваме фотографии на порноактьори и да твърдим, че това са образи на успели българи и българки, които са се върнали в България, за да работят за жълти стотинки, но на „ползу роду“!
*-мета (от гр. „след“ или „отвъд“) е представка (префикс), използван в английския език, който обозначава концепция, която е абстракция за друга концепция, използвана за допълване или добавяне към нея.