ПЕРСОНАЛНО....

Вчера публикувах текст на Милена ФУЧЕДЖИЕВА.

За съжаление още не бях гледал предаването на Ганиела АНГЕЛОВА „Опорни хора” с Костадин ПАСКАЛЕВ.

Не бях чул и разсъжденията му за мутризацията на политиката. Била започнала през 2002-2003 г. Не, г-н Паскалев! Започна с преврата в БКП на 10 ноември 1998 г. И Вие много добре го знаете.

И за разни други неща говори господина. Но няма да отeгчавам посетителите на блога ми и на Facebook.

Желаещите могат да  го изгледат на адрес https://www.bgonair.bg.  

Г-н Паскалев, за разлика Вашият приятел, а вероятно и от Вас, аз съм щастлив, но не, цитирам: „в центъра на гробище”. А в България. На 70-т години и с доста болежки!!

Ако Ви бях гледал, преди да пиша в блога си, най-вероятно щях да посветя текста на Милена на Вас! Персонално!

И особено стихчето (по дядо Вазов), което съм редактирал:

„Аз съм лузър, не обичам

наште планини зелени!

По България да плюя,

първа радост е за мене!”