събота, 11 август 2018 г.

АЗ СЪМ ЛУЗЪРЧЕ ОБИЧАМ.....*

Текстът на Милена ФУЧЕДЖИЕВА е публикуван в сайта за култура .,Площад Славейков".
 
Гледайки тра­гедията на гърците - в Америка подобни неща се случват доста често -и четейки реакциите на сънародниците ми бъл­гари във Фейсбук, ми е леко неудобно за самите тях да ги чета.
Ако имате деца, пред­ставям си какви кисели мухльовци сте възпитали с това мислене. Мама и татко пред телевизора гледат кадри от Атина, а детето слуша как с кахърни въздишки те си споделят, че това ако стане тук, никой няма да си мръдне пръста..
От дете в главата му е насаде­но, че да си българин е наказание.....Живея от 8 години в България и наблюдавам какво се случва. Няма случай на бедствие, при което българи да не са отивали доброволци, да не сме събирали пари, дрехи, храна. Бизнес­мени помагат с дарения и т.н. Но това, разбира се, не се отчита от средностатистическия български мухльо или мухла. Не се отчита и от интелектуалците. Всички са жертви на природни и политически бедствия от сутрин до вечер. От ста­тус до статус.
Всъщност тe са жертви само на самите себе си
На безпричинна и психарска самоомраза, каквато не съм среща­ла сред американците.
.....като не ви харесва да сте българи, откажете се от гражданството си и вървете там, където ще се чувствате реализира­ни национално, вместо тук да сте хленчеща лузърска сган.
Животът сам по себе си не е нито щастлив, нито нещастен, животът е такъв, какъвто си го направим.
А българите категорич­но не ценят това, което имат. Виждат само лошо­то. В Ню Йорк съм, но София е пред очите ми с разбитите си тротоари. Г-жо Фандъкова, трото­арите са нетърпими!
И въпреки тротоарите, София е град, потънал в зеленина.Напоследък се садят непрекъснато дър­вета, което е похвално. Чисто е. Не знаете колко е чисто в сравнение с Ню Йорк. Прибирам се вечер след обикаляне по иначе възхитителните музеи, изморена от микроскопичността си между небостъргачите и тежките стари сгради с великолепни орнаменти. Шумът е оглушаващ, въздухът - неприятен, всичко лепне от прека­лено много хора на едно място. Нямам търпение да вляза под душа, защото имам чувството, че кожата ми е покрита с цялата световна мръсотия.
Българи, глупави мои сънародници, София е чудесен град за живеене....
Искам да видя недоволните от всичко как ще живете в центъра на град, в който наема за , едностаен апартамент е US$ 6000 срещу наем от 500 лв. в София. Ще работите като древни египетски роби, за да имате 2, максимум 3 седмици ваканция. Няма безкрайни почивни дни около национални праз­ници, които в България се случват твърде често.
От май София е полупразна, защото бедните и нещастни българи са в Гърция.
Иначе и в София магазините работят без почивка. Няма събота, няма неделя, няма праз­ник. Истинска Америка. А гърците спят следобед и затварят магазините си, за да не им се наруши дрямката. Нека да им помогнем, защото в нещастието няма националност, а само човещина. Но не за сметка на това, на което учим бъдещите поколения. И в България живеят отговорни и ху­манни хора. И го доказват ежедневно с труда си. И този труд дава резултат, защото страната ни е все по-рекламирана като много добро място както за туризъм, така и за живеене.
Аз съм лузърче, обичам
наште планини зелени,
лузърче да се наричам –
първа радост е за мене...”
Не така!
Внимавайте на какво учите децата си, ако искате да са конкурентоспособни в един все по-жесток и максималистичен свят.
*-ПОСВЕЩАВАМ ПУБЛИКАЦИЯ НА Г-ЖА ФУЧЕДЖИЕВА НА ЛУЗЪРИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И  ОСОБЕНО НА ЕДНА, КОЯТО Е В ПАРЛАМЕНТА!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар