петък, 6 юли 2018 г.

ВЪПРОСИ ЗА ВЛАСТТА .....

Всяка власт дразни народа. Ако не целия, то поне една част от него. Ако не за всичките си управленски решения, то поне за тези, които недоволните смятат за грешни и глупави. Не напразно от древни времена хората са търсели решение на въпроса за властта, която би удолетворила всички. И са се колебали между две крайни решения: цялата власт принадлежи на народа или на .... добрия цар. Поради тази причина, пише Платон, властта в градовете-държави периодично е сменяла формата си – от демокрация към авторитаризъм и обратното. И като правило след всяка смяна нещата тръгвали към по-добро, но след това всичко се е връщало по старите си места и властта отново ставала лоша, а недоволството от нея нараствало.
Според Платон явлението се корени в непрофесионализма. Народните маси в своята съвкупност са непрофесионалисти по въпросите на управлението на обществото, а добрият, мъдрият и загрижен за народа цар (авторитарния управител) обикновено се сменя от лениви и егоистични потомци, на които не им пука за хората.
Но тъй като лошите решения или бездействието на властта засягат нашите жизнени интереси, опитите да изберем „правилния палец” от двата продължават от Платон до днес.
Например една току-що проходила българска политическа партия (Бог да прости основателят й) ни предлага държавно устройство с „добър цар” (президент) и правителство, съставено от меритократи*, в конкретния случай – професорско правителство, назначено от добрия цар.  Само че ръководството и симпатизантите на тази партия трудно ще ми отговорят на два въпроса:
1.По какво ще познаем кой от всички кандидати ще бъде добър цар и
2.По какви критерии добрият цар ще подбира кадърните меритократи, пардон – професори?
Може би чрез кастинг, както прави един чалга-шоумен или по метода на пробата и грешката?!
Проблемът с професорското правителство не е само в подбора. Добре известно е, че всеки професор е воден от страстта си към науката (а понякога и не само от тази страст) и използвайки своя авторите, може да заблуди както министър-председателя, така и колегите си и най-вече обществото (защото те не са длъжни да бъдат специалисти в неговата научна област). И така да стане неволен (по мое мнение по-често „волен”) инициатор за вземане на опасни решения! Например, да подкрепи строителското на АЕЦ Белене, или закупуването на определен тип бойни самолети или...
В Интернет прочетох една екстравагантна идея (слава Богу, че все още не е българска, ама знае ли се?) – създаване на парламент при всяко министерство, като министерските парламенти се състоят от професионалисти, според профила на министерството. Например парламента на Министерството на отбраната ще се състои само от военни, на вътрешните работи – от полицаи, на туризма – от хотелиери и т.н. При това всеки един от тези парламентарист ще има право на един или повече гласа, в зависимост от професионализма му (кой и по какви критерии ще го определя не ми стана ясно?). Не разбрах какви ще бъдат връзките между премиер-министъра и тези министерства, защото министерствата не са суверенни държави, както и на кого ще бъде подчинен съответния министър – на парламента си или на башбакана**, но това са подробности. 
Не ми стана ясно как и ще се съчетават интересите на т.нар. професионални парламенти с интересите на цялото общество. Добре известно е, че в нашия меркантилен век всяка професионална общност има интереси да задоволява собствени си потребности. Най-често за:
1.По-високи заплати и
2.По-малка отговорност за свършената работа!
У нас разминаването се наблюдава даже и в една и съща професионална гилдия.
Да давам ли примери?
Аз не съм против търсенето на най-добрата форма на власт, но ми се струва, че причината за българските неволи не е във формата, а в съдържанието?!
Мисля си, а и телевизиите всеки ден ме убеждават (вкл. и парламентарните циркове от тази седмица), че всичките беди се коренят в ширещия се идиотизъм и пошлост. Защото тези, които ни управляват или се канят да ни управляват са откровено тъпи и безкрайно вулгарни хора, и са превърнали страната ни в арена на откритата пошлост, глупост и тотално невежество.
Струва ми се, че хора с интелект*** в България или са заспали, или са я напуснали?!
Метастазите на „новите” политически „елити” се разрастват на воля, тъй като за развитието им не са необходими нито интелект, нито морал, нито нравственост. Пък и последните не са „икономически” категории, и не носят добавена стойност в условията на свободния пазар!
Българските „политически елити” са си самодоволни и самодостатъчни! Поетът би казал: „За тях бронебойни патрони няма открити, няма открити...”
За съжаление!!
P.S. И някой да не си помисли, че написаното се отнася само за парламентарната политическа гмеж****!!
*-от меритокрация (merito, „заслужил“, и kratos, „власт“) – форма на държавно управление на знаещите, можещите.
**-(тур., başbakan,  арх.) – главен водач, шеф, бос, лидер, главатар, в случая министър-председател.
***-да не се бърка с интелигентност, щото бактън от интелигенти. Думата е латинска  intellectus и означава способността на човек да разсъждава.
****-(пренебр.) – гъмжило, тълпа, множество.

Няма коментари:

Публикуване на коментар