неделя, 29 юли 2018 г.

ДВЕ МНЕНИЯ ПО ЕДНА ТЕМА*

Според Макс ФИШЕР (коментатор в The New York Times), Държавата Израел е избрала идентичността пред демокрацията, а може да я последват и други. Според автора все по-голям брой от тях виждат страната си като изправена пред избора кое да поставят на първо място: еврейскостта или демокрацията си.
Авторът и оригинала на статията


Фишер пише, цитирам:
„И макар че обстоятелствата около Израел може и да са уникални, то усещането за едно неизбежно предстоящо решение относно собствената национална идентичност не е. Налице е все по-засилваща се антипатия срещу идеята, че страните [държавите] трябва да поставят демокрацията над всичко останало. Това движение, мотивирано от възприятия за физическа и демографска несигурност, настоява, че днес вече идентичността трябва да идва на първо място.
Правото на национално самоопределение вижда в страните обединени колективи: една нация за един народ. Правото на демокрация пък предписва еднакво участие за всички, включително и при определянето на характера на една нация.
…..
Някъде около 1960-те демократичният свят постигна неформален консенсус: ако изискванията на демокрацията се сблъскат с онези на националната идентичност, то предпочитание трябва да се отдаде на първите.
Принудени да избират между демокрацията и идентичността, хората може би не винаги ще избират демокрацията.”
 В коментар към статията на Фишер проф. Мюмюн Тахир е написал, цитирам: „Става дума за това, че в края на ХХ и началото на ХХІ век са налице на пръв поглед две взаимоизключващи се тенденции. В Европа и в света едновременно протичат два противоположни процеса: от една страна, глобализация в икономическия и социалния живот, и от друга – постоянно нарастващ интерес към миналото, историята и културната идентичност на всяка нация, стремеж към утвърждаване на духовна самобитност, към повишаване на националното самочувствие, т. е. за културна диференциация и дезинтеграция, свързани с феномена „етническо и религиозно възраждане”. Един въпрос, който подлежи на сериозен анализ. Въпросът е: fragmentation или integration!!??”
Не съм съгласен с Фишер. Според мен между националната идентичност и демокрацията няма противоречие, най-малкото защото демокрацията не означава обезличаване на етническите различия. Ако сляпо се придържането на автора, трябва да обявим и Конституцията на страната ни за недемократична.
Няма да коментирам мнението на проф. Тахир, защото съм свидетел на случващото се в Испания, когато борбата за повече власт се маскира като „етническо и политическо възраждане” на каталунците.  Апропо, наченки на подобни дезинтеграционни процеси съм наблюдавал и в България. Кога по-явно, кога под сурдинка! Да не споменавам успешната дезинтеграция на българския етнос в Македония!
Вие какво мислите, дами и господа?
*-преводът може да прочетете в www.librev.com, а оригиналът – в електронния вариант на The New York Times


Няма коментари:

Публикуване на коментар