ВИЗИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ – ПРОФИЛАКТИКА НА ЗДРАВЕТО...*

Малко история

Опазването и защитата на здравето на населението, са в основата на политиката и на нормативно-правната уредба непосредствено след Освобождението от турско робство и установяването на Третата българска държава.  Например предпазните имунизации в България са регламентирани с „Полицейски правила за общественото здраве” от 1879 г. и след Берлинския конгрес те продължават да действат на територията на Княжеството, докато в Източна Румелия  е разработен и приет „Публично-административен правилник за присаждането на сипаницата (аналогичен по същността си нормативен акт). След Съединението през1885 г. с Указ на Княз Батемберг  е обявен „Правилник за ваксинацията и реваксинацията в България”.

През 1881 г. д-р Иван В. Грим той е поканен от Княз Александър Батенберг със задача да изработи закони за санитарното устройство на Княжеството. В Държавен вестник, бр.75 от 1882 г. е публикуван отчетът на Грим, в който се казва: „Лекуването на явившите се болести при сегашното състояние на медицинската наука отстъпва на втори план. Важно е да се махнат самите причини, които произвеждат болестта. Изучаването на състоянието на населението от здравна гледна точка, изучаване на причините за болестите с цел да се отстранят – ето това е главната и първа цел....”

Контролът и закрилата на труда в България, като елемент на предпазване на човешкото здраве, също имат имат над 100 годишна история. На 03.11. 1907 г., с указ на княз Фердинанд, е обнародван приетия с пълен консенсус от Народното събрание Закон за инспектората по труда - нарочна институция за закрила на труда към тогавашното Министерството на търговията и земеделието и  е първообраз на днешната Главна инспекция по труда. Така Княжество България е сред първите държави в Европа, в които е създадена подобна институция в първите 20 години на ХХ столетие.

Подобен е и духът на приетия през 1929 г. Народното събрание Закон за народното здраве. Една от основните му цели е полагане на грижи за майките, кърмачетата и подрастващото поколение, създаване и поддържане на условия за живот и труд, най-пригодни за оздравяване, засилване и увеличаване броя на дееспособното население и т.н.

Ориентираната към предпазване на здравето политика на правителствата в първата половина на ХХ се откриват и в заповедите на министъра на вътрешните работи на Царство България, публикувани в печатния орган на Главна дирекция на народно здраве. С цел предпазване на работещите от трудови злополуки, министърът на вътрешните работи  в периода 1933-1934 г. запасен генерал Петър Мидилев издава заповед  № 8050-1 от 20. ІІІ. 1934 г., която забранява продажбата и употребата на алкохол на „..........полицейски агент и стражар, на железничар, кондуктор, ватман, файтонджия, шофьор и на всяко лице, което извършва превоз на други лица (чл. 172 от За­кона за народното здраве)......”. Нарушаването на забраната се санкционира чрез наказания на „........заинтересуваните продавци на алкохолни питиета...........  за първия път с глоба 500-2000 лева, за втория път - с глоба до 5000 лева и за третия път - с глоба до 10000 лева и лишаване от право да упра­жнява занятието си (чл. 417 от същия закон). Дайте най-широка глас­ност на настоящата наред­ба и между населението - с молба до всеки гражданин да изисква от питиепродавците и превозвачите да спаз­ват закона и да съдействува за откриване нарушенията. От своя страна прилагайте закона пълно и без снизхождение, като имате пред вид и постановленията на чл. 419.......”

Друга заповед от този период  № 22831-1 от 15. Х. 1933 г. е свързана с контрола върху хигиенните условия на труд: „......Заповедта на министъра на вътрешните работи и народното здраве под № 838 от 13. VІІ. 1933 г. (Известия" бр. 115) изяс­нява приложението на чл. 71 от Закона за народното здраве върху обществените заведения. Да се обърне осо­бено внимание, че между тях спадат и всички фабри­ки и работилници, т.е., че и те се намират под разпоре­ждането му и ще се затва­рят по реда предвиден в чл. 71 от Закона за народно­то здраве. Подробностите за спазва­нето на този ред са следни­те: Когато едно индустриално заведение (регламентирано или не съгласно Закона за бла­гоустройството или съглас­но Закона за водните синди­кати) не отговаря на здрав­ните и другите свързани с хигиената изисквания и съз­дава наоколо или само предс­тавлява условия опасни, вре­дни или безпокоящи съседни­те обитатели - например пушеци, изпарения, дразнещ шум от двигатели, овлажня­ване съседни жилища поради  подприщвания на вода или привеждането и чрез вади, замочуряване по същия на­чин и създаване на благопри­ятни условия за развъждане комари, замърсяване въздуха и водите (подпочвени или повърхностни) - то в таки­ва и сходни случаи окръжния лекар, след като е изчерпал другите законни средства, за да бъде премахнато зло­то, трябва да донесе подроб­но в Главна дирекция на на­родното здраве, за да бъде назначена комисия, която да извърши обстоятелствена, проверка съгласно чл. 71 от Закона за народното здраве......Окръжните лекари са длъжни да разузна­ят своевременно за всички индустриални (и водни) за­ведения в техния район - дали са регламентирани съгла­сно съответните закони (Закона за благоустройство­то и Закона за водите) - и да следят чрез местните здра­вни органи за изпълнението на условията, при които им е дадено разрешително. Този надзор трябва да засегне най-вече здравеопазването на работниците, хигиената и спокойствието на съседи­те, запазване чисти подпоч­вените и повърхностните води и т.н.....” ²⁹.

Посочената насоченост към предпазване на здравето се открива и в преподавателската и научно-изследователската дейност на откритата към Медицинския факултет на Софийския университет Катедра по хигиена и социална администрация (катедрата е създадена през 1919 г., една година след откриването на факултета). В учебната дейност е застъпено преподаването на хигиенно-епидемиологичното и бактериологично направление в медицината (медицинската хигиена във всичките й раздели, социална хигиена, санитарно законодателство и администрация; епидемиология, микробиология и серология, борба със заразните и и паразитни заболявания). Основните направления на научно-изследователската и внедрителската й дейност в първите години от създаването са доминирани от проучванията на ендемичната гушавост в България, храненето на българското население и причините за недостиг на някой витамини на българската трапеза, изследване на минерални извори в страната и замърсяване на Черноморското крайбрежие, водоснабдяване на населените места и др. За първи път в България са проучени отравянията с олово и производствените вредности във военната, минната и порцелановата индустрия на Царството. Изследвано е състоянието на общественото хранене, работи се по хигиената на хранителните продукти и се поставя началото на радиационната хигиена. Катедрата е и инициатор на въвеждането у нас на противотуберкулозна имунизация.

Историята показва че:

1.Първенстващата роля на предпазване на здравето пред лечение на разстроеното здраве възниква едновременно с институционализирането на здравната политика в Третата българска държава;

2.Предпазването на здравето в края на ХІХ и началото на ХХ век не се схваща само като контрол над заразните заболявания, а обхваща всички познати, на дадения етап на развитие на науката, рискови фактори  за здравето (благоустройство и хигиенизиране на населените места, снабдяване с питейна вода, състояние на храненето на населението, вредни фактори на околната среда и промишленото производство и т.н.);

3.В основата на предпазването на здравето  е поставена солидна за времето си нормативно-правна уредба, която отразява достиженията на теорията и практиката на конкретния исторически етап.

Съвременност

В теоретичен и практически аспект понятийният апарат за означаване на мероприятията за опазването на човешко здраве е разнообразен. Използват се термините „профилактика”, „превенция” и „защита”. „Профилактика” (prophylaxis) буквално означава пазя, предпазваме се. От гледна точка на човешкото здраве, тя се разглежда като съвкупност от медицински и немедицински мероприятия, които обществото предприема за постигане на по-добро здраве и качество на живот чрез изолиране на рисковите фактори, предотвратяване на заболяванията и намаляване на техните последици  - хронифициране на заболявания и/или трайна инвалидизация  и преждевременни умирания. Други автори я определят като всички мерки, предприемани от здравните специалисти и обществото по предотвратяване разпространението на рисковите фактори и заболяванията и техните усложнения сред населението.

Профилактиката може да се разглежда и като съвкупност от организирани дейности в определена общност за: предпазване от възникване и развитие на заболяване; снижаване на инвалидизацията (физическа и/или психическа) и подпомагане на ре-социализацията на заболелите. От тази гледна точка тя бива първична, вторична и третична. Към първичната профилактика се отнасят всички мерки, с които се цели намаляване появата на заболяване в дадена група от хора чрез намаляване риска за започ­ване на заболяването. Или с дру­ги думи, акцентира се върху намаляването на въздействието на рисковите фактори, произтичащи от характера на организацията или средата, в която тя действа. Вторичната профилактика включва мероприятия за намаляване на болестността, чрез съкращаване на времето, през което един индивид е болен. Това изисква ранно откриване и успешно лечение на лицата с увредено здраве (това за което говори г-н Калфин и за което си позволих да го иронизирам във Facebook – бел.моя). Третичната профилактика е насочена към намаляване от една страна на инвалидността (намаляване на функционалните нарушения, които заболяванията предизвикват), а от друга – към подпомагане на ре-социализирането на инвалидите. В нормативната уредба на страната се употребява термина интегрирана профилактика на болестите.  Той не е изяснен от съдържателна гледна точка, но трябва да бъде възприеман като интегративен подход от гледна точка на институциите, ангажирани с опазване на здравето и от гледна точка на всички рискове за здравето. Освен „профилактика” в теорията и практиката се използват и понятията „превенция” (prevention) – буквално предпазване, предохраняване и „защита” (protection) – буквално защитавам, предпазвам. На тяхна основа са създадени термините “превенция на здравето” и “защита на здравето”. Определението за превенция на здравето е сходно с това за профилактиката, докато защитата на здравето се дефинира като съвкупност от правни, социални, финансови и други обществено регулативни мерки, целящи повишаване на позитивното здраве и създаване на благоприятна за здравето жизнена среда. Последното определение трудно може да  бъде възприето по причина, че правни, социални и т.н. мерки и осигуряване на здравословна трудова среда са присъщи за опазване на здравето, независимо от това как се означава тази дейност. Освен това словосъчетанието “позитивно здраве” е словесен нонсенс, тъй като здравето или съществува или не и в този смисъл то не може да бъде нито позитивно, нито негативно. 

Редица съвременни български автори смятат, че профилактиката по своята същност е предимно медицинска дейност, тъй като: възприема здравето като отсъствие на болест; е ориентирана към медицината като теория и практика и е насочена към конкретни медицински рискове и рискови групи; се отнася за строго определени заболявания; се състои се от конкретни директивни мерки и е дейност осъществявана само от здравни специалисти.

Посочените виждания най-малкото противоречат на дадените по-горе определения и са по-скоро израз на парадигмата, наследена от съветската медицинска школа, в която в опазването на здравето доминира медицинския и противо-епидемичния подход. По тези причини в последните 20-т години в българската медицинска теория и практика масово се налага категорията „промоция на здравето” (health promotion), като противовес на доминацията на съветската школа до 1989 г. Тя се обявява нещо по-различно и по-всеобхватно в областта на общественото здраве. Позовавайки се на рамковия документ на СЗО „Здраве за всички до 2000 г.”от 70-те години на миналия век, приетите национални документи в това отношение (САЩ - 1980 г., Швеция - 1981 г., Холандия -1992 г., Великобритания - 1991 г. и др.) и заключителните декларации на здравната  организация от  конференциите в Алма Ата (1978 г.), Отава (1986 г.), Аделаида (1988 г.) и Джакарта (1997 г.) редица български автори развиват тезата, че промоцията разглежда здравето, като „позитивна и многомерна категория” (и тук е налице смислов нонсенс), насочена е към индивида, населението и околната среда, изгражда здравен модел, базиран на участието на индивида и не на последно място използва на всички възможни организирани форми на обществен живот. Законът за здравето дава приоритет на промоцията на здраве, а в § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби тя се определя като процес, при който чрез осигуряване на социални, икономически, екологични и други условия и на адекватно здравно образование се дава възможност на индивидите да подобрят собственото си здраве чрез засилване на личната и груповата отговорност. Днес „промоция” е широко използвано понятие (медии, икономика, търговия, банков сектор и т.н.).  Всеки „промоцира”, макар и в много случаи да не си дава сметка какво точно върши. Не са редки случаите когато промоцията се схваща буквално като реклама. Най-общия преглед на значението на думата в контекста на разглеждания проблем е, че тя може и трябва да се разглежда като действие за подпомагане, съдействие, поощряване, поддръжка, подкрепа на растеж или развитие на нещо, в случая на човешкото здраве. Чужди медицински специалисти я определят като организирано усилие на обществото за обучение на индивида по проблемите на личното здраве и развитието на обществена система, осигуряваща на всеки индивид стандарт на живот, адекватен на поддържането и подобряването на неговото здраве. Анализът на дефиницията на понятието „промоция на здраве” от съдържателната гледна точка показва, че тя може да бъде еднакво успешно съчетана с понятията “профилактика”, „превенция” и „защита” , без да води до логическо или смислово противоречие.

Промоцията на здраве е вътрешно присъща на профилактиката (превенцията, защитата) на здравето, в смисъл на система от мерки, които поощряват, популяризират, насърчават практикуването на здравословен начин на живот и съзнателно предпазване от определени медицински рискове (например рационално хранене, подходящ двигателен режим, култура в сексуалния живот, отказ от тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и др.). Промоцията на здраве не трябва да се смесва и с добре известната сред по-възрастното поколение „здравна просвета”. Тя е един от методите за популяризиране и обучение на техники на предпазване на здравето от медицинските рискове, но не покрива всички възможни средства за насърчаване на здравословни практики за живеене. През последните години на мястото на здравната просвета се лансира понятието “здравното възпитание”, в което няма нищо лошо от семантична гледна точка, стига то отново да не е изпълнено с нонсенсни твърдения от типа: “метод за създаване на положително лично поведение”, “придобиване необходимата информация за развитие на позитивни здравни характеристики” и т.н. За съжаление съвременния научен език в страната изобилства от подобни на гореизложените, нищо не означаващи, псевдонаучни словесни конструкции, които могат да бъдат означени като компилация от зле разбрани и/или преведени категории и норми на чужди, в т.ч. международни здравни организации. Ето защо понятията „профилактика”, „превенция” и „защита” трябва да се приемат като синоними, доколкото имат еднакво смислово значение на български език и не се различават в съдържателно отношение, а на промоцията трябва да се гледа като тяхна съществена, но не единствена компонента. Изложените схващания за профилактиката, превенцията, защитата и промоцията могат да се означат като „СИНДРОМ НА ДРАКЪР” (по името на Питър Дракър, американски гражданин от австрийски произход, един от най-видните специалисти по теория на управлението на ХХ в.), тъй като става дума за нови думи, които отразяват до болка познати стари обществени явления/отношения.

Такова разбиране за предпазването на ЧОВЕШКОТО здраве обаче е възможно само в случаите, когато на него се гледа не само от медико-биологична, а и от социално-икономическа гледна точка. Или както е определено  в преамбюла на хартата на СЗО преди 70-т години (07.04.1948) – „СЪСТОЯНИЕ НА ПЪЛНО ФИЗИЧЕСКО, ДУШЕВНО И СОЦИАЛНО БЛАГОПОЛУЧИЕ”, А НЕ САМО КАТО НА  ОТСЪСТВИЕ НА БОЛЕСТ ИЛИ НЕДЪГАВОСТ”.

Отдавна водещи здравни специалисти на запад от Калотина гледат на здравето като: основно човешко право, независимо от неговите раса, религия, политически убеждения, икономическо и социално положение; фактор за международния ред и сигурност; финансова и  социална инвестиция на правителствата; равни възможности за достъп до постиженията на медицината, психологията и сродните науки; проблем на просветеност на обществото и на уредени комплексни обществени отношения; функция излизаща извън рамките на медицинската помощ и лечение; споделена отговорност на правителството, синдикатите, училището, търговията, селското стопанство, икономиката , академичните  организации, църквата и т.н.

Не съм очаквал (а и не е редно в програмен документ) да се прави анализ на теоретичните постановки за опазване на здравето.

Не твърдя, че изложените постановки са най-верните!

Но във раздел ІV  на „Визия за …..” липсва и ЕДНА ДУМА за опазване на човешкото здраве!

Впрочем, това не ме учудва!

На власт в България, а не само в БСП, са специалисти по БОЛНИЧНА ИНДУСТРИЯ!

И това не е от днес!

*-Текстът е адаптиран вариант на съвместен доклад с Александър Димитров (ВМА) – „Теоретични и правно-нормативни проблеми на защитата на здравето на военнослужещите в съвременните операции”, писан през зимата на 2009 г.