ДЕМОКРАЦИЯ....?

Авторизиран превод на публикацията на Александър Рошчин – ”Бунтовете на малцинството”

(По https://sapojnik.livejournal.com/2706324.html)

Учат ни, че развитата демокрация не е само власт на мнозинството, както мнозина наивно си мислят, а предполага задължително уважение към правата на малцинството.

 Само че не ни обясняват защо мнозинството е длъжно да уважава интересите на малцинството.. И се измъкват с най-общи приказки от типа на „още не сме дорасли да разберем явлението”, „дължи се на историческия опит (само не питайте на кой по-точно)”, „това  е в кръвта на цивилизованите народи” и прочие.

Обяснение има! И то май е доста просто, както между другото всичко в политиката! Политиката е  груба работа и груба наука. В нея всичко се основава на неизменността на човешката природа Политиката – това е процес на разпределение на ресурси, на кого повече, на кого по-малко…. Цялата политика е един постоянен конфликт на интереси и търсене на начини за неговото разрешаване, които не е задължително да бъдат справедливи…

Апропо, как да се разреши конфликта относно общите ресурси. Дали тези които са по-силни (мнозинството) трябва да приложат сила и да потиснат по-слабите (малцинството), да убият несъгласните?

Ако от тази точка погледнем на демокрацията, то тя е само един опит да се минимизира кръвопролитието, за да не се налага всеки път да се избиваме, след което да се броим на кои сме били прави и кои не. Някои разбира се няма да се съгласят с тази теза, не поради друго, а защо обичат да воюват.

Демокрацията, дами и господа не е предназначена да построи царството божие на земята, и както е добре известно мнозинството не винаги е право и не винаги взема най-верните решения. Демокрацията просто отстранява необходимостта за екзистенциален избор, сиреч всеки път, когато са ни накърнени интересите да грабваме оръжие. Същността на демокрацията е да превърне насилието, което е в основата на всяка държава в една всеобща игра, така да се каже reallife, в която да се включи цялото възрастно население.

За съжаление този брутален  и дълбоко военен смисъл на демокрацията започва да изчезва с избледняването на спомена за насилието и кръвопролитията в собствената ни история.

Уважението към правата на малцинството е следствие на демокрацията, а не на нейните предшественици – войната на всеки срещу всеки.

Да не забравяме, че демокрацията трябва да уважава малцинството, защото то също има средства да се противопоставя – от скрито или явно неподчинение на мнозинството до тероризъм.

 Все пак и малцинството трябва да притежава известна доза божи разум и да разбере, че разрушавайки демокрацията, то само копае собствения си гроб.

Изглежда, че задачата да покажеш на хората предимствата на демокрацията не е по силите на доста политици. Твърде интелектуална е. За съжаление и хората не обичат да се учат от чужди грешки.

Преди време студенти от университета в Манчестър изтрили от стената на учебното заведение стихотворението на Ръдиард Киплинг (1865-1934) „Ако”.

  „Ако”

Ако владееш се, когато всички,

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

наклеветен — не сееш клевети;

или намразен — злоба не спотайваш;

но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха — зъл предател —

еднакво със Триумфа — стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка — и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани-

и изхабени — да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: „Влезте в крак!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца — своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!

Киплинг бил обвинен в расизъм. На място на стихотворението му било изписано това на Мая Анджелоу (1928-2014) – нобеловата лауреатка за литература и боркиня за свобода и равноправие на хората  „Аз се въздигам” (Still I Rise).

 За съжаление не открих стихотворението в превод на български и ви предлагам руския превод на Олга Шаблакова.

„Я поднимаюсь”.

Кто помянет прошлое... Помните?

Как горька, гнусна ваша ложь!

Можно в грязь втоптать, пачкать в копоти.

Я, как пыль, повсюду и сплошь.

Я дерзка, вас это расстроило?

Приуныли как-то совсем,

Будто я нахально присвоила

Нефтебизнес, хвастаясь всем.

Как луна, лечу я уверенно,

И, как солнце, ярко свечу.

Высоко подпрыгнуть намерена.

Подрасту, ведь я так хочу.

Вам бы так: чтоб голову свесила,

Чтоб в глаза не смела смотреть,

Опустила плечи невесело,

И была бессильною впредь.

Вам обидна гордая вывеска!

Осудив, спешите презреть.

Золотых не видела приисков

У себя на заднем дворе.

Мне смешно!  Кидайте булыжники

Ваших слов – я мимо иду.

Убивайте, режьте бесстыжую.

Я опять, как призрак, расту.

Сексуальность – повод для зависти?

Раздают не всем этот приз.

Иль меж бёдер прячу я сладости,

Отправляя взгляды в круиз?

Отболит позорное прошлое

День за днём, волна за волной.

Я в пучину чёрную брошена,

И она ворочает мной.

Но не время мне разувериться,

Заживут потом синяки.

Поднимайся, красная девица!

Кораблю семь футов под киль!

Закрываю прошлое в клетке.

И поднимаюсь.

Дар несу, что дали мне предки,

И поднимаюсь.

На рассвете мир так прекрасен!

Я поднимаюсь!

Я – мечта: из грязи да в князи

Я поднимаюсь

Я поднимаюсь

Я поднимаюсь.

Разсъжденията върху мислите на Рошчин и двете стихотворения оставям на вас, дами и господа!