понеделник, 23 юли 2018 г.

ДЕМОКРАЦИЯ....?


Авторизиран превод на публикацията на Александър Рошчин – ”Бунтовете на малцинството”

Учат ни, че развитата демокрация не е само власт на мнозинството, както мнозина наивно си мислят, а предполага задължително уважение към правата на малцинството.
 Само че не ни обясняват защо мнозинството е длъжно да уважава интересите на малцинството.. И се измъкват с най-общи приказки от типа на „още не сме дорасли да разберем явлението”, „дължи се на историческия опит (само не питайте на кой по-точно)”, „това  е в кръвта на цивилизованите народи” и прочие.
Обяснение има! И то май е доста просто, както между другото всичко в политиката! Политиката е  груба работа и груба наука. В нея всичко се основава на неизменността на човешката природа Политиката – това е процес на разпределение на ресурси, на кого повече, на кого по-малко…. Цялата политика е един постоянен конфликт на интереси и търсене на начини за неговото разрешаване, които не е задължително да бъдат справедливи…
Апропо, как да се разреши конфликта относно общите ресурси. Дали тези които са по-силни (мнозинството) трябва да приложат сила и да потиснат по-слабите (малцинството), да убият несъгласните?
Ако от тази точка погледнем на демокрацията, то тя е само един опит да се минимизира кръвопролитието, за да не се налага всеки път да се избиваме, след което да се броим на кои сме били прави и кои не. Някои разбира се няма да се съгласят с тази теза, не поради друго, а защо обичат да воюват.
Демокрацията, дами и господа не е предназначена да построи царството божие на земята, и както е добре известно мнозинството не винаги е право и не винаги взема най-верните решения. Демокрацията просто отстранява необходимостта за екзистенциален избор, сиреч всеки път, когато са ни накърнени интересите да грабваме оръжие. Същността на демокрацията е да превърне насилието, което е в основата на всяка държава в една всеобща игра, така да се каже reallife, в която да се включи цялото възрастно население.
За съжаление този брутален  и дълбоко военен смисъл на демокрацията започва да изчезва с избледняването на спомена за насилието и кръвопролитията в собствената ни история.
Уважението към правата на малцинството е следствие на демокрацията, а не на нейните предшественици – войната на всеки срещу всеки.
Да не забравяме, че демокрацията трябва да уважава малцинството, защото то също има средства да се противопоставя – от скрито или явно неподчинение на мнозинството до тероризъм.
 Все пак и малцинството трябва да притежава известна доза божи разум и да разбере, че разрушавайки демокрацията, то само копае собствения си гроб.
Изглежда, че задачата да покажеш на хората предимствата на демокрацията не е по силите на доста политици. Твърде интелектуална е. За съжаление и хората не обичат да се учат от чужди грешки.

Преди време студенти от университета в Манчестър изтрили от стената на учебното заведение стихотворението на Ръдиард Киплинг (1865-1934) „Ако”.


  „Ако”
Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!“
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!
Киплинг бил обвинен в расизъм. На място на стихотворението му било изписано това на Мая Анджелоу (1928-2014) – нобеловата лауреатка за литература и боркиня за свобода и равноправие на хората  „Аз се въздигам” (Still I Rise).
 За съжаление не открих стихотворението в превод на български и ви предлагам руския превод на Олга Шаблакова.

„Я поднимаюсь”.
Кто помянет прошлое... Помните?
Как горька, гнусна ваша ложь!
Можно в грязь втоптать, пачкать в копоти.
Я, как пыль, повсюду и сплошь.
Я дерзка, вас это расстроило?
Приуныли как-то совсем,
Будто я нахально присвоила
Нефтебизнес, хвастаясь всем.
Как луна, лечу я уверенно,
И, как солнце, ярко свечу.
Высоко подпрыгнуть намерена.
Подрасту, ведь я так хочу.
Вам бы так: чтоб голову свесила,
Чтоб в глаза не смела смотреть,
Опустила плечи невесело,
И была бессильною впредь.
Вам обидна гордая вывеска!
Осудив, спешите презреть.
Золотых не видела приисков
У себя на заднем дворе.
Мне смешно!  Кидайте булыжники
Ваших слов – я мимо иду.
Убивайте, режьте бесстыжую.
Я опять, как призрак, расту.
Сексуальность – повод для зависти?
Раздают не всем этот приз.
Иль меж бёдер прячу я сладости,
Отправляя взгляды в круиз?
Отболит позорное прошлое
День за днём, волна за волной.
Я в пучину чёрную брошена,
И она ворочает мной.
Но не время мне разувериться,
Заживут потом синяки.
Поднимайся, красная девица!
Кораблю семь футов под киль!
Закрываю прошлое в клетке.
И поднимаюсь.
Дар несу, что дали мне предки,
И поднимаюсь.
На рассвете мир так прекрасен!
Я поднимаюсь!
Я – мечта: из грязи да в князи
Я поднимаюсь
Я поднимаюсь
Я поднимаюсь.
Разсъжденията върху мислите на Рошчин и двете стихотворения оставям на вас, дами и господа!




Няма коментари:

Публикуване на коментар