четвъртък, 7 юни 2018 г.

БАЛКАНСКИ ЩИТ ІV....


ЧЕТВЪРТА ЧАСТ НА ПРЕВОДА.
Политическа идеология и отбранителна политика: в търсене на националния интерес 1955-1968 г.
§ 2. Несъстоялият се „регионален детант”1  в средата на 50-те години
Един от сериозните проблеми на военнополитическата ситуация, оказващ влияние върху отбранителната политика на балканските държави, в т.ч. и тези от ОВД  е разполагането на ядрено оръжие на полуострова. През есента на 1957 г. до партийното и държавно ръководство на България постъпва информация за публикацията на гръцкия журналист И. Димитракопулос – специалист по международна  и военна тематика във в-к „Катимерини”2. В нея се съобщава за решението на гръцкото правителство да разреши разполагане на американско ядрено оръжие на територията на страната и за намеренията на СССР (по данни на натовските разузнавателни служби) да направят аналогична крачка в България.  Шифрограмата от гръцкото посолство в Атина е интересна от две гледни точки: На първо място София е информирана за паритетния принцип, избран от НАТО, тъй като разполагането на ядрено оръжие в Гърция се обяснява с аналогичните планове на СССР за България и на второ място – на партийно-държавното ръководство се обръща внимание върху факта на оценката, която Северноатлантическия пакт дава за ролята на България в ОВД. Това би могло да повлияе на София да бъде по-внимателна в съюзническата политика в Източния блок, като се отчита стремежът на България да засили своите позиции в двустранните отношения със съседните страни, включващи Гърция и Турция.
Паралелно с разширяване на съветското присъствие в балканско-средиземноморския  район, Москва прави опити да отслаби НАТО на централноевропейското направление с помощта на източноевропейските си сателити. На 02.11.1957 г. по време на заседание на Общото събрание та ООН  Адам Рапацки3 обявява инициативата на Варшава за създаване на безядрена зона в Централна Европа на територията на Полша, Чехословакия, Източна (ГДР) и Западна (ФРГ) Германия. Отношението на САЩ към т.нар. „План на Рапацки” е отрицателно и той е отхвърлен, тъй като се възприема като откровено кремълска идея, реализирана с ръцете на един от сателитите й (днес бихме го нарекли „прокси план” – бел. Н.К.).
Скоро обаче американските аналитици започват да разбират, че Варшава изглежда се стреми към известна самостоятелност в рамките на Варшавския пакт и, че приемането на плана може да внесе разкол в ОВД, тъй като би осигурило на източноевропейските съюзници на СССР юридическо основание за извеждане на съветските войски от региона.  
В  крайна сметка на 12.01.1958 г. Вашингтон отхвърля предложението за безядрена зона, тъй като не решава проблема за понижаване на равнището на безопасност.
На 14.02.1958 г. правителството на Полша отправя специални послания към редица страни от НАТО, ръководството на СССР и съюзниците с нова версия на плана за безядрена зона. И Москва продължава да настоява за приемане на полския план, а на 19.02. съветското ръководство прави официално заявление в поддръжка на плана на Рапацки.
В доклад на американското разузнаване от 1959-1960 г. на основа на оценка на боеспособността на армиите на държавите-членки на ОВД се прави извода, че в случай на война Москва ще използва най-подготвените български съединения – 9 дивизии в Югоизточна Европа и 6 чехословашки дивизии за настъпление срещу Австрия и Западна Германия.
 Поредното охлаждане на съветско-югославските отношения се разглежда от комунистическото ръководство на Албания като шанс да се представи Югославия като съюзник на САЩ и НАТО в собствен интерес. Между другото очакванията им се оправдават. През есента-лятото на 1958 г. югославското ръководство прави няколко остри демарша4 към московските си критици, а Кремъл възобновява враждебното си отношение към Белград. По този повод на VІІ конгрес на Съюза на югославските комунисти (22-26.04.1958 г., Любляна) югославското партийно ръководство прави редица заявления за верността си към Балканския съюз. За Енвер Ходжа това е добър повод да възобнови антиюгославската си кампания, която през лятото на 1958 г. става особено ожесточена. По този повод в партийният вестник „Зери и популит”6 е публикувана на съдбовна за Москва дата – 22 юни, статията – „Борбата със съвременния ревизионизъм трябва да се води безжалостно до пълното му теоретическо и политическо унищожаване”. 
.....
Значението на Средиземноморието във втората половина на 90-те години за съветското ръководство продължава да нараства и Москва предприема мерки за увеличаване на военноморското си присъствие в региона. През есента на 1957 г.командващият Черноморския военноморски флот предлага на началника на Главния щаб на ВМФ да бъдат базирани в залива Вльора (Албания) 10-12 съветски подводници и да се осигурят на албанската армия четири дивизиона противокорабни ракети „Стрела”. Предвижда се осигуряване на дивизион кораби за борба с подводници, вертолети за борба с подводници и средства за ПВО, както и дислоцирането в Албания на бомбардировъчен авиационен полк въоръжен с „Ту-16”. От лятото на 1958 г. в залива Вльора започва създаването на 40-а отделна база подводни лодки под оперативното командване на командващия Черноморския флот. Тя трябва да осигури свобода на движението на съветския Черноморски военноморски флот през Босфора.
Москва, която доминира в ОВД смята, че са необходими колективни и координирани действия на съюзниците, за да може пакта да се развива успешно. През есента на 1958 г. (27.10-05.11) се провежда съвещание за „обвързване на мобилизационните планове”,  което трябва да осигури по-доброто взаимодействие между съюзниците както във военно, така и в икономическо отношение.
НАТО се отнася достатъчно сериозно към нарасналата активност на страните от ОВД. През 1958 г. разузнавателните органи на САЩ отбелязват нарастващия стремеж на съветското ръководство за повишаване на оперативните възможности на въоръжените сили на СССР и на съюзниците в рамките на ОВД. В анализите се посочва на недостатъчната подготовка на частите на Българската армия. Отбелязва се, че независимо от неравномерното разпределение на военните сили, балканската част на Варшавския пакт (таблица 4) в съчетание със силите на Източна Германия, Полша, Чехословакия и Унгария е важен елемент в отбранителната система на Източния блок.
Таблица 4
Организационно-щатен състав на въоръжените сили на балканските страни, членки на ОВД (без ВМФ) към октомври 1958 г.
По държави
Съединения в мирно време, бр.
Числен състав по вид въоръжени сили, бр.
Числен състав вътрешни войски, бр.
Всичко числен състав мирно време,бр
СВ
ВВС
Албания
5 бригади
30000
1500
10000
41500
България
9
110000
16000
30000
156000
Румъния
14
215000
135000
78000
306500

Военната политика през 1958 г. се характеризира с увеличаване на румънските въоръжени сили и съкращаване на българските, които са в процес на реформиране. През 1959 г. сериозни промени се извършват в отбранителната политика и във въоръжените сили на Югославия. В съответствие с Директива на Генералния щаб на Югославската народна армия (ЮНА) от 05.08.1959 г. започва реорганизиране на силите и средствата на югославските въоръжени сили по плана „Дървар” (вероятно става дума за план, наречен на името на град в Босна и Херцеговина: „Дрвар/Drvar” на хърватски/сръбски – бел.моя). Целта е създаването на войскови подразделения, способни да водят бойни действия в условията на ядрена война.  В основата на югославския план е разработка на Сухопътни войски на САЩ от 1957 г. за дивизия на петорна организация, като всяко от петте й формирования е способно само да води бойни действия. Югославските бронетанкови дивизии по това време се състоят от три танкови полка, като се предвижда те да нараснат на пет, а всеки полк да се състои от пет танкови роти (батальонното звено се премахва). Съкращава се и пехотната част на бронетанковите дивизии. В съответствие с плана армейските области се преобразуват в армии – 1-ва армия (342 танка), 3-та армия (219 танка), 4-та армия (91 танка), 5-та армия (369 танка), 7-а армия (253 танка).
За София един от най-важните въпроси в стопанско-икономически и политически план е развитието на военната промишленост, които са предпоставени от възможностите им да произвеждат повече оръжие, отколкото се предвижда в рамките на Варшавския договор. Този въпрос се разглежда от партийното ръководство и висшите военни кръгове  в контекста на разширяване на търговията с оръжие в стратегически важните за комунистическия блок региони на Близкия и Средния Изток.
Таблица 5
Съветско въоръжение и техника, доставени в края на 1961 г.
По държави
Вид на въоръжението и техниката*
Танкове и самоходни
оръдия
Артилерийски
установки
БМП
Ескадрени
миноносци
Подводници
Патрулни
кораби
Бойни самолети
Ракетни комплекси земя-въздух
Албания
300
700
0
0
4
14
70
2
България
1500
3500
0
3
5
24
285
6
Румъния
1400
2600
300
0
0
11
300
5
*-доставени миноносци за ВМФ: Албания – 11; България – 19; Румъния – 22.
Развитието на военната промишленост на държавите-членки на ОВД, дава основание на американското разузнаване да направи през 1960 г. извода, че отбранителната продукция на блока все още е недостатъчно за да осигури своите потребности за военно време , но въпреки това е напълно достатъчно да осигури нападение над НАТО в Европа.
Таблица 6
Обем на взаимните доставки на военна техника между държавите-членки на ОВД в периода 1961-1965 г. в млн рубли по цени за 1961 г.*
По държави
Износ
Внос
България (НРБ)
18,2
50,1
Унгария (УНР)
38,5
48,4
Източна Германия (ГДР)
62,8
Няма данни
Полша (ПНР)
142,9
32,8
Румъния (РНР)
13,3
7,0
Чехословакия (ЧССР)
18,9
14,1
*- без СССР
БЕЛЕЖКИ:
1 – от фр. detente (буквално „отдих”) в случая – намаляване на напрежението между двата военнополитически блока (мирно съвместно съществуване).
2   Η Καθημερινή, консервативен гръцки ежедневник, излизащ на гръцки и английски език, основан от Георгиус Влахос.
3 Адам Рапацки (1909-1970), полски политик, икономист и дипломат. Министър на външните работи на Полската народна република (1956—1968), член Политбюро на ЦК Полската обединена работническа партия.
4  (френ. démarche, букв. постъпка, действие) –  дипломатическо изявление на правителството или дипломатическите органи на една държава към правителството(та) на друга(и) държава(и),  може да съдържа искане, протест, предупреждение, възражение и др.
5  „Зе́ри и по́пулит (Zëri i Popullit; „Глас на народа”) – албански ежедневник, излизащ 6 пъти седмично от 1942 г., отначало като печатен орган на Албанската комунистическа партия/ Албанската партия на труда, а от 1992 г. на Албанската социалистическа партия. Първият главен редактор е Енвер Ходжа. От 2015 г.вестника се издава само в електронен вид.

Няма коментари:

Публикуване на коментар