БАЛКАНСКИЯ ЩИТ ІІ....

ЧАСТ ВТОРА НА ПРЕВОДА.

Политическа идеология и отбранителна политика: в търсене на националния интерес 1955-1968 г.

§1. Определяне на „стартовите позиции”

......

Взаимоотношенията между Москва и нейните съюзници от балканските комунистически страни се характеризират с противоречия, които имат тенденция да се засилват. Визитата на Хрушчов в Югославия от 26.05 до 02.06.1955 г. и приемането на Белградската декларация, която потвърждава нормализацията на съветско-югославските отношения е приет с особено внимание от албанската страна, която е в конфронтация с Югославия, независимо че Енвер Ходжа¹ официално признава подписания документ...

Според А. Милатович – посланик на Югославия в Тирана, в ръководството на Албанската партия на труда (АПТ) са се появили признаци на недоверие по отношение на СССР и колебания по отношение на политиката в „югославско направление”. Милатович разполага с информация за наличие в Политбюро на АПТ на различни подходи относно бъдещето на развитие на албанско-югославските отношения....

Енвер Ходжа е притеснен за своята власт от гледна точка на политиката на десталинизация, които протичат в СССР и която той категорично отхвърля на ІІІ-я конгрес на АПТ.

....

Освен „албанския въпрос” върху отношенията между Югославия и СССР влияние оказват и отношението на югославяните с Гърция и Турция. По същество членството на Югославия в тристранния Балкански пакт (договорът за дружба и сътрудничество между Гърция, Турция и Югославия е сключен на 28.02.1953 г. в Анкара и става основа за пълноценно военнополитическо сътрудничество, като на 09.08.1954 г. в Блед² е подписан Договор за дружба, политическо сътрудничество и взаимна помощ между трите страни – авт.), макар и формално е запазено.

.....

Унгарската революция през есента на 1956 г. и действията на СССР при нейното потъпкване, сериозно безпокоят Белград и водят до ново изостряне на отношенията с Москва. Йосип Броз Тито се връща към идеята за реанимиране на взаимодействието със съюзниците в рамките на Балканския пакт....

.....

Още през 1952 г. в американските правителствени кръгове се правят предположения, че при определени условия Югославия може да се опита да ликвидира режима на Енвер Ходжа. В този смисъл съветската поддръжка на Тирана се гледа като важен елемент в отбранителната политика на Албания. Аналитици на американското разузнаване през 1956 г. правят извод, че е възможно Москва да измени своята позиция към Албания и да я ползва като инструмент за балкански интриги.

Дефинирането на военно-техническата и мобилизационна политика през 50-те години в България, като елементи на отбранителната политика, в много отношения се извършва по влиянието на съветския фактор Опитът за провеждане в кратки срокове (1955-1959) на реорганизация на българските въоръжени сили и техническото им преобразуване се обяснява от партийно-държавното ръководство на страната с факта, че БНА по своята организация, въоръжение  и бойна техника изостава от съвременните изисквания (планът, като директивен документ е приет от Политбюро на ЦК на БКП на 22.01.1955 г. – авт.). Планираните количествени показатели за мирно и военно време се различават само по това, че във военно време се предвижда увеличаване на противовъздушните и  инженерните формирования, както и на тези за химическата защита в Сухопътни войски на батальонно равнище. Според плановете на българското ръководство,  предвидените промени изискват значителни материално-технически ресурси, с които София не разполага. Без участието на СССР реализирането на плана е невъзможно. Москва внимателно следи  несанкционираните от нейна страна реформи в България, тъй като е очевидно че тя ще трябва да ги подпомогне в материално-техническо отношение. На 12.08.1955 г. Хрушчов пише на Т. Живков, позовавайки се на Женевското съвещание⁴, че е целесъобразно да се съкратят въоръжените сили в мирно време и да се преразгледат плановете за превъоръжаване. В края на  август 1955 г. Политбюро на българската комунистическа партия взема ново решение, което е изцяло съобразено с препоръките на Москва.  В съответствие с него е определено максимално възможното съкращение  на личния състав на Въоръжените сили на Народна република България и удължен срока за превъоръжаване на армията и оперативна подготовка на територията на страна до 1965 г. Още през септември 1955 г. е уточнено, че съкращението трябва да засегне само западните и северните съединения и части, т.е. тези на „югославското” и „румънското” направления, но не и дислоцираните на „гръцкото” и „турско” направления. За провеждане на военната реформа в периода 1956-1965 г. съветската страна изказва готовност на предостави средства в размер на 375 млн рубли (по цени за 1956 г.), като настоява основните усилия да се съсредоточат в областта на противовъздушната отбрана (видно от доклада на министъра на отбраната армейски генерал Петър Панчевски⁵ от 11.4.1956  относно съвещание в Москва по плана за военно производство и военни доставки за 1956-1965 г., и протокола на Политбюро на ЦК на БКП от 5.5.1956 г относно съвещание в Москва за военно производство и доставки на въоръжение за периода 1956-1965 г.., посочени в книгописа на Улунян към § 1 на книгата – бел.моя)

Край на втора част на превода.

БЕЛЕЖКИ:

¹–Енвер Ходжа (1908-1985) е албански политик, дългогодишен партиен и държавен ръководител на Албания. По време на авторитарното му управление страната изпада в абсолютна международна изолация, вкл. и с комунистическите страни. Последователно скъсва отношенията си с СССР, напускайки ОВД през 1968 г., след което временно се сближава с Китай. В резултат на международната изолация страната изостава в стопанския, научния и обществения живот (такава я заварих при двете си посещения там през 1993 и 1994 г. – бел.Н.К.). Енвер Ходжа обявява Албания за първата в света атеистична република. Забранява свободното изповядване на вероизповедание и подлага на жестоки гонения всички хора с опозиционни възгледи. Строи стотици хиляди бункери за всенародната отбрана на страната.

²– курортен град в Словения, по това време в състава на Югославия.

³–Йосип Броз Тито (1892-1980), хърватин, югославски комунистически деец, ръководил Социалистическата федеративна република Югославия от края на Втората световна война до своята смърт. Тито е последният носител на най-висшия съветски военен орден „Победа“ заради организирането на югославската съпротива от югославските партизани в хода на Втората световна война

⁴–Женевското съвещание през 1955 г. с участието на  СССР, САЩ,  Англия и Франция е първият пробив в „желязната завеса”, като „равновесието на страха” между Запада и Изтока се измества с „мирно съвместно съществуване” (в армията беше популярно като „женевските съкращения”, при които доста офицерски кадри са освободени от армия, включително и медицински фелдшери. На фелдшерите е дадена възможност да завършат висше медицинско образование. Последните кадрови военномедицински офицери от „женевските випуски” на висшите медицински училища се пенсионираха през 90-те години – бел.Н.К.).

⁵–Петър Панчевски (1902-1982) е съветски и български офицер. Единственият българин с генералско звание в Червената армия – генерал-майор от инженерните войски (1945). Командващ армия (1949-1950), министър на народната отбраната  (1950-1958), армейски генерал. Участва в репресиите срещу военнослужещи в БНА (генералите Славчо Трънски и Делчо Знеполски) по процеса срещу Трайчо Костов.