четвъртък, 31 май 2018 г.

АНКЕТА

Редовно посвещавам сайта на Евгени Петров-Гендо.

В навечерието на  1 юни се натъкнах на една анкета на тема: Как оценявате посещението на Бойко Борисов в Москва?
Г-н Петров бе направил въведение за тези, които искат или имат намерение да отговорят, цитирам:
Посещението на премиера Бойко Борисов в Москва очаквано и без изненади предизвика противоречиви реакции.  Обективно положителните коментари бяха повече, включително и от парламентарните опоненти от БСП, които обаче изразиха неудовлетворение от липсата на конкретика.
Очаквано, но все още необяснимо, най-острите критики към премиера дойдоха от либералната извънпарламентарна опозиция, която видя в посещението сервилност и слугинаж.
Слава Богу, Вевести има читатели от целия политически спектър….”
Предлагам ви и резултатите*:

 
Не съм фен на Нинова и БСП, на Пеевски и ДПС, на Иво Прокопиев, Христо Иванов, Атанас Атанасов и прочие парламентарна и извънпарламентарна опозиция!
Но посещенията и на Радев и на Борисов оценявам еднозначно – СЕРВИЛНОСТ И СЛУГИНАЖ.
Даже и Тодор ЖИВКОВ го правеше с по-голямо достойнство, г-н Петров!
*-към 04:00 ч., когато посетих сайта гласувалите бяха (по мои сметки) около 320 души-


сряда, 30 май 2018 г.

КУЛТ КЪМ СМЪРТТА...


 Нямах намерение на публикувам материала на Пионтковски, но публикации в руската преса за България ме принудиха. Пък който има българско самосъзнание да си прави изводите.
В последно време Григорий Явлински публикува няколко много критични статии за безизходицата, в която се намира руската външна политика, за опасното хлъзгане към глобален военен конфликт, който ще унищожи Русия и останалия свят. Настойчивостта на предупрежденията му остави в мен чувството, че тя не е резултат само от сериозен  научен анализ, а и от информация за менталното състояние на руското ръководство, която авторът притежава. Предчувствието ми се потвърди от публикувания преди дни сензационен разговор на Явлински с Путин:
„– Владимир Владимирович, разбирате ли, че се приближаваме към война?
– Да. И в нея ние ще победим!”


Професионалните противници на Явлински успяха да го обвинят, че участва съзнателно в путинския ядрен шантаж. Лично познавам автора и съм абсолютно убеден, че горният диалог е истински. Да, отговорът на Путин е ядрен шантаж, на нов, по-висок стадий на шантажа. Да, Путин съвсем съзнателно  е произнесъл тези думи, знаейки че Явлински ще ги транслира в „града и света” (по аналогия с ежегодното Великденско послание на Папата „Urbi et Orbi”- бел.Н.К.). Той е искал светът да узнае, че Путин не се страхува от война и че в ядрената война може да има победител.
Явлински беше длъжен да ни съобщи новината за състоянието на „руския пациент” (по аналогия с филма „Английският пациент”, военна драма, носител на „Оскар” през 1997 г. – бел.Н.К.), която е изключително важна за целия свят.
Путин за първи път произнася тези думи публично. Но затова как смята да победи, съм разказал подробно още през 2014 г. в статията „Путин смята да спечели Четвъртата световна война”. Поради изключителната важност на проблема, ще си позволя да цитирам най-важните части от нея:
„….В прословутата си кримска (судетска) реч Путин  превърна неясните геополитически фантазии  на руския политически „елит” в точни концепции: нация, събиране на изконните земи, „Руски свят”. Така беше формулиран дневния ред на Четвъртата световна война. И това не е дневен ред за запазване на статуквото. Защото даже скромната идея за „събиране на руските земи” изисква изменения на държавните граници, най-малкото на две страни-членки на НАТО – Латвия и Естония
Какви инструменти, освен прословутата „духовност” биха могли да бъдат задействани за успешна конфронтация с НАТО и за анексиране на територии на държави-членки на алианса от  Русия, която му отстъпва по икономическо развитие и научно-технологичен потенциал на обикновените въоръжени сили? Разбира се – ядреното оръжие. Бихте ме попитали, нима не е общоизвестно, че в областта на ядреното въоръжаване Русия и САЩ, както и преди половин век са в патова ситуации, тъй като взаимното унищожаване е гарантирано? И не трябва ли ядрения фактор да се изключи от стратегическите сметки?
Работата е в това, че това не е съвсем така, даже никак не е съвсем така.
В променливата геополитическа ситуация, ядрена държава, която е ориентирана към промяна на статуквото, която притежава политическа воля за такова изменение и определена доза авантюризъм, и която е равнодушна към човешкия живот (на своите и на чуждите) може да постигне сериозни външнополитически резултата от заплахите за използване на ядрено оръжие, даже и в ограничен мащаб.
В случая ядрената стратегия не е сух математически анализ на сценариите за ефекта от разменените ядрени удари, а преди всичко сложно психологическо преживяване.
Вероятно путинският дневен ред за Четвърта световна война засега не си поставя на дневен ред цел да унищожи ненавистните САЩ, което може да бъде постигнато с цената на взаимното самоубийство. Може би целта му е значително по-скромна: например разширяване на „Руския свят”, разпадане на НАТО и дискредитиране и унижаване на САЩ като гарант за сигурността на Запада?
Да разгледаме в този контекст един от широко обсъжданите сред експертите възможен сценарий от епохата на Четвъртата световна война. Според плановете за реализиране на събирането на изконните руски земи, рускоезичните жители на Нарва (Естония) провеждат референдум за присъединяване към Русия.
За подпомагане на тяхното „свободно волеизявление” на територията на Естония навлизат въоръжени до зъби „зелени човечета” (със или без отличителни знаци на униформите)  и делово започват да поставят новите гранични знаци.
Какво би направило в този случай агресивното НАТО?
Съгласно член 5-ти на Северно-атлантическия договор останалите страни-членки би следвало да се притекат на помощ на Естония и да й окажат военна подкрепа. Още повече, че някои от тях имат възможности за съвсем кратко време да елиминират пришълците чрез дистанционни огневи удари.
Отказът на съюзниците на Естония да я подкрепят би бил началото на унизителен край на НАТО, слизане на САЩ от световната сцена и пълно политическо доминиране на путинска Русия не само в ареала на „Руския свят”, но и на целия европейски континент. Този резултата е нужен на Кремъл, а не някаква Нарва и нейните рускоезични жители. И отговорът на въпроса – ще защити ли НАТО Естония при изнасилването й от съседна суперядрена държава? – съвсем не е очевиден.
Путин знае, че те много добре знаят, че ако се притекат на помощ на Естония, той ще отговори с ограничени ядрени удари. И ще унищожи например две европейски столици.
Поставете се сега на мястото на Обама, Нобелов лауреат за мир. Той остава единствения, който би могъл да се намеси във внезапно възникналия остър конфликт около малко известното градче Нарва. Само че не само прогресивната, но и реакционната общественост на САЩ  ще започне да му крещи в лицето: „Ние не искаме да умираме за  the fucking Narva, Мr. President!”
Между другото към това мнение се придържат и 70% от миролюбивите немски граждани. Те смятат, че Германия трябва да запази неутрална позиция.
Путин отдавна наблюдава своите западни партньори и дълбоко ги презира. А и как да не ги презира, след като канцлерите и премиерите на „велика Европа” се готови да се наредят на опашка пред неговите газови колонки за жалкото възнаграждение от две милиона евро годишно (визира ексканцлера на ФРГ Шрьодер, служител на „Газпром” – бел.Н.К.)? Путин е убеден, че ще ги надхитри във военния конфликт, който би възникнал при реализирането на великата му идея за „Руския свят”, независимо, че Русия отстъпва на НАТО в областта на обикновените въоръжения  и на САЩ в ядрената сфера.
С вяра ще ги превземем. С вяра и наглост!...”
Какво се случи за изминалите четири години?
Колективният западен Чембърлейн (по аналогия с министър-председателя на Великобритания по време на преговорите с Хитлер преди Втората световна война – бел.Н.К.) направи първите си крачки в отговор на нарастващия ядрен шантаж на Москва. Ядрената риторика на Кремъл, насочена към подриване на ключовия за алианса чл.5 беше чута, анализирана и взета под внимание. Страните се договориха да разположат на територията на балтийските страни символични контингенти на НАТО, включващи и военнослужещи от  САЩ. Те разбира се няма да са способни да водят настъпателни бойни действия, а НАТО-вските експерти смятат, че няма да се наложи да участват и в отбранителни операции.  Важен е фактът, че присъстват в региона на Балтика. Това не ви ли прилича на жив щит за сдържане, или на заложници-самоубийци –  ако искате?
Целият замисъл на кремълските шантажисти, въвеждайки „зелени човечета” в балтийските страни и размахвайки ядрената тояга се основава на хипотезата, че Европа и САЩ ще се изплашат от въпроса: „Готови ли сте да умрете за Нарва?”.
Само че символичното присъствие на американски военнослужещи в района на Нарва промени ситуацията на 1800.  Появата на „първото зелено човече” би довело до война на Руската федерация със САЩ. Нещо, което Кремъл се стремеше да избегне, шантажирайки НАТО.
Много наблюдатели, включително и моя милост, мислеха, че тази крачка ще спре кремълските авантюристи. Напротив, след кратка пауза хибридната война от страна на Москва продължи. Путинското уверено „Да. И в нея ние ще победим” означава, че и днес той е 90% уверен, че Западът ще се изплаши от неговата заплаха с „ядрена ескалация в името на деескалацията” и ще отстъпи. А ако не отстъпи веднага, то с 99% вероятност ще отстъпи и няма да отговори след първия ядрен удар. С такива представи за своите шансове си играят хазартните играчи в Кремъл.
Путин, в своите изказвания и видео интервюта не веднъж и два пъти е рисувал апокалиптичните картини на ядрените удари. И, както справедливо отбелязва един анализатор – с особена страст. Съдете сами, той откровено заявява „На нас не ни е нужен свят без Русия”, а иначе казано – „свят, в който аз не съм на власт”.
Става дума за потенциален ядрен терорист, взел за заложник собствената си и много други страни.
С него трябва да се разговаря.
Но много откровено и на разбираем език.
Да, Путин е имал тежко детство и младежки години....
Давате ли си сметка, кой друг би издържал да прислужва толкова години на надменния Собчак1. 
Путин е изтъкан от чудовищни комплекси.
По стечение на нещата начело на Русия  е застанал човек (за кой ли път?), движен от собствените си психологични комплекси и преследващ външнополитически цели, които не само нямат нищо общо със сигурността на Русия, но са пряка заплаха за нейното съществуване.
Ако страната разбира се съществува, а не се мята, окачена на чекисткия2 ченгел?!
Бележки:
1-Путин е съветник по чуждестранните инвестиции на Анатолий СОБЧАК – кмет на Петербург в периода 1991-1994 г., а по-късно и заместник-кмет на града – 1994-1996 г.
2-от ЧК, абревиатура на Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботаже, предшественик на Комитета за държавна сигурност на СССР, чийто служител е Путин от 1975 г. до опита за преврат срещу Горбачов през август 1991 г., когато официално го напуска. 
Оригиналът  на Пионтковски – „Культ смерти. Андрей Пионтковский – о путинском „да”,може да прочетете на адрес https://rusmonitor.com